Да, знам, „София не е Амстердам“…
„ Да, знам, „ София не е Амстердам “. Но като уважи човек, схваща, че и Амстердам не е бил Амстердам “…
Това, за мен, е есенция на всичко, на което би трябвало да настояваме, да държим и да не се отхвърляме.
Цитатът е от и по-късно ще споделя целия текст, от чийто подтекст извадих това, само че преди това…
… преди този момент ми се желае да подчертая дебело точно: „ … и Амстердам не е бил Амстердам… “
Тоест, всяко нещо, което можем да гледаме като добър образец през днешния ден, в миналото е било построено, в миналото е било неприятно и е намерило метода да бъде хубаво – от време на време сложен метод, от време на време елементарен, само че щом е образец за подражателство – значим за проучване метод.
Няма потребност да се депресираме и отхвърляме, казвайки си: то, нещата са толкоз изгубени, че генерации ще ни отнеме да успеем.
Добре. Поколения — генерации. Щом би трябвало. Но бездействието е сигурна гаранция (единствената сигурна гаранция!) за НУЛА триумф. Ако се раздвижим, да – ще е мъчно и може би ще е постепенно, само че някой ден ще има резултат. Мрънкаме ли, че е прекомерно доста работа, че изобщо да си коства да я подхващаме… ще си ровим зурлите в кочината на посредствеността и ще си викаме: кой ще ни даде париииии!? И все ще сме отрицателен образец – в най-хубавия случай: държава-сираче на развъждане от Европейски Съюз, като тяхно обвързване и нищо повече.
Много постоянно чуваме и четем отзиви и мнения: „ е, то цèлата Мàра втасàла, та… “ и след многоточието сложете каквото там сега коментиращият разбирач се пробва да ни убеди, че е по-добре изобщо да не подхващаме.
Логиката на разбирачите, които – по принцип – са клавиатурни рицари, непипнали нищо настрана от санитарния най-малко, изискван от тях, с цел да имат храна и вода, е, че да вземем за пример, с цел да се оказва помощ на животните, първо би трябвало да се помогне на пенсионерите, само че с цел да се оказва помощ на пенсионерите, първо би трябвало да се помогне на сираците, само че с цел да се помогне на сираците, първо би трябвало да се помогне на служащите, само че на тях никой не им оказва помощ, по тази причина най-добре да не се пипа нищо и на никого да не се оказва помощ, и единствено да се пенявим пред тв приемника с отдалеченото в ръка, до момента в който дъвчем салатата.
Този нрав доста успешно се намаза на политическата филия на некадърните „ политици “ и те си го припознаха като инструмент. Щом на хората им харесва (а и е лесно), за какво да не си го прибавят в палитрата с тъпотии?
Все мрънкат какво не може и по какъв начин съперниците им грешат; персонална отговорност – нула; оферти – единствено неизпълними, с цел да се вършат на интересни; КПД – 0,0%. И щом се предложи нещо значително, усещайки, че ще олекнат, в случай че съперникът им го направи, стартират да мрънкат, че не може да се прави, че не би трябвало да се прави и, в случай че нищо не помогне – декларират, че няма смисъл да се прави, тъй като има по-важни неща, но пък те… са неизпълними, значи нищо няма да пипаме в този момент. Затворихме кръга и седнахме отново в калта да се оплакваме.
Рим не е издигнат за ден. И Амстердам не е бил Амстердам, да.
Всяко нещо се прави, започвайки с първата стъпка. Нали имаше такава сентенция – че и най-дългото странствуване стартира с първата крачка. Да спрем да го побългаряваме с версията, че щом е толкоз дълъг пътят, по-добре да си седим и да си подсмърчаме вместо да го вървим.
…
„ Живях в Амстердам 7 месеца, на два пъти. И ходех с колело на работа. Единият път живеех отвън града, другият - в необятния център. И постоянно имаше явен, комфортен и сигурен веломаршрут до работното ми място.
Да, знам, " София не е Амстердам ". Но като уважи човек, схваща, че и Амстердам не е бил Амстердам, т.е. не е бил " велосипеден парадайс ". През 60-те е бил извънредно задръстен с коли, замърсен град, рисков за жителите си (през 71-ва на пътя има 3000 жертви, от които 450 деца). Докато жителите и общината не са се съгласили, че това би трябвало да спре. И лека-полека градът се е преобразил, с помощта на тази споделена визия.
Няма да встъпвам повече в терена на урбанистите и пътните специалисти, само че за всички консуматори като мен е ясно, че София на процедура няма велоинфраструктура.
В Амстердам като пуснеш Гугъл maps, ти дава варианти " с кола, с публичен превоз, пешком и с колело ". Защото има географски данни за велоалеите. Тук и да имаше наличните части инфраструктура, Гугъл maps надали щеше да рискува да " сглоби " веломаршрут.
