Рисковете от войната за България
Данаил Брезов за Tribune.bg
На втори март станахме очевидци на забавно събитие: пред колонките на бензиностанциите из цялата страна се извиха дълги опашки, хората под паника се презапасяваха, макар спекулативно надутите цени – пълнеха се туби, бидони, цистерни, даже чували, като че ли идва злополучие, при което количеството складиран бензин ще бъде единствен аршин за оцеляването. Вероятната причина за това необичайно държание е масираната хибридна офанзива, извършена по-рано същия ден, в която от съмнителни уеб сайтове се пусна подправената вест, че съветският президент се заканил да прекрати доставките на горива за страната ни. Премиерът Петков упрекна опозицията за всяване на суматоха, защото нейни деятели споделяли в обществените мрежи фотоси от бензиностанциите. Интересно е за какво един от най-информираните хора в страната (или най-малко по този начин ни се желае да вярваме) прави толкоз детинско изявление по националните медии – дали службите са го подвели, или употребява опцията да означи лесна точка против политическите си съперници? А може би пък внимава да не „ настъпи “ нечий интерес. В подтекста на събитията от последната седмица, Петков би трябвало да е в действителност доста деликатен в случай че желае държавното управление му да оцелее. То беше образувано от доста странна коалиция и при доста странни условия – несъмнено проличава, че не е еднороден екип, подкрепян от хомогенно парламентарно болшинство. По своя план на планът Политическа партия бе спойващ детайл в една прекомерно мъчно обяснима пред гласоподавателите коалиция, а това слага най-голямата политическа мощ в несвойствената роля на балансьор, което пък „ връзва ръцете “ на премиера по значително тематики. Опитите на Петков да се еманципира от настойника си Румен Радев са затруднени в допълнение от още няколко условия: измамата с канадското поданство, за която получи единствено краткотрайна индулгенция и може да бъде измамен под правосъдна отговорност при потребност, както и основните позиции, които Радев управлява в кабинета посредством свои хора. Един от тях е фрагментът на Живковата милиция, Бойко Рашков, от който се чака (с назначените от него хора в службите) да доставя на Петков своевременна и съответна информация, касаеща националната сигурност, и за който последният до неотдавна се изказваше с удивление като за другар и наставник, само че при днешната обстановка евентуално се отнася с съмнение. Друг стожер на президентско въздействие в държавното управление е никому незнайната Теодора Генчовска, която влезе във фокуса на публичното внимание едвам когато опита да изпълни кабинета с ретро-ченгета от Държавна сигурност, на което Петков към този момент трябваше някак да реагира. За страдание, Генчовска е позната на интернационалните ни сътрудници тъкмо колкото у нас. След като пропусна всички вероятни срещи на външните министри в Европейски Съюз, реагира неенергично и официално както на провокациите от страна на РСМ по време на договарянията за анулация на българското несъгласие, по този начин и на териториалните искания на Кремъл по отношение на Украйна; Министерство на външните работи на Република България се забави и с евакуацията на наши сънародници от конфликтните зони, защото те не били „ директно застрашени “. Най-яркият представител на президентската квота в кабинета обаче без подозрение беше някогашният към този момент боен министър Янев, отхвърлен след изявление, призоваващо нашествието в Украйна да не бъде наричано „ война “, а да се съблюдава кремълската трактовка за „ военна интервенция “.
