Поли Паскова в специално интервю пред ФАКТИ по случай юбилейния ѝ концерт
Дългоочакваният фолклорен театър на Поли Паскова ще се организира на 13.04. в Зала 1 на НДК. 3-часовото зрелище, наречено “20 години живот с песен”, е предизвикано освен от отбелязването на юбилея, а и от потребността съгласно певицата, българинът да се върне към корените на духовността си, която да балансира и успокои страстите в сложни “разделни” времена. Освен, че ще извърши по-голямата част от шлагерите си, певицата е записала специфични послания в рими, които ще показа на специфичен декор, основан от филмовия композитор Николай Кръстилов и Светослав Лобошки. Спектакълът, който бе отлаган 2 години поради пандемията, крие още ред изненади. Поли Паскова е поканила доста другари, сътрудници и дуетни половинки, които да споделят празника ѝ на сцена. Фолклорни танцови ансамбли ще вдигнат силата на спектакъла, като сцената ще изпълнят, танцьорите от „ Български ритми “ с хореограф Рангел Вангелов, отбор “София 6 “ и други.
Вижте какво показа певицата пред ФАКТИ:
Съвсем скоро Ви следва огромен концерт в зала 1 на НДК - “ 20 години живот с песен”. Днес желаеме да Ви върнем в далечната 2002 и да разберем по какъв начин се променихте, през какви компликации преминахте, по пътя към огромната сцена?
Годините станаха към този момент 22, имайки поради обстановката на пандемия, в която се намира човечеството от известно време. Но това е щастливо число за мен, защото и рождената ми дата е на 22-ри юни. Но поглеждайки обратно и правейки една ретроспекция, виждам какъв брой бързо е минало това време. Още си припомням първите стъпки, след огромния професионален спорт (баскетбол), когато започнах да пея лутайки се в стиловете, само че вярна на авторските песни. От дистанцията на времето виждам какъв брой доста съм напреднала и по какъв начин с всеки един албум съм изкачила по едно ходило в своето развиване.
Не бих споделила, че ми беше елементарно. През първите години, след Поли Паскова вървеше баскетболистката и доста хора не ме взимаха насериозно. Беше ми мъчно да намеря себе си и да се потвърдя. Като състезател с 26 години е професионален опит, е останала тази упоритост, да виждам на всяко мое начинание като на съревнование. Може би това ми оказа помощ – че сама съм се научила и да изгубвам и да спечелвам. И в миг на обезсърчение, след четвъртия албум, когато никой не ме канеше на присъединяване и си мислех даже да се отхвърлям, за доста малко време се трансфорах в една от най-работещите певици в България с сред 50 и 100 концерта на година. Човек с цел да реализира нещо, би трябвало да си сложи огромни цели и с цел да постигнеш огромната цел, би трябвало да направиш първата крачка. За да береш плодове от нещо, би трябвало доста труд.
Баскетболът не е бил всичко за мен, само че самоуверено мога да кажа, че беше над всичко. Даже, когато бях в Америка, дребния Любен го оставих на 4-5 месеца баща му да го гледа. Дори като бях бременна, единствено топки сънувах, единствено това ми беше в главата. Едва изчаках да родя, с цел да се върна на игрището. Но очевидно било писано нещата да тръгнат в друга посока и още на 24 години направих сериозна контузия. Наложи се дълго време да не присъствам, вършиха ми интервенция, само че контузията си остана. Но все пак играх още 7 години. Тогава реализирах и едни от най-големите си триумфи, бях и с 24 точки приблизително на мач. Имах мачове, с които съм правила по 45 точки при 83% пукотевица, само че всичко си има край. Направих втора контузия на същия крайник, счупих хрущял и ме посъветваха да се откажа от спорта. Но все пак аз отново се върнах, играхме, взехме купата на България, играех с едни огромни наколенки, протези, които доста ми пречиха. Трябваше да се откажа към 2000-та година и точно тогава, напълно несериозно, се хванах с пеенето, беше ми занимание. Свирех на акордеон, знаех доста песни и бях самоука, само че това нещо ми доставяше наслаждение. Тогава се срещнах се с Величко Найденов, който тогава беше притежател на Канал 3, станахме другарски фамилии с неговата брачна половинка и той веднъж ми сподели - „ Ти можеш да пееш, за какво не опиташ? “. А аз давам отговор: „ Чакай, аз съм към този момент минавам 30 години, по какъв начин ще ставам певица, хората в този момент се отхвърлят? “, само че той настояваше да опитам. Тогава ме заведоха в едно студио, в което няколко експерти трябваше да си кажат мнението за моите певчески данни. Първата ария, която записах тогава, беше „ Слънце мое “, една рок балада под аранжимент на Бисер Рачев, с живи китари. Мнението беше, че гласът ми е доста характерен, че има още какво да изучавам, само че има и основа. И по този начин ми дадоха зелена светлина. Стигна се до албум. Последваха още. Обичах да пея национални песни и по този начин, от втория албум, потегли до ден сегашен – единствено фолклор. Доставя ми наслаждение и в действителност се усещам потребна, че работя в тази тенденция - да запазя и да опазя завещаното от дедите.
