Д-р Веселин Даскалов: В 90% от случаите на късогледство и далекогледство лазерната операция премахва очилата
Д-р Веселин Даскалов, офталмохирург, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на радио " Фокус “ с водещ Росица Ангелова.
Очите са нашето значимо осезание, с което харесваме, обичаме, вкусваме храната преди да сме я пробвали, опознаваме света, плачем, смеем се, радваме се, тъгуваме и още хиляди неща. За да се радваме на всички тези неща търсим препоръките на лекаря за положително зрение и през днешния ден ви срещаме с топ експерта в тази област доктор Веселин Даскалов. Здравейте!
Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Правим диалога съвсем в края на седмицата. Как мина денят Ви през днешния ден, знам, че вие сте лекарят, който поема най-тежките интервенции в известна столична болница. Натоварено ли беше?
Като един естествен действен ден. За нас естественият действен ден стартира в 08.00 ч. и приключва в 19.00 ч. вечерта. Така че още не сме го приключили, чакат ни още три огромни интервенции.
Ден, в който доста пациенти минават през ръцете ви, в дословния смисъл, нали по този начин?
Точно по този начин е, до момента имахме малко по-стандартни интервенции като катаракти и малко глаукоми, а в този момент ни предстоят три интервенции с отлепване на ретина.
Да стартираме началото на диалога с малко по-обикновените случаи. Зрението, което с изключение на в резултат на някои очни болести, понижава и с възрастта. Необходимо ли е пациентът, в случай че след 40-годишна възраст забележи, че наоколо към този момент не може да чете, с изключение на очилата, които обичайно взима, да посети доктор за по-сериозен обзор?
Малко допълнение на вашия анонс. Като казахте, посредством очите одобряваме света. Да по този начин е, посредством очите одобряваме съвсем 90% от информацията, която ни обкръжава. Така че, очите са един извънредно значим сензитивен орган.
Това, което ме питате, е един от най-наболелите проблеми на нашето съвремие, а точно лекуване на пресбиопията. Това е биологично положение, не е болест, което се ускорява с възрастта, а точно нужда от носене на очила за близко виждане. След 40-годишна възраст, последователно започваме да отдалечаваме книгите и телефоните, с цел да можем да виждаме по-добре дребните букви, както споделят пациентите “ръцете ми стават дълги ". Това се дължи на намаляването на опцията за аклиматизация - биологичната опция на окото да концентрира облиците на друго разстояние. Това нещо се ускорява от 40 до 60-годишна възраст и този развой след 60-годишна възраст стопира. Наистина това в нашето съвремие е един доста значителен проблем, тъй като, в случай че преди 30 години пенсионната възраст за мъжете беше 60 години, в този момент е 65, при дамите също се усили. Тоест, през тези години сме в работоспособна възраст и нормално, изключително административните служащи, изпитват остра потребност от промяна на зрението си за близко виждане.
Какви са опциите на актуалната медицина? Те се усъвършенстваха и доста постоянно при нас идват пациенти, които носят очила за четене, само че желаят да бъдат поправени, в случай че може с лазер или по някакъв различен метод да премахнем очилата, защото това им основава извънредно стеснение, най-малкото тъй като ги не помнят. И когато влязат в някое институция да подпишат някакъв документ или отидат на ресторант да видят менюто, и хоп - очилата ги няма в портфейла.
В такива случаи нормално споделяме “Забравих си очите ".
Да, тъкмо по този начин “забравих си очите ". Това е в действителност огромен проблем на нашето съвремие. Офталмологията и научният свят търсят метод да го реши. Опитвани са доста способи за промяна, очилата си остават класическо средство, само че какви са актуалните трендове. Опитахме с лазер да поправяме роговицата, променяйки нейната форма и нейната пречупвателната дарба, с цел да подобрим зрението за близко. Ефектът от тези
лазерни корекции на пресбиопията, на по този начин нареченото старческо далекогледство или възстановяване на зрението наоколо, се оказаха, да не кажа несполучливи, само че кратковременни. Не се получи този дълготраен резултат, който чакахме всички. Затова в последните няколко години започнахме все по-често да предлагаме на нашите пациенти по този начин наречените мултифокални вътреочни лещи, които се показват в оперативна промяна на тяхната естествена леща.
