Лимитите на болниците са противоконституционни, вредни за всички и дискриминативни
Д-р Илко Семерджиев и адв. Антон Станков
Съвместно експертно мнение, оповестено в
доктор Илко Семерджиев, три пъти министър на опазването на здравето, основава НЗОК, основател на БЛС, ДФЗО „ ДОМ-Здраве “ и Международния институт по опазване на здравето и здравно осигуряванеадв. Антон Станков, бивш министър на правораздаването и зам.-председател на Софийски градски съд, ръководител на Висшия правосъден съвет, член на Надзорния съвет на НЗОК
На 17 октомври т. година Конституционният съд (КС) позволи за разглеждане всъщност настояването на Върховен административен съд за определяне на противоконституционност (по реда на член 150, алинея 2 от Конституцията) на наредбата на член 55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО). Според текста, НЗОК не закупува лечебна активност на стойност над избраните предели в подписаните контракти сред болничното заведение и Касата. Поискани са мнения от необятен кръг институции, Неправителствени организации и специалисти и в медиите към този момент се появяват редица отзиви и от други интересуващи се лица и организации. Въпросът е доста значим за пациентите, здравната общественост и цялото население, а съдилищата години наред са натоварени с безброй разногласия и процеси против РЗОК и НЗОК. Имаме директно присъединяване и сме доста добре осведомени с големия юридически и финансово-икономически проблем, в началото основан през 2004 година с въвеждането в практиката на така наречен „ регулативни стандарти “ и неимоверно изчерпателен през 2010 година с въвеждането на предели в договорите поради административния произвол на финансовия министър Симеон Дянков, който трансферира 1,4 милиарда лв., събрани за здраве от бюджета на НЗОК, в Републиканския бюджет – невъзстановени и до през днешния ден без лихви и индексации.
Порокът стана продължителен през идващите години – да вземем за пример през 2011 година от бюджета на НЗОК бяха трансферирани към Министерство на здравеопазването още 340 млн. лева, а през 2012 година – още 100 млн. лева, когато Конституционен съд разгласи тази процедура за противоконституционна и тя беше прекъсната в средата на същата година.
Започваме от тук, тъй като познавачите на тази материя и непредубедените адвокати, измежду които безспорно са съставите във Върховен административен съд и изключително членовете на Конституционен съд, са за противоконституционност на главната наредба в ЗЗО, създаваща правно съображение за въвеждането на извънболнични и болнични предели. Поддръжниците на тези планирани предели, превърнати в драконовско ограничаване на правата на пациентите и развиването в опазването на здравето, обаче употребяват безпринципна амалгама от нереални закани и манипулативен микс от обстоятелства и голословни изказвания. Някои са представени в определението на Върховен административен съд, други ще бъдат показани още веднъж пред Конституционен съд, редица към този момент се тиражират в медиите, само че всички са неоснователни и считаме, че няма да получат заем на доверие от Конституционния съд.
Какво ще стане, в случай че се отстранен лимитите на лечебните заведения? е нашият къс отговор изключително в случай че се съблюдава правилото, въведен още през 2000 година, че „ парите на НЗОК следват избора на пациента. “ Нито един бюджет на НЗОК за болнична помощ съответно през последните 23 година от основаването на Касата не беше „ пробит “ не с помощта на лимитите, а заради:
1. релативно постоянния брой хоспитализации – към 2 милиона в този момент – от година на година (с отклоняване до 2-3%, с изключение на по време на пандемията, когато хората и Министерство на здравеопазването отложиха плановите интервенции). „ Националният “ бюджет на НЗОК е рамкова прогноза на разноските точно на база миналогодишния брой хоспитализации по всички клинични пътеки и новите медицински технологии, възприети за реимбурсиране на национално равнище за идната бюджетна година. Резервът на касата покрива постоянно отклоненията, а в няколко случая дребна част от отговорностите са трансферирани за идващ бюджетен интервал, което е рутинна процедура в цяла Европа по време на рецесии или слаба статистика.
2. и макар всички, доста стотици, извоювани каузи против НЗОК/РЗОК за надлимитна активност на лечебните заведения, след това изплатена с лихви и разходи.
Изводът дотук е явен – въвеждането на чрез включване под административен диктат в годишните контракти за закупуване на активност от ИМП/болниците (без равнопоставено договаряне) от повдигане на здравноосигурителната вноска. Да, тя е най-ниската в Европа, само че в България имаме необятен, изборен достъп до високо качество на медицинските услуги при български цени. Вноската може и да се наложи да се увеличи, само че изрично не поради премахването на лимитите, а заради нужното покачване на цените на клиничните пътеки, които са на дъното в Европейски Съюз и по тази причина българските лекари всеобщо напущат страната.