Какво Ви въодушеви да организирате този огромен театър, който ще откъсне, даже за 3 часа, Вашата аудитория от трагичната действителност сега?
Смятам, че това през днешния ден са разделни времена, в които всеки би трябвало да се замисли и да работи върху духовното, в интерес на осъзнаването си, тъй като материалният свят е едно краткотрайно измерение, а би трябвало да работим за безконечните неща, за душата. Точно националните песни и страстите, които провокират, ще вдигнат вибрационното равнище на душите ни. А когато човек се намира във високата осцилация, няма заплаха даже да се разболее. Самият боязън води до заболявания. И Дънов го е споделил - здравият човек пее ли, не се разболява, болният, в случай че пее пък ще оздравее. България е: обичаи, фолклор, език, книжовност и нематериалност. Това сме ние. Целта на концерта “20 години живот с песен”, е освен да покаже най-хубавото от моето творчество. Целта е да вдигнем и опазим духа на България, тъй като падне ли духа, ние сме изгубили всичко. Ние имаме многохилядна история и то преди Христа, която сме длъжни и виновни да съхраним.
Ще ни разкриете ли коя ще е първата ария на Вашия концерт и за какво избрахте тъкмо нея, с какво е по-специална от останалите?
Първата ария, с която ще стартира концерта, се назовава „ Твоите очи, Лено мори “. Избрах я за първа, тъй като е доста игрива, носи доста въодушевление и тъй като преди нея ще има едно доста съществено обръщение за българите в рима, на специфичен музикален акомпанимент. Целта е да се раздвижи малко настроението, след сериозната част. Посланието ще е към 6-7 минути и ще бъде направено като филм на видеостена, озвучено от актьори. След това обръщение доста хора ще бъдат в транс и с цел да ги изкараме по-бързо от това положение, избрах първата ария да бъде със заряд.
Какви изненади да чака публиката?
Има доста изненади. Всеки ще откри нещо за себе си. В залата ще се танцува, избрала съм разнообразни танци, с разнообразни стъпки и тематики. Имам доста дуети с моите музикални сътрудници през годините, в това число и Зоран Янкович, който е от Босна, който ще пристигна особено от Германия за концерта. С Борис Дали ще представим песента „ Трудно се рожба отглежда “, която представихме на „ Пирин фолк “, ария, която въпреки да е писана за фестивал, има и следфестивален живот. Ще изпеем дуети и с Марин Молов, Николай Славеев, Здравко Мандаджиев, Румен Малинов, Христо Косашки.
Изключително мъчно ми беше, въпреки че заобикалям такива думи, да подбера репертоара за този концерт и изяснявам за какво. Вече съм подготвена с 19-ти независим албум и в случай че сложа и дуетните 8 песни, концертът става доста дълъг, тъй че се наложи доста от известните песни да ги съкратя в китки с по един куплет. Много хубави песни няма да могат да бъдат изпълнени. Просто няма време. Освен това подбрах с изключение на известните песни, нови неща, които считам, че ще бъдат харесани от хората.
Предстоят ли нови музикални планове или пък нов албум?
19-тият ми албум е съвсем подготвен, може би имам още 1-2 песни да довърша. Ще се постарая до края на годината албумът да излезе на музикалния пазар.
През последните години доста пасивно се отнасях към своите участия, някак си желаех да умря от всичко, от всички пътувания, от тези страсти, които преживявах в последните 10 години. Чувствах се доста изморена и в този момент ми се желае с този нов театър с танци, песни и мултимедия, да обиколя доста места в България. Вече имам задоволително насъбран опит в организирането на такива огромни мероприятия и самоуверено мога да кажа, че за първи път толкоз доста компании откликват, с цел да оказват помощ на замисъла. За мен е голямо благополучие, че срещам толкоз осъзнати хора по пътя си и толкоз доста съидейници. Макар че живеем в извънредно мъчно икономическо време и във време на нравствен крах, за първи път виждам такава поддръжка, която считам, че и свише, освен на земно равнище. Когато човек потегля с такива светли мисли, идеали и планове да работи за цялото, то тогава и цялото му оказва помощ.