Дали това са най-изявените проводници на съветска агитация в изпълнителната власт остава под подозрение: другарката Нинова да вземем за пример гневно се запени срещу износа на оръжие за Украйна и повтори опорките против глобите за Руската федерация до момента в който войските на Путин бомбардираха жилищни квартали в Харков, а цяла Европа се сплоти в своята поддръжка за узурпираната страна. Дори Германия наруши правилото да не изпраща военна помощ в конфликтни зони. Депутатите-социалисти гласоподаваха по някои точки на закъснялата декларация, осъждаща нашествието дружно с радикалите от „ Възраждане “, а министрите на Българска социалистическа партия саботираха самодейността за натовкси войски в България. Подобно на западните социалисти – в генезиса си проводници на концепциите на руския интер-национализъм (днес именуван глобализъм), те настойчиво отстояваха най-абсурдната теза, че разоръжаването е ефикасна отбрана против въоръжено нападание – сходна нелепост не може да остане ненаказана. Видяхме това при анексията на Крим по времето на Обама, който „ слушаше “ половината свят и организира рекорден брой войни в американската история, само че бе краен пацифист по отношение на съветската експанзия. Единственото, което към момента крепи Украйна от цялостно заличаване, с изключение на мощната воля на хората, са оръжията, с които те бранят свободата и живота на фамилиите си. Това беше и тяхната съществена молба за помощ, която европейските бюрократи изначало не желаеха да чуят, само че с времето се вразумиха. Дванадесет дни след началото на нашествието, единственият огромен град, паднал под контрола на съветските агресори, се е предал заради липса на боеприпаси, с които да се пази. Колебливата администрация на Байдън също забави доста доставките на оръжие, и изключително поисканите от Зеленски изтребители, жизненоважни за отбрана на небето над Украйна. Е, както се споделя „ Денги неть, само че вий держитесь “. После се оказа, че „ искахме да помогнем “, единствено че „ нямахме предпочитание “. Българска социалистическа партия, която през историята си е въоръжавала терористични организации в целия свят, попречи на българската страна да се причисли към общата европейска поддръжка, като посочи лицемерни причини на привиден пацифизъм. На премиера му се наложи да оправдава отхвърли България да съобщи твърда позиция и да влезе в ролята си на пълновръстен член на Европейски Съюз и НАТО с това, че решенията се вземали на високо равнище в Алианса, с което пък единствено наля масло в огъня на кремълската агитация за „ превзетата страна “. Няколко дни по-късно Петков беше освиркан и замерян със снежни топки от радикалните путинофили на Българска социалистическа партия и Възраждане в честванията на 3-ти март. Като некомпетентен политик и отчайващо слаб оратор, от който се чака да сплоти нацията в сериозен исторически миг и да овладее прекомерно комплициран екип от изпечени играчи, обвързани с разнообразни зависимости, Петков е изправен пред голямо предизвикателство. Засега се обрисува с поддръжката на интернационалните институции да резервира Евро-атлантическия курс на страната, само че откакто неведнъж беше неодобрен от личните си министри, в това число за обещаните 30 бойни самолета, които по този начин и не отпътуваха за конфликтната зона, и след клопката, в който Радев го вкара на Шипка, доста е евентуално неофициалната про-руска коалиция в едни предварителни избори да откри към този момент трайна власт, или да задълбочи политическата неустойчивост, отваряйки ниша за провеждането на анти-български политики от служебни министри, за които по-късно никой няма да поеме отговорност. От самото начало държавното управление на „ смяната “ е относително изолирано в Европа: вместо с Брюксел и Берлин, както беше типично за Борисов, новите министри поддържат връзка основно с посолствата на Русия и Съединени американски щати, само че военният спор изостри вътрешното несъгласие на това несигурно равновесие. Наред с това обаче, той изостри и поляризацията в обществото на тематика Русия, а сходен развой благоприятства активирането на електорална поддръжка по целия набор на русофилията – от културно-историческата, през соц-носталгичната, до радикалния про-путинистки нео-нацизъм. Като оставим настрани действителната заплаха от директна военна инвазия в България, която постоянно е била във фокуса за съветските имперски упоритости, страната ни е застрашена от изостряне на хибридната война, тъкмо както след анексията на Крим. Сигнали за това напълно не липсват: суматохата с горивата, довела към този момент до трайно покачване в цените, подправените вести за опити с български бойци в във утопичен лоратории на НАТО, както и нормалният за кремълската агитация таен антисемитизъм. Следващите цели, изумени от хибридни офанзиви, може да са банковата или енергийната система на страната, пробитите служби за сигурност и армията, както и самото държавно управление. Българска социалистическа партия и Янев, който наподобява ще оглави нова президентска партия с цел да промени смяната, трансформирала се в статукво за по-малко от три месеца, се заканиха на министър-председателя, че дните на кабинета са преброени и това не са единствено празни приказки.
