Късчето Африка на борда бе предупреждение от Третия свят
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
15.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
Връщам се от Пловдив с нощния трен, въпреки че имах още почивки като отплата за дежурствата на кораба. Целият екипаж – на борда, става все по-нервно.
По време на късото ми неявяване капитанът на кораба е свален. Не могат да му простят, че връща кораба в България с четирима бегълци от Момбаса (Кения). Трябвало да откри метод да ги върне назад незабавно, 14-15 часа след отплаването, откакто излиза наяве, че са се укрили в един от хамбарите (15.01.1987 г.). Би могъл да върне кораба, да имитира наложителен ремонт и да ги смъкна. Двама от сътрудниците му със стаж и опит отхвърлят да одобряват транспортен съд с арестанти на борда. В такива случаи рискът поема някой от младата генерация. Но на напрежението не устоя първият асистент капитан – инфаркт и в болница, нека да го бъде индивида. Машинният боцман слиза заради заболяване, промяната е също от младата генерация. Междувременно корабът е изместен на първо кейово място и товаренето на книпелите напредва доста бързо.
Работа – до козирката. Вземаме цялостен бункер (гориво) мазут и газьол, на кея чакат още 25 варела масло МРХ-30. Двама-трима души от екипажа непрекъснато са заети с обгрижването на арестантите – хранене, душ, тоалетна… Към момента казусът с тях наподобява нерешим. Твърдят, че са танзанийци, само че нямат паспорти, нямат поданство и никое посолство не демонстрира интерес към тях. Докато корабът беше във Варна, управляващите останаха заднишком към случая, най-малко до момента същото е и в Бургас. И по времето, когато бразилският филм „ Робинята Изаура “ трансформира в плебеи милиони българи, четиримата несретници населяват каюта-затвор, оставени на грижите на екипаж, който до дни би трябвало да отплава за Тайван. Да тръгнем с тях, това би означавало след ред премеждия да ги върнем назад. При прекосяването на Суец канал и във всеки порт капитанът е задължен да разгласи, че са сложени под стража и нямат право за слизане на бряг. При овакантяване на пристанище контролата би трябвало да се увери, че са на борда, другояче корабът не може да отплава.
16.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
23,30 часа Нямам време да смъква гащеризона. В машинното поделение „ мусонът “ в никакъв случай не стопира. С потен тил шетам картера на дизел генератор № 2 и това към този момент не е вир вода, а вир масло. Колкото и да внимавам, по възглавницата ми поникват маслени петна. Превръщам се във луд Пилат, който най-малко 9-10 пъти на ден си мие ръцете. За първи път ме спохождат пристъпи на стомашни киселини. Виждал съм Мишо Градското да използва хлебна сода при сходни офанзиви и запитвам:
- Каква е дозата, Градско?
- Според готвача, Градско, съгласно готвача.
17.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
11,00 часа Зад кърмата е транспортен съд „ Левски “. Взехме му товарна стрела и трансформатор, употребяваме се с привилегията на екипаж, чието отплаване е идно. Помощник капитани, механици и боцмани направиха пътека с милостиня за попълване на всевъзможни неналичия. Нашите се майтапят, че щом видят някой да се катери по трапа към тяхната палуба, към този момент посрещат с „ Нямам, нямам, нямам “! Но в този момент има възможност да вземат нещо от нас. Бегълците. В оборот е вид да бъдат местени от транспортен съд на транспортен съд в българско пристанище, единствено това може да направи управлението на флота. Да забележим?
Имам тежък спомен от транспортен съд „ Левски “ с 5-годишна отминалост. Тогава пропаднаха опитите ми да се кача на борда му като палубен моряк и да отплувам на изток към Япония, а попаднах с „ Ботев “ надалеч на запад в Куба и Перу. Сега обаче ползата ми е нулев, виждам зад кърмата с равнодушие. Как се трансформират корабите?
14,00 часа Приключи товаренето на книпелите, люковите закрития на хамбарите са затворени. Нататък дейностите са рутинни: контрола, водач, маневра, намерено море… Но на борда има четирима души, които не са в екипажния лист. Прецедент, който постанова още един казус – стачка
18.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място.