обаче ще отстрани прогнозното и субективно администриране на разпределението на националния запас, постоянно „ на калпак “ и „ по исторически заслуги “, само че най-важното – ще се отстраняват административните и консумативните съблазни да се заплаща без осъществена активност (както по време на пандемията) и ще разреши на способените и добре работещи, по-привлекателни за пациентите държавни, общински и частни лечебни заведения да осъществят избора на пациентите, упражнили своето конституционно обезпечено и законово регламентирано право на болнична помощ. Нищо общо нямат с това рестриктивните мерки в размера на здравноосигурителните пакети – те са еднообразно използвани за всички ИМП в контракт с РЗОК, тъй като цените на изпълнените клинични пътеки са идентични и за калпавите, и за положителните лечебни заведения. Създаването на законово съображение за втурване на финансови предели, с които се лимитира лечебната активност, е инструмент на административен произвол, диктаторска анти-конкурентна мярка, прекъсване на цялостното развиване в бранша и открита дискриминация и потъпкване на правата на жителите в „ обществената страна “, открита с Конституцията.
Търсеното „ най-справедливо систематизиране на публичния запас “ от поддръжниците на лимитите всъщност се реализира само посредством свободния избор на ИМП/болница от ЗЗОЛ (задължително здравноосигурено лице)/пациент, който е законово и конституционно обезпечен. Следователно, субективното и прогнозно „ систематизиране сред изпълнителите “ на националния бюджет, по градове и региони, посредством закрепостяващо установяване на самостоятелни предели, не е „ кардинален “, а надълбоко непоследователен и противоконституционен метод (уредбата в член 55а ал.2 от ЗЗО и НРД). Липсата на равнопоставено договаряне сред НЗОК/РЗОК и лечебните заведения е заместено със спуснати ограничаващи предели. Ниската събираемост на дължимите здравноосигурителни вноски, основният боязън на финансовите министри, също не е съображение за потъпкване на правата на пациентите посредством ограничение на достъпа до болнична помощ с умозрително въвеждане, като наложителни, на планувани самостоятелни бюджети. Събираемостта на здравноосигурителните вноски от всички задължени лица и институции е значимо, предоставено със закон обвързване на фиска и санкциониращия уред на страната, само че упражняването на правата на жителите не е и не може да бъде сложено под изискване от резултатите на тази активност. Пълноценното осъществяване на това обвързване на страната, всъщност, обезпечава действието на системата за обществена сигурност и конституционната гаранция на България като ефикасна и ефикасна „ обществена страна “. Бюджетът за БМП на НЗОК, само като естетика на доближат брой хоспитализации и постиганата събираемост на миналогодишна база, е „ стеснен запас “ в неговата цялост , само че неговото систематизиране сред лечебните заведения конституционно и законосъобразно следва само да е резултат от свободния избор на правоимащите пациенти, включително потърсилите незабавна здравна помощ здравнонеосигурени лица.
Вместо умозаключение: загуба на време е сериозните адвокати и правораздавателни институции да се занимават с глупави и безпринципни изказвания и плитки клевети. Ще споменем единствено някои за изясненост:
„ Лобита има “ и политически, и частни – да, основното лоби е на пациентите и на целия измъчен народ и на неговите почтени правозащитници!
Някои лечебни заведения щели да останат без доктори – те и в този момент са без задоволително лекари, а даже и да се закрият неефективните и неизбирани от пациентите болници-табелки, нищо неприятно няма да се случи. Липсата на национална, бюджетно финансирана обществена стратегия за поддържане на дребни (дневни) лечебни заведения от първо равнище на подготвеност в отдалечените и рядко обитаеми региони и при едва работеща незабавна помощ там, не основава никакво съображение да се лимитира активността на добре работещите държавни, общински и частни лечебни заведения в огромните и дребните градове.
Спешната помощ е финансирана от страната и не се въздейства от лимитите – само че СП към този момент е най-вече транспортна и триажна, а не класическа лечебна активност и всички хоспитализации след оказване на първа и неотложна помощ се реализират по клинични пътеки, реализацията на които е лимитирана финансово от самостоятелните предели на лекуващите лечебни заведения.
Касата била медиатор сред лечебни заведения и пациенти на справедливото систематизиране на ограничавания народен ресурс – само че тя не е упълномощена да потъпква правото на избор, диктаторски да раздава „ порциони “ и потиска конкуренцията по качество, нито да раздава чиновническа правдивост.
Лимитите възпирали надписването на активност в болниците – по-скоро го насърчават в зле работещите лечебни заведения с неизпълнени предели, като се изключи че всевъзможни такива ясновидски изказвания би трябвало да се заместят от апели за пълноценно осъществяване на контролните функционалности на редицата натоварени от закона способени органи.
