Д-р инж. Александър Трифонов: Ще забогатеем от концесиите за подземните богатства
Д-р инж. Александър Трифонов
На 28.04. т.г. на портала за публични съвещания на Министерския съвет беше оповестен план на Наредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния, съпроводен с отчет до Министерския съвет от Александър Николов-министър на енергетиката и Асен Василев-заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите.
Срок за даване на отзиви, бележки, оферти е 30.05. като до 16. 05. такива не са оповестени.
Аз се пробвах да проведа писмен разговор с Министерството на енергетиката по оповестените координати, само че без триумф. В медийното пространство от няколко дни се популяризират дитирамби в чест на Асен Василев по какъв начин подвига 5 пъти концесионното заплащане. Това е позитивен факт, само че взема решение ли проблемите в концесионирането на подземните благосъстояния. Никой обаче не проучва това задоволително ли е, верен ли е методът, респ. какъв ще бъде резултатът за бюджета на страната. Това е мотивът да предизвикам по-широка полемика по тематиката със следните въпроси и констатации:
І. По отчета:
Целите на оферти план на разпоредба са:
- размерът на дължимото концесионно заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на ЗПБ да бъде приспособен към динамичните стопански условия, свързани с интензивното развиване на миннодобивния бранш – търсене, изследване и рандеман на подземни богатства;
- по-справедливо систематизиране на икономическите изгоди от добива на подземни благосъстояния сред концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените вложения при добива, невъзобновяемия темперамент на обществения запас, източник на изгодите и пазарното търсене на крайните артикули от него.
Няма причини по какъв начин с новия план ще се реализиран тези цели и кои са критериите за „ Справедливо систематизиране на икономическите изгоди “. Без пояснение и критерии тези цели остават положително благопожелание.
Към 1 март 2022г. настоящи са 528 концесионни контракта за рандеман на подземни благосъстояния, разпределени по групи подземни благосъстояния, както следва:
железни потребни изкопаеми – 21 контракта
неметални потребни изкопаеми – индустриални минерали – 74 контракта
петрол и природен газ – 18 контракта
твърди горива – 15 контракта
строителни материали – 325 контракта
скалнооблицовъчни материали – 74 контракта
минни боклуци – 1 контракт.
Съответно приходите от концесионни хонорари (без ДДС), които се събират по ЗПБ за интервала 2018 г.-2021 година се разпределят, както следва:
Това е статистика, без разбор. Мизерните доходи са одобрена наклонност, тъй като за 2010 година те са 48 млн. лв., за 2011 година – 63 млн. лв., за 2012 – 76 млн. лв., за 2013 – 90 млн. лв.. Според отчет на БОРКОР (Центърът за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност) от м. април 2014 година „ Анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България “ страната е изгубила от 2008 година до 2014 година към 1 милиарда лева от несъбрани концесионни такси. След този отчет на 3.07.2014 година тази конструкция е закрита и се трансформира като звено към Министерския съвет, с цел да може евентуално да се управлява нейната активност. В резултат никаква повече аналитична активност в това направление до момента.
Няма разбор кои типове подземни благосъстояния вземат участие в обособените групи, за които са предоставени лицензии за рандеман. Какъв е остатъчният запас, кои подземни благосъстояния остават неразработени, с цел да има смисъл от продължение действието на Наредбата в новия й вид.
Тя очевидно ще е годна за нови концесии, защото по отношение на настоящите контракти е неприложима, тъй като страната ще би трябвало да заплати големи компенсации на концесионерите за пропуснати изгоди в случай че тя изиска да се преразгледат концесионните контракти. В Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни благосъстояния в Република България са проучени, одобрени и заведени 166 типа подземни благосъстояния - седем енергийни първични материали (твърди горива, петрол, газ и кондензат), 12 типа железни (руди) и 79 типа неметални (индустриални минерали) потребни изкопаеми, 68 типа скално-облицовъчни и строителни материали.
