ВМРО: Радикалният ислям трябва да се криминализира
Да се криминализира радикалният ислям е позиция, която Вътрешна македонска революционна организация отстоява от години. Мотивите не са се трансформирали във времето.
Идеологията „ коренен ислям “ (в текстовете е заложено и определение на термина) има към този момент своите почитатели и в България. В подтекста на събитията в Близкия Изток и имигрантските общности в Западна Европа опасността от нея ще продължи да пораства. Считаме, че като законодатели би трябвало да създадем вероятното за ограничението ѝ и да предпазим българските мохамедани от агитация, която има за цел да раздели и опълчва обществото.
Тези констатации са годни и към днешна дата и то подкрепени с доста най-различни и брутални образци в Европа. Т.нар. интеграция на мигрантите на Стария континент публично се провали. Т.нар. европейски водачи си отгледаха потомство псевдоевропейци, което ще затрие културата и полезностите на християнския свят, в случай че не се подхващат съществени ограничения, безапелационни са още войводите.
Три години по-късно тези претекстове наподобяват все по-силни и достоверни. Три години по-късно ние от Вътрешна македонска революционна организация сме уверени, че криминализирането на радикалния ислям би трябвало да откри място в дневния ред на Народното събрание.
По отношение на рамките на неизбежната защита Вътрешна македонска революционна организация също има своята поредна позиция обратно във времето. За страдание, образците на хора, които са били жертва на похищения, а по-късно са се превръщали в обвинени, плащайки санкции и лежащи по пандизите, тъй като са защитили имуществото си, са не малко. Ето за какво за нас справедливата редакция на в този момент съществуващите текстове в Наказателен кодекс би трябвало да наподобява по следния метод:
Няма превишаване на рамките на неизбежната защита, когато нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище; нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Сред желаните промени е и понижаване на имуществената стойност на откраднатите движимости да падне на стойност до една работна заплата за налагане на дейно наказване, както и увеличение на размера на санкциите за тези действия.
Прилагаме и претекстовете на депутатите от Вътрешна македонска революционна организация:
МОТИВИ
Институтът на неизбежната защита е типичен институт на българското наказателно право, основан в интерес на жителите. Той е предопределен да дефинира по кое време реализирането на защитно деяние против директно и противоправно нахлуване не е публично рисково. Тази функционалност на института е изразена в наличието на член 12, алинея 1 от Наказателен кодекс. На този институт постоянно е могло, е и продължава да е допустимо да се позове както лицето, против което е ориентирано нападението, по този начин и всяко трето лице, което се притича на помощ на нападнатия.
Задължително кумулативно изискване за приложимостта на неизбежната защита е причиняването на вреди на нападателя да е „ в границите на нужните лимити “. Създаването на наредба с препоръчаното наличие за член 12, алинея 3 е предопределено да дефинира оптимално ясно за жителите – получател на института, в кои случаи могат да се пазят с неограничена активност, без боязън от опцията да бъде потърсена наказателна отговорност за породените на нападателя вреди.
Реализацията на тази цел на изменението се реализира посредством препоръчаните две кумулативни условия: установяване в текста на т. 2 какъв би трябвало да е характерът на нападението – ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и в какво би трябвало да се е изразила заплахата на нападението – осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице, нощем.
Промяната на формулировката от „ посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище “ на „ посредством незаконно влизане в жилище “ е предопределена да разшири приложното поле на настоящата наредба.
При тяхното по едно и също време проявяване лицето, което реализира защитното деяние, не следва да прави никаква друга преценка на заплахата на нападението. Преценката дали тези условия са налице, се прави за всеки съответен случай.
На второ място измененията имат за цел да предложат нормативна уредба на един сериозен и настоящ проблем, имащ директно отношение към националната сигурност - публикуваните и проповядването на коренен ислямизъм. В подтекста на събитията в Близкия Изток и емигрантските общности в Западна Европа опасността от тази идеология продължава да пораства. Безспорен факт е, че тя към този момент има своите почитатели и в България. Като законодатели е належащо да създадем всичко допустимо за ограничение на разпространяването и потреблението му за делене и опълчване в българското общество.