Реализацията на конституционно обезпечените права в границите на здравноосигурителната система допуска въвеждането на лимити – нищо сходно, разяснихме нагоре, че лимитираният народен запас постоянно се възнамерява бюджетно на база статистическите данни (и НЗОК ги има напълно тъкмо по години) за осъществените клинични пътеки за изтеклата година, даже за всеки 12-месечен интервал за десетилетия обратно. Законовото съображение за спускането на ограничаващи предели е противоконституционно вмешателство в упражняването на правата на пациентите и субективно, случайно и дори диктаторско преразпределение на към този момент направения или иден избор. Многократно бяхме очевидци на нещо по-уродливо при субективното установяване на лимитите – администрацията се самоовластява и на практика се самоуправлява безотговорно, с краен резултат склоняване към корупция.
Лимитите възпират частните лечебни заведения да банкрутират държавните – тази незаконна и първосигнална политическа мантра на самооблагодетелстването тук не може да се повтаря, тъй като има добре и зле работещи лечебни заведения от целия набор на собствеността. Произволното финансово лимитиране на активността дискриминира по-добрите и консервира посредствеността в ръководството на слабите лечебни заведения.
Отделни лечебни заведения си избират пациентите, тъй като могат да работят скъпи пътеки и по тази причина лимитите би трябвало ги възпират – не, пациентите ги избират, тъй като са съвременно оборудвани, готови и изключително способени да работят по-скъпи пътеки в неврохирургия, кардиохирургия, ортопедия, гръдна и коремна хирургия, включително и трансплантации (по обособен ред). Поддържането на лимитите е назадничав опит за връщане на уравниловката, опит да се забрани модерното развиване и нововъведенията в най-важния бранш на публичния живот и да напуснем демократичния капитализъм, който е извадил от беднотия и бедност милиарди хора.
- Какво значи, че една болница постоянно надвишава (преизпълнява) лимита или постоянно не доближава (не изпълнява) лимита?
- Просто нейният самостоятелен предел, като прогноза, е неверен! А той постоянно е неверен – с един лев или с един милион лв.. Затова и поради всичко казано в обявата от 28 октомври считаме, че лимитите, с изключение на официално и всъщност въведени посредством противоконституционна норма (чл. 55а, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване), са безполезни и напряко нездравословни за всички и от всякаква позиция, включително за спазването на годишните закони за бюджета на НЗОК и дори за умозрителните цели на финансовото чиновничество!
Тежестта и размерът на противоправните последствия от опасността за или действителното потъпкване на правата на пациентите и/или на ИМП/болниците зависят от продължителността на преизпълнението или неизпълнението на лимитите. Понеже актуализацията на прогнозните предели се прави един път годишно – в края на бюджетния интервал (реално през ноември-декември), само че постоянно чак до март-април на идната година, докато се ползва 1/12-та част от миналогодишния несъответстващ предел – могат да настъпят разнообразни последствия:
1) преизпълняващата постоянно лимита си болница естествено лекува и оказва помощ на възходящ брой пациенти по медицински стандарти и клинични пътеки, които изискват избран брой лекари и медицински личен състав, медицински консумативи, инсталация, поддръжка на апаратурата и медикаменти. Увеличените по този метод разноски на лечебните заведения не се посрещат съответно от РЗОК/НЗОК заради ограничаването на лимита на месечна база. За три, шест, девет или повече месеца това на процедура води до:
а. задлъжняване на болничното заведение и даже финансова парализа, или най-малкото неспособност да се самофинансира и развива, при понижаване на качеството и стесняване на дейността;
б. по-лошо и публично нездравословно – понижаване на приема и отвод от хоспитализация на пациенти с медицински показания – дефинитивно или посредством слагане в листа на чакащите. Избраният доктор, хирург или екип в съответната болница са „ блокирани “ до началото на идващия месец или за по-дълго, до момента в който се „ отвори идващият лимитен прозорец “ с обезпечен самостоятелен бюджет – лекарите, в непрекъснати трудовоправни връзки с една болница, не са гостуващи актьори, с цел да гастролират от болница в болница и да търсят свободни лимити;
в. така пациентите са принудени да пътуват във и дори отвън страната (т.нар. медицински туризъм – изключително в Турция) заради разнообразни типове недостижимост на здравната помощ – в предишното повече, само че и в този момент, основно към столицата, където лимитите са към момента най-щедрите.
2) редовно неизпълняващата лимита си болница пък е застрашена от неговото понижаване за последващи бюджетни интервали и поставя всевъзможни старания – административни, анти-конкурентни, корупционни и други, включително машинация, да убеди чиновничеството посредством докладване по документи на действително неизвършена активност – с цел да резервира „ дадения ѝ “ висок предел.
- Как тъкмо лимитите вредят в бранша на опазването на здравето?
