Д-р Габор Мате развенчава общоприетите митове за причините за заболяванията,

Д-р Габор Мате развенчава общоприетите легенди за аргументите за болесттите, разкривайки връзките сред самостоятелните премеждия и упадъка на здравото общество, като в същото време предлага състрадателни упътвания за здраве и излекуване. Книгата „ Митът за естественото. Травмата, заболяването и изцелението в една токсична просвета “, която излезе в края на ноември, с помощта на ИК „ Кибеа “, е най-амбициозният и важен труд на Мате, написан в съавторство с неговия наследник Даниел. 

Защо естественото е мит (и за какво това има значение)

„ Фактът, че милиони хора споделят едни и същи пороци, не трансформира тези пороци в добродетели. Фактът, че милиони хора споделят толкоз доста неточности, не трансформира грешките в истини. А от това, че милиони хора споделят едни и същи форми на душевна патология, тези хора не стават душевно здрави. “ ~ Ерих ФРОМ, „ Душевно здравото общество “

Нашето вманиачено на здравословни тематики общество наподобява все по-нездраво.

Здравето и положителната форма са се трансформирали в съвременна фиксация. Множество промишлености с милиардни обороти разчитат на несекващите психологични, прочувствени и финансови вложения на хората в безкрайния им блян да се хранят по-добре, да наподобяват по-млади, да живеят по-дълго, да се усещат по-жизнени или просто да страдат по-малко. Кориците на списанията, телевизионните излъчвания, вездесъщите реклами и изявленията в интернет ежедневно ни заливат с бомбастични заглавия за един или различен път към самоусъвършенстването. Правим всичко по силите си да не изоставаме: вземаме добавки, вървим на йога, сменяме диети, подлагаме се на генетични проучвания, чертаем тактики за предварителна защита на рака и деменцията, търсим медицински препоръки и различни лечения за всички заболявания на тялото, душeвността и душата.

И все пак груповото ни здраве се утежнява.

Какво става? Как да разбираме обстоятелството, че в актуалния свят и апогея на медицината хората страдат от от ден на ден хронични болести, психологични проблеми и зависимости? Нещо повече: по какъв начин по този начин това не ни тревожи, в случай че въобще го виждаме? И по какъв начин да намерим пътя към предварителната защита и изцелението на множеството заболявания, които ни връхлитат, даже да оставим настрани неочаквани произшествия като пандемията от COVID-19?

Като доктор с над 30-годишен опит, вариращ от изродяване на бебета до управление на палиативно поделение, постоянно са ме поразявали връзките сред самостоятелното и общественото, както и прочувственият подтекст, в който се разпростира животът ни в болест и здраве. Това любознание – по-точно въодушевление – ме подтикна да се заинтригувам от актуалната просвета, която елегантно обрисува сходни връзки. В предходните си книги изследвах някои от тях, най-много във връзка с синдрома на недостиг на вниманието, злокачествените и автоимунните болести и зависимостите. Писал съм също и за детското развиване – най-определящия интервал от живота.

Настоящата книга – „ Митът за естественото “, се концентрира върху нещо надалеч по-всеобхватно. Стигнах до извода, че зад епидемията от хронични болести – психологични и физически, които бележат сегашното, стои нещо сбъркано в самата просвета, която генерира по едно и също време потоп от премеждия и идеологически слепи петна, пречещи ни да забележим ясно казуса, с цел да можем да създадем нещо. Тези слепи петна – преобладаващи в цялата ни просвета, само че ендемични до трагична степен в личната ми специалност – подхранват незнанието за връзките сред здравето и социално-емоционалния ни живот.

Нека го дефинирам и по различен метод: хроничното заболяване – физическо или психологично, значително е функция или характеристика на настоящето положение на нещата, а не инцидентна грешка; следствие от метода на живот, а не загадъчно отклоняване.