Билети: https://bilet.bg/bg/events/poli-paskova-koncert-spektakal-20-godiini-jivot-s-pesen/3003
Вижте какво показа певицата пред ФАКТИ:
Съвсем скоро Ви следва огромен концерт в зала 1 на НДК - “ 20 години живот с песен”. Днес желаеме да Ви върнем в далечната 2002 и да разберем по какъв начин се променихте, през какви компликации преминахте, по пътя към огромната сцена?
Годините станаха към този момент 22, имайки поради обстановката на пандемия, в която се намира човечеството от известно време. Но това е щастливо число за мен, защото и рождената ми дата е на 22-ри юни. Но поглеждайки обратно и правейки една ретроспекция, виждам какъв брой бързо е минало това време. Още си припомням първите стъпки, след огромния професионален спорт (баскетбол), когато започнах да пея лутайки се в стиловете, само че вярна на авторските песни. От дистанцията на времето виждам какъв брой доста съм напреднала и по какъв начин с всеки един албум съм изкачила по едно ходило в своето развиване.
Не бих споделила, че ми беше елементарно. През първите години, след Поли Паскова вървеше баскетболистката и доста хора не ме взимаха насериозно. Беше ми мъчно да намеря себе си и да се потвърдя. Като състезател с 26 години е професионален опит, е останала тази упоритост, да виждам на всяко мое начинание като на съревнование. Може би това ми оказа помощ – че сама съм се научила и да изгубвам и да спечелвам. И в миг на обезсърчение, след четвъртия албум, когато никой не ме канеше на присъединяване и си мислех даже да се отхвърлям, за доста малко време се трансфорах в една от най-работещите певици в България с сред 50 и 100 концерта на година. Човек с цел да реализира нещо, би трябвало да си сложи огромни цели и с цел да постигнеш огромната цел, би трябвало да направиш първата крачка. За да береш плодове от нещо, би трябвало доста труд.
Баскетболът не е бил всичко за мен, само че самоуверено мога да кажа, че беше над всичко. Даже, когато бях в Америка, дребния Любен го оставих на 4-5 месеца баща му да го гледа. Дори като бях бременна, единствено топки сънувах, единствено това ми беше в главата. Едва изчаках да родя, с цел да се върна на игрището. Но очевидно било писано нещата да тръгнат в друга посока и още на 24 години направих сериозна контузия. Наложи се дълго време да не присъствам, вършиха ми интервенция, само че контузията си остана. Но все пак играх още 7 години. Тогава реализирах и едни от най-големите си триумфи, бях и с 24 точки приблизително на мач. Имах мачове, с които съм правила по 45 точки при 83% пукотевица, само че всичко си има край. Направих втора контузия на същия крайник, счупих хрущял и ме посъветваха да се откажа от спорта. Но все пак аз отново се върнах, играхме, взехме купата на България, играех с едни огромни наколенки, протези, които доста ми пречиха. Трябваше да се откажа към 2000-та година и точно тогава, напълно несериозно, се хванах с пеенето, беше ми занимание. Свирех на акордеон, знаех доста песни и бях самоука, само че това нещо ми доставяше наслаждение. Тогава се срещнах се с Величко Найденов, който тогава беше притежател на Канал 3, станахме другарски фамилии с неговата брачна половинка и той веднъж ми сподели - „ Ти можеш да пееш, за какво не опиташ? “. А аз давам отговор: „ Чакай, аз съм към този момент минавам 30 години, по какъв начин ще ставам певица, хората в този момент се отхвърлят? “, само че той настояваше да опитам. Тогава ме заведоха в едно студио, в което няколко експерти трябваше да си кажат мнението за моите певчески данни. Първата ария, която записах тогава, беше „ Слънце мое “, една рок балада под аранжимент на Бисер Рачев, с живи китари. Мнението беше, че гласът ми е доста характерен, че има още какво да изучавам, само че има и основа. И по този начин ми дадоха зелена светлина. Стигна се до албум. Последваха още. Обичах да пея национални песни и по този начин, от втория албум, потегли до ден сегашен – единствено фолклор. Доставя ми наслаждение и в действителност се усещам потребна, че работя в тази тенденция - да запазя и да опазя завещаното от дедите.