- Възприетата система за установяване на лимитите на историческа среднопретеглена основа (миналогодишното изпълнение) за изминал бюджетен интервал е тромава, в никакъв случай съответна на упражненото право на избор на всички пациенти и източник на непрекъснато напрежение и многочислени разногласия. НЗОК има точна информация по какъв брой хиляди каузи за надлимитна активност, пред административните и гражданските съдилища, е била ответник РЗОК през последните 19 години от въвеждането на така наречен „ регулативни стандарти “ през 2004 година На процедура и парадоксално, новите действия на напредъка са постоянно финансово осъдени от лимитите, макар че лечебните заведения са създали основна финансова инвестиция и са обезпечили нова съвременна инсталация, подобаващи и лицензирани пространства, обучили са екипи – постоянно в чужбина, създали са предплатено редица разноски за консумативи и медикаменти, а и по тази причина са мощно предпочетени от пациентите. Лимитите – тази откровена нелепост на финансовото чиновничество – не донесоха в никакъв случай нищо положително на българското опазване на здравето. Точно противоположното, затормозиха упражняването на активността и потъпкаха правата на стотици хиляди пациенти (особено на тези „ без връзки “), спънаха развиването на бранша посредством туширане на конкуренцията по качеството и прокудиха редица млади и доста надарени лекари от родината.
Специално би трябвало да изясним последния изключително мъчителен и продължително отрицателен демографски резултат от въвеждането и поддържането на уродливото събитие – финансови предели на доболничната и болничната активност. Медицината е най-динамичната просвета и процедура в едно – приложна просвета и всеобща контролирана специалност с директно, голямо въздействие върху живота и здравето, просперитета и добруването на нацията. Освен съответно заплащане за големия учебен и следдипломен труд, специализация и постоянно докторантура, както и непрекъснато продължаваща настояща подготовка, младите и всеотдайни лекари търсят модерна предклинична и изключително клинична среда: високотехнологична организация и обективен и способен мениджмънт, съвременни здания, най-нова инсталация, атмосфера на нововъведения и непрекъснати проучвания, висока диалогичност с пациента и колектив, интензивно търсещ развиване. Какво реализира България за последните 24 години от основаването на НЗОК (принципно и организационно доста покрай немските каси) с тежкото администриране, освен посредством лимитите: всеобщо възрастни лекари и медицински личен състав лекуват възрастно население, задържаща се по-висока от тази в Европейски Съюз обща и детска смъртност! Демографската рецесия се задълбочава още повече и визира тежко здравната специалност, което ще се отрази на достъпа до здравна помощ за популацията и появяването на дълги листи на чакащите. Отлагането на лекуването постоянно има съдбовни последствия, изключително за по-уязвимите групи заболели. По данни на Национален статистически институт от общо 29 599 лекари в България 5 943 са на възраст 65 и повече години – това прави 20,1% от всички практикуващи лекари. Групата на лекарите в пенсионна възраст се усилва с над 7% годишно – показателно за темпа, с който губим квалифицирани фрагменти заради възраст.
Всъщност, обстановката е още по-сериозна, като се вземе поради и приключването на млади здравни експерти към страни, в които възнаграждението им е в пъти по-високо в сравнение с в България, а изискванията за работа, подготовка и кариера – несравними. Неотдавна отделът за промоция на здравето в СЗО направи на 10 млн. здравни експерти и експерти по здравни грижи до 2030 година въз основа на актуалните трендове, като най-остра липса ще има в най-бедните страни. Към сегашния миг в страните членки на Европейски Съюз има дефицит от над 1,2 млн. лекари, което е причина за продължаващ мощен напън върху българските експерти и цялата ни система на опазване на здравето. Ако нямаме действителни политики като подкрепяне на приходите и повишение на квалификацията, поощряване на вложенията и финансовата непоклатимост в бранша, отваряне на здравното обучение, с цел да се обезпечи ново динамично и висококачествено „ произвеждане “ на стимулирани фрагменти, които да задържим – ни предстоят доста тежки дни!
Ограничаването на пациента, по какъвто и да е метод, в свободния му избор на доктор и/или лечебно заведение провокира мощен и многопластов ретрограден резултат в цялата система на опазването на здравето. Чрез прогнозните предели на лечебните заведения изборът се лимитира умозрително и се реалокира от платеца на здравни вноски – пациента – към администрацията, която е основана да обслужва интереса на този, който си заплаща за здраве, а не личния си интерес и властническите си нагони или още по-лошо – сметките на финансовите служители. Пациентът може да остане в центъра на здравната система единствено когато е изцяло и гладко овластен да избира самият той, а не администрацията да избира вместо него.
Крайно време е политиците действително да оказват помощ или най-малко да не пречат за разрастване на самодейността на всички структури, за освобождение на останалите национални сили, за унищожаване на предели и други глупави ограничавания като въвеждането на така наречен „ мораториум “ за нови лечебни заведения и действия, и най-важното – издигане на качеството на здравната помощ като водещ аршин за оценка и развитие. Крайно време е да съблюдаваме буквата и духа на Конституцията, с цел да се върнем към натурален приръст и живеем в същинска демократична, обществена и съвременна страна.
