Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Сърцето и дихателният орган са като скачени съдове Как да се оправим с нарасналото налягане в дребния кръг на кръвообращението
 
-->
Всички в България сме чували за хипертонията. Това е елементарното " високо кръвно " или даже просто " кръвното ", което девет от 10 души над избрана възраст лекуват с едно или повече хапчета. Освен този тип " високо кръвно " обаче, съществуват още два: порталната хипертония, на която в този момент няма да се стопираме и белодробната артериална хипертнония, постоянно наричана на медицински език пулмонална.

Тя съставлява нараснало налягане в системата на белодробното кръвообръщение. Преди да се впуснем в медицинските детайлности по отношение на това за какво и по какъв начин се получава, до какво води и по какъв начин се лекува, желае ми се да се спрем на въпроса

в каква посока тече кръвта в тялото

и от къде минава през сърдечните кухини.

Всички вени като се изключи белодробните в последна сметка се вливат в дясното предсърдие. Оттам кръвта отива в дясната камера, преминавайки през трикуспидалната клапа. Името й безусловно значи " клапата с три платна ". От дясната камера кръвта минава през пулмоналната (сиреч белодробната) клапа и отива в белодробната артерия. Венозната кръв в тялото е събрала всичкия въглероден диоксид и си е отдала кислорода. Следователно тя би трябвало да отиде в белия дроб и там да се насити с О2. Това и става.

После по белодробните вени, тя се връща в сърцето, към този момент наситена с О2. Събира се в лявото предсърдие и оттова през митралната клапа отива в лявата камера. Митралната клапа е с две платна, които наподобяват на високата шапка, която носи папата в Рим. Тази шапка се споделя митра и оттова и клапата са я кръстили митрална. От лявата камера, кръвта напуща сърцето, преминавайки през аортната клапа в аортата и оттова - по цялото тяло. Вените я събират, връщат я в дясното предсърдие и този непрекъснат цикъл се повтаря, до момента в който човек е жив.

От горното изложение виждаме, че кръвта се движи по два поредно свързани кръга: един огромен, наименуван още систематичен и един дребен или белодробен. Връзката сред тях се реализира в сърцето, а сърдечните клапи обезпечават това

кръвта да се движи единствено в една посока

За артериалното налягане в огромния кръг всички знаем. Трябва да е 120/80 мм живачен дирек по рекомендациите на Световната здравна организация. Но по какъв начин стои въпросът с налягането в дребния кръг?

По ред аргументи то е с много по-ниска естествена стойност: единствено 20 мм живачен дирек и ние дори не си вършим труда да гледаме горна и долна граница. Покачи ли се над 25, към този момент приказваме за пулмонална хипертония.

Това положение въобще не е рядко. Причината да не е толкоз известно измежду елементарните хора е, че не разполагаме с домакински способ за неговото премерване.

Защо това налягане въобще би трябвало да ни интересува? На първо място, доста от признаците на сърдечните болести се дължат точно на него и то стои в основата на доста механизми, по които тези болести се влашават.

Почти не мога да се сетя за сърдечна непълнота, която да не протича с повишение на налягането в дребния кръг. Всяка сърдечна уязвимост, не задоволително положително затваряне или отваряне на митралната или аортната клапа, всичко това води до застой на кръв в белодробното кръвообращение и оттова до повишение на налягането. Това смущава обмена на газове и води до присъщото за сърдечната непълнота възприятие на зной.

Отделна причина за нараснало налягане в белодробната артерия, е белодробната емболия -

отделяне на тромб

образувал се в някоя от вените и достигането му до белодробното кръвообращение. Най-честото място, където се образуват сходни тромби са дълбоките вени на долните крака.

Белодробната емболия сама по себе си е рисково, животозастрашаващо положение. Но даже в случаите, когато тя е по-лека и пациентът оцелее, тя може да докара до развиването на хронична белодробна хипертония.

Хроничните болести на белия дроб водят до фиброза на тъканите, която също покачва налягането в пулмоналната артерия. Дори сърцето да е изначално крепко, описаните процеси водят до заболяване - така наречен хронично белодробно сърце.

Съществува и идиопатична белодробна хипертония, която се дължи на фиброза на белодробната артерия с неразбираем генезис. Изобщо, във всички случаи, в които употребяваме думата " идиопатична ", това значи, че ние не знаем от какво се предизвиква съответното положение.

Че един пациент може да страда от белодробна хипертония, ние заподозираме, когато той се оплаче от зной. Това е признак, който белият дроб и сърцето споделят. Така че, даже не се постанова особено да изключваме белодробни аргументи за задуха преди да тръгнем да ревизираме положението на сърцето. Обикновено ги изследваме по едно и също време. Плюс това двете групи аргументи са задоволително чести сами по себе си, с цел да не се изключват взаимно. Дори в противен случай, както към този момент видяхме, белодробните и сърдечните премеждия са склонни да се предизвикват едни други. Това имам поради като споделям, че двата органа са като скачени съдове. Няма по какъв начин да боледува единият без това да даде отражение и в другия. Самото

белодробно налягане се преценя индиректно

благодарение на ехокардиография. На един прекрасен, актуален уред положителният ехографист може с огромна акуратност да дефинира стойностите на пулмоналното налягане. Методът е удобен за пациента и дава задоволително добра информация.

Съществува и пряк способ за премерване, при който с тъничък катетър се влиза непосредствено в белодробната артерия. Това към този момент допуска болничен престой, навлизане във вена, през която да се доближи до сърцето и надлежно до там, където би трябвало налягането да се премери. От позиция на пациента, прекарването е като при коронарография. Измереното по този способ налягане е най-точно. По тази причина той се ползва в случаите, когато би трябвало да се реши дали пациентът е подобаващ за сърдечна интервенция. Също по този начин дава опция да се реши до каква степен са напреднали промените в белодробното кръвообращение, породени от продължително провишеното налягане.

Що се отнася до лекуването на белодробната хипертония, когато тя е породена от сърдечна непълнота, лекуването на главната причина, в случай че това се случи в точния момент, води до намаляване и на пулмоналното налягане. Ако обаче положението на нараснало налягане е траяло прекомерно дълго,

настъпват необратими промени

в белодробните съдове. Когато повода е белодробна емболия, съществува кардиохирургична интервенция, при която тромбите се изваждат от белодробната артерия и положението на пациентите се облекчава. Разбира се, тряба да се вземат ограничения и за това да не се получават нови тласъци на емболията.

Сред медикаментите, които се употребяват за намаление на налягането в белодробната артерия, си заслужава да споменем виаграта. Това не е печатна неточност. Виаграта фактически е способна да отпусне стената на белодробните съдове и по този метод да намали налягането в тях. Всъщност, тя с тази цел е била измислена. Просто в един миг страничният й резултат да предизвиква ерекция се е оказал доста по-ценен в маркетингово отношение. Иначе, венозната й форма и до през днешния ден се употребява за лекуване на белодробна хипертония, изключително когато тя е остро настъпила.

Състоянието, на което е отдадена днешната ми публикация не обезпечава доста благоприятни условия за предоставяне на здравни препоръки. Белодробната артериална хипертония е

синдром, който се открива и лекува в болница

Стига ни да знаем, че съществува и такова положение, да вървим постоянно на профилактични прегледи и във всички случаи на зной, да не чакаме " да си ни мине самичко ", а интензивно да търсим лекарска помощ.