Най-голямата хибридна бомба обаче не бе пусната от Радев, който през първия си мандат засрами останалите съветски тролове и съвсем накара Волен Сидеров да се замонаши. Радев стана президент за повторно с изключение на с подправени вести и измами, с фразата „ Крим е съветски, кой да е “, за което след това бяха привиквани наши посланици да се изясняват, само че от началото на войната насам, той е много по-обран в изрече, като оставя министрите си да понасят негативите на космополитическата му ориентировка. Големият удар в действителност пристигна на 3-ти март от Руското посолство, с изказването на Митрова, която съпостави нашествието в Украйна с Освобождението на България и наговори куп неистини за „ демилитаризация “ и по какъв начин Русия не започвала войните, а единствено ги довършвала. Освен това, безочливо отхвърли да се яви за пояснения в пред МвНР за израза „ евроатлантически подлоги “, написан в публично изказване във връзка реципрочни ограничения на българската страна в отговор на хибридната война, водена от РФ. А българските медии като че ли не могат да се наситят на пропагандните неистини и не престават да излъчват скандалните изяви на тази несъответстващо нападателна жена. Тя не стопира да акцентира братската връзка сред двата народа, до момента в който назовава българите „ подлоги “, а страната ни е включена в листата с неприятели на Руската федерация, направен от самия Путин. Подобно е също и отношението в съветските медии, до момента в който тук се постанова един мит за положителния император, който решил да освободи православните братя-славяни от османско робство. Същите, които единствено допреди няколко години всеобщо изселва и закрепостява в неплодородните съветски земи, а на тяхно място заселва черкезки бандити – събития, в детайли разказани от съвременници като Раковски, Ботев и Захари Стоянов. Цар-освободител, който разделя страната и я окупира години наред, след което тя сама си заплаща в злато за издръжката на бойците, ограбвали и тормозили българските селяни. Руската политика срещу църковната самостоятелност и съединението с Източна Румелия са добре известни, както и нейната роля за неуспеха на Априлското въстание, обесването на Левски, провалите за страната по време на Балканските войни, протестите по време на Първата и въвличането ни във Втората международна война, довело до още една окупация през 1944-та, този път траяла съвсем половин век. Въпреки това, голямата част от българите изпитват някаква дълбока благодарност за това, че нашите опълченци са помогнали на съветския император да стигне по-близо до Босфора.
Българският национализъм е до дъно изкоренен от десетилетията коминтерновски глобализъм в страната ни, и сменен с неонацистко русофилско патриотарство, веещо байраци на Шипка и жадно за думите на своя водач Вова Путин. Евтината агитация на Кремъл прониква надълбоко в мозъците на българите, без значение от техния обществен статус и разсъдък, просто тъй като са били обработвани дълги години да възприемат на съответната периодичност. Дали международният скрит план против православието (първите опити за избавление на България са кръстоносните походи), митът за братята-славяни (русите са с нормански генезис, а пък ние с идно-ирански), неприятните американци, които разсипвали всяка страна, до която се доберат (сравнете Сеул или Париж с Грозни и Херсон), и обичаният в последно време мит за украинските нацисти, който следва да оправдае бомбардирането на жилищни здания, лечебни заведения и филантропични коридори. Такива фактически има и на последните избори те взеха малко над 2%, до момента в който съветските нацисти на последните избори са с резултат малко под 8%, т.е. разликата е близо четири пъти в интерес на Русия. Там Жириновски проповядва тотална война със Запада, при която милиони би трябвало да измрат, половин Европа и Съединени американски щати да бъдат заличени от лицето на Земята в прехода към нова цивилизация с Русия отпред, и наподобява 8% от руснаците мечтаят това да се случи. В същото време 2% от украинците желаят тотална война на заличаване, само че единствено с Русия, не със света. Тъй като обаче, единствено една от страните има нуклеарно оръжие (другата съобщи своя боеприпас в подмяна на гаранции за ценене на териториалната целокупност, нарушени още през 2014-та), по-вероятно е да се осъществя визията на съветските радикали – Путин също загатна за такава опция нееднократно. По същата причина таман Московията – тогавашно гето на Киевская Русь, през днешния ден организира кръстоносен поход (с чеченски и сирийски муджахидини) към Обетованата земя, вместо изконната славянска просвета да приобщи колониите си, което би било по-логично. Абсурдните причини, че този поход пази подложеното на репресии руско-езично население в Украйна, са плашещи. Това би оправдало вероятно анексиране на черноморието ни от Руската федерация и на Източните Родопи от Република Турция, само че пък дава зелена светлина за инвазия в РСМ до момента в който Испания си връща половин Америка, а Британската империя още веднъж се простира на шест континента. Това наподобява е в реда на нещата за родните почитатели на ботоксовото джудже в Кремъл и чудатия му шут Жириновски, призивен за кървясъл кръстоносен поход против Кабала на злото, т.