Какво Ви въодушеви да организирате този огромен театър, който ще откъсне, даже за 3 часа, Вашата аудитория от трагичната действителност сега?
Смятам, че това през днешния ден са разделни времена, в които всеки би трябвало да се замисли и да работи върху духовното, в интерес на осъзнаването си, тъй като материалният свят е едно краткотрайно измерение, а би трябвало да работим за безконечните неща, за душата. Точно националните песни и страстите, които провокират, ще вдигнат вибрационното равнище на душите ни. А когато човек се намира във високата осцилация, няма заплаха даже да се разболее. Самият боязън води до заболявания. И Дънов го е споделил - здравият човек пее ли, не се разболява, болният, в случай че пее пък ще оздравее. България е: обичаи, фолклор, език, книжовност и нематериалност. Това сме ние. Целта на концерта “20 години живот с песен”, е освен да покаже най-хубавото от моето творчество. Целта е да вдигнем и опазим духа на България, тъй като падне ли духа, ние сме изгубили всичко. Ние имаме многохилядна история и то преди Христа, която сме длъжни и виновни да съхраним.
Ще ни разкриете ли коя ще е първата ария на Вашия концерт и за какво избрахте тъкмо нея, с какво е по-специална от останалите?
Първата ария, с която ще стартира концерта, се назовава „ Твоите очи, Лено мори “. Избрах я за първа, тъй като е доста игрива, носи доста въодушевление и тъй като преди нея ще има едно доста съществено обръщение за българите в рима, на специфичен музикален акомпанимент. Целта е да се раздвижи малко настроението, след сериозната част. Посланието ще е към 6-7 минути и ще бъде направено като филм на видеостена, озвучено от актьори. След това обръщение доста хора ще бъдат в транс и с цел да ги изкараме по-бързо от това положение, избрах първата ария да бъде със заряд.
Какви изненади да чака публиката?
Има доста изненади. Всеки ще откри нещо за себе си. В залата ще се танцува, избрала съм разнообразни танци, с разнообразни стъпки и тематики. Имам доста дуети с моите музикални сътрудници през годините, в това число и Зоран Янкович, който е от Босна, който ще пристигна особено от Германия за концерта. С Борис Дали ще представим песента „ Трудно се рожба отглежда “, която представихме на „ Пирин фолк “, ария, която въпреки да е писана за фестивал, има и следфестивален живот. Ще изпеем дуети и с Марин Молов, Николай Славеев, Здравко Мандаджиев, Румен Малинов, Христо Косашки.
Изключително мъчно ми беше, въпреки че заобикалям такива думи, да подбера репертоара за този концерт и изяснявам за какво. Вече съм подготвена с 19-ти независим албум и в случай че сложа и дуетните 8 песни, концертът става доста дълъг, тъй че се наложи доста от известните песни да ги съкратя в китки с по един куплет. Много хубави песни няма да могат да бъдат изпълнени. Просто няма време. Освен това подбрах с изключение на известните песни, нови неща, които считам, че ще бъдат харесани от хората.
Предстоят ли нови музикални планове или пък нов албум?
19-тият ми албум е съвсем подготвен, може би имам още 1-2 песни да довърша. Ще се постарая до края на годината албумът да излезе на музикалния пазар.
През последните години доста пасивно се отнасях към своите участия, някак си желаех да умря от всичко, от всички пътувания, от тези страсти, които преживявах в последните 10 години. Чувствах се доста изморена и в този момент ми се желае с този нов театър с танци, песни и мултимедия, да обиколя доста места в България. Вече имам задоволително насъбран опит в организирането на такива огромни мероприятия и самоуверено мога да кажа, че за първи път толкоз доста компании откликват, с цел да оказват помощ на замисъла. За мен е голямо благополучие, че срещам толкоз осъзнати хора по пътя си и толкоз доста съидейници. Макар че живеем в извънредно мъчно икономическо време и във време на нравствен крах, за първи път виждам такава поддръжка, която считам, че и свише, освен на земно равнище. Когато човек потегля с такива светли мисли, идеали и планове да работи за цялото, то тогава и цялото му оказва помощ.
Билети: https://bilet.bg/bg/events/poli-paskova-koncert-spektakal-20-godiini-jivot-s-pesen/3003
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