Дългият упадък на Аржентина започва с избирането на Хуан Перон

Дългият крах на Аржентина стартира с избирането на Хуан Перон за президент. Централна роля играе и брачната половинка му Евита, чиято ранна гибел преди тъкмо 70 години се възприема преди време като предвестител на апокалипсиса.

Имало едно време в Южна Америка една богата и съвременна страна - Аржентина. Тя си имала най-елегантната столица, най-качествената железопътна мрежа, най-хубавите пътища и най-натоварения пътен трафик, най-развитата система от учебни заведения и най-богатия културен свят. А нейната валута, аржентинското песо, се наложила като една от най-стабилните валути след Втората международна война - наред с щатския $ и английската лира. Френска сентенция го обобщава по този начин: " Riche comme un argentin " ( " Богат като аржентинец " ).
Редакцията предлага
Така стартира обширна обява в " Ди Велт " за дългия път, извървян от Аржентина - от една просперираща страна до това, което съставлява през днешния ден: затънала в рецесии страна с галопираща инфлация, на която непрекъснато ѝ се постанова да преструктурира задълженията си и която се намира в дълготрайно положение на крах.

Изолация и концентрация

Този крах стартира в далечната 1946 година, когато военачалник Хуан Перон е определен за президент. Три години по-рано военните са направили прелом и са свалили от власт законното държавно управление. След завземането на властта Перон се захваща да реформира страната, търсейки различен, трети път на развиване - сред капитализма и комунизма. Перон централизира профсъюзите, намесва се в стопанската система и външната търговия, дефинира пределни цени на стоките и размера на заплатите и стартира индустриализация на правилото на изолацията. Резултатът от това обаче е жалък: още през 1949 година Аржентина се оказва с негативен търговски баланс, песото е девалвирано, а страната е превърната в нещо като корпоративна конструкция.

В същото време втората брачна половинка на Перон - актрисата Ева Дуарте, която всички назовават Евита и която си е спечелила името на защитница на бедните и онеправданите, се занимава интензивно с дарителство, което ѝ обезпечава висока известност. Нейната активност се финансира обаче от противоречиви практики, измежду които рекет на политически съперници и сполучливи бизнесмени. През юли 1952 година Евита умира от рак. Предишната година брачният партньор ѝ е избран отново за президент, само че икономическият крах на страната към този момент се е трансформирал в необратим развой.

След гибелта на Евита тялото ѝ е балсамирано и изложено за поклонение

През септември 1955 година Перон е свален от власт от съюз сред военни и цивилни, а неговото завещание е тежко: Аржентина е страна с големи отговорности, висока инфлация, неработеща пенсионна система, манипулирани синдикати, изцяло неконкурентоспособна промишеност, построена с държавно финансиране. Накратко: Перон оставя след себе си една страна в крах.

Завръщането на Перон

Но и след свалянето си от власт Перон не се отхвърля от ролята си на кукловод: от Мадрид, където живее в заточение, той съумява със забележителни макиавелистки умения да се меси в политическия живот на страната. В края на 1972 той се връща в Аржентина, а година по-късно още веднъж е определен за президент - с голямо болшинство. Но Аржентина към този момент е друга: не разполага с големите валутни запаси и със постоянното песо, както през 1946, нито с предходния иономически растеж. Затова пък се е сдобила с висока инфлация и един прекомерно раздут държавен уред.

Перон по този начин и не съумява да сплоти перонистите, сред които към този момент зее бездна. От едната страна са традиционалистите, близки до генерала, от друга - отделилата се от неговото придвижване младежка организация " Монтонерос ", чийто нов кумир е кубинският началник Фидел Кастро.

На 1 юли 1974 Перон умира и Аржентина се прости с един от най-спорните политически водачи в историята на страната. След гибелта му неговата брачна половинка Исабел Перон поема властта. Тя оставя ръководството в ръцете на Хосе Лопес Рега, чиято паравоенна организация " Аржентински антикомунистически алианс " стартира кървава война с политическите си съперници. Следват турбулентни години, а демокрацията е възобновена чак след пагубната Фолкландска война през 1982 година.

Исабел Перон, третата брачна половинка на Хуан Перон, е негов вицепрезидент в интервала 1973-1974 година. След гибелта на Хуан Перон тя става президент на страната до преврата през 1976 година.

Не по-малко разногласия провокира личността на втората му брачна половинка Ева Перон. Каква е била тя: " светица на бедните " или егоцентрична популистка, пита на собствен ред осведомителната организация epd.

Култът към Евита

Култът към личността на елементарното момиче, което за малко време се трансформира в най-влиятелната и могъща жена в Аржентина, е бил толкоз огромен, че след гибелта ѝ нейните съперници даже разпореждат тялото ѝ да бъде отвлечено. " Популизмът е неделима част от системата Перон, както и демонстрацията на непосредственост с народа ", споделя по този мотив авторката на биографията на Евита Урсула Пруч. Ева Перон се трансформира в медиатор сред лидера и неговия народ, добавя тя.

Ранната ѝ гибел - единствено на 33 години - е централен детайл в нейното митологизиране, както показва в биографичния си разказ " Санта Евита " Томас Елой Мартинес. Когато тя умира, в Аржентина това е възприето като национална покруса, а доста хора одобряват новината като предвестител на апокалипсиса. Мюзикълът " Евита " я трансформира публично и в международна поп икона - четвърт век след нейната гибел, напомня epd. Ражда се и саундтракът " Не плачи за мен, Аржентина ". През 1996 година мюзикълът е екранизиран, а Мадона влиза в ролята на Евита.