е. демократичния свят. Наивната концепция за съветския анти-глобализъм е най-смехотворната от всички, защото съветските петролни и газови колоси от дълго време са минали в ръцете на мултинационалните банки и корпорации, а самият Путин е кадър с изключение на на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на Световния стопански конгрес, както споделя неговия създател. И до момента в който се вози на лъскава яхта, купена с парите на Ротшийлд, службите му неуморно пръскат агитация за еврейския скрит план и свещения православен джихад. Хронично болното ни от тайни фейкове общество е освен податливо, само че и пристрастено към тази агитация, а институциите не поставят старания за справяне с казуса – било то от боязън, зависимости, или предвид на рейтинга, само че в борбата с Петата колона са паднали и почтени мъже в предишното. Така към момента имаме монумент на окупационна мощ в центъра на столицата, с платена от налозите ни защита и означаваме края на войната сред две империи като народен празник. От настоящите ни политици единствен президента Плевенлиев заприказва намерено за хубридната война на Русия, откакто се еманципира от средите, които го издигнаха. Тогава страната ни устоя на доста съществени офанзиви, значително с помощта на неговата решителност. Както известният русофил Николай Малинов сподели в едно свое присъединяване „ след Крим идва ред на Балканите “. Именно тази логичност на имперската политика на Русия кара анализаторите да плануват разпростиране на въздействието към Румъния и България, което най-вероятно ще бъде реализирано с способите на хибридната война и установяването на марионетни държавни управления. Както настройките в обществото, по този начин и венецуелските машини благоприятстват подобен сюжет. Но и спокойствието, че НАТО ще ни пази, може да се окаже лъжливо: направихме всичко допустимо да отслабим Алианса – с отхвърли си от дислокиране на войски, като саботирахме откриването на черноморска база, и като изпратихме на украинците чаршафи вместо оръжие, от което имат потребност с цел да оцелеят. Забавяната доставка на F-16 е показателна за ниското доверие към нас, а това взаимно съмнение може да докара до поисканото от Путин излизане от Алианса, което би означавало нов колониален строй за България.
Данаил Брезов е бакалавър по физика и лекар по математика - все още доцент в УАСГ. Други упражнявани специалности: музика, публицистика и разработка на програмен продукт. Проявява нездравословен интерес към стопанската система и историята на XX век. Безпартиен, само че с десни убеждения - обожател на обстоятелствата и здравия разум
На втори март станахме очевидци на забавно събитие: пред колонките на бензиностанциите из цялата страна се извиха дълги опашки, хората под паника се презапасяваха, макар спекулативно надутите цени – пълнеха се туби, бидони, цистерни, даже чували, като че ли идва злополучие, при което количеството складиран бензин ще бъде единствен аршин за оцеляването. Вероятната причина за това необичайно държание е масираната хибридна офанзива, извършена по-рано същия ден, в която от съмнителни уеб сайтове се пусна подправената вест, че съветският президент се заканил да прекрати доставките на горива за страната ни. Премиерът Петков упрекна опозицията за всяване на суматоха, защото нейни деятели споделяли в обществените мрежи фотоси от бензиностанциите. Интересно е за какво един от най-информираните хора в страната (или най-малко по този начин ни се желае да вярваме) прави толкоз детинско изявление по националните медии – дали службите са го подвели, или употребява опцията да означи лесна точка против политическите си съперници? А може би пък внимава да не „ настъпи “ нечий интерес. В подтекста на събитията от последната седмица, Петков би трябвало да е в действителност доста деликатен в случай че желае държавното управление му да оцелее. То беше образувано от доста странна коалиция и при доста странни условия – несъмнено проличава, че не е еднороден екип, подкрепян от хомогенно парламентарно болшинство. По своя план на планът Политическа партия бе спойващ детайл в една прекомерно мъчно обяснима пред гласоподавателите коалиция, а това слага най-голямата политическа мощ в несвойствената роля на балансьор, което пък „ връзва ръцете “ на премиера по значително тематики. Опитите на Петков да се еманципира от настойника си Румен Радев са затруднени в допълнение от още няколко условия: измамата с канадското поданство, за която получи единствено краткотрайна индулгенция и може да бъде измамен под правосъдна отговорност при потребност, както и основните позиции, които Радев управлява в кабинета посредством свои хора. Един от тях е фрагментът на Живковата милиция, Бойко Рашков, от който се чака (с назначените от него хора в службите) да доставя на Петков своевременна и съответна информация, касаеща националната сигурност, и за който последният до неотдавна се изказваше с удивление като за другар и наставник, само че при днешната обстановка евентуално се отнася с съмнение. Друг стожер на президентско въздействие в държавното управление е никому незнайната Теодора Генчовска, която влезе във фокуса на публичното внимание едвам когато опита да изпълни кабинета с ретро-ченгета от Държавна сигурност, на което Петков към този момент трябваше някак да реагира. За страдание, Генчовска е позната на интернационалните ни сътрудници тъкмо колкото у нас. След като пропусна всички вероятни срещи на външните министри в Европейски Съюз, реагира неенергично и официално както на провокациите от страна на РСМ по време на договарянията за анулация на българското несъгласие, по този начин и на териториалните искания на Кремъл по отношение на Украйна; Министерство на външните работи на Република България се забави и с евакуацията на наши сънародници от конфликтните зони, защото те не били „ директно застрашени “. Най-яркият представител на президентската квота в кабинета обаче без подозрение беше някогашният към този момент боен министър Янев, отхвърлен след изявление, призоваващо нашествието в Украйна да не бъде наричано „ война “, а да се съблюдава кремълската трактовка за „ военна интервенция “.
Дали това са най-изявените проводници на съветска агитация в изпълнителната власт остава под подозрение: другарката Нинова да вземем за пример гневно се запени срещу износа на оръжие за Украйна и повтори опорките против глобите за Руската федерация до момента в който войските на Путин бомбардираха жилищни квартали в Харков, а цяла Европа се сплоти в своята поддръжка за узурпираната страна. Дори Германия наруши правилото да не изпраща военна помощ в конфликтни зони. Депутатите-социалисти гласоподаваха по някои точки на закъснялата декларация, осъждаща нашествието дружно с радикалите от „ Възраждане “, а министрите на Българска социалистическа партия саботираха самодейността за натовкси войски в България. Подобно на западните социалисти – в генезиса си проводници на концепциите на руския интер-национализъм (днес именуван глобализъм), те настойчиво отстояваха най-абсурдната теза, че разоръжаването е ефикасна отбрана против въоръжено нападание – сходна нелепост не може да остане ненаказана. Видяхме това при анексията на Крим по времето на Обама, който „ слушаше “ половината свят и организира рекорден брой войни в американската история, само че бе краен пацифист по отношение на съветската експанзия. Единственото, което към момента крепи Украйна от цялостно заличаване, с изключение на мощната воля на хората, са оръжията, с които те бранят свободата и живота на фамилиите си. Това беше и тяхната съществена молба за помощ, която европейските бюрократи изначало не желаеха да чуят, само че с времето се вразумиха. Дванадесет дни след началото на нашествието, единственият огромен град, паднал под контрола на съветските агресори, се е предал заради липса на боеприпаси, с които да се пази. Колебливата администрация на Байдън също забави доста доставките на оръжие, и изключително поисканите от Зеленски изтребители, жизненоважни за отбрана на небето над Украйна. Е, както се споделя „ Денги неть, само че вий держитесь “. После се оказа, че „ искахме да помогнем “, единствено че „ нямахме предпочитание “. Българска социалистическа партия, която през историята си е въоръжавала терористични организации в целия свят, попречи на българската страна да се причисли към общата европейска поддръжка, като посочи лицемерни причини на привиден пацифизъм. На премиера му се наложи да оправдава отхвърли България да съобщи твърда позиция и да влезе в ролята си на пълновръстен член на Европейски Съюз и НАТО с това, че решенията се вземали на високо равнище в Алианса, с което пък единствено наля масло в огъня на кремълската агитация за „ превзетата страна “. Няколко дни по-късно Петков беше освиркан и замерян със снежни топки от радикалните путинофили на Българска социалистическа партия и Възраждане в честванията на 3-ти март. Като некомпетентен политик и отчайващо слаб оратор, от който се чака да сплоти нацията в сериозен исторически миг и да овладее прекомерно комплициран екип от изпечени играчи, обвързани с разнообразни зависимости, Петков е изправен пред голямо предизвикателство. Засега се обрисува с поддръжката на интернационалните институции да резервира Евро-атлантическия курс на страната, само че откакто неведнъж беше неодобрен от личните си министри, в това число за обещаните 30 бойни самолета, които по този начин и не отпътуваха за конфликтната зона, и след клопката, в който Радев го вкара на Шипка, доста е евентуално неофициалната про-руска коалиция в едни предварителни избори да откри към този момент трайна власт, или да задълбочи политическата неустойчивост, отваряйки ниша за провеждането на анти-български политики от служебни министри, за които по-късно никой няма да поеме отговорност. От самото начало държавното управление на „ смяната “ е относително изолирано в Европа: вместо с Брюксел и Берлин, както беше типично за Борисов, новите министри поддържат връзка основно с посолствата на Русия и Съединени американски щати, само че военният спор