Концесионните хонорари при металните изкопаеми образуват 50% от приходите в държавния бюджет. Няма разбор кой са слабостите на досегашния вид на Наредбата, в резултат на които:
приходите от концесионните хонорари са толкоз ниски;
не се отразява динамичността на цените на интернационалния
пазар върху приходите за държавния бюджет. Динамиката в цените на интернационалния пазар за някои метали е следната:
Анализът демонстрира, че растежът в цената на златото за интервала 2018-2021г. е с към 41%, при среброто-60%, при медта–около 45%, а растежът в приходите от концесионни хонорари е към 30% (с нарастването през 2021 г.) или единствено 8,6% за интервала 2018-2020 година
Не излиза наяве по какъв начин с новия вид на Наредба ще се подобрят тези диспропорции в името на заложената цел: „ размерът на дължимото концесионно заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на ЗПБ да бъде приспособен към динамичните стопански условия “?
ІІ. По плана за Наредба:
Похвална е самодейността за възстановяване резултатът от концесионирането добива на подземни благосъстояния за бюджета, само че е общопризнат същия метод както в настоящата Наредба след „ твърдоглав “ труд на работни групи, основани от министъра на енергетиката със заповеди № Е-РД-16-461/22.06.2021г. и Заповед № Е-РД-16-62/02.02.2022г.:
Възникват следните въпроси:
- Защо е определен същият метод за установяване на концесионното
заплащане, като в интернационалната процедура има разнообразни такива, а още през 2006 година Институтът за пазарна стопанска система е анализирал няколко от тях? Няма разбор на тези практики, няма и причини за опазване на сегашния метод, създаден още от 1999 година
- Приет е разновидността за граници на концесионното заплащане по
отношение на скъпоценните камъни от настоящата разпоредба, като този тип изкопаеми отпада.
Но няма отговор/обосновка в отчета за какво отпадат „ Скъпоценни и полускъпоценни камъни “ и по какъв режим ще се добиват, откакто в България има залежи на: аквамарин, аметист, изумруд, карнеол, малахит, родохрозит, рубин, турмалин, туркоаз, флуорит, яспис, опали? Да се допусне ли, че се готви концесионирането на добива на тези потребни изкопаеми и би трябвало да няма изсквания за това, с цел да се генерира оптималната облага за концесионерите и ощетяване бюджета на страната?
- На какво съображение е призната долната граница на концесионното
заплащане от 4%? В Румъния долната граница е 6%, в Судан-5%, в други страни има корав %, който доближава до 36%, а в някои е по-ниска (Полша-3%), само че в същото време корпоративния налог в Румъния е 16%, а в Полша-19%, до момента в който в България е 10%; В Румъния страната взе участие с 20% в смесено с концесионера сдружение. По този метод обезпеченият сбит резултат от концесионирането остава най-нисък в България–14 %, а в Румъния – 22% плюс дял от облагата против деловото си присъединяване.
- На какво съображение се приема за рентабилността оптимален %
от 50%? Тя, рентабилността (съотношението на доходи по отношение на разходи) зависи от равнището на технологията на концесионера и е видна от технико-икономическата аргументация. На какво съображение тя се лимитира? Например при концесията на „ Ада тепе “ в Крумовград, рентабилността се приближава до 90% - открит рандеман и съвсем двойно по-високо наличие на злато и сребро спрямо находището в Челопеч. Дори самата " Дънди прешъс металс " е възнамерявала период за възвръщане на вложенията от 2-4 години.
- Практически оптималното концесионно заплащане (КВ) може
да бъде 12%, а минималното 4%, което следва от формулата за процентният размер на концесионното заплащане (ПКП):
ПКП = ПКПmin + a (Ro-Rmin), където:
ПКП е процентният размер на концесионното заплащане за съответния интервал от периода на концесията;
ПКПmin-минималният процентен размер на концесионното заплащане за типа подземно богатство;
Ro се пресмята по формулата Ro = (СФР: П)х100, в %, където:
СФР- счетоводният финансов резултат (печалбата/загубата) по доклада за приходите и разходите/отчета за приходите за обекта на концесията за предходния интервал преди начисляването на разноските за налози от печалбата;
П - са чистите доходи от продажби на крайните артикули от добитото подземно благосъстояние за предходния период; крайните артикули от добитото подземно благосъстояние се дефинират с концесионния договор;
Въпрос: Как ще може да се управлява рентабилността на концесионера откакто той може да манипулира счетоводния резултат по този начин, че да бъде минимална. Концесионерът може да усилва разноските за външни услуги, за разноски за управлението, за заплащане на лихвите по предоставени заеми от фирмата-майка, а във връзка с размера им и целесъобразността концедентът не може да се произнесе/оспори. Освен това концедентът не може да управлява компанията майка и или дъщерните й компании, където е допустимо да се генерира главната облага от добитите подземни благосъстояния. Пример-„ Дънди прешъс металс “ добива в България единствено концетрат, а златото се извлича в „ Дънди Прешъс Металс Цумеб Лимитед”-предприятието за преправка на концетрата, което се намира в Цумеб- Намибия. Държавата не може да управлява наличието на златото в концетрата, а разчита на информацията от концесионера. От друга страна рентабилността е по-висока при извличането на метала-злато от концетрата, само че се генерира отвън България.
Следва, че за концесионно заплащане от 12% може единствено да се мечтае.
При документите за концесионна процедура се изисква финансово-
стопански разбор на концесията, който може да се употребява и за установяване на базовото концесионно заплащане. Той обаче остава единствено за потребностите на процедурата и не е наложително приложение към концесионния контракт, също така остава конфиденциален за необятната аудитория. За настоящото установяване размера на концесионното заплащане се създава финансово-икономически разбор за избран интервал.
Финансово-икономическият разбор се употребява и за доказване допустимия за концедента и концесионера на период на концесията (това е по предписание, само че не се ползва на процедура в България като се изключи концесиите за плажовете). В отчета и проекто-наредбата:
- няма аргументация по какъв начин тази разпоредба колерира с финансово-икономически анализ;
- за какво не се употребява концесионното заплащане като детайл на финансово-икономическия разбор при спортна процедура за избор на концесионер?
В член 34 на Закона за подземните благосъстояния е записано: “Концесията за
рандеман дава право на концесионера:т.4. с в допълнение съглашение към концесионния контракт да получи право да допроучи и за периода на концесията да добива потребни изкопаеми от минните боклуци, получени вследствие на дейностите по концесията “. Това е едно благопожелание, което концесионерът може и да не одобри. Случаят с концесията на „ Дънди прешъс металс “. Освен многото изявления, още в 2007 година Института за пазарна стопанска система в своя „ Социално-икономически разбор на плановете на “Дънди Прешъс Металс” за рандеман на скъпи метали в България “ предлага „ Целесъобразно е провеждането на проучвания от концесионера за добиване на детайли Ge (германият), Ga (галият), Te (телур), Se (Селен) и други, което би подобрила икономическата успеваемост на концесията “. Досега от страна на страната в това направление нищо не е направено и вероятно компанията си ги извлича в завода в Намибия и прави спомагателна облага, без да заплаща за това.
Цената на Германия е 1900 дол/кг., до момента в който през 2019 година е достигала 2500 дол/кг.
Цената на телура и към 500 дол/кг, а на селена от 50 до 80 дол/кг. според от чистотата.
В отчета и проекто-наредбата няма заложени механизми за управление на тези благоприятни условия с оглед предовратяване ущърб за бюджета на страната.
Изводи и изводи:
- Анализът на отчета и проекто-наредбата потвърждават, че бюрокрацията е
победила обещаваната смяна. Личи условност, липса на аналитична и доказателствена част. Този разбор не визира другите типове подземни благосъстояния, защото те имат по-малко непосредствено въздействие върху бюджета и софтуерното развиване на държавата;
- Към оповестените материали не са приложени справките за
съгласувателни мнения и съгласувателните мнения по член 32 от УПМСНА(устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация. Защо?
- Няма доказателство за съблюдаване на заложената цел в отчета и записа в
Наредбата: член 15 (2) „ Базата за пресмятане на концесионното заплащане показва размера на фактическата или предстоящата икономическа полза от предоставеното право на концесионера да добива подземни благосъстояния от находището “ и член 16. (3) „ Процентният размер на концесионното заплащане е количественият израз на съотношението, в което получената икономическа полза се разпределя сред концесионера и концедента “.