Съвместно експертно мнение, оповестено в
доктор Илко Семерджиев, три пъти министър на опазването на здравето, основава НЗОК, основател на БЛС, ДФЗО „ ДОМ-Здраве “ и Международния институт по опазване на здравето и здравно осигуряванеадв. Антон Станков, бивш министър на правораздаването и зам.-председател на Софийски градски съд, ръководител на Висшия правосъден съвет, член на Надзорния съвет на НЗОК
На 17 октомври т. година Конституционният съд (КС) позволи за разглеждане всъщност настояването на Върховен административен съд за определяне на противоконституционност (по реда на член 150, алинея 2 от Конституцията) на наредбата на член 55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО). Според текста, НЗОК не закупува лечебна активност на стойност над избраните предели в подписаните контракти сред болничното заведение и Касата. Поискани са мнения от необятен кръг институции, Неправителствени организации и специалисти и в медиите към този момент се появяват редица отзиви и от други интересуващи се лица и организации. Въпросът е доста значим за пациентите, здравната общественост и цялото население, а съдилищата години наред са натоварени с безброй разногласия и процеси против РЗОК и НЗОК. Имаме директно присъединяване и сме доста добре осведомени с големия юридически и финансово-икономически проблем, в началото основан през 2004 година с въвеждането в практиката на така наречен „ регулативни стандарти “ и неимоверно изчерпателен през 2010 година с въвеждането на предели в договорите поради административния произвол на финансовия министър Симеон Дянков, който трансферира 1,4 милиарда лв., събрани за здраве от бюджета на НЗОК, в Републиканския бюджет – невъзстановени и до през днешния ден без лихви и индексации.
Порокът стана продължителен през идващите години – да вземем за пример през 2011 година от бюджета на НЗОК бяха трансферирани към Министерство на здравеопазването още 340 млн. лева, а през 2012 година – още 100 млн. лева, когато Конституционен съд разгласи тази процедура за противоконституционна и тя беше прекъсната в средата на същата година.
Започваме от тук, тъй като познавачите на тази материя и непредубедените адвокати, измежду които безспорно са съставите във Върховен административен съд и изключително членовете на Конституционен съд, са за противоконституционност на главната наредба в ЗЗО, създаваща правно съображение за въвеждането на извънболнични и болнични предели. Поддръжниците на тези планирани предели, превърнати в драконовско ограничаване на правата на пациентите и развиването в опазването на здравето, обаче употребяват безпринципна амалгама от нереални закани и манипулативен микс от обстоятелства и голословни изказвания. Някои са представени в определението на Върховен административен съд, други ще бъдат показани още веднъж пред Конституционен съд, редица към този момент се тиражират в медиите, само че всички са неоснователни и считаме, че няма да получат заем на доверие от Конституционния съд.
Какво ще стане, в случай че се отстранен лимитите на лечебните заведения? е нашият къс отговор изключително в случай че се съблюдава правилото, въведен още през 2000 година, че „ парите на НЗОК следват избора на пациента. “ Нито един бюджет на НЗОК за болнична помощ съответно през последните 23 година от основаването на Касата не беше „ пробит “ не с помощта на лимитите, а заради:
1. релативно постоянния брой хоспитализации – към 2 милиона в този момент – от година на година (с отклоняване до 2-3%, с изключение на по време на пандемията, когато хората и Министерство на здравеопазването отложиха плановите интервенции). „ Националният “ бюджет на НЗОК е рамкова прогноза на разноските точно на база миналогодишния брой хоспитализации по всички клинични пътеки и новите медицински технологии, възприети за реимбурсиране на национално равнище за идната бюджетна година. Резервът на касата покрива постоянно отклоненията, а в няколко случая дребна част от отговорностите са трансферирани за идващ бюджетен интервал, което е рутинна процедура в цяла Европа по време на рецесии или слаба статистика.
2. и макар всички, доста стотици, извоювани каузи против НЗОК/РЗОК за надлимитна активност на лечебните заведения, след това изплатена с лихви и разходи.
Изводът дотук е явен – въвеждането на чрез включване под административен диктат в годишните контракти за закупуване на активност от ИМП/болниците (без равнопоставено договаряне) от повдигане на здравноосигурителната вноска. Да, тя е най-ниската в Европа, само че в България имаме необятен, изборен достъп до високо качество на медицинските услуги при български цени. Вноската може и да се наложи да се увеличи, само че изрично не поради премахването на лимитите, а заради нужното покачване на цените на клиничните пътеки, които са на дъното в Европейски Съюз и по тази причина българските лекари всеобщо напущат страната.
обаче ще отстрани прогнозното и субективно администриране на разпределението на националния запас, постоянно „ на калпак “ и „ по исторически заслуги “, само че най-важното – ще се отстраняват административните и консумативните съблазни да се заплаща без осъществена активност (както по време на пандемията) и ще разреши на способените и добре работещи, по-привлекателни за пациентите държавни, общински и частни лечебни заведения да осъществят избора на пациентите, упражнили своето конституционно обезпечено и законово регламентирано право на болнична помощ. Нищо общо нямат с това рестриктивните мерки в размера на здравноосигурителните пакети – те са еднообразно използвани за всички ИМП в контракт с РЗОК, тъй като цените на изпълнените клинични пътеки са идентични и за калпавите, и за положителните лечебни заведения. Създаването на законово съображение за втурване на финансови предели, с които се лимитира лечебната активност, е инструмент на административен произвол, диктаторска анти-конкурентна мярка, прекъсване на цялостното развиване в бранша и открита дискриминация и потъпкване на правата на жителите в „ обществената страна “, открита с Конституцията.
Търсеното „ най-справедливо систематизиране на публичния запас “ от поддръжниците на лимитите всъщност се реализира само посредством свободния избор на ИМП/болница от ЗЗОЛ (задължително здравноосигурено лице)/пациент, който е законово и конституционно обезпечен. Следователно, субективното и прогнозно „ систематизиране сред изпълнителите “ на националния бюджет, по градове и региони, посредством закрепостяващо установяване на самостоятелни предели, не е „ кардинален “, а надълбоко непоследователен и противоконституционен метод (уредбата в член 55а ал.2 от ЗЗО и НРД). Липсата на равнопоставено договаряне сред НЗОК/РЗОК и лечебните заведения е заместено със спуснати ограничаващи предели. Ниската събираемост на дължимите здравноосигурителни вноски, основният боязън на финансовите министри, също не е съображение за потъпкване на правата на пациентите посредством ограничение на достъпа до болнична помощ с умозрително въвеждане, като наложителни, на планувани самостоятелни бюджети. Събираемостта на здравноосигурителните вноски от всички задължени лица и институции е значимо, предоставено със закон обвързване на фиска и санкциониращия уред на страната, само че упражняването на правата на жителите не е и не може да бъде сложено под изискване от резултатите на тази активност. Пълноценното осъществяване на това обвързване на страната, всъщност, обезпечава действието на системата за обществена сигурност и конституционната гаранция на България като ефикасна и ефикасна „ обществена страна “. Бюджетът за БМП на НЗОК, само като естетика на доближат брой хоспитализации и постиганата събираемост на миналогодишна база, е „ стеснен запас “ в неговата цялост , само че неговото систематизиране сред лечебните заведения конституционно и законосъобразно следва само да е резултат от свободния избор на правоимащите пациенти, включително потърсилите незабавна здравна помощ здравнонеосигурени лица.
Вместо умозаключение: загуба на време е сериозните адвокати и правораздавателни институции да се занимават с глупави и безпринципни изказвания и плитки клевети. Ще споменем единствено някои за изясненост:
„ Лобита има “ и политически, и частни – да, основното лоби е на пациентите и на целия измъчен народ и на неговите почтени правозащитници!
Някои лечебни заведения щели да останат без доктори – те и в този момент са без задоволително лекари, а даже и да се закрият неефективните и неизбирани от пациентите болници-табелки, нищо неприятно няма да се случи. Липсата на национална, бюджетно финансирана обществена стратегия за поддържане на дребни (дневни) лечебни заведения от първо равнище на подготвеност в отдалечените и рядко обитаеми региони и при едва работеща незабавна помощ там, не основава никакво съображение да се лимитира активността на добре работещите държавни, общински и частни лечебни заведения в огромните и дребните градове.
Спешната помощ е финансирана от страната и не се въздейства от лимитите – само че СП към този момент е най-вече транспортна и триажна, а не класическа лечебна активност и всички хоспитализации след оказване на първа и неотложна помощ се реализират по клинични пътеки, реализацията на които е лимитирана финансово от самостоятелните предели на лекуващите лечебни заведения.
Касата била медиатор сред лечебни заведения и пациенти на справедливото систематизиране на ограничавания народен ресурс – само че тя не е упълномощена да потъпква правото на избор, диктаторски да раздава „ порциони “ и потиска конкуренцията по качество, нито да раздава чиновническа правдивост.
Лимитите възпирали надписването на активност в болниците – по-скоро го насърчават в зле работещите лечебни заведения с неизпълнени предели, като се изключи че всевъзможни такива ясновидски изказвания би трябвало да се заместят от апели за пълноценно осъществяване на контролните функционалности на редицата натоварени от закона способени органи.
Реализацията на конституционно обезпечените права в границите на здравноосигурителната система допуска въвеждането на лимити – нищо сходно, разяснихме нагоре, че лимитираният народен запас постоянно се възнамерява бюджетно на база статистическите данни (и НЗОК ги има напълно тъкмо по години) за осъществените клинични пътеки за изтеклата година, даже за всеки 12-месечен интервал за десетилетия обратно. Законовото съображение за спускането на ограничаващи предели е противоконституционно вмешателство в упражняването на правата на пациентите и субективно, случайно и дори диктаторско преразпределение на към този момент направения или иден избор. Многократно бяхме очевидци на нещо по-уродливо при субективното установяване на лимитите – администрацията се самоовластява и на практика се самоуправлява безотговорно, с краен резултат склоняване към корупция.
Лимитите възпират частните лечебни заведения да банкрутират държавните – тази незаконна и първосигнална политическа мантра на самооблагодетелстването тук не може да се повтаря, тъй като има добре и зле работещи лечебни заведения от целия набор на собствеността. Произволното финансово лимитиране на активността дискриминира по-добрите и консервира посредствеността в ръководството на слабите лечебни заведения.
Отделни лечебни заведения си избират пациентите, тъй като могат да работят скъпи пътеки и по тази причина лимитите би трябвало ги възпират – не, пациентите ги избират, тъй като са съвременно оборудвани, готови и изключително способени да работят по-скъпи пътеки в неврохирургия, кардиохирургия, ортопедия, гръдна и коремна хирургия, включително и трансплантации (по обособен ред). Поддържането на лимитите е назадничав опит за връщане на уравниловката, опит да се забрани модерното развиване и нововъведенията в най-важния бранш на публичния живот и да напуснем демократичния капитализъм, който е извадил от беднотия и бедност милиарди хора.
- Какво значи, че една болница постоянно надвишава (преизпълнява) лимита или постоянно не доближава (не изпълнява) лимита?
- Просто нейният самостоятелен предел, като прогноза, е неверен! А той постоянно е неверен – с един лев или с един милион лв.. Затова и поради всичко казано в обявата от 28 октомври считаме, че лимитите, с изключение на официално и всъщност въведени посредством противоконституционна норма (чл. 55а, алинея 2 от Закона за здравното осигуряване), са безполезни и напряко нездравословни за всички и от всякаква позиция, включително за спазването на годишните закони за бюджета на НЗОК и дори за умозрителните цели на финансовото чиновничество!
Тежестта и размерът на противоправните последствия от опасността за или действителното потъпкване на правата на пациентите и/или на ИМП/болниците зависят от продължителността на преизпълнението или неизпълнението на лимитите. Понеже актуализацията на прогнозните предели се прави един път годишно – в края на бюджетния интервал (реално през ноември-декември), само че постоянно чак до март-април на идната година, докато се ползва 1/12-та част от миналогодишния несъответстващ предел – могат да настъпят разнообразни последствия:
1) преизпълняващата постоянно лимита си болница естествено лекува и оказва помощ на възходящ брой пациенти по медицински стандарти и клинични пътеки, които изискват избран брой лекари и медицински личен състав, медицински консумативи, инсталация, поддръжка на апаратурата и медикаменти. Увеличените по този метод разноски на лечебните заведения не се посрещат съответно от РЗОК/НЗОК заради ограничаването на лимита на месечна база. За три, шест, девет или повече месеца това на процедура води до:
а. задлъжняване на болничното заведение и даже финансова парализа, или най-малкото неспособност да се самофинансира и развива, при понижаване на качеството и стесняване на дейността;
б. по-лошо и публично нездравословно – понижаване на приема и отвод от хоспитализация на пациенти с медицински показания – дефинитивно или посредством слагане в листа на чакащите. Избраният доктор, хирург или екип в съответната болница са „ блокирани “ до началото на идващия месец или за по-дълго, до момента в който се „ отвори идващият лимитен прозорец “ с обезпечен самостоятелен бюджет – лекарите, в непрекъснати трудовоправни връзки с една болница, не са гостуващи актьори, с цел да гастролират от болница в болница и да търсят свободни лимити;
в. така пациентите са принудени да пътуват във и дори отвън страната (т.нар. медицински туризъм – изключително в Турция) заради разнообразни типове недостижимост на здравната помощ – в предишното повече, само че и в този момент, основно към столицата, където лимитите са към момента най-щедрите.
2) редовно неизпълняващата лимита си болница пък е застрашена от неговото понижаване за последващи бюджетни интервали и поставя всевъзможни старания – административни, анти-конкурентни, корупционни и други, включително машинация, да убеди чиновничеството посредством докладване по документи на действително неизвършена активност – с цел да резервира „ дадения ѝ “ висок предел.
- Как тъкмо лимитите вредят в бранша на опазването на здравето?