Отказваме да отплаваме, до момента в който на кораба не останат единствено титулярите. Това не е театрална комедия, нито самосиндикална демонстрация на екипажа, а безапелационната позиция на БМФ. Властите са известени, че корабът няма да мръдне от кея, до момента в който не слязат бегълците. Пристанищното управление прояви взаимност и способства за изостряне на ситуацията, помагайки да се търси ускорена развръзка. Бяхме застрашени, че ще плащаме денгубите на кораба, който чака да заеме нашето кейово място. Не поддадохме. Направиха опит да ни реалокират на неработен пристан. Не, няма да мръднем от тук. Взеха да идват все по-старши началници, само че всеки предпочиташе решение да вземе някой по-старши. Натиск да отстъпим пристигна и от Държавната ревизия по мореплаване, и от портовия флот. Не закъсня и опасността, че ще ни отсекат въжетата. Команда „ Сечи въжетата! “ съм чувал в тихоокеанско пристанище, само че там трябваше да бягаме от убийствена мъртва вълна. Сега палубна команда получи заповед да укрепи въжетата със стоманени проволки.
И внезапно безизходната обстановка се реши както в древногръцкия спектакъл. Deus ex machina. Без значение дали божественото решение бе взето в Бургас, или отговорност пое инстанция от столицата. До трапа спря камионетка. С белезници на ръцете момчетата от Момбаса направиха свободни крачки по желязната палуба. Каквото и да ги чака, то не може да е по-лошо от изолацията в корабната каюта-килия от 15 януари до 17.04.1987 година Не съм изпитвал неприязън към тези несретници, в противен случай. Те заслужават почитание, откакто са приели риска да трансформират нещо към по-добро, преминавайки през по-лошото.
Едва стъпили на кея, бегълците бяха сподирени от тревожния зов на старши камериера:
- Чакайте бе, те са облечени с спортни екипи и фланелки от корабното имущество. Кой ще дава отговор?
Е, какво, голи ли да ги качим в камионетката? Последен подарък от насиления моряшки хуманизъм.
18,00 часа Маневрата завърши скоропостижно в залива с 4 ключа на вода дясна котвена верига. Сега пък какво? Чакаме предписание. Плъзна приказка, че стоката не е за Тайван, а за Виетнам, само че това не е причина да стопираме, посоката е една и съща. Във втори хамбар някой запалянко с грамадни блажни букви е изписал: „ Вива Куба! “
Не, Виетнам да, Куба – не!
Политическа партия Сега незаконни мигранти съвсем ежедневно са по пътищата на страната, само че през 1987 година никой не можеше да знае, че ще се наложи да се отварят мигрантски центрове. Случаят с късчето Африка на борда на транспортен съд „ Каравелов “ бе единствено миниатюр на проблемите, които Третият свят отвори на благоденстващия Запад.
Нейко ДАМЯНОВ
15.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
Връщам се от Пловдив с нощния трен, въпреки че имах още почивки като отплата за дежурствата на кораба. Целият екипаж – на борда, става все по-нервно.
По време на късото ми неявяване капитанът на кораба е свален. Не могат да му простят, че връща кораба в България с четирима бегълци от Момбаса (Кения). Трябвало да откри метод да ги върне назад незабавно, 14-15 часа след отплаването, откакто излиза наяве, че са се укрили в един от хамбарите (15.01.1987 г.). Би могъл да върне кораба, да имитира наложителен ремонт и да ги смъкна. Двама от сътрудниците му със стаж и опит отхвърлят да одобряват транспортен съд с арестанти на борда. В такива случаи рискът поема някой от младата генерация. Но на напрежението не устоя първият асистент капитан – инфаркт и в болница, нека да го бъде индивида. Машинният боцман слиза заради заболяване, промяната е също от младата генерация. Междувременно корабът е изместен на първо кейово място и товаренето на книпелите напредва доста бързо.
Работа – до козирката. Вземаме цялостен бункер (гориво) мазут и газьол, на кея чакат още 25 варела масло МРХ-30. Двама-трима души от екипажа непрекъснато са заети с обгрижването на арестантите – хранене, душ, тоалетна… Към момента казусът с тях наподобява нерешим. Твърдят, че са танзанийци, само че нямат паспорти, нямат поданство и никое посолство не демонстрира интерес към тях. Докато корабът беше във Варна, управляващите останаха заднишком към случая, най-малко до момента същото е и в Бургас. И по времето, когато бразилският филм „ Робинята Изаура “ трансформира в плебеи милиони българи, четиримата несретници населяват каюта-затвор, оставени на грижите на екипаж, който до дни би трябвало да отплава за Тайван. Да тръгнем с тях, това би означавало след ред премеждия да ги върнем назад. При прекосяването на Суец канал и във всеки порт капитанът е задължен да разгласи, че са сложени под стража и нямат право за слизане на бряг. При овакантяване на пристанище контролата би трябвало да се увери, че са на борда, другояче корабът не може да отплава.