Изразът „ токсична просвета “ в подзаглавието на книгата може би подухва асоциации с екологично замърсяване, каквото имаме в обилие от зората на индустриалната ера и което се отразява прекомерно зле на човешкото здраве. Факт е, че сме заобиколени от действителни, физически отрови – от азбестов прахуляк до невнятни количества въглероден диоксид. А можем да преглеждаме думата „ отровен “ и в по-съвременен, по-психологичен смисъл: на ширещ се негативизъм, съмнение, неприязън и поляризация, които без подозрение разказват социално-политическото настояще.

Безспорно, тези тълкувания могат да намерят място в полемиката, само че за мен изразът „ токсична просвета “ отбелязва нещо още по-широко и надълбоко вкоренено: целият подтекст на публични структури, системи от вярвания, презумпции и полезности, които ни заобикалят и проникват във всички аспекти на живота ни.

Идеята, че общественият живот въздейства на здравословното положение, не е нова, само че в този момент е по-важно от всеки път да я осмислим. За мен това е най-същественият и важен фактор за здравето в днешния свят, белязан от възходящ стрес, неравноправие и климатична злополука. Концепцията за благоденствие би трябвало да се пренасочи от самостоятелното към световното във всеки смисъл на тази дума. Това важи с особена мощ в епохата на глобализиран капитализъм, който, по думите на културния историк Морис Берман, се е трансформирал в „ тотална комерсиална среда, дефинираща цялостен нравствен свят “. Като се има поради единството на разум и тяло, на което ще наблегнем в актуалната книга, бих добавил, че той съставлява и тотална физиологична среда.

Твърдя, че по силата на самата си природа обществената и икономическата ни просвета генерира хронични стресори, които съществено подкопават здравето и благополучието, освен това с възходяща мощ през последните десетилетия.

Бих желал да предложа една прилика. В лабораторията „ просвета “ назоваваме биохимичната каша, подпомагаща развиването на един или различен организъм. Ако приемем, че първоначално микробите са здрави и без генетични увреждания, подобаващата и добре поддържана просвета би трябвало да способства за щастливия им напредък и размножаване. Започнат ли да демонстрират патологии в изключително огромни размери или да не се развиват оптимално, повода ще бъде или замърсяване на културата, или неверна примес през цялото време. И в двата случая с право можем да я назовем „ токсична “ – несъответствуваща за съществата, които е основана да поддържа. Или по-лошо: рискова за тяхното битие. Същото важи за човешките общества. Както радиоводещият, деятел и публицист Том Хартман споделя: „ Културата може да бъде здравословна или токсична, подкрепяща или убиваща “. 

От позиция на човешкото благоденствие актуалната просвета, погледната като лабораторен опит, е глобализирана проява на съществено комплициране. На фона на несметни стопански, софтуерни и медицински запаси то предизвика безчет премеждия от заболявания, подбудени от стрес, незнание, неравноправие, утежняване на околната среда, климатични промени, беднотия и обществена изолираност. Милиони хора умират без време от заболявания, които знаем по какъв начин да предотвратим, и от ограничения, които имаме повече от задоволително запаси да задоволим.

В Съединените щати – най-богатата страна в историята и епицентър на световната икономическа система, 60% от възрастните имат хронични проблеми като високо кръвно налягане и диабет, а над 40% – по две и повече такива болести. Близо 70% от американците одобряват най-малко едно лекарство по рецепта, а над половината – по две. Ако наклонността продължи, в моята страна (Канада) близо половината от поколението на бейби взрива ще имат високо кръвно налягане. Сред дамите се следи непропорционално нарастване на диагнозите за евентуално инвалидизиращи автоимунни болести като множествена склероза.

Сред младите наподобява се вижда повишение на онкологичните болести, несвързани с тютюнопушене. Нарастват случаите на затлъстяване с всички съпътстващи го здравословни опасности в доста страни, в това число Канада, Австралия и изключително Съединени американски щати, където над 30% от възрастното население дава отговор на критериите. Неотдавна Мексико задмина северната си съседка в тази нежелана категория, диагностицирайки по 38 поданици с диабет на час. Благодарение на глобализацията Азия бързо ни настига. „ Китай навлезе в ерата на затлъстяването “ – сподели Дзи Чънйе, откривател в региона на детското здраве в Пекин. – „ Темпото на повишаване е шокиращо “.