- Възприетата система за установяване на лимитите на историческа среднопретеглена основа (миналогодишното изпълнение) за изминал бюджетен интервал е тромава, в никакъв случай съответна на упражненото право на избор на всички пациенти и източник на непрекъснато напрежение и многочислени разногласия. НЗОК има точна информация по какъв брой хиляди каузи за надлимитна активност, пред административните и гражданските съдилища, е била ответник РЗОК през последните 19 години от въвеждането на така наречен „ регулативни стандарти “ през 2004 година На процедура и парадоксално, новите действия на напредъка са постоянно финансово осъдени от лимитите, макар че лечебните заведения са създали основна финансова инвестиция и са обезпечили нова съвременна инсталация, подобаващи и лицензирани пространства, обучили са екипи – постоянно в чужбина, създали са предплатено редица разноски за консумативи и медикаменти, а и по тази причина са мощно предпочетени от пациентите. Лимитите – тази откровена нелепост на финансовото чиновничество – не донесоха в никакъв случай нищо положително на българското опазване на здравето. Точно противоположното, затормозиха упражняването на активността и потъпкаха правата на стотици хиляди пациенти (особено на тези „ без връзки “), спънаха развиването на бранша посредством туширане на конкуренцията по качеството и прокудиха редица млади и доста надарени лекари от родината.
Специално би трябвало да изясним последния изключително мъчителен и продължително отрицателен демографски резултат от въвеждането и поддържането на уродливото събитие – финансови предели на доболничната и болничната активност. Медицината е най-динамичната просвета и процедура в едно – приложна просвета и всеобща контролирана специалност с директно, голямо въздействие върху живота и здравето, просперитета и добруването на нацията. Освен съответно заплащане за големия учебен и следдипломен труд, специализация и постоянно докторантура, както и непрекъснато продължаваща настояща подготовка, младите и всеотдайни лекари търсят модерна предклинична и изключително клинична среда: високотехнологична организация и обективен и способен мениджмънт, съвременни здания, най-нова инсталация, атмосфера на нововъведения и непрекъснати проучвания, висока диалогичност с пациента и колектив, интензивно търсещ развиване. Какво реализира България за последните 24 години от основаването на НЗОК (принципно и организационно доста покрай немските каси) с тежкото администриране, освен посредством лимитите: всеобщо възрастни лекари и медицински личен състав лекуват възрастно население, задържаща се по-висока от тази в Европейски Съюз обща и детска смъртност! Демографската рецесия се задълбочава още повече и визира тежко здравната специалност, което ще се отрази на достъпа до здравна помощ за популацията и появяването на дълги листи на чакащите. Отлагането на лекуването постоянно има съдбовни последствия, изключително за по-уязвимите групи заболели. По данни на Национален статистически институт от общо 29 599 лекари в България 5 943 са на възраст 65 и повече години – това прави 20,1% от всички практикуващи лекари. Групата на лекарите в пенсионна възраст се усилва с над 7% годишно – показателно за темпа, с който губим квалифицирани фрагменти заради възраст.
Всъщност, обстановката е още по-сериозна, като се вземе поради и приключването на млади здравни експерти към страни, в които възнаграждението им е в пъти по-високо в сравнение с в България, а изискванията за работа, подготовка и кариера – несравними. Неотдавна отделът за промоция на здравето в СЗО направи на 10 млн. здравни експерти и експерти по здравни грижи до 2030 година въз основа на актуалните трендове, като най-остра липса ще има в най-бедните страни. Към сегашния миг в страните членки на Европейски Съюз има дефицит от над 1,2 млн. лекари, което е причина за продължаващ мощен напън върху българските експерти и цялата ни система на опазване на здравето. Ако нямаме действителни политики като подкрепяне на приходите и повишение на квалификацията, поощряване на вложенията и финансовата непоклатимост в бранша, отваряне на здравното обучение, с цел да се обезпечи ново динамично и висококачествено „ произвеждане “ на стимулирани фрагменти, които да задържим – ни предстоят доста тежки дни!
Ограничаването на пациента, по какъвто и да е метод, в свободния му избор на доктор и/или лечебно заведение провокира мощен и многопластов ретрограден резултат в цялата система на опазването на здравето. Чрез прогнозните предели на лечебните заведения изборът се лимитира умозрително и се реалокира от платеца на здравни вноски – пациента – към администрацията, която е основана да обслужва интереса на този, който си заплаща за здраве, а не личния си интерес и властническите си нагони или още по-лошо – сметките на финансовите служители. Пациентът може да остане в центъра на здравната система единствено когато е изцяло и гладко овластен да избира самият той, а не администрацията да избира вместо него.
Крайно време е политиците действително да оказват помощ или най-малко да не пречат за разрастване на самодейността на всички структури, за освобождение на останалите национални сили, за унищожаване на предели и други глупави ограничавания като въвеждането на така наречен „ мораториум “ за нови лечебни заведения и действия, и най-важното – издигане на качеството на здравната помощ като водещ аршин за оценка и развитие. Крайно време е да съблюдаваме буквата и духа на Конституцията, с цел да се върнем към натурален приръст и живеем в същинска демократична, обществена и съвременна страна.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