Дълга е историята на арменската общност в Пловдив. Първите свидетелства

Дълга е историята на арменската общественост в Пловдив. Първите свидетелства за арменски заселници в града ни връщат обратно към IV – VI в., когато една огромна група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени единствено от бойците си, а по-късно – от дамите и децата. В резултат от разнообразни военни дейности на Балканския полуостров и прекачване на войски, византийският император оставя огромен гарнизон в Града под тепетата, а това съответствува с информацията, която откриваме в писанията на Анна Комнина, която акцентира, че от VI в. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население. По време на Османското господство се оформят арменските колонии и религиозни общини в Пловдив.

Арменски апостолически храм " Сурп Кеворк "

Първоначално източноправославен храм, през 1767 тази черква е била преотстъпена на Пловдивската арменска епархия. Това е единствената черква със странични отделения с изключение на централния транспортен съд: едно за дамите и друго за мъжете. Към църквата е бил издигнат параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си тип. 

Пред и към църквата има просторен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за учебен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. В предишното дворът е бил предопределен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, умряли тук.

Голяма полезност за храма са старите икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII в. от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " – картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838 година Негови са и типичните за арменските църкви от XIX в. платна на светци и древен епизоди...

Арменски културен дом (Сърах)

Около храма " Сурп Кеворк " (Свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общественост в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, учебното заведение, домът на културата. Първият театър на арменски език, показан от арменци в България, е показан през 1881 година в Пловдив.

От началото на века доникъде на 40-те години в България са издавани над 50 арменски вестника и списания, съществуват секции на обичайните арменски партии в диаспората, работят арменски организации, основана е система от контакти с арменците в други страни. Доколкото българското общество демонстрира дълготраен интерес към арменската просвета, стартират да се печатат арменски създатели и на български език.

Арменското учебно заведение

Единственото арменско учебно заведение в България се намира в Пловдив. Тази година то ще отпразнува 187 години. Паметна е годината 1942, когато семейство Виктория и Крикор Тютюнджян построяват и подаряват на арменската черква постройката, в която и до през днешния ден се обитава Арменското учебно заведение.

Мемориален комплекс в памет на жертвите на Геноцида над арменците

На 24  април 2005 година в двора на арменската черква “Сурп Кеворк ” е открит мемориален комплекс с “Хачкар ”. Арменската общност и организации засвидетелстваха своята респект към паметта на избитите 1 500 000 арменци и постави венци пред новооткрития “Хачкар ”.

Днес, във връзка отбелязването на 106-тата годишнина от Геноцида над арменския народ в Османската империя, от 10:30 ч. в църквата и след това пред паметника в двора на комплекса, ще се проведат възпоменателни церемонии. 

По материали на Надежда Иванова. Прочетете повече тук.
 7 обичани местенца в Пловдив, които можете да обиколите за един ден