В целия западен свят се регистрира ескалация на психологичните диагнози при хора в млада, зряла и преклонна възраст. Най-бързо разпространяващите се диагнози в Канада са депресията и тревогата, а през 2019 година над 50 милиона американци (над 20% от възрастното население в САЩ) са претърпели епизод на психологично заболяване. Според създателите на ново интернационално изследване за Европа психологичните болести са се трансформирали в „ най-голямото здравно предизвикателство на XXI в. “ Милиони деца и младежи в Северна Америка се лекуват със стимуланти, антидепресанти и даже антипсихотични лекарства, чиито дълготрайни резултати върху развиващия се мозък още не са напълно ясни. Пред погледа ни тече застрашителен обществен опит за химичния надзор над мозъка и държанието на младежите. Едно смразяващо заглавие от уеб страницата за вести ScienceAlert от 2019 година е прекомерно красноречиво: „ Опитите за самоубийство при децата в Съединени американски щати стигат невиждани размери, само че никой не знае за какво “. Подобна е картината във Англия, където наскоро „ Гардиън “ писа: „ Британските университети претърпяват вълна от неочаквана тревога, прочувствени сривове и меланхолия “. Светът е обхванат от глобализация и присъщите за развитите страни условия се промъкват в други елементи на земното кълбо. 

Настъпващата климатична злополука е съпроводена от напълно нови опасности за здравето – увеличена версия, доколкото е допустимо, на екзистенциалната опасност от нуклеарна война от Хирошима насам. „ Стресът от климатичните промени се свързва с чувството на младежите за липса на бъдеще, за неизбежност на човечеството “ – откриват създателите на изследване за настройките измежду над 10 000 поданици в 42 страни през 2021 година Наред с възприятието, че са предадени и изоставени от държавните управления и възрастните, унинието и безнадеждността се трансформират в „ хронични стресори, които ще имат обилни, дълготрайни и възходящи отрицателни последствия върху психологичното здраве на децата и младежите “.

Ако погледнем на себе си като на лабораторни организми, тези и други индикатори ясно ще ни покажат, че живеем в токсична просвета. И освен това: настъпила е акултурация (явление, при което непозната просвета навлиза всеобщо в дадена социална система и измества огромна част от обичайните ѝ елементи), при която сме привикнали с доста от мъчителните ѝ детайли. Те са се трансформирали – заради неналичието на по-добра дума – в нещо обикновено.

В здравната процедура думата „ обикновено “ има разнообразни смисли, само че едно от тях е „ положение, към което лекарите се стремят, обрисувайки границите сред здравето и заболяването “. Когато прилагаме избрани лечения и лекарства, ние целим да реализираме „ естествени равнища “ и „ обикновено действие “. Измерваме триумфа и неуспеха си според статистическите норми; успокояваме разтревожените пациенти, че едни или други признаци или странични резултати са „ напълно естествени “ и предстоящи. Това са все характерни и нормални използва на думата, които ни разрешават да оценим реалистично обстановката и да насочим напъните си в вярната посока.

В заглавието на книгата обаче тя има друго, по-коварно значение, което, вместо да ни оказва помощ да вървим към по-здраво бъдеще, прекъсва пътя ни към него още в зародиш.

За положително или неприятно, хората имат гения да се приспособяват, изключително когато измененията са постепенни. Новоизобретеният глагол „ възстановявам “ отразява механизма, по който нещо, до неотдавна считано за отклоняване, към този момент се приема за задоволително обикновено и незабележимо. В този дух „ естествен “ постоянно значи нещо, което не си коства да се отбелязва: всички системи действат, както трябва; не се постанова проучване.

Само че аз виждам една напълно друга реалност.

В своя тирада починалият Дейвид Фостър Уолас – занаятчия на словото, публицист и есеист, описа занимателна алегория, която добре илюстрира казуса с нормалността. Два рибока се засекли в океана с по-възрастен образец от същия тип, който бодро ги поздравил:

– Добрутро, момчета. Как е водата?

Младежите поплували още малко напред, до момента в който единият най-после погледнал към другия и го попитал:

– Какво, по дяволите, значи „ вода “?

Уолