Да, това са те – онези мили жени, които обикновено

...
Да, това са те – онези мили жени, които обикновено
Коментари Харесай

Поклон пред медицинските сестри - жените, които спасяват живот

Да, това са те – тези благи дами, които нормално не виждаме, до момента в който промиват раните, вършат превръзки, сменят катетри... Това са медицинските сестри, а през днешния ден - 12 май, е денят, в който отдаваме респект към тяхната благородна и хуманна специалност. 

Преди години, по време на войните, милосърдните сестри са били тези, които без боязън от падащи бомби и неприятни гледки на раздрана плът, са спасявали стотици. Те са били отдадени на това, което вършат. За тях работата в лазаретите е била предопределение.



Флорънс Найтингейл е вярвала, че Бог ѝ е дал призванието да е здравна сестра. Става известна по време на Кримската война, когато се грижи за ранени бойци. Наричана е „ дамата с лампата “, поради късните обиколки, които правила през нощта. Найтингейл слага основите на професионалната сестринска грижа със основаването през 1860 година на учебно заведение за сестри – Болница „ Сейнт Томас “ в Лондон, първото светско учебно заведение за сестри в света. Международният ден на здравната сестра, който се чества по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.



Много са имената на сестри, станали герои в Първата международна война. Една от тях е Лена Хигби. Хигби се причислява към американските медицински военноморски елементи след основаването им през 1908 година По това време офицерите от флота не са очаровани от наличието на сестрите. Но Лена Хигби е упорита и бързо е нараснала в Главна сестра. Няколко години по-късно става надзорник на Сестринските елементи, втората жена, заемала тази позиция.

Хигби е първата жена, получила Военноморски кръст за себеотдаването си в работа на ранените по време на Първата международна война. След гибелта й в нейна чест един военноморски военен транспортен съд е кръстен USS Higbee. Това е първият боен кораб, носещ името на жена, служила във флота.



Мeри Чишолм става част от Летящите амбулантни елементи в Белгия, тъй като обича да кара мотоциклет. Тя и приятелката ѝ Елси Нокър, също моторист, бързо се трансформират в незаменими помощници на фронта – те придвижват ранените бойци до полевата болница във Вьорне. Освен това Мери самоуверено придвижва умрелите до погребалното бюро. По-късно те основават незаконна превързочна на 100 м от окопите. Спасят живота на хиляди мъже на западния белгийски фронт – бойци, които сигурно са щели да умрат, в случай че двете дами не са ги били пренесли до полевата болница. Мeри получава белгийския медал на Леополд II – рицарски кръст, ордена на кралица Елизабет Белгийска, Звездата 1914 и английски боен орден.



Елза Брандстром или „ Сибирският ангел ”. Тя е щерка на посланика на цар Николай II в Швеция. Когато избухва Втората международна война, Елза е в Русия. И кандидатства като доброволка в съветската войска. През 1915 година тя се грижи за немски военнопленници в Сибир. Въпреки че разрешителното ѝ за работа в Русия изтича, тя продължава да работи. Пътува из Сибир незаконно в продължение на цели две години, до момента в който съветските управляващи не я арестуват в Омск през 1920 година

След освобождението си, се връща в Швеция и инициира акция в помощ на военнопленниците. Набира средства и основава дом за повече от 200 сирака.



Юлия Вревская е красива и ухажвана жена, част от висшето общество на съветския император Александър II. Тя обаче взема решение, че желае да бъде милосърдна сестра. Пристига в 45-а военна болница в град Яш, Румъния, на 19 юни 1877 година Работата е доста тежка, уморителна, без никаква отмора. Когато след 4 месеца получава право на отпуск, тя не отпътува за Русия. След като научава, че в доста лечебни заведения на България има потребност от милосърдни сестри, взема решение да се отзове и идва в гр. Бяла, напълно покрай фронта. Настанена е в къщата на Иван Ханджиев. Военнополевата болница номер 48 е ситуирана на 5 км от Бяла. В студените неприятно отоплявани дъсчени бараки за 400 съветски заболели и ранени бойци се грижат 5 милосърдни сестри. Сама вади патроните от ранените бойци и взе участие във интервенциите за отрязване на крака...
Разболява се от тиф и умира на 24 януари 1878 година Погребват я край черквата в гр. Бяла в униформа на милосърдна сестра.

Има още доста. Имало ги е преди. Има ги и през днешния ден.

Сестрите. Които промиват рани. И избавят живот.
Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР