Видове дафинов лист
Дафиновото дръвче, наричано още лаврово, е известно още от древността със своите невероятни здравословни и кулинарни изгоди. За негова татковина се счита Мала Азия и Средиземноморието. Практиката с лаврови венци да се кичат спечелилите идва от античните елини, които въвели този бит.
Подправката дафинов лист добавя пикантните ястия. Тя способства за това ястието и съставките в него да разкрият изцяло капацитета си. Хармонира добре с други подправки като чесън, лук, бахар, черен пипер.
Добавя се в разнообразни локални и зеленчукови супи. Използва се и като консервант. Специфичното при дафиновия лист е, че се слага при започване на процеса на готвене и се изважда тъкмо преди сервиране.
Известни са няколко типа дафинов лист. Те произлизат от семейство Лаврови. Влагат се пресни или сушени както в готварството, по този начин и в доста предписания от националната медицина. Ето кои са те:
Средиземноморски дафинов лист
Това е общоприетият и прочут у нас дафинов лист. Употребата му е както на всички други типове.
Калифорнийски дафинов лист
Растението е познато още като орегонска мирта. Листата са извънредно сходни на тези на средиземноморския дафинов лист, само че се разграничават в едно – интензивния и доста по-наситен усет. Поради това с използването му би трябвало да се внимава.
Индийски дафинов лист
Наричан още теджпат, този тип дафинов лист се отличава с усет и аромат, типични за канелата, само че в по-занижени дози. Визуално индийският дафинов лист наподобява на другите типове дафинов лист, заради което е наименуван и с това название. Това обаче е неточно, защото е от едно същото семейство с лавъра, само че е от различен жанр. Индийският дафинов лист не се използва като другите типове, защото по-скоро се приближава до китайската канела касия както по аромат, по този начин и по усет.
Индонезийски дафинов лист
Известен като мантинг и даун колбас, този подвид на дафиновия лист се употребява основно в Индонезия и Малайзия. С пресните и изсушени листа се овкусява най-много месо и в редки случаи - зеленчуци. Индонезийският дафинов лист има друга и по-слаба миризма от останалите типове. Освен това, с цел да освободи аромата си, той наложително би трябвало да мине през избрана термична обработка.
