Д-р Марчин Фабжански пише докторска степен по сравнителна философия и

Д-р Марчин Фабжански написа докторска степен по сравнителна философия и прекарва повече от две години в интензивни медитативни практики в манастири и медитационни центрове в Азия, Съединени американски щати и Европа. Той е създател на първия полски справочник за практическа философия, озаглавен " Уличен издръжливост ", създател е на наградени романи и сюжети, както и лауреат на влиятелните награди Grand Press и American Press Association. Той изнася лекции и написа за полски научни и известни списания. Създател е на Апенинската школа за жива философия в Треви Нел Лацио, покрай Рим.

(Child with a Dove, 1901 by Pablo Picasso)

Чувството за позор може да има позитивен резултат върху нашия живот – да ни тласка към морално развиване и да ни оказва помощ да построяваме здрави и значими взаимоотношения с другите хора.

Един от най-големите философски философи от Римския имперски интервал – Гай Музоний Руф – твърди, че срамът и мъдростта са двата фундаментални инструмента за самоконтрол. Руф вярвал, че хората би трябвало да се срамят от всичко, което ги държи настрани от добродетелта. Ето за какво срамът може да се дефинира като чувство, което ни пречи да нарушаваме моралните правила. Срамът може да ни даде опция да забележим себе си и, надяваме се, да станем по-добри хора.

Будизмът смята, че срамът е извънредно мощна и потребна духовна сила, която може да ни покаже, че нещо не е вярно и да ни поведе към самоусъвършенстване.

Някъде по пътя спряхме да се тревожим за правилността на нашите дейности и вместо това се срамим от неналичието на материални неща. Това е резултат от фокуса на нашето общество върху персоналната изява. Ако можем да получим повече лайкове в YouTube, не се колебаем да свалим облеклата си и да създадем видеоклип. Фактът, че сме сменили повода за срама – от грешките в характера или нарушаването на табутата към комплексите за това, че не носим фешън облекла или че караме евтини коли – произлиза от протестантството. Тази нова форма на християнството придава религиозно измерение на благосъстоянието и декларира, че материалното благоденствие е подарък от Бога. Щом сте богати, тогава явно сте били добродетелни. Този метод способства доста за възникването на актуалния капитализъм.

Връзката сред благосъстоянието и самоуважението има последици. Да гледаш по какъв начин самоувереността на децата, бива разрушена в учебно заведение, заради финансовото състояние на родителите им, в действителност е сърцераздирателно.

Не мога да си показва едно общество, изцяло лишено от позор. Той е неразделна част от всяка просвета, тъкмо като нормите, традициите или табута. Това е вътрешният глас, който ни пречи да нарушим избрани контрактувани правила. Това, което ме тревожи през днешния ден, е, че вместо да слушаме този глас, непрестанно настояваме да го пренебрегваме или да се борим против него.

Възрастните постоянно вземат решение, че могат да управляват децата, като вкарват чувството за позор надълбоко в съзнанието им.

Когато бях дете, имах другарка, която беше доста добра в рисуването. Един ден след учебно заведение отидохме у тях, с цел да нарисуваме няколко рисунки дружно. По някаква причина нейната картина се оказа по-лоша от моята, макар че бях ужасяващ в изкуството. Майка й доста се раздразни и стартира да унижава момичето пред мен. Беше извънредно. За страдание, не е извънредно родителите да се отнасят към своето поколение като продължение на самите себе си и да гледат на неуспехите на своите деца като на свои лични.

Ако виждате брачна половинка или детето си като продължение на себе си – както майката на приятелката ми сигурно направи – очевидно се чувствате неловко. Много родители са склонни да третират детето си като по-малка и по-млада версия на себе си. Те настойчиво се пробват да наложат личните си упоритости или ползи на детето си и в случай че резултатът не е приемлив, родителите се усещат засрамени. Струва си да се подчертае, че гордостта на родителя, основаваща се на достиженията на детето, е също толкоз неоправдана, колкото и неудобството им във връзка с неуспеха на детето. Това са двата края на една и съща сопа – и двете са нездравословна психическа проекция върху различен човек.

Здравият, позитивен позор измежду античните нации е бил оптимално ориентиран към моралния напредък и добродетелите, а не към размера на носа или обществения статус. Според Марк Аврелий " Няма нищо по-срамно от това да предадеш другар ".

Самоуважението и срамът са неразделни. В нашето общество се придържаме към концепцията, че човешкото битие се върти към пари и популярност. Лице, което не съблюдава тези стандарти, неизбежно стартира да слага под въпрос смисъла на своя живот.

Единственият антидот към разрушителното възприятие на позор е деликатната самопреценка. Ако хората ви кажат, че е срамно да нямаш първокласен автомобил, първо би трябвало да поставите под подозрение изявлението им.

Философията предлага една универсална диагноза на най-проблематичния въпрос: умишлен живот против автоматизиран живот. Можете или да наблюдавате, да поставяте под въпрос избрани правила и да установите своя лична подчиненост на полезности, или безмилостно да преглъщате всички сигнали и понятия извън и сляпо да следвате тълпата. Ако формата на тялото ви не доближи до обществено признатия стандарт и не сте задоволително мощни или смели, с цел да оспорите тази " норма ", ще се почувствате доста засрамени от своята физика.

Очевидно срамът може да стане рисково средство за самоналагане, само че в случай че е рационално ръководен, той може да усъвършенства живота ви.

Има доста метафизичен извършения и принадлежности, които могат да дадат на човек по-добра вероятност и схващане за себе си: Първото е убеждението, че всеки човек би трябвало да се третира като дребна парченце от Вселената. Това лишава натиска от раменете ни и отстранява основанията за отровен позор, защото улеснява възприятието ни за уникалност. Помага ни да се усещаме деца на Вселената, които са тук заради някаква причина.

Втората техника е да се отделите от всички мисли, които минават през главата ви и вместо това да се свържете с живия свят и естествения му темп. С други думи, да накарате умствените процеси да замълчат и да влезете в по-високо равнище на духовно чувство.

Третото упражнение е развиването на добродетели. Практиката на амнистия, благосклонност и добрина ни дава огромно задоволство, възприятие за непоклатимост и вътрешен мир. Хората, които се концентрират върху подхранването на етичното си развиване, са по-малко склонни към проблеми със самосъжалението и ниско самочувствие.

Източник: newsmavens.com
Картина: Child with a Dove, 1901 by Pablo Picasso - pablopicasso.org