В член 108, алинея 1 Наказателен кодекс е криминализирано проповядването на антидемократична идеология, т.е. на система от визии за устройството и ръководството на обществото, която е ориентирана против мирното битие и развиване на конституционно открития строй и териториалната целокупност на страната. Радикалният ислямизъм е изключително проявяване на такава идеология, защото смесва религиозните убеждения с политически цели и прокламира значително ограничение на съществени човешки права, планувани в Конституцията на Република България. А с оглед опасността, която разпространението му основава, считаме, че е належащо основаването на по-тежко незаконен състав, който да обхване точно проявленията на потреблението на религията за политически цели. Създаването на този състав в член 108 от Наказателен кодекс не постанова декриминализирането на действията по член 166 от Наказателен кодекс. Това е по този начин, тъй като по силата на самия член 166 той се ползва „ в случай че не предстои на по-тежко наказване “, т.е. за всички останали случаи, отвън тези, които ще се включат в член 108, алинея 2.
На трето място с препоръчаните промени се прави изменение на наредбата на член 218б, който съдържа правила, по силата на които за осъществени избрани закононарушения срещу собствеността на дееца се постанова наказване по административен ред, а не наказване по смисъла на наказателното право.
Предложенията за изменение на член 218б са ориентирани към ограничение на приложното поле на наредбата в следните насоки:
- понижаване на имуществената стойност на движимостите – предмет на закононарушението, която обосновава приложението на член 218б. По настоящата редакция на наредбата тя се ползва за всички случаи на закононарушения срещу собствеността, когато предметът на закононарушението има стойност до две минимални работни заплати за страната все още на осъществяване на закононарушението. Тъй като размерът на минималната работна заплата е динамична големина, на процедура всяка календарна година тази имуществена стойност се усилва и от ден на ден закононарушения попадат в обсега на нормата. Без да се трансформира критерият „ минимална работна заплата “ с изменението се предлага имуществената стойност на движимостите – предмет на закононарушението да е до една минимална работна заплата. Това ще разреши за закононарушения, при които цената на движимостите е над този размер наказателното произвеждане да се развива по общите правила за наказателна отговорност.
- в алинея 2 на член 218б, която урежда възбраните за използване на наредбата, в т. 1 да отпадне условието за обща стойност на предмета на закононарушението да е над 100 и петдесет лв.. По този метод приложението на член 218б няма да е допустимо постоянно, когато един деятел е направил две или повече закононарушения в границите на една година без значение каква е имуществената стойност на движимостите – предмет на всяко едно от тези закононарушения.
Наред с промените за ограничението на приложното поле, планът предлага и увеличение на размера на санкцията - вместо санкция от 100 до триста лв., да се постанова санкция от триста до петстотин лв..
Идеологията „ коренен ислям “ (в текстовете е заложено и определение на термина) има към този момент своите почитатели и в България. В подтекста на събитията в Близкия Изток и имигрантските общности в Западна Европа опасността от нея ще продължи да пораства. Считаме, че като законодатели би трябвало да създадем вероятното за ограничението ѝ и да предпазим българските мохамедани от агитация, която има за цел да раздели и опълчва обществото.
Тези констатации са годни и към днешна дата и то подкрепени с доста най-различни и брутални образци в Европа. Т.нар. интеграция на мигрантите на Стария континент публично се провали. Т.нар. европейски водачи си отгледаха потомство псевдоевропейци, което ще затрие културата и полезностите на християнския свят, в случай че не се подхващат съществени ограничения, безапелационни са още войводите.
Три години по-късно тези претекстове наподобяват все по-силни и достоверни. Три години по-късно ние от Вътрешна македонска революционна организация сме уверени, че криминализирането на радикалния ислям би трябвало да откри място в дневния ред на Народното събрание.
По отношение на рамките на неизбежната защита Вътрешна македонска революционна организация също има своята поредна позиция обратно във времето. За страдание, образците на хора, които са били жертва на похищения, а по-късно са се превръщали в обвинени, плащайки санкции и лежащи по пандизите, тъй като са защитили имуществото си, са не малко. Ето за какво за нас справедливата редакция на в този момент съществуващите текстове в Наказателен кодекс би трябвало да наподобява по следния метод:
Няма превишаване на рамките на неизбежната защита, когато нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище; нападението е ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.
Сред желаните промени е и понижаване на имуществената стойност на откраднатите движимости да падне на стойност до една работна заплата за налагане на дейно наказване, както и увеличение на размера на санкциите за тези действия.
Прилагаме и претекстовете на депутатите от Вътрешна македонска революционна организация:
МОТИВИ
Институтът на неизбежната защита е типичен институт на българското наказателно право, основан в интерес на жителите. Той е предопределен да дефинира по кое време реализирането на защитно деяние против директно и противоправно нахлуване не е публично рисково. Тази функционалност на института е изразена в наличието на член 12, алинея 1 от Наказателен кодекс. На този институт постоянно е могло, е и продължава да е допустимо да се позове както лицето, против което е ориентирано нападението, по този начин и всяко трето лице, което се притича на помощ на нападнатия.
