Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език

Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Курсовете, които води, научните  интереси, занимания и изявления са в региона на актуалния български език, езиковата просвета, теорията на книжовните езици и други Доц. Гайдарова е ръководител на комисията по български език на приемните изпити в ПУ.

 - Доц. Гайдарова, какви са усещанията Ви от представянето на кандидати-студентите на изпитите по български език в тазгодишната приемна акция в ПУ „ Паисий Хилендарски ”?

- Повтаря се картината от предходната година - на предварителния изпит имаше доста дребен % двойки, значителен брой отлични и преобладаващи доста положителни оценки. А на постоянния - по-голям % двойки, преобладаващи четворки и единствено 15 шестици. Обяснявам си това с обстоятелството, че който се е явил на прелиминарен изпит и го е издържал чудесно, се е записал към този момент в определената компетентност. Тези, които са получили доста добър, са решили, че няма смисъл да се явяват още веднъж, тъй като подобен резултат ще им стигне за класиране. Практиката демонстрира, че добре квалифицираните идват на предварителната сесия.

- Грамотен ли е кандидат-студентът?

-А образован ли е зрелостникът? Спомнете си резултатите от зрелостния изпит по български език! Колкото образован е зрелостникът, толкоз образован е и кандидат-студентът. Има хора с доста положителни умения за писане, които са овладели правописните и пунктуационните правила. Но има и доста зле готови, за които даже е необяснимо по какъв начин са положили сполучливо матурата.

- Кои са най-големите недоразумения тази година?

- Първа и втора задача на нашия кандидатстудентски изпит са свързани с правописа и в тях би трябвало да се подчертаят правилните думи или да се поправят правописните неточности. Наблюдават се доста съществени пропуски, свързани с правописа на гласните а, ъ; е, и; о, у, с използването на звучните и беззвучните съгласни, както и на и и й. Допускат се и неточности при членуването на имената, използването на падежните форми при местоименията и на бройната форма и така нататък

 За жал и речникът на някои зрелостници е прекомерно безпаричен. Те не знаят смисъла на известни думи, които би трябвало да са им известни. Често беше сбъркана думата асимилаторска, написана е асемелаторска или асемилаторска. Съществителното име прагматичност беше написано като прегматичност, прегмътичност, прагметичност. Прилагателното име парвенюшките срещнахме по безчет способи. Най-масовият случай е първенюшките. Но имаше и „ смешни ” разновидности: първоюнашките, първоюношеските, първенишките, първенешките. Антипод редовно се среща като антипот, а изконна - като исконна. Пребивава пък по-често беше изписано като прибивава. Срещат се и неточности, които издават огромни просветителни дефицити: убединение (вместо обединение), самудоволство (вместо самодоволство), ваубще (вместо въобще), наща (вместо нашата), цялокупно (вместо целокупно). И пунктуацията не е добре овладяна от много кандидат-студенти.

- Обикновено бързаме да обвиним интернет - поради съкращенията, неналичието на запетаи и основни букви. Само това ли е повода, на какво не може да научи учебното заведение?

- В системата на преподаването и на усвояването на българския език от 1 до 12 клас има нещо надълбоко сбъркано. Плахо се надявам, че новият закон с новите образователни стратегии ще поправи това. Много малко са часовете за извършения, малко диктовки се вършат след 4 клас, децата не пишат задоволително. И не четат.

- Веднъж потърсих романа „ Вино от глухарчета ” от Рей Бредбъри и библиотекарката ми отговори: „ Нямаме подобен учебник ”. Не всеки би трябвало да чете жанра, само че не е ли редно най-малко да е чувал? Ако това е равнището на възрастните, и то работещи в подобен бранш, какво да желаеме от децата?

- За страдание е по този начин. Затова не трябва да ни учудва положението на децата. Те са това, което ние сме ги създали.

- Пропуските могат ли да се наваксат във висшето учебно заведение?

- Изучаването на правописа и пунктуацията не е първостепенна задача на преподаването в университета. Предполага се, че актуалната книжовна норма е овладяна в междинното учебно заведение. Предполага се също, че актуалният български език като система е обичайно овладян. Но за жал не е напълно по този начин. На студентите от Педагогическия факултет да вземем за пример би трябвало да преподаваме актуален български език единствено за 45 лекционни часа и още толкоз извършения.

 Идвайки при нас, те нямат съвсем никакви знания за системата на българския език. Често при започване на образователната година върша анкета. Питам ги какво съгласно тях учат науките, свързани с езика, а точно фонетиката, лексикологията, морфологията, синтаксисът. Всички те са изучавани в учебно заведение, само че отговорите на първокурсниците най-често демонстрират неведение. 

- Това не е ли ужасно, на следващия ден тези хора ще са учителите на децата?

- Така е. С моите сътрудници сме принудени да стартираме с тези студенти през цялото време, а не да надграждаме. За една година те би трябвало да усвоят актуалния български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис) и да получат систематични и задълбочени познания за българската граматика, тъй като до 4. клас се преподават много съществени неща.

- Каква е вярата за системата, в случай че учителите  са толкоз неподготвени?

- За благополучие, имаме и стимулирани студенти, които осъзнават своето неведение и с огромен интерес учат и наваксват пропуснатото. Отдавна с сътрудниците ми се борим да се усилят часовете по актуален български език в педагогическите специалности. Навремето в педагогическите учебни заведения актуален български език се е изучавал от първия до последния ден.

 Необходимо е и да се трансформират образователните стратегии в начален и в междинен курс, както и да се напишат по-добри учебници, даващи опция за приемане на систематични знания. Сега системата на образование по български език е на правилото на разширяващата се серпантина - всяка година се учи по малко филология на текста, синтаксис, морфология, лексикология и фонетика. И след това годишно се надгражда с разширение на знанията. Така се получават несистемни знания, което се потвърждава и от резултатите на изхода на междинното обучение. 

- Каква е ролята на средата - това, което се лее от малкия екран, табелите по улицата?

- В първа задача на тазгодишния тест имахме думата лавки, която редовно е грешена поради метода, по който е изписана на обектите от едноименната верига. Преди имаше едно предаване „ Какафония ”. Да, втората писмен знак А там беше изписана изкривено. Обаче вследствие на това и до през днешния ден тази дума към момента битува като какафония, а не като дисхармония. Все още продават айран, а съгласно правописния речник от 2002 година е айрян. Често грешката заживява в съзнанието и след това се възприема като нещо вярно.

Изводите в есето: Който слуша чалга, е кифла или мутра

 Ако осъждам по есетата на тематика „ Дали музиката, която слушаме, отразява нашата психика ”, кандидат-студентите познават музиката, схващат я, слушат разнообразни стилове. За мен беше изобретение, че всички афишират чалгата за пошла, без значение че несъмнено я слушат най-малко по малко, вървешком по нощни заведения. Но са с ясното схващане, че е с примитивни послания. Имаше, несъмнено, и посредствени разсъждения, че когато си печален, слушаш тъжна музика, а когато си радостен - радостна. 

 Направи ми усещане, че много младежи вършат характерност на личността съгласно желаната музика. Хората, които слушат чалга, са определяни като кифли или мутри, а слушащите техно, метъл и други сходни са описвани като нападателни. Кандидат-студентите пишат, че класическата музика успокоява и бременните дами би трябвало да слушат такива творби за вярното развиване на децата. Имаше неуместни изрази от рода на „ в този път на мисли ” (вместо „ в този ред на мисли ”) или пък „ Музиката е на всички места към нас, тя е като обеца на ухото ни ”. Разбира се, прочетохме и доста положителни текстове.

Инфо: www.marica.bg