Страхът на коректорката от грешка - ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
Да, гибелта е страшна, само че не за това е историята.
И професорът се опасява от гибелта, и продавачът на ябълки, и водачът на такси.
Най-големият боязън на коректорката е, че на личния й некролог ще има досадна неточност.
И тя няма да може да я поправи.
Тя, която цялостен живот е поправяла непознатите неточности.
Това си мисли, до момента в който лежи в тъмното и трансферира всички вероятни места на сгрешаване.
Непълен член в „ Животът е единствено миг… “
Изпусната запетая в „ Не се не помни индивидът, раздал любов и топлота “, „ И “ вместо „ Й “ във „ безконечен покой “ или, не дай Боже, „ Сбогом “ със „ З “.
Последното изключително я ужасява, сърцето й стартира лудо да прескача и…
„ Сбогом, сбогом… “, това бяха последните й думи насън, повтаря мъжът й на другата заран, до момента в който поръчва некролога:
Живота е единствено миг… Не се не помни индивида раздал любов и топлота. Вечен палати. Збогом.
из „ Всичките наши тела “
„ Всичките наши тела. Свръхкратки истории “ можете да намерите в книжарници Хеликон .