Задължително кумулативно изискване за приложимостта на неизбежната защита е причиняването на вреди на нападателя да е „ в границите на нужните лимити “. Създаването на наредба с препоръчаното наличие за член 12, алинея 3 е предопределено да дефинира оптимално ясно за жителите – получател на института, в кои случаи могат да се пазят с неограничена активност, без боязън от опцията да бъде потърсена наказателна отговорност за породените на нападателя вреди.
Реализацията на тази цел на изменението се реализира посредством препоръчаните две кумулативни условия: установяване в текста на т. 2 какъв би трябвало да е характерът на нападението – ориентирано против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и в какво би трябвало да се е изразила заплахата на нападението – осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице, нощем.
Промяната на формулировката от „ посредством навлизане с принуждение или щурм в жилище “ на „ посредством незаконно влизане в жилище “ е предопределена да разшири приложното поле на настоящата наредба.
При тяхното по едно и също време проявяване лицето, което реализира защитното деяние, не следва да прави никаква друга преценка на заплахата на нападението. Преценката дали тези условия са налице, се прави за всеки съответен случай.
На второ място измененията имат за цел да предложат нормативна уредба на един сериозен и настоящ проблем, имащ директно отношение към националната сигурност - публикуваните и проповядването на коренен ислямизъм. В подтекста на събитията в Близкия Изток и емигрантските общности в Западна Европа опасността от тази идеология продължава да пораства. Безспорен факт е, че тя към този момент има своите почитатели и в България. Като законодатели е належащо да създадем всичко допустимо за ограничение на разпространяването и потреблението му за делене и опълчване в българското общество.
В член 108, алинея 1 Наказателен кодекс е криминализирано проповядването на антидемократична идеология, т.е. на система от визии за устройството и ръководството на обществото, която е ориентирана против мирното битие и развиване на конституционно открития строй и териториалната целокупност на страната. Радикалният ислямизъм е изключително проявяване на такава идеология, защото смесва религиозните убеждения с политически цели и прокламира значително ограничение на съществени човешки права, планувани в Конституцията на Република България. А с оглед опасността, която разпространението му основава, считаме, че е належащо основаването на по-тежко незаконен състав, който да обхване точно проявленията на потреблението на религията за политически цели. Създаването на този състав в член 108 от Наказателен кодекс не постанова декриминализирането на действията по член 166 от Наказателен кодекс. Това е по този начин, тъй като по силата на самия член 166 той се ползва „ в случай че не предстои на по-тежко наказване “, т.е. за всички останали случаи, отвън тези, които ще се включат в член 108, алинея 2.
На трето място с препоръчаните промени се прави изменение на наредбата на член 218б, който съдържа правила, по силата на които за осъществени избрани закононарушения срещу собствеността на дееца се постанова наказване по административен ред, а не наказване по смисъла на наказателното право.
Предложенията за изменение на член 218б са ориентирани към ограничение на приложното поле на наредбата в следните насоки:
- понижаване на имуществената стойност на движимостите – предмет на закононарушението, която обосновава приложението на член 218б. По настоящата редакция на наредбата тя се ползва за всички случаи на закононарушения срещу собствеността, когато предметът на закононарушението има стойност до две минимални работни заплати за страната все още на осъществяване на закононарушението. Тъй като размерът на минималната работна заплата е динамична големина, на процедура всяка календарна година тази имуществена стойност се усилва и от ден на ден закононарушения попадат в обсега на нормата. Без да се трансформира критерият „ минимална работна заплата “ с изменението се предлага имуществената стойност на движимостите – предмет на закононарушението да е до една минимална работна заплата. Това ще разреши за закононарушения, при които цената на движимостите е над този размер наказателното произвеждане да се развива по общите правила за наказателна отговорност.
- в алинея 2 на член 218б, която урежда възбраните за използване на наредбата, в т. 1 да отпадне условието за обща стойност на предмета на закононарушението да е над 100 и петдесет лв.. По този метод приложението на член 218б няма да е допустимо постоянно, когато един деятел е направил две или повече закононарушения в границите на една година без значение каква е имуществената стойност на движимостите – предмет на всяко едно от тези закононарушения.
Наред с промените за ограничението на приложното поле, планът предлага и увеличение на размера на санкцията - вместо санкция от 100 до триста лв., да се постанова санкция от триста до петстотин лв..
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