изостри вътрешното несъгласие на това несигурно равновесие. Наред с това обаче, той изостри и поляризацията в обществото на тематика Русия, а сходен развой благоприятства активирането на електорална поддръжка по целия набор на русофилията – от културно-историческата, през соц-носталгичната, до радикалния про-путинистки нео-нацизъм. Като оставим настрани действителната заплаха от директна военна инвазия в България, която постоянно е била във фокуса за съветските имперски упоритости, страната ни е застрашена от изостряне на хибридната война, тъкмо както след анексията на Крим. Сигнали за това напълно не липсват: суматохата с горивата, довела към този момент до трайно покачване в цените, подправените вести за опити с български бойци в във утопичен лоратории на НАТО, както и нормалният за кремълската агитация таен антисемитизъм. Следващите цели, изумени от хибридни офанзиви, може да са банковата или енергийната система на страната, пробитите служби за сигурност и армията, както и самото държавно управление. Българска социалистическа партия и Янев, който наподобява ще оглави нова президентска партия с цел да промени смяната, трансформирала се в статукво за по-малко от три месеца, се заканиха на министър-председателя, че дните на кабинета са преброени и това не са единствено празни приказки.
Най-голямата хибридна бомба обаче не бе пусната от Радев, който през първия си мандат засрами останалите съветски тролове и съвсем накара Волен Сидеров да се замонаши. Радев стана президент за повторно с изключение на с подправени вести и измами, с фразата „ Крим е съветски, кой да е “, за което след това бяха привиквани наши посланици да се изясняват, само че от началото на войната насам, той е много по-обран в изрече, като оставя министрите си да понасят негативите на космополитическата му ориентировка. Големият удар в действителност пристигна на 3-ти март от Руското посолство, с изказването на Митрова, която съпостави нашествието в Украйна с Освобождението на България и наговори куп неистини за „ демилитаризация “ и по какъв начин Русия не започвала войните, а единствено ги довършвала. Освен това, безочливо отхвърли да се яви за пояснения в пред МвНР за израза „ евроатлантически подлоги “, написан в публично изказване във връзка реципрочни ограничения на българската страна в отговор на хибридната война, водена от РФ. А българските медии като че ли не могат да се наситят на пропагандните неистини и не престават да излъчват скандалните изяви на тази несъответстващо нападателна жена. Тя не стопира да акцентира братската връзка сред двата народа, до момента в който назовава българите „ подлоги “, а страната ни е включена в листата с неприятели на Руската федерация, направен от самия Путин. Подобно е също и отношението в съветските медии, до момента в който тук се постанова един мит за положителния император, който решил да освободи православните братя-славяни от османско робство. Същите, които единствено допреди няколко години всеобщо изселва и закрепостява в неплодородните съветски земи, а на тяхно място заселва черкезки бандити – събития, в детайли разказани от съвременници като Раковски, Ботев и Захари Стоянов. Цар-освободител, който разделя страната и я окупира години наред, след което тя сама си заплаща в злато за издръжката на бойците, ограбвали и тормозили българските селяни. Руската политика срещу църковната самостоятелност и съединението с Източна Румелия са добре известни, както и нейната роля за неуспеха на Априлското въстание, обесването на Левски, провалите за страната по време на Балканските войни, протестите по време на Първата и въвличането ни във Втората международна война, довело до още една окупация през 1944-та, този път траяла съвсем половин век. Въпреки това, голямата част от българите изпитват някаква дълбока благодарност за това, че нашите опълченци са помогнали на съветския император да стигне по-близо до Босфора.
