Депресията се лекува с любов
Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Днес постоянно дефинират депресията като бича на актуалното общество и чумата на 21-ви век. Какво е депресията, за какво постоянно споделяме, че „сме в депресия“, по какъв начин да помогнем на себе си или непосредствен в такова положение, към кого да се обърнем за помощ? Това са въпроси, пред които се е изправял всеки от нас – дали за себе си или непосредствен. И от време на време сме губили скъпо време в търсене на правилните отговори.
Депресията е психологично разстройство, което може да е предизвикано от разнообразни неблагополучия или
да възникне „от нищото“
В предишното деляхме депресиите на ендогенни и екзогенни. Първите са тези, за които не може да се откри външна причина. Екзоенните са предизвикани пък точно от разнообразни външни аргументи и отключващи фактори. Отключващи фактори за депресията могат да бъдат проблеми от всякакво естество – персонални, професионални, любовни, финансови и други
Депресията може да възникне и при дълготрайно редовно натоварване от психическо естество и тогава се назовава „депресия от изчерпване“. Тя е присъща за хората над 50-годишна възраст, които в продължение на доста години са работили в условия на нараснал стрес и натоварване, в среда с доста високи условия, трябвало е да носят доста и разнообразни отговорности. Този вид меланхолия постоянно се надгражда над синдрома на професионалното изпепеляване. Последният е друго положение от депресията и не трябва да се бъркат. Депресията може да се отключи и след преболедуване на тежко телесно заболяване, интервенция, след прекъсване на систематична многогодишна приложимост на психоактивни субстанции – опиати или алкохол или в границите на други зависимости или корист.
Напоследък се следят
тревожни и депресивни положения при деца
и младежи, които злоупотребяват със смартофните и сърфирането в мрежата, както и при систематична игра на разнообразни компютърни игри. Наскоро това беше публично прието за заболяване. Специално последното – злоупотребата с екрани на телефони, преносими компютри, таблети и други устройства, което се ускори неимоверно в изискванията на пандемия, довежда и до доста увеличение на тревожните и депресивни положения, изключително в детска и млада възраст.
Депресията може да се отключи и след остра травматична обстановка, в границите на посттравматичното стресово разстройство, както и при продължителни тревожни разстройства, които не са лекувани сполучливо Депресията има напълно ясни и изрично разпознаваеми признаци, по съществуването на които може да се диагностицира. Признаците са трайно намалено въодушевление, липса на интерес към нормалните занимания, липса на удоволствени преживявания – анхедония, /предишни обичани действия не носят радост/, смяна в съня – понижен или повишен, смяна на апетита – понижен или повишен, нараснала тревога, от време на време непоседливост, натегнатост, парене или „топка под лъжичката“, чувство за тежест в гръдния панер, чести въздишки, безповодна плачливост, от време на време конфликтност, нарушение на вниманието, което води след себе си паметови нарушавания, соматични признаци от вида на разстройство, конвулсии в корема, изпотяване на ръцете. Друг признак на депресията е друго по тежест нарушаване в половия живот – намалено либидо, еректилна дисфукция при мъжете, преждевременна еякулация, аноргазмия при дамите. Много постоянно пациентите споделят за „топка в стомаха“,
усещане за тежест в гърдите
и дефицит на въздух.
Мои пациенти са споделяли, че ги „боли душата“. Да, душевната болежка е най-тежката и непоносима болежка, когато всичко е свито, небето е черно и депресивният човек вижда всичко в тъмни краски. Обзет е от мисли за безсперспективност или повърхностност на живота. При най-тежките форми на депресията може да има психотични явления – налудности, халюцинации, както и мисли за самоубийство. Възможно е да се развие положение, наречено депресивен ступор. Тогава пациентите нормално лежат, гледат в една точка, не приказват, отхвърлят да се хранят и пият течности, споделят, че не могат да се движат. Тежките депресивни епизоди изискват болнично лекуване.
Леките депресивни епизоди могат да бъдат овладени и единствено с психотерапия от експерти – психолози, психотерапевти, психиатри. При по-изразена симптоматика главното лекуване е медикаментозно, като може да се съчетае и с немедикаментозно, а точно психотерапия. Помощ би трябвало да се търси от „сигурни“ експерти. Лекарите психиатри имат практики, работещи по НЗОК или платени приеми, болничното лекуване се реализира в профилираните психиатрични стационари. Психологичната помощ не е обезпечена от НЗОК и пациентите я заплащат напълно, което в забележителна степен лимитира приложението й единствено до пациенти, които имат финансови благоприятни условия за повсеместен курс на психотерапевтично лекуване. Следва да отбележа, че лекуването на депресивния епизод е дълготрайно и резултатът се реализира в границите на най-малко 4-5, а от време на време и 6 месеца. Най-добър резултат при умерено тежките и тежките депресивни епизоди се реализира от
комбинацията лекарства и психотерапия
Ако болният човек е в положение на депресивен ступор с отвод от храна и течности и/или самоубийствени мисли, следва по неотложност да бъде настанен в най-близкото профилирано лечебно заведение.