- В отчета няма оценка по какъв начин с новата разпоредба ще се способства за по
пълноценното потребление на подземните благосъстояния, в това число за дълбочинното им преправка в България и развиване на високотехнологични производства. В интервала 1986-1989 година в България беше развито производството на кристали за потребностите на оптоелектрониката. Обещанията за стимулиране на високотехнологични производства на база локални първични материали наподобява ще остане единствено розова мечта;
- В отчета няма и намек за по-активното присъединяване на страната при
добива и преработката на подземните благосъстояния, изключително при металните изкопаеми, което обаче се ползва в Румъния, Сърбия и други страни.
- В отчета не се загатва, дали при създаването на Наредба са взети
под внимание констатациите и рекомендациите в одитните отчети на Сметната палата в региона на концесионирането на добива на подземните благосъстояния от 2016 година и 2019 година Може би те не са били известни на работните групи или са били пренебрегнати съзнателно от тях.
За страдание в концесионирането на подземните благосъстояния няма да има особени промени, тъй като в Закона за подземните благосъстояния се позволява Министерския съвет да трансформира и даже да освобождава от концесионно заплащане концесионерите. България ще остане в лапите на концесионерите със скритата поддръжка на Правителството, без значение от високо заявената от него битка против опциите за корупция.
С такива дейности на Правителството угасва вярата както и вярата за смяна отлита, което значи, че би трябвало да пристигна смяна на Промяната!
Източници на информация:
Проект на разпоредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния,
НАРЕДБА за правилата и методиката за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на Закона за подземните благосъстояния Приета с Постановление на Министерски съвет № 127 от 21.06.1999 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 59 от 29.06.1999 година, изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г,
Gold Prices- 100 Year Historical Chart | MacroTrends,
Silver Prices - 100 Year Historical Chart | MacroTrends
Copper Prices - 45 Year Historical Chart | MacroTrends
Социално-икономически разбор на плановете на “Дънди Прешъс Металс” за рандеман на скъпи метали в България, Институт за пазарна стопанска система, Януари 2007,
Отворено писмо до министър Асен Василев, само че значимо и за министър Кирил Петков,
16.05.2022 година
На 28.04. т.г. на портала за публични съвещания на Министерския съвет беше оповестен план на Наредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния, съпроводен с отчет до Министерския съвет от Александър Николов-министър на енергетиката и Асен Василев-заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите.
Срок за даване на отзиви, бележки, оферти е 30.05. като до 16. 05. такива не са оповестени.
Аз се пробвах да проведа писмен разговор с Министерството на енергетиката по оповестените координати, само че без триумф. В медийното пространство от няколко дни се популяризират дитирамби в чест на Асен Василев по какъв начин подвига 5 пъти концесионното заплащане. Това е позитивен факт, само че взема решение ли проблемите в концесионирането на подземните благосъстояния. Никой обаче не проучва това задоволително ли е, верен ли е методът, респ. какъв ще бъде резултатът за бюджета на страната. Това е мотивът да предизвикам по-широка полемика по тематиката със следните въпроси и констатации:
І. По отчета:
Целите на оферти план на разпоредба са:
- размерът на дължимото концесионно заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на ЗПБ да бъде приспособен към динамичните стопански условия, свързани с интензивното развиване на миннодобивния бранш – търсене, изследване и рандеман на подземни богатства;
- по-справедливо систематизиране на икономическите изгоди от добива на подземни благосъстояния сред концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените вложения при добива, невъзобновяемия темперамент на обществения запас, източник на изгодите и пазарното търсене на крайните артикули от него.
Няма причини по какъв начин с новия план ще се реализиран тези цели и кои са критериите за „ Справедливо систематизиране на икономическите изгоди “. Без пояснение и критерии тези цели остават положително благопожелание.
Към 1 март 2022г. настоящи са 528 концесионни контракта за рандеман на подземни благосъстояния, разпределени по групи подземни благосъстояния, както следва:
железни потребни изкопаеми – 21 контракта
неметални потребни изкопаеми – индустриални минерали – 74 контракта
петрол и природен газ – 18 контракта
твърди горива – 15 контракта
строителни материали – 325 контракта
скалнооблицовъчни материали – 74 контракта
минни боклуци – 1 контракт.
Съответно приходите от концесионни хонорари (без ДДС), които се събират по ЗПБ за интервала 2018 г.-2021 година се разпределят, както следва:
Това е статистика, без разбор. Мизерните доходи са одобрена наклонност, тъй като за 2010 година те са 48 млн. лв., за 2011 година – 63 млн. лв., за 2012 – 76 млн. лв., за 2013 – 90 млн. лв.. Според отчет на БОРКОР (Центърът за предварителна защита и противопоставяне на корупцията и проведената престъпност) от м. април 2014 година „ Анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България “ страната е изгубила от 2008 година до 2014 година към 1 милиарда лева от несъбрани концесионни такси. След този отчет на 3.07.2014 година тази конструкция е закрита и се трансформира като звено към Министерския съвет, с цел да може евентуално да се управлява нейната активност. В резултат никаква повече аналитична активност в това направление до момента.
Няма разбор кои типове подземни благосъстояния вземат участие в обособените групи, за които са предоставени лицензии за рандеман. Какъв е остатъчният запас, кои подземни благосъстояния остават неразработени, с цел да има смисъл от продължение действието на Наредбата в новия й вид.
Тя очевидно ще е годна за нови концесии, защото по отношение на настоящите контракти е неприложима, тъй като страната ще би трябвало да заплати големи компенсации на концесионерите за пропуснати изгоди в случай че тя изиска да се преразгледат концесионните контракти. В Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни благосъстояния в Република България са проучени, одобрени и заведени 166 типа подземни благосъстояния - седем енергийни първични материали (твърди горива, петрол, газ и кондензат), 12 типа железни (руди) и 79 типа неметални (индустриални минерали) потребни изкопаеми, 68 типа скално-облицовъчни и строителни материали.
Концесионните хонорари при металните изкопаеми образуват 50% от приходите в държавния бюджет. Няма разбор кой са слабостите на досегашния вид на Наредбата, в резултат на които:
приходите от концесионните хонорари са толкоз ниски;
не се отразява динамичността на цените на интернационалния
пазар върху приходите за държавния бюджет. Динамиката в цените на интернационалния пазар за някои метали е следната:
Анализът демонстрира, че растежът в цената на златото за интервала 2018-2021г. е с към 41%, при среброто-60%, при медта–около 45%, а растежът в приходите от концесионни хонорари е към 30% (с нарастването през 2021 г.) или единствено 8,6% за интервала 2018-2020 година
Не излиза наяве по какъв начин с новия вид на Наредба ще се подобрят тези диспропорции в името на заложената цел: „ размерът на дължимото концесионно заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на ЗПБ да бъде приспособен към динамичните стопански условия “?
ІІ. По плана за Наредба:
Похвална е самодейността за възстановяване резултатът от концесионирането добива на подземни благосъстояния за бюджета, само че е общопризнат същия метод както в настоящата Наредба след „ твърдоглав “ труд на работни групи, основани от министъра на енергетиката със заповеди № Е-РД-16-461/22.06.2021г. и Заповед № Е-РД-16-62/02.02.2022г.:
Възникват следните въпроси:
- Защо е определен същият метод за установяване на концесионното
заплащане, като в интернационалната процедура има разнообразни такива, а още през 2006 година Институтът за пазарна стопанска система е анализирал няколко от тях? Няма разбор на тези практики, няма и причини за опазване на сегашния метод, създаден още от 1999 година
- Приет е разновидността за граници на концесионното заплащане по
отношение на скъпоценните камъни от настоящата разпоредба, като този тип изкопаеми отпада.
Но няма отговор/обосновка в отчета за какво отпадат „ Скъпоценни и полускъпоценни камъни “ и по какъв режим ще се добиват, откакто в България има залежи на: аквамарин, аметист, изумруд, карнеол, малахит, родохрозит, рубин, турмалин, туркоаз, флуорит, яспис, опали? Да се допусне ли, че се готви концесионирането на добива на тези потребни изкопаеми и би трябвало да няма изсквания за това, с цел да се генерира оптималната облага за концесионерите и ощетяване бюджета на страната?
- На какво съображение е призната долната граница на концесионното
заплащане от 4%? В Румъния долната граница е 6%, в Судан-5%, в други страни има корав %, който доближава до 36%, а в някои е по-ниска (Полша-3%), само че в същото време корпоративния налог в Румъния е 16%, а в Полша-19%, до момента в който в България е 10%; В Румъния страната взе участие с 20% в смесено с концесионера сдружение. По този метод обезпеченият сбит резултат от концесионирането остава най-нисък в България–14 %, а в Румъния – 22% плюс дял от облагата против деловото си присъединяване.
- На какво съображение се приема за рентабилността оптимален %
от 50%? Тя, рентабилността (съотношението на доходи по отношение на разходи) зависи от равнището на технологията на концесионера и е видна от технико-икономическата аргументация. На какво съображение тя се лимитира? Например при концесията на „ Ада тепе “ в Крумовград, рентабилността се приближава до 90% - открит рандеман и съвсем двойно по-високо наличие на злато и сребро спрямо находището в Челопеч. Дори самата " Дънди прешъс металс " е възнамерявала период за възвръщане на вложенията от 2-4 години.
- Практически оптималното концесионно заплащане (КВ) може
да бъде 12%, а минималното 4%, което следва от формулата за процентният размер на концесионното заплащане (ПКП):
ПКП = ПКПmin + a (Ro-Rmin), където:
ПКП е процентният размер на концесионното заплащане за съответния интервал от периода на концесията;
ПКПmin-минималният процентен размер на концесионното заплащане за типа подземно богатство;
Ro се пресмята по формулата Ro = (СФР: П)х100, в %, където:
СФР- счетоводният финансов резултат (печалбата/загубата) по доклада за приходите и разходите/отчета за приходите за обекта на концесията за предходния интервал преди начисляването на разноските за налози от печалбата;
П - са чистите доходи от продажби на крайните артикули от добитото подземно благосъстояние за предходния период; крайните артикули от добитото подземно благосъстояние се дефинират с концесионния договор;
Въпрос: Как ще може да се управлява рентабилността на концесионера откакто той може да манипулира счетоводния резултат по този начин, че да бъде минимална. Концесионерът може да усилва разноските за външни услуги, за разноски за управлението, за заплащане на лихвите по предоставени заеми от фирмата-майка, а във връзка с размера им и целесъобразността концедентът не може да се произнесе/оспори. Освен това концедентът не може да управлява компанията майка и или дъщерните й компании, където е допустимо да се генерира главната облага от добитите подземни благосъстояния. Пример-„ Дънди прешъс металс “ добива в България единствено концетрат, а златото се извлича в „ Дънди Прешъс Металс Цумеб Лимитед”-предприятието за преправка на концетрата, което се намира в Цумеб- Намибия. Държавата не може да управлява наличието на златото в концетрата, а разчита на информацията от концесионера. От друга страна рентабилността е по-висока при извличането на метала-злато от концетрата, само че се генерира отвън България.
Следва, че за концесионно заплащане от 12% може единствено да се мечтае.
При документите за концесионна процедура се изисква финансово-
стопански разбор на концесията, който може да се употребява и за установяване на базовото концесионно заплащане. Той обаче остава единствено за потребностите на процедурата и не е наложително приложение към концесионния контракт, също така остава конфиденциален за необятната аудитория. За настоящото установяване размера на концесионното заплащане се създава финансово-икономически разбор за избран интервал.
Финансово-икономическият разбор се употребява и за доказване допустимия за концедента и концесионера на период на концесията (това е по предписание, само че не се ползва на процедура в България като се изключи концесиите за плажовете). В отчета и проекто-наредбата:
- няма аргументация по какъв начин тази разпоредба колерира с финансово-икономически анализ;
- за какво не се употребява концесионното заплащане като детайл на финансово-икономическия разбор при спортна процедура за избор на концесионер?
В член 34 на Закона за подземните благосъстояния е записано: “Концесията за
рандеман дава право на концесионера:т.4. с в допълнение съглашение към концесионния контракт да получи право да допроучи и за периода на концесията да добива потребни изкопаеми от минните боклуци, получени вследствие на дейностите по концесията “. Това е едно благопожелание, което концесионерът може и да не одобри. Случаят с концесията на „ Дънди прешъс металс “. Освен многото изявления, още в 2007 година Института за пазарна стопанска система в своя „ Социално-икономически разбор на плановете на “Дънди Прешъс Металс” за рандеман на скъпи метали в България “ предлага „ Целесъобразно е провеждането на проучвания от концесионера за добиване на детайли Ge (германият), Ga (галият), Te (телур), Se (Селен) и други, което би подобрила икономическата успеваемост на концесията “. Досега от страна на страната в това направление нищо не е направено и вероятно компанията си ги извлича в завода в Намибия и прави спомагателна облага, без да заплаща за това.
Цената на Германия е 1900 дол/кг., до момента в който през 2019 година е достигала 2500 дол/кг.
Цената на телура и към 500 дол/кг, а на селена от 50 до 80 дол/кг. според от чистотата.
В отчета и проекто-наредбата няма заложени механизми за управление на тези благоприятни условия с оглед предовратяване ущърб за бюджета на страната.
Изводи и изводи:
- Анализът на отчета и проекто-наредбата потвърждават, че бюрокрацията е
победила обещаваната смяна. Личи условност, липса на аналитична и доказателствена част. Този разбор не визира другите типове подземни благосъстояния, защото те имат по-малко непосредствено въздействие върху бюджета и софтуерното развиване на държавата;
- Към оповестените материали не са приложени справките за
съгласувателни мнения и съгласувателните мнения по член 32 от УПМСНА(устройствения устав на Министерския съвет и на неговата администрация. Защо?
- Няма доказателство за съблюдаване на заложената цел в отчета и записа в
Наредбата: член 15 (2) „ Базата за пресмятане на концесионното заплащане показва размера на фактическата или предстоящата икономическа полза от предоставеното право на концесионера да добива подземни благосъстояния от находището “ и член 16. (3) „ Процентният размер на концесионното заплащане е количественият израз на съотношението, в което получената икономическа полза се разпределя сред концесионера и концедента “.
- В отчета няма оценка по какъв начин с новата разпоредба ще се способства за по
пълноценното потребление на подземните благосъстояния, в това число за дълбочинното им преправка в България и развиване на високотехнологични производства. В интервала 1986-1989 година в България беше развито производството на кристали за потребностите на оптоелектрониката. Обещанията за стимулиране на високотехнологични производства на база локални първични материали наподобява ще остане единствено розова мечта;
- В отчета няма и намек за по-активното присъединяване на страната при
добива и преработката на подземните благосъстояния, изключително при металните изкопаеми, което обаче се ползва в Румъния, Сърбия и други страни.
- В отчета не се загатва, дали при създаването на Наредба са взети
под внимание констатациите и рекомендациите в одитните отчети на Сметната палата в региона на концесионирането на добива на подземните благосъстояния от 2016 година и 2019 година Може би те не са били известни на работните групи или са били пренебрегнати съзнателно от тях.
За страдание в концесионирането на подземните благосъстояния няма да има особени промени, тъй като в Закона за подземните благосъстояния се позволява Министерския съвет да трансформира и даже да освобождава от концесионно заплащане концесионерите. България ще остане в лапите на концесионерите със скритата поддръжка на Правителството, без значение от високо заявената от него битка против опциите за корупция.
С такива дейности на Правителството угасва вярата както и вярата за смяна отлита, което значи, че би трябвало да пристигна смяна на Промяната!
Източници на информация:
Проект на разпоредба за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по Закона за подземните благосъстояния,
НАРЕДБА за правилата и методиката за установяване на концесионното заплащане за рандеман на подземни благосъстояния по реда на Закона за подземните благосъстояния Приета с Постановление на Министерски съвет № 127 от 21.06.1999 година, обнародван, Дъждовни води, бр. 59 от 29.06.1999 година, изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г,
Gold Prices- 100 Year Historical Chart | MacroTrends,
Silver Prices - 100 Year Historical Chart | MacroTrends
Copper Prices - 45 Year Historical Chart | MacroTrends
Социално-икономически разбор на плановете на “Дънди Прешъс Металс” за рандеман на скъпи метали в България, Институт за пазарна стопанска система, Януари 2007,
Отворено писмо до министър Асен Василев, само че значимо и за министър Кирил Петков,
16.05.2022 година
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