Вкаменелости от Хомо наледи променят разбирането за човешката еволюция
Дълго време се смяташе, че нито един от останалите типове хоминиди (семейството на човекоподобните маймуни и човека) не е оживял след срещата си със актуалния човек. Нови фосили от Хомо наледи, открити надълбоко в пещерната система на Райзинг остарял кейв в Южна Африка, обаче съумява да обори тази доктрина.
Учени разкрили останките на три антични прачовека, чиято възраст е учудващо млада. Анализ на костите посочил, че те живели преди 236 000 години. Доскоро науката смяташе, че Хомо наледи са изчезнали най-малко 500 хиляди години по-рано. Ако данните от разбора се потвърдят, това би означавало, че примитивните хоминиди, при които е присъщ много по-малък мозък, са живели дружно със актуалните хора.
Находката е на група откриватели от университета Джеймс Кук в Куинсланд, Австралия. Те попаднали на останките през 2013 година, когато били на експедиция в Южна Африка. Първоначално не осъзнавали, че са попаднали на останките на нов тип хоминид, само че в процеса на обследването на костите разбрали, че са създали откритието на живота си. Използвайки най-съвременните техники за пресмятане на възрастта, откривателите открили, че Хомо наледи е живял в Африка в интервала сред 236 000 и 335 000 години.
Най-старите датирани вкаменелости от Хомо сапиенс в Африка са на към 200 000 години. Сега с нашето изобретение разбрахме, че един доста примитивно изглеждащ хоминид евентуално е съществувал по едно и също време с нашите прадеди, споделя ръководителят на проучването професор Пол Диркс.
Учените считат, че откритията им могат да пренапишат еволюцията на нашите антични предшественици. Подробно проучване на пещерите, където са открити останките, дава индикации, че представители на Хомо наледи са се срещали и с Хомо сапиенс. Експертите считат, че сред тях е имало културен продан – замяна на принадлежности, техники, познания.
Някои хора от екипа даже стигат и по-далеч, като позволяват, че двата типа са живеели дружно, като се справяли взаимно с компликациите на времето. Все отново по-приспособимият тип е оживял, а другият е липсващ от историята.