Там какъв е триумфът?
Тези лещи имат дълготраен триумф общо взето, само че това са пациенти сред 40 и 50 години. Да премахнете лещата на подобен пациент и да му сложите нова, която ще му поправя зрението за близко и за надалеч, на мен персонално като доктор ми се коства малко пресилено. Затова предлагам това да се ползва на пациенти сред 50 и 60 година Това са най-подходящите пациенти за тези мултифокални лещи.
Правилно ли ви разбрах, че колкото сме изгубили зрението си до 60 години, толкоз ще остане диоптърът?
Като очила за близко общо взето е по този начин, доста рядко има някаква динамичност в плюсовия диапазон.
Нормално ли е след 40, 50 години да не може човек да вижда добре и надалече?
Това към този момент приказва за патология. Ако този човек до 40-годишна възраст е носил очила за надалеч, то зрението му няма да се усъвършенства. Но в случай че дотогава е
било обикновено и внезапно стартира да не вижда надалече, тогава или има някаква патология, или се е появил някакъв диоптър, който дотогава се е потискал от наличната аклиматизация, която постепенно и последователно понижава с годините.
Задавам ви този въпрос, тъй като на пазара се оферират очила, които са и за близко, и за далечно виждане.
Такива има от дълго време, това са мултифокални очила, по този начин наречените прогресив - за разнообразни дистанции. Има и бифокални очила, които са за близко и за надалеч.
Преди 30 години, когато започнах да изписвам тези очила, те бяха разкош. Спомням си, до момента в който работех в една немска оптика в София, каква огромна покруса беше за пациентите, когато им казвахме, че тези очила костват по 2000 марки. Сега не са по-евтини, само че може би покупателната дарба на популацията и нашите цели станаха други. Много е значимо изписването на самите очила и по-късно направата, за което имат думата оптиците. Те към този момент се научиха по какъв начин да ги центрират и по-рядко има дълъг развой на акомодация.
Кога се постанова трансплантация на роговица и може ли по този метод да се възвърне напълно зрението?
Трансплантацията на роговицата е една от най-старите хирургии за трансплантация на орган изобщо. Първата трансплантация на роговицата е направена още при започване на ХХ век - 1905 година, тъй че
имаме доста международен опит. В България първата трансплантация е направена 50-те години на ХХ век и също е насъбран задоволително опит, към този момент 60-70 годишен. Проф. Иван Василев, проф. Константинов, акад. Пашев още 1938 година стартира да трансплантира роговици в България, само че първите опити са били несполучливи. Така че, в света има доста насъбран опит за този тип хирургична намеса на очите.
Това значи ли, че тази интервенция не крие опасности?
Напротив, крие опасности. Искам да уточним, в случай че преди говорехме за трансплантация единствено в цялата дебелина на роговицата, на цялата тъкан, то през днешния ден към този момент правим послойна трансплантация. Трансплантация единствено на задната стена на роговицата, по този начин нареченият ендотел.
Трансплантираме единствено предните отдели на роговицата, запазвайки задната стена.
Това са новите трендове в трансплантацията на роговицата, които са по-безопасни, по-успешни, и с по-бързо възобновяване на зрението на пациентите. При трансплантацията на роговицата трансплантираме биологична тъкан. Така че, във всички случаи, изключително при цялостна трансплантация, има риск от биологично отменяне, от биологична реакция.
Както при други органи, които се трансплантират.
