Скоро ще разбереш какво си загубил…
Дадох ти прекалено много шансове. Дадох ти толкоз време, колкото искаш, с цел да „ подредиш себе си “. Давах ти пространство. Стоях настрани от живот ти, надявайки се, че един ден ще се върнеш при мен.
Но това беше казусът. Защото ти в никакъв случай не си възнамерявал да бъдеш с мен. Никога не си имал положителни планове към мен и се наложи да схвана това с горчив опит.
Осъзнах това, до момента в който те чаках. Докато ти намирах оправдания. Докато се надявах, че ще дойдеш при мен, гледайки всякога по какъв начин отиваш при друга.
Животът е низ от уроци. Хубави и неприятни. Но в този момент желая да ти предам един урок, който мъчно ще приемеш.
Може би в този момент не го осъзнаваш, само че рано или късно ще схванеш, че си сбъркал. Имал си нещо толкоз почтено и същинско, нещо, което множеството хора търсят през целия си живот, и си го изпуснал.
Всичко, което сподели и направи, нямаше смисъл. Това бяха просто празни думи. И може би след всичко това сърцето ти е също толкоз празно.
Но повече не желая да ти давам повече, с в сравнение с можеш да се оправиш. Повече не желая да ти давам нищо. Не съм идеална и в никакъв случай не съм се считала за такава. Но едно нещо знам сигурно: сърцето ми е доста по-голямо, положително и мощно от твоето. И знам, че след всичко това, когато тази драма завърши, аз още веднъж ще обичам.
И ти.
Макар че кой знае какво ще получиш. Но ти давам обещание, че рано или късно ще се сетиш за мен и ще съжаляваш, че си бил толкоз близко. Ще съжаляваш за това, което е трябвало да държиш крепко в ръцете си, а не да го изпускаш.
Аз не мога да трансформира случилото се. И най-важното – не мога да трансформира теб. Но желая да знаеш, че с мен всичко ще бъде наред. Скоро ще станеш единствено спомен, мимолетна мисъл, нещо нищожно. Като прелитащ около мен пътен знак.
Независимо какъв брой съм желала да си мой, ти потвърди, че не си струваш. Не мога да трансформира това и в този момент, когато всичко е казано и направено, зная, че към този момент не го и желая.