16.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
23,30 часа Нямам време да смъква гащеризона. В машинното поделение „ мусонът “ в никакъв случай не стопира. С потен тил шетам картера на дизел генератор № 2 и това към този момент не е вир вода, а вир масло. Колкото и да внимавам, по възглавницата ми поникват маслени петна. Превръщам се във луд Пилат, който най-малко 9-10 пъти на ден си мие ръцете. За първи път ме спохождат пристъпи на стомашни киселини. Виждал съм Мишо Градското да използва хлебна сода при сходни офанзиви и запитвам:
- Каква е дозата, Градско?
- Според готвача, Градско, съгласно готвача.
17.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място
11,00 часа Зад кърмата е транспортен съд „ Левски “. Взехме му товарна стрела и трансформатор, употребяваме се с привилегията на екипаж, чието отплаване е идно. Помощник капитани, механици и боцмани направиха пътека с милостиня за попълване на всевъзможни неналичия. Нашите се майтапят, че щом видят някой да се катери по трапа към тяхната палуба, към този момент посрещат с „ Нямам, нямам, нямам “! Но в този момент има възможност да вземат нещо от нас. Бегълците. В оборот е вид да бъдат местени от транспортен съд на транспортен съд в българско пристанище, единствено това може да направи управлението на флота. Да забележим?
Имам тежък спомен от транспортен съд „ Левски “ с 5-годишна отминалост. Тогава пропаднаха опитите ми да се кача на борда му като палубен моряк и да отплувам на изток към Япония, а попаднах с „ Ботев “ надалеч на запад в Куба и Перу. Сега обаче ползата ми е нулев, виждам зад кърмата с равнодушие. Как се трансформират корабите?
14,00 часа Приключи товаренето на книпелите, люковите закрития на хамбарите са затворени. Нататък дейностите са рутинни: контрола, водач, маневра, намерено море… Но на борда има четирима души, които не са в екипажния лист. Прецедент, който постанова още един казус – стачка
18.04.1987 година, порт Бургас – първо кейово място.
Отказваме да отплаваме, до момента в който на кораба не останат единствено титулярите. Това не е театрална комедия, нито самосиндикална демонстрация на екипажа, а безапелационната позиция на БМФ. Властите са известени, че корабът няма да мръдне от кея, до момента в който не слязат бегълците. Пристанищното управление прояви взаимност и способства за изостряне на ситуацията, помагайки да се търси ускорена развръзка. Бяхме застрашени, че ще плащаме денгубите на кораба, който чака да заеме нашето кейово място. Не поддадохме. Направиха опит да ни реалокират на неработен пристан. Не, няма да мръднем от тук. Взеха да идват все по-старши началници, само че всеки предпочиташе решение да вземе някой по-старши. Натиск да отстъпим пристигна и от Държавната ревизия по мореплаване, и от портовия флот. Не закъсня и опасността, че ще ни отсекат въжетата. Команда „ Сечи въжетата! “ съм чувал в тихоокеанско пристанище, само че там трябваше да бягаме от убийствена мъртва вълна. Сега палубна команда получи заповед да укрепи въжетата със стоманени проволки.
И внезапно безизходната обстановка се реши както в древногръцкия спектакъл. Deus ex machina. Без значение дали божественото решение бе взето в Бургас, или отговорност пое инстанция от столицата. До трапа спря камионетка. С белезници на ръцете момчетата от Момбаса направиха свободни крачки по желязната палуба. Каквото и да ги чака, то не може да е по-лошо от изолацията в корабната каюта-килия от 15 януари до 17.04.1987 година Не съм изпитвал неприязън към тези несретници, в противен случай. Те заслужават почитание, откакто са приели риска да трансформират нещо към по-добро, преминавайки през по-лошото.
Едва стъпили на кея, бегълците бяха сподирени от тревожния зов на старши камериера:
- Чакайте бе, те са облечени с спортни екипи и фланелки от корабното имущество. Кой ще дава отговор?
Е, какво, голи ли да ги качим в камионетката? Последен подарък от насиления моряшки хуманизъм.
18,00 часа Маневрата завърши скоропостижно в залива с 4 ключа на вода дясна котвена верига. Сега пък какво? Чакаме предписание. Плъзна приказка, че стоката не е за Тайван, а за Виетнам, само че това не е причина да стопираме, посоката е една и съща. Във втори хамбар някой запалянко с грамадни блажни букви е изписал: „ Вива Куба! “
Не, Виетнам да, Куба – не!
Политическа партия Сега незаконни мигранти съвсем ежедневно са по пътищата на страната, само че през 1987 година никой не можеше да знае, че ще се наложи да се отварят мигрантски центрове. Случаят с късчето Африка на борда на транспортен съд „ Каравелов “ бе единствено миниатюр на проблемите, които Третият свят отвори на благоденстващия Запад.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