За 4 години София няма да стане Амстердам, само че съм сигурен, че към велотранспорта ще се подходи с визия от кмета и екипа му “.
_____________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Това, за мен, е есенция на всичко, на което би трябвало да настояваме, да държим и да не се отхвърляме.
Цитатът е от и по-късно ще споделя целия текст, от чийто подтекст извадих това, само че преди това…
… преди този момент ми се желае да подчертая дебело точно: „ … и Амстердам не е бил Амстердам… “
Тоест, всяко нещо, което можем да гледаме като добър образец през днешния ден, в миналото е било построено, в миналото е било неприятно и е намерило метода да бъде хубаво – от време на време сложен метод, от време на време елементарен, само че щом е образец за подражателство – значим за проучване метод.
Няма потребност да се депресираме и отхвърляме, казвайки си: то, нещата са толкоз изгубени, че генерации ще ни отнеме да успеем.
Добре. Поколения — генерации. Щом би трябвало. Но бездействието е сигурна гаранция (единствената сигурна гаранция!) за НУЛА триумф. Ако се раздвижим, да – ще е мъчно и може би ще е постепенно, само че някой ден ще има резултат. Мрънкаме ли, че е прекомерно доста работа, че изобщо да си коства да я подхващаме… ще си ровим зурлите в кочината на посредствеността и ще си викаме: кой ще ни даде париииии!? И все ще сме отрицателен образец – в най-хубавия случай: държава-сираче на развъждане от Европейски Съюз, като тяхно обвързване и нищо повече.
Много постоянно чуваме и четем отзиви и мнения: „ е, то цèлата Мàра втасàла, та… “ и след многоточието сложете каквото там сега коментиращият разбирач се пробва да ни убеди, че е по-добре изобщо да не подхващаме.
Логиката на разбирачите, които – по принцип – са клавиатурни рицари, непипнали нищо настрана от санитарния най-малко, изискван от тях, с цел да имат храна и вода, е, че да вземем за пример, с цел да се оказва помощ на животните, първо би трябвало да се помогне на пенсионерите, само че с цел да се оказва помощ на пенсионерите, първо би трябвало да се помогне на сираците, само че с цел да се помогне на сираците, първо би трябвало да се помогне на служащите, само че на тях никой не им оказва помощ, по тази причина най-добре да не се пипа нищо и на никого да не се оказва помощ, и единствено да се пенявим пред тв приемника с отдалеченото в ръка, до момента в който дъвчем салатата.
Този нрав доста успешно се намаза на политическата филия на некадърните „ политици “ и те си го припознаха като инструмент. Щом на хората им харесва (а и е лесно), за какво да не си го прибавят в палитрата с тъпотии?
Все мрънкат какво не може и по какъв начин съперниците им грешат; персонална отговорност – нула; оферти – единствено неизпълними, с цел да се вършат на интересни; КПД – 0,0%. И щом се предложи нещо значително, усещайки, че ще олекнат, в случай че съперникът им го направи, стартират да мрънкат, че не може да се прави, че не би трябвало да се прави и, в случай че нищо не помогне – декларират, че няма смисъл да се прави, тъй като има по-важни неща, но пък те… са неизпълними, значи нищо няма да пипаме в този момент. Затворихме кръга и седнахме отново в калта да се оплакваме.
Рим не е издигнат за ден. И Амстердам не е бил Амстердам, да.
Всяко нещо се прави, започвайки с първата стъпка. Нали имаше такава сентенция – че и най-дългото странствуване стартира с първата крачка. Да спрем да го побългаряваме с версията, че щом е толкоз дълъг пътят, по-добре да си седим и да си подсмърчаме вместо да го вървим.
…
„ Живях в Амстердам 7 месеца, на два пъти. И ходех с колело на работа. Единият път живеех отвън града, другият - в необятния център. И постоянно имаше явен, комфортен и сигурен веломаршрут до работното ми място.
Да, знам, " София не е Амстердам ". Но като уважи човек, схваща, че и Амстердам не е бил Амстердам, т.е. не е бил " велосипеден парадайс ". През 60-те е бил извънредно задръстен с коли, замърсен град, рисков за жителите си (през 71-ва на пътя има 3000 жертви, от които 450 деца). Докато жителите и общината не са се съгласили, че това би трябвало да спре. И лека-полека градът се е преобразил, с помощта на тази споделена визия.
Няма да встъпвам повече в терена на урбанистите и пътните специалисти, само че за всички консуматори като мен е ясно, че София на процедура няма велоинфраструктура.
В Амстердам като пуснеш Гугъл maps, ти дава варианти " с кола, с публичен превоз, пешком и с колело ". Защото има географски данни за велоалеите. Тук и да имаше наличните части инфраструктура, Гугъл maps надали щеше да рискува да " сглоби " веломаршрут.
За 4 години София няма да стане Амстердам, само че съм сигурен, че към велотранспорта ще се подходи с визия от кмета и екипа му “.
_____________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