Както при другите органи. И това е нормално в към 30% от случаите, това не можем да го направляваме. Естествено използваме лекарства, изписваме на пациентите високи дози кортикостероиди, цитостатик и така нататък, които да угнетен тази реакцията на отменяне, само че не постоянно се оправяме сполучливо. Бих споделил, че въпреки всичко 70% успеваемост не е по никакъв начин дребна.
Що се отнася до така наречен макулна недъгавост, там какви са опциите за лекуване?
Макулната недъгавост в последните 15 години бележи гражданска война. Смятам, че в действителност доста се направи в международен мащаб и огромна част от медикаментите към този момент са и у нас.
Трябва да изкажа огромна признателност на компаниите и на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК). В момента два от тези доста скъпо струващи лекарства се възстановяват на 100%.
Макулната недъгавост е хронично заболяване, има пациенти с по 30-40 инжекции, които ги инжектираме непосредствено в окото. Те потискат факторите, които подтикват болестта.
Това инжектиране е от време на време, не е всекидневно. Има избрани схеми. Първата година се слагат 7-8 инжекции в окото, по-късно дозите последователно се понижават, до момента в който, след към третата година, стигнем 2 или 3 годишно. Една такава инжекция на свободния пазар струваше 2000 лв., в този момент пациентите имат достъп и 100% се реимбурсира от касата. Говорим за влажната форма на макулната недъгавост. Все още науката е длъжна на пациентите и на болесттите при така наречен “суха форма на макулната недъгавост ", атрофичната форма, при която към този момент можем да помогнем единствено с витаминозно лекуване през устата. Но дебело желая да подчертая, че и там има прогрес. Залага се на генното инженерство, на стволови кафези, на лекарства, които ще регенерират тези атрофични зони. Очакваме напълно скоро да се появят на пазара за всеобщо приложение.
Децата от ден на ден време прекарват пред цифровите устройства. Вие лекарите неведнъж алармирате, че това води до увреждане на зрението.
Има ли наклонност за повече болести на очите в ранна възраст?
Още преди пандемията, на един от европейските конгреси по офталмология, на които ние сме постоянни гости и участници, имаше специфична тематика - “Миопията - пандемия за човечеството ".
Тези електронни устройства, без които не можем към този момент в всекидневието, прекомерно доста се употребяват от децата. Забелязва се трайна наклонност на нарастване на диоптрите на късогледство при дребните деца. Още 2-3 клас, чатейки си непрестанно с телефоните, те получават конвулсия на кумулация. Ако първоначално това е лъжливо късогледство, лъжлива миопия /късогледство б.р./, то след една година става трайна. Така че има в действителност огромно нарастване. Мисля, че сме наясно за какво в Гърция не разрешиха потреблението на GSM-те в учебните заведения и освен там, а и в доста други европейски страни.
Така че би трябвало да се замислим за това. Има нарастване на рефракционните аномалии и то особено на късогледството.
А що се отнася до астигматизма, който също е по този начин постоянно срещан измежду децата, допустимо ли е той да се лекува с лазер?
Астигматизмът е генетично самостоятелен. Това е положение на роговицата, при която един от нейните меридиани, тъй като тя е една частична елиптично-сферична повърхнина, пречупва по-силно, другият по-слабо. Това нещо се поправя с така наречен цилиндрични стъкла. До три диоптъра е напълно търпимо, огромният астигматизъм над 4-5 и 6 диоптъра е мъчно търпим.
Да, напълно логически въпрос е какво от тези рефракционни аномалии може да се поправя с лазер?
Аз съм един от пионерите в България, които са почнали да употребяват тази хирургия преди 25 години. Тя доста се промени, стана още по-щадяща, още по-успешна. В днешно време поправяме с лазер диоптри - до 10 късогледство, до плюс 6 далекогледство, до 4 диоптъра астигматизъм. Успеваемостта с лазерните интервенции на тези рефракционни аномалии - късогледство, далекогледство и астигматизъм, е 90%.
Тоест, 90% от пациентите нямат потребност от очила след тези интервенции.