Българският национализъм е до дъно изкоренен от десетилетията коминтерновски глобализъм в страната ни, и сменен с неонацистко русофилско патриотарство, веещо байраци на Шипка и жадно за думите на своя водач Вова Путин. Евтината агитация на Кремъл прониква надълбоко в мозъците на българите, без значение от техния обществен статус и разсъдък, просто тъй като са били обработвани дълги години да възприемат на съответната периодичност. Дали международният скрит план против православието (първите опити за избавление на България са кръстоносните походи), митът за братята-славяни (русите са с нормански генезис, а пък ние с идно-ирански), неприятните американци, които разсипвали всяка страна, до която се доберат (сравнете Сеул или Париж с Грозни и Херсон), и обичаният в последно време мит за украинските нацисти, който следва да оправдае бомбардирането на жилищни здания, лечебни заведения и филантропични коридори. Такива фактически има и на последните избори те взеха малко над 2%, до момента в който съветските нацисти на последните избори са с резултат малко под 8%, т.е. разликата е близо четири пъти в интерес на Русия. Там Жириновски проповядва тотална война със Запада, при която милиони би трябвало да измрат, половин Европа и Съединени американски щати да бъдат заличени от лицето на Земята в прехода към нова цивилизация с Русия отпред, и наподобява 8% от руснаците мечтаят това да се случи. В същото време 2% от украинците желаят тотална война на заличаване, само че единствено с Русия, не със света. Тъй като обаче, единствено една от страните има нуклеарно оръжие (другата съобщи своя боеприпас в подмяна на гаранции за ценене на териториалната целокупност, нарушени още през 2014-та), по-вероятно е да се осъществя визията на съветските радикали – Путин също загатна за такава опция нееднократно. По същата причина таман Московията – тогавашно гето на Киевская Русь, през днешния ден организира кръстоносен поход (с чеченски и сирийски муджахидини) към Обетованата земя, вместо изконната славянска просвета да приобщи колониите си, което би било по-логично. Абсурдните причини, че този поход пази подложеното на репресии руско-езично население в Украйна, са плашещи. Това би оправдало вероятно анексиране на черноморието ни от Руската федерация и на Източните Родопи от Република Турция, само че пък дава зелена светлина за инвазия в РСМ до момента в който Испания си връща половин Америка, а Британската империя още веднъж се простира на шест континента. Това наподобява е в реда на нещата за родните почитатели на ботоксовото джудже в Кремъл и чудатия му шут Жириновски, призивен за кървясъл кръстоносен поход против Кабала на злото, т.е. демократичния свят. Наивната концепция за съветския анти-глобализъм е най-смехотворната от всички, защото съветските петролни и газови колоси от дълго време са минали в ръцете на мултинационалните банки и корпорации, а самият Путин е кадър с изключение на на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на Световния стопански конгрес, както споделя неговия създател. И до момента в който се вози на лъскава яхта, купена с парите на Ротшийлд, службите му неуморно пръскат агитация за еврейския скрит план и свещения православен джихад. Хронично болното ни от тайни фейкове общество е освен податливо, само че и пристрастено към тази агитация, а институциите не поставят старания за справяне с казуса – било то от боязън, зависимости, или предвид на рейтинга, само че в борбата с Петата колона са паднали и почтени мъже в предишното. Така към момента имаме монумент на окупационна мощ в центъра на столицата, с платена от налозите ни защита и означаваме края на войната сред две империи като народен празник. От настоящите ни политици единствен президента Плевенлиев заприказва намерено за хубридната война на Русия, откакто се еманципира от средите, които го издигнаха. Тогава страната ни устоя на доста съществени офанзиви, значително с помощта на неговата решителност. Както известният русофил Николай Малинов сподели в едно свое присъединяване „ след Крим идва ред на Балканите “. Именно тази логичност на имперската политика на Русия кара анализаторите да плануват разпростиране на въздействието към Румъния и България, което най-вероятно ще бъде реализирано с способите на хибридната война и установяването на марионетни държавни управления. Както настройките в обществото, по този начин и венецуелските машини благоприятстват подобен сюжет. Но и спокойствието, че НАТО ще ни пази, може да се окаже лъжливо: направихме всичко допустимо да отслабим Алианса – с отхвърли си от дислокиране на войски, като саботирахме откриването на черноморска база, и като изпратихме на украинците чаршафи вместо оръжие, от което имат потребност с цел да оцелеят. Забавяната доставка на F-16 е показателна за ниското доверие към нас, а това взаимно съмнение може да докара до поисканото от Путин излизане от Алианса, което би означавало нов колониален строй за България.
Данаил Брезов е бакалавър по физика и лекар по математика - все още доцент в УАСГ. Други упражнявани специалности: музика, публицистика и разработка на програмен продукт. Проявява нездравословен интерес към стопанската система и историята на XX век. Безпартиен, само че с десни убеждения - обожател на обстоятелствата и здравия разум
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