Пекин 2022: една съмнителна Олимпиада
Дали Томас Бах, президентът на Международния олимпийски комитет, изпитва самосъжаление? Тези дни му се постанова постоянно да театралничи пред фотографите. Принуден е да се усмихва един до друг с китайския държавен глава Си Дзинпин, който е виновен за тежки нарушавания на човешките права, за преследването, задържането и изтезанията на стотици хиляди уйгури, за обстоятелството, че демокрацията в Хонконг е задушена, както и че личният му народ не научава истината, тъй като няма нито независимост на печата, нито свободен достъп до интернет.
Но Томас Бах не може да направи нищо по въпроса: като мантра повтаря, че МОК е политически безпристрастен. Комитетът нямал мандат да прави оценка обстановката с правата на индивида отвън самите Олимпийски игри. Но дали тази обосновка му оказва помощ, когато вечер се огледа в огледалото в първокласната си хотелска стая в Пекин?
Защо Олимпиадата е тъкмо в Пекин?
Си Дзинпин има надалеч по-малко задръжки, когато става въпрос за обвързването на спорта и политиката. Олимпийските игри са комфортен мотив за провеждането на едно пропагандно шоу. За китайския президент Олимпиадата е способ за използване на " мека мощ " - а на фона на растящата рецензия извън не му останаха доста сходни благоприятни условия. Затова и без да му мигне окото Си Дзинпин подреди да бъде построен цялостен регион за зимни спортове. Той изникна от нищото - без да се мисли за природата. А Китай даже не е нация, която да е обичайно обвързвана със зимните спортове.
Или най-малко към момента не е. Когато аплайваше за хазаин на Олимпиадата, Пекин даде обещание най-малко 300 милиона нови фенове на зимните спортове. През януари тази година Си Дзинпин се похвали, че набелязаната цел дори е задмината: в Китай към този момент 349 милиона души практикували зимни спортове. Ако тази информация се окаже вярна, което няма по какъв начин да се ревизира, тя ще се трансформира е същинска благословия за ски промишлеността, която не е в изключително положително положение: от години тя страда поради климатичните промени и все по-малките количества сняг, а и настройките на скиорите на Запад се трансформират - те желаят да живеят все по-екологично.
Но едва ли очакванията на ски промишлеността са били решаващият фактор за успеха на Пекин в конкуренцията за семейството. Нито пък приходите от надпреварите в размер на към 1,5 милиарда $, които ще получи МОК. Печалби от телевизия и спонсори щяха да се генерират и в демократични страни, в които човешките права се съблюдават. Проблемът е, че нито една сходна страна не кандидатства за тази Олимпиада. Всичките седем кандидатури на демократичните страни, които са и известна дестинация за зимни спортове, бяха оттеглени. Причината: сметката просто не излизаше, разноските щяха да задминат приходите. Така претендентите останаха двама: Алмати в Казахстан и Пекин в Китай.
Имаме ли потребност въобще от Зимни олимпийски игри?
Затова в този момент е значимо да си зададем няколко съществени въпроса, в случай че не желаеме с рецензията против Китай просто да си чешем езиците: Искаме ли ние - като народи, като фенове, като фенове на спорта и като дейни участници - към момента въобще Зимни олимпийски игри? Вярваме ли още в олимпийската концепция, в концепцията за мирни надпревари сред равни, без никаква дискриминация? Могат ли игрите да бъдат с няколко мащаба по-малки - като се употребяват съществуващи спортни уреди и без в допълнение заличаване на природата? Можем ли да живеем без гигантоманията, която наподобява толкоз значима за МОК? Трябва ли да се преразпределят приходите и разноските? Има ли потребност МОК от изцяло видоизменение?
Ако отговорим с позитивен отговор на тези въпроси, то през 2026 идващите домакини на игрите - Милано и Кортина д'Ампецо - имат късмет да се показват по-добре. И още нещо: в случай че отговорим с " да ", то тогава още през днешния ден бихме могли да честваме достиженията на спортистите в Пекин и в това време да подлагаме на критика китайското държавно управление. В тази връзка да попитаме: къде е Шуай Пън?
Автор Дагмар Eнгел
Но Томас Бах не може да направи нищо по въпроса: като мантра повтаря, че МОК е политически безпристрастен. Комитетът нямал мандат да прави оценка обстановката с правата на индивида отвън самите Олимпийски игри. Но дали тази обосновка му оказва помощ, когато вечер се огледа в огледалото в първокласната си хотелска стая в Пекин?
Защо Олимпиадата е тъкмо в Пекин?
Си Дзинпин има надалеч по-малко задръжки, когато става въпрос за обвързването на спорта и политиката. Олимпийските игри са комфортен мотив за провеждането на едно пропагандно шоу. За китайския президент Олимпиадата е способ за използване на " мека мощ " - а на фона на растящата рецензия извън не му останаха доста сходни благоприятни условия. Затова и без да му мигне окото Си Дзинпин подреди да бъде построен цялостен регион за зимни спортове. Той изникна от нищото - без да се мисли за природата. А Китай даже не е нация, която да е обичайно обвързвана със зимните спортове.
Или най-малко към момента не е. Когато аплайваше за хазаин на Олимпиадата, Пекин даде обещание най-малко 300 милиона нови фенове на зимните спортове. През януари тази година Си Дзинпин се похвали, че набелязаната цел дори е задмината: в Китай към този момент 349 милиона души практикували зимни спортове. Ако тази информация се окаже вярна, което няма по какъв начин да се ревизира, тя ще се трансформира е същинска благословия за ски промишлеността, която не е в изключително положително положение: от години тя страда поради климатичните промени и все по-малките количества сняг, а и настройките на скиорите на Запад се трансформират - те желаят да живеят все по-екологично.
Но едва ли очакванията на ски промишлеността са били решаващият фактор за успеха на Пекин в конкуренцията за семейството. Нито пък приходите от надпреварите в размер на към 1,5 милиарда $, които ще получи МОК. Печалби от телевизия и спонсори щяха да се генерират и в демократични страни, в които човешките права се съблюдават. Проблемът е, че нито една сходна страна не кандидатства за тази Олимпиада. Всичките седем кандидатури на демократичните страни, които са и известна дестинация за зимни спортове, бяха оттеглени. Причината: сметката просто не излизаше, разноските щяха да задминат приходите. Така претендентите останаха двама: Алмати в Казахстан и Пекин в Китай.
Имаме ли потребност въобще от Зимни олимпийски игри?
Затова в този момент е значимо да си зададем няколко съществени въпроса, в случай че не желаеме с рецензията против Китай просто да си чешем езиците: Искаме ли ние - като народи, като фенове, като фенове на спорта и като дейни участници - към момента въобще Зимни олимпийски игри? Вярваме ли още в олимпийската концепция, в концепцията за мирни надпревари сред равни, без никаква дискриминация? Могат ли игрите да бъдат с няколко мащаба по-малки - като се употребяват съществуващи спортни уреди и без в допълнение заличаване на природата? Можем ли да живеем без гигантоманията, която наподобява толкоз значима за МОК? Трябва ли да се преразпределят приходите и разноските? Има ли потребност МОК от изцяло видоизменение?
Ако отговорим с позитивен отговор на тези въпроси, то през 2026 идващите домакини на игрите - Милано и Кортина д'Ампецо - имат късмет да се показват по-добре. И още нещо: в случай че отговорим с " да ", то тогава още през днешния ден бихме могли да честваме достиженията на спортистите в Пекин и в това време да подлагаме на критика китайското държавно управление. В тази връзка да попитаме: къде е Шуай Пън?
Автор Дагмар Eнгел
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