Има ли възрастови ограничавания за използване на този способ - горна, долна граница?
Чудесен въпрос, благодаря ви. Ами долната граница е избрана от Закона - 18-годишна възраст, с цел да станат пълнолетни. По принцип, към момента не е зряла роговицата, не е зряло окото. По биологични данни цялостното довеждане докрай на рефлекционните благоприятни условия на окото и анатомичното му развиване приключва още на 7-8-годишна възраст, само че късогледство се развива и по-късно.
Аз предлагам този тип интервенции след 20-21 годишна възраст. Между 18 и 21 година може да се създадат два контролни прегледа в границите на 6 месеца. Ако няма динамичност на диоптрите, можем да пристъпим към интервенция, това е долната граница 18-19 години.
Горната граница нормално се счита до 60 година, само че това е малко пресилено. Аз бих я свалил до 50 година и по-късно имаме опция за избор. Защото при някои пациенти, както знаем катарактата се подмлади, по тази причина не е неприятно да създадем подробен обзор. Ако този пациент е към този момент на 50 години и има някакъв диоптър за късогледство, би трябвало да преценим дали ще бъде по-добре за него с лазерна интервенция или посредством промяна на неговата леща.
Вие сте специализирали в Лондон, в Германия. Това, което България при здравето на очите, приближава ли ни до европейските практики?
Може да ви се стори нескромно, само че в действителност сме много близо до тях. Общо взето България има задоволително техника, задоволително подготвени експерти и съвсем няма нещо, което да не вършим. Голяма част от практиките не са опит, тъй като към този момент имаме задоволително процедура и задоволително положителни резултати.
Длъжни сте да го вършиме, доктор Даскалов, тъй като така наречен медицински туризъм в Турция е сериозна конкуренция за българското опазване на здравето?
Така е, в офталмологията е безусловно по същия метод. Много пациенти вървят в Турция да се лекуват. За страдание, огромна част от болесттите, за които отиват, в Турция също не могат да ги лекуват и пациентите се връщат разочаровани. За страдание, не всичко и непременно може да се направи.
Очите са нашето значимо осезание, с което харесваме, обичаме, вкусваме храната преди да сме я пробвали, опознаваме света, плачем, смеем се, радваме се, тъгуваме и още хиляди неща. За да се радваме на всички тези неща търсим препоръките на лекаря за положително зрение и през днешния ден ви срещаме с топ експерта в тази област доктор Веселин Даскалов. Здравейте!
Здравейте на вас и на вашите слушатели.
Правим диалога съвсем в края на седмицата. Как мина денят Ви през днешния ден, знам, че вие сте лекарят, който поема най-тежките интервенции в известна столична болница. Натоварено ли беше?
Като един естествен действен ден. За нас естественият действен ден стартира в 08.00 ч. и приключва в 19.00 ч. вечерта. Така че още не сме го приключили, чакат ни още три огромни интервенции.
Ден, в който доста пациенти минават през ръцете ви, в дословния смисъл, нали по този начин?
Точно по този начин е, до момента имахме малко по-стандартни интервенции като катаракти и малко глаукоми, а в този момент ни предстоят три интервенции с отлепване на ретина.
Да стартираме началото на диалога с малко по-обикновените случаи. Зрението, което с изключение на в резултат на някои очни болести, понижава и с възрастта. Необходимо ли е пациентът, в случай че след 40-годишна възраст забележи, че наоколо към този момент не може да чете, с изключение на очилата, които обичайно взима, да посети доктор за по-сериозен обзор?
Малко допълнение на вашия анонс. Като казахте, посредством очите одобряваме света. Да по този начин е, посредством очите одобряваме съвсем 90% от информацията, която ни обкръжава. Така че, очите са един извънредно значим сензитивен орган.
Това, което ме питате, е един от най-наболелите проблеми на нашето съвремие, а точно лекуване на пресбиопията. Това е биологично положение, не е болест, което се ускорява с възрастта, а точно нужда от носене на очила за близко виждане. След 40-годишна възраст, последователно започваме да отдалечаваме книгите и телефоните, с цел да можем да виждаме по-добре дребните букви, както споделят пациентите “ръцете ми стават дълги ". Това се дължи на намаляването на опцията за аклиматизация - биологичната опция на окото да концентрира облиците на друго разстояние. Това нещо се ускорява от 40 до 60-годишна възраст и този развой след 60-годишна възраст стопира. Наистина това в нашето съвремие е един доста значителен проблем, тъй като, в случай че преди 30 години пенсионната възраст за мъжете беше 60 години, в този момент е 65, при дамите също се усили. Тоест, през тези години сме в работоспособна възраст и нормално, изключително административните служащи, изпитват остра потребност от промяна на зрението си за близко виждане.
Какви са опциите на актуалната медицина? Те се усъвършенстваха и доста постоянно при нас идват пациенти, които носят очила за четене, само че желаят да бъдат поправени, в случай че може с лазер или по някакъв различен метод да премахнем очилата, защото това им основава извънредно стеснение, най-малкото тъй като ги не помнят. И когато влязат в някое институция да подпишат някакъв документ или отидат на ресторант да видят менюто, и хоп - очилата ги няма в портфейла.
В такива случаи нормално споделяме “Забравих си очите ".
Да, тъкмо по този начин “забравих си очите ". Това е в действителност огромен проблем на нашето съвремие. Офталмологията и научният свят търсят метод да го реши. Опитвани са доста способи за промяна, очилата си остават класическо средство, само че какви са актуалните трендове. Опитахме с лазер да поправяме роговицата, променяйки нейната форма и нейната пречупвателната дарба, с цел да подобрим зрението за близко. Ефектът от тези
лазерни корекции на пресбиопията, на по този начин нареченото старческо далекогледство или възстановяване на зрението наоколо, се оказаха, да не кажа несполучливи, само че кратковременни. Не се получи този дълготраен резултат, който чакахме всички. Затова в последните няколко години започнахме все по-често да предлагаме на нашите пациенти по този начин наречените мултифокални вътреочни лещи, които се показват в оперативна промяна на тяхната естествена леща.
Там какъв е триумфът?
Тези лещи имат дълготраен триумф общо взето, само че това са пациенти сред 40 и 50 години. Да премахнете лещата на подобен пациент и да му сложите нова, която ще му поправя зрението за близко и за надалеч, на мен персонално като доктор ми се коства малко пресилено. Затова предлагам това да се ползва на пациенти сред 50 и 60 година Това са най-подходящите пациенти за тези мултифокални лещи.
Правилно ли ви разбрах, че колкото сме изгубили зрението си до 60 години, толкоз ще остане диоптърът?
Като очила за близко общо взето е по този начин, доста рядко има някаква динамичност в плюсовия диапазон.
Нормално ли е след 40, 50 години да не може човек да вижда добре и надалече?
Това към този момент приказва за патология. Ако този човек до 40-годишна възраст е носил очила за надалеч, то зрението му няма да се усъвършенства. Но в случай че дотогава е
било обикновено и внезапно стартира да не вижда надалече, тогава или има някаква патология, или се е появил някакъв диоптър, който дотогава се е потискал от наличната аклиматизация, която постепенно и последователно понижава с годините.
Задавам ви този въпрос, тъй като на пазара се оферират очила, които са и за близко, и за далечно виждане.
Такива има от дълго време, това са мултифокални очила, по този начин наречените прогресив - за разнообразни дистанции. Има и бифокални очила, които са за близко и за надалеч.
Преди 30 години, когато започнах да изписвам тези очила, те бяха разкош. Спомням си, до момента в който работех в една немска оптика в София, каква огромна покруса беше за пациентите, когато им казвахме, че тези очила костват по 2000 марки. Сега не са по-евтини, само че може би покупателната дарба на популацията и нашите цели станаха други. Много е значимо изписването на самите очила и по-късно направата, за което имат думата оптиците. Те към този момент се научиха по какъв начин да ги центрират и по-рядко има дълъг развой на акомодация.
Кога се постанова трансплантация на роговица и може ли по този метод да се възвърне напълно зрението?
Трансплантацията на роговицата е една от най-старите хирургии за трансплантация на орган изобщо. Първата трансплантация на роговицата е направена още при започване на ХХ век - 1905 година, тъй че
имаме доста международен опит. В България първата трансплантация е направена 50-те години на ХХ век и също е насъбран задоволително опит, към този момент 60-70 годишен. Проф. Иван Василев, проф. Константинов, акад. Пашев още 1938 година стартира да трансплантира роговици в България, само че първите опити са били несполучливи. Така че, в света има доста насъбран опит за този тип хирургична намеса на очите.
Това значи ли, че тази интервенция не крие опасности?
Напротив, крие опасности. Искам да уточним, в случай че преди говорехме за трансплантация единствено в цялата дебелина на роговицата, на цялата тъкан, то през днешния ден към този момент правим послойна трансплантация. Трансплантация единствено на задната стена на роговицата, по този начин нареченият ендотел.
Трансплантираме единствено предните отдели на роговицата, запазвайки задната стена.
Това са новите трендове в трансплантацията на роговицата, които са по-безопасни, по-успешни, и с по-бързо възобновяване на зрението на пациентите. При трансплантацията на роговицата трансплантираме биологична тъкан. Така че, във всички случаи, изключително при цялостна трансплантация, има риск от биологично отменяне, от биологична реакция.
Както при други органи, които се трансплантират.
Както при другите органи. И това е нормално в към 30% от случаите, това не можем да го направляваме. Естествено използваме лекарства, изписваме на пациентите високи дози кортикостероиди, цитостатик и така нататък, които да угнетен тази реакцията на отменяне, само че не постоянно се оправяме сполучливо. Бих споделил, че въпреки всичко 70% успеваемост не е по никакъв начин дребна.
Що се отнася до така наречен макулна недъгавост, там какви са опциите за лекуване?
Макулната недъгавост в последните 15 години бележи гражданска война. Смятам, че в действителност доста се направи в международен мащаб и огромна част от медикаментите към този момент са и у нас.
Трябва да изкажа огромна признателност на компаниите и на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК). В момента два от тези доста скъпо струващи лекарства се възстановяват на 100%.
Макулната недъгавост е хронично заболяване, има пациенти с по 30-40 инжекции, които ги инжектираме непосредствено в окото. Те потискат факторите, които подтикват болестта.
Това инжектиране е от време на време, не е всекидневно. Има избрани схеми. Първата година се слагат 7-8 инжекции в окото, по-късно дозите последователно се понижават, до момента в който, след към третата година, стигнем 2 или 3 годишно. Една такава инжекция на свободния пазар струваше 2000 лв., в този момент пациентите имат достъп и 100% се реимбурсира от касата. Говорим за влажната форма на макулната недъгавост. Все още науката е длъжна на пациентите и на болесттите при така наречен “суха форма на макулната недъгавост ", атрофичната форма, при която към този момент можем да помогнем единствено с витаминозно лекуване през устата. Но дебело желая да подчертая, че и там има прогрес. Залага се на генното инженерство, на стволови кафези, на лекарства, които ще регенерират тези атрофични зони. Очакваме напълно скоро да се появят на пазара за всеобщо приложение.
Децата от ден на ден време прекарват пред цифровите устройства. Вие лекарите неведнъж алармирате, че това води до увреждане на зрението.
Има ли наклонност за повече болести на очите в ранна възраст?
Още преди пандемията, на един от европейските конгреси по офталмология, на които ние сме постоянни гости и участници, имаше специфична тематика - “Миопията - пандемия за човечеството ".