Депресията е заболяване, което няма полови „предпочитания“, само че дамите са по-склонни да търсят помощ, заради което може да се сътвори погрешното усещане, че по-често боледуват. При дамите са и повече интервалите, в които има вариране на половите хормони – предменструален синдром, бременност, раждане, климакс, менопауза. Всички тези интервали са рискови за дамите за отключване на депресивен епизод. И по тази причина изискват внимание и цялостна грижа за здравето. При мъжете е към момента обществено по-приемливо те да се оправят по мъжки с проблемите, а не да търсят помощ. Мъжете постоянно попадат при експерт, когато зародят разстройства в половия им живот и тогава се вземат решение да посетят психолог, психиатър или сексолог. И постоянно се открива, че половата дисфункция в действителност е „вторият етаж“, а на „партера“ е депресивното положение.
Депресията не „щади“ и децата и младежите. Проблемът е доста сериозен и е тематика на обособен диалог, изключително при сегашната обстановка, когато децата ни са подложени на стрес, отдалеченото образование продължава към този момент две години, те се десоциализират и са изложени на доста време на разнообразни екрани – и с цел да учат, и с цел да се забавляват и поддържат връзка с другари и родственици. Това крие риск от развиване на хиперактивност, тревога и депресивитет.
Депресията е доста съществено, обществено значимо заболяване, от което
боледуват стотици милиони по света
Говоренето по тази доста значима тематика се усилва, грамотността към момента не е на положително равнище, а във връзка с дейностите, свързани с предварителната защита и лекуването на депресивните положения, ние сме надалеч от равнищата на страните, към които се причисляваме просто географски.
Депресията е заболяване като всяко друго. За него, както и за останалите психологични болести, би трябвало да приказваме без позор, без възприятие на виновност, че сме се разболели. И би трябвало без терзания да търсим помощ. Депресията е лечимо и излечимо заболяване. Особено в случай че бъде разпозната в точния момент. А това изисква да познаваме нейните доста лица. Изисква и да бъдем грижовни към околните си, към хората, които обичаме. Когато видим промени в тяхното поведение – станали са по-подтиснати, несподелящи, с очевидно намалено въодушевление, влошен вкус или сън, да настояваме да потърсят помощ. Здравите и хармонични връзки в фамилията са доста значими за депресивно болния човек. Когато усеща
подкрепата и любовта на своите близки
хора, той се оправя доста по-бързо с заболяването. Депресивно болният човек е надълбоко измъчен, душата му е „счупена“. А счупената човешка душа се лекува единствено от друга душа с обич и поддръжка.
От: Д-р Цветеслава Гълъбова
standartnews.com
Днес постоянно дефинират депресията като бича на актуалното общество и чумата на 21-ви век. Какво е депресията, за какво постоянно споделяме, че „сме в депресия“, по какъв начин да помогнем на себе си или непосредствен в такова положение, към кого да се обърнем за помощ? Това са въпроси, пред които се е изправял всеки от нас – дали за себе си или непосредствен. И от време на време сме губили скъпо време в търсене на правилните отговори.
Депресията е психологично разстройство, което може да е предизвикано от разнообразни неблагополучия или
да възникне „от нищото“
В предишното деляхме депресиите на ендогенни и екзогенни. Първите са тези, за които не може да се откри външна причина. Екзоенните са предизвикани пък точно от разнообразни външни аргументи и отключващи фактори. Отключващи фактори за депресията могат да бъдат проблеми от всякакво естество – персонални, професионални, любовни, финансови и други
Депресията може да възникне и при дълготрайно редовно натоварване от психическо естество и тогава се назовава „депресия от изчерпване“. Тя е присъща за хората над 50-годишна възраст, които в продължение на доста години са работили в условия на нараснал стрес и натоварване, в среда с доста високи условия, трябвало е да носят доста и разнообразни отговорности. Този вид меланхолия постоянно се надгражда над синдрома на професионалното изпепеляване. Последният е друго положение от депресията и не трябва да се бъркат. Депресията може да се отключи и след преболедуване на тежко телесно заболяване, интервенция, след прекъсване на систематична многогодишна приложимост на психоактивни субстанции – опиати или алкохол или в границите на други зависимости или корист.
Напоследък се следят
тревожни и депресивни положения при деца
и младежи, които злоупотребяват със смартофните и сърфирането в мрежата, както и при систематична игра на разнообразни компютърни игри. Наскоро това беше публично прието за заболяване. Специално последното – злоупотребата с екрани на телефони, преносими компютри, таблети и други устройства, което се ускори неимоверно в изискванията на пандемия, довежда и до доста увеличение на тревожните и депресивни положения, изключително в детска и млада възраст.
Депресията може да се отключи и след остра травматична обстановка, в границите на посттравматичното стресово разстройство, както и при продължителни тревожни разстройства, които не са лекувани сполучливо Депресията има напълно ясни и изрично разпознаваеми признаци, по съществуването на които може да се диагностицира. Признаците са трайно намалено въодушевление, липса на интерес към нормалните занимания, липса на удоволствени преживявания – анхедония, /предишни обичани действия не носят радост/, смяна в съня – понижен или повишен, смяна на апетита – понижен или повишен, нараснала тревога, от време на време непоседливост, натегнатост, парене или „топка под лъжичката“, чувство за тежест в гръдния панер, чести въздишки, безповодна плачливост, от време на време конфликтност, нарушение на вниманието, което води след себе си паметови нарушавания, соматични признаци от вида на разстройство, конвулсии в корема, изпотяване на ръцете. Друг признак на депресията е друго по тежест нарушаване в половия живот – намалено либидо, еректилна дисфукция при мъжете, преждевременна еякулация, аноргазмия при дамите. Много постоянно пациентите споделят за „топка в стомаха“,
усещане за тежест в гърдите
и дефицит на въздух.
Мои пациенти са споделяли, че ги „боли душата“. Да, душевната болежка е най-тежката и непоносима болежка, когато всичко е свито, небето е черно и депресивният човек вижда всичко в тъмни краски. Обзет е от мисли за безсперспективност или повърхностност на живота. При най-тежките форми на депресията може да има психотични явления – налудности, халюцинации, както и мисли за самоубийство. Възможно е да се развие положение, наречено депресивен ступор. Тогава пациентите нормално лежат, гледат в една точка, не приказват, отхвърлят да се хранят и пият течности, споделят, че не могат да се движат. Тежките депресивни епизоди изискват болнично лекуване.
Леките депресивни епизоди могат да бъдат овладени и единствено с психотерапия от експерти – психолози, психотерапевти, психиатри. При по-изразена симптоматика главното лекуване е медикаментозно, като може да се съчетае и с немедикаментозно, а точно психотерапия. Помощ би трябвало да се търси от „сигурни“ експерти. Лекарите психиатри имат практики, работещи по НЗОК или платени приеми, болничното лекуване се реализира в профилираните психиатрични стационари. Психологичната помощ не е обезпечена от НЗОК и пациентите я заплащат напълно, което в забележителна степен лимитира приложението й единствено до пациенти, които имат финансови благоприятни условия за повсеместен курс на психотерапевтично лекуване. Следва да отбележа, че лекуването на депресивния епизод е дълготрайно и резултатът се реализира в границите на най-малко 4-5, а от време на време и 6 месеца. Най-добър резултат при умерено тежките и тежките депресивни епизоди се реализира от
комбинацията лекарства и психотерапия
Ако болният човек е в положение на депресивен ступор с отвод от храна и течности и/или самоубийствени мисли, следва по неотложност да бъде настанен в най-близкото профилирано лечебно заведение.
Депресията е заболяване, което няма полови „предпочитания“, само че дамите са по-склонни да търсят помощ, заради което може да се сътвори погрешното усещане, че по-често боледуват. При дамите са и повече интервалите, в които има вариране на половите хормони – предменструален синдром, бременност, раждане, климакс, менопауза. Всички тези интервали са рискови за дамите за отключване на депресивен епизод. И по тази причина изискват внимание и цялостна грижа за здравето. При мъжете е към момента обществено по-приемливо те да се оправят по мъжки с проблемите, а не да търсят помощ. Мъжете постоянно попадат при експерт, когато зародят разстройства в половия им живот и тогава се вземат решение да посетят психолог, психиатър или сексолог. И постоянно се открива, че половата дисфункция в действителност е „вторият етаж“, а на „партера“ е депресивното положение.
Депресията не „щади“ и децата и младежите. Проблемът е доста сериозен и е тематика на обособен диалог, изключително при сегашната обстановка, когато децата ни са подложени на стрес, отдалеченото образование продължава към този момент две години, те се десоциализират и са изложени на доста време на разнообразни екрани – и с цел да учат, и с цел да се забавляват и поддържат връзка с другари и родственици. Това крие риск от развиване на хиперактивност, тревога и депресивитет.
Депресията е доста съществено, обществено значимо заболяване, от което
боледуват стотици милиони по света
Говоренето по тази доста значима тематика се усилва, грамотността към момента не е на положително равнище, а във връзка с дейностите, свързани с предварителната защита и лекуването на депресивните положения, ние сме надалеч от равнищата на страните, към които се причисляваме просто географски.
Депресията е заболяване като всяко друго. За него, както и за останалите психологични болести, би трябвало да приказваме без позор, без възприятие на виновност, че сме се разболели. И би трябвало без терзания да търсим помощ. Депресията е лечимо и излечимо заболяване. Особено в случай че бъде разпозната в точния момент. А това изисква да познаваме нейните доста лица. Изисква и да бъдем грижовни към околните си, към хората, които обичаме. Когато видим промени в тяхното поведение – станали са по-подтиснати, несподелящи, с очевидно намалено въодушевление, влошен вкус или сън, да настояваме да потърсят помощ. Здравите и хармонични връзки в фамилията са доста значими за депресивно болния човек. Когато усеща
подкрепата и любовта на своите близки
хора, той се оправя доста по-бързо с заболяването. Депресивно болният човек е надълбоко измъчен, душата му е „счупена“. А счупената човешка душа се лекува единствено от друга душа с обич и поддръжка.
От: Д-р Цветеслава Гълъбова
standartnews.com
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