Тези електронни устройства, без които не можем към този момент в всекидневието, прекомерно доста се употребяват от децата. Забелязва се трайна наклонност на нарастване на диоптрите на късогледство при дребните деца. Още 2-3 клас, чатейки си непрестанно с телефоните, те получават конвулсия на кумулация. Ако първоначално това е лъжливо късогледство, лъжлива миопия /късогледство б.р./, то след една година става трайна. Така че има в действителност огромно нарастване. Мисля, че сме наясно за какво в Гърция не разрешиха потреблението на GSM-те в учебните заведения и освен там, а и в доста други европейски страни.
Така че би трябвало да се замислим за това. Има нарастване на рефракционните аномалии и то особено на късогледството.
А що се отнася до астигматизма, който също е по този начин постоянно срещан измежду децата, допустимо ли е той да се лекува с лазер?
Астигматизмът е генетично самостоятелен. Това е положение на роговицата, при която един от нейните меридиани, тъй като тя е една частична елиптично-сферична повърхнина, пречупва по-силно, другият по-слабо. Това нещо се поправя с така наречен цилиндрични стъкла. До три диоптъра е напълно търпимо, огромният астигматизъм над 4-5 и 6 диоптъра е мъчно търпим.
Да, напълно логически въпрос е какво от тези рефракционни аномалии може да се поправя с лазер?
Аз съм един от пионерите в България, които са почнали да употребяват тази хирургия преди 25 години. Тя доста се промени, стана още по-щадяща, още по-успешна. В днешно време поправяме с лазер диоптри - до 10 късогледство, до плюс 6 далекогледство, до 4 диоптъра астигматизъм. Успеваемостта с лазерните интервенции на тези рефракционни аномалии - късогледство, далекогледство и астигматизъм, е 90%.
Тоест, 90% от пациентите нямат потребност от очила след тези интервенции.
Има ли възрастови ограничавания за използване на този способ - горна, долна граница?
Чудесен въпрос, благодаря ви. Ами долната граница е избрана от Закона - 18-годишна възраст, с цел да станат пълнолетни. По принцип, към момента не е зряла роговицата, не е зряло окото. По биологични данни цялостното довеждане докрай на рефлекционните благоприятни условия на окото и анатомичното му развиване приключва още на 7-8-годишна възраст, само че късогледство се развива и по-късно.
Аз предлагам този тип интервенции след 20-21 годишна възраст. Между 18 и 21 година може да се създадат два контролни прегледа в границите на 6 месеца. Ако няма динамичност на диоптрите, можем да пристъпим към интервенция, това е долната граница 18-19 години.
Горната граница нормално се счита до 60 година, само че това е малко пресилено. Аз бих я свалил до 50 година и по-късно имаме опция за избор. Защото при някои пациенти, както знаем катарактата се подмлади, по тази причина не е неприятно да създадем подробен обзор. Ако този пациент е към този момент на 50 години и има някакъв диоптър за късогледство, би трябвало да преценим дали ще бъде по-добре за него с лазерна интервенция или посредством промяна на неговата леща.
Вие сте специализирали в Лондон, в Германия. Това, което България при здравето на очите, приближава ли ни до европейските практики?
Може да ви се стори нескромно, само че в действителност сме много близо до тях. Общо взето България има задоволително техника, задоволително подготвени експерти и съвсем няма нещо, което да не вършим. Голяма част от практиките не са опит, тъй като към този момент имаме задоволително процедура и задоволително положителни резултати.
Длъжни сте да го вършиме, доктор Даскалов, тъй като така наречен медицински туризъм в Турция е сериозна конкуренция за българското опазване на здравето?
Така е, в офталмологията е безусловно по същия метод. Много пациенти вървят в Турция да се лекуват. За страдание, огромна част от болесттите, за които отиват, в Турция също не могат да ги лекуват и пациентите се връщат разочаровани. За страдание, не всичко и непременно може да се направи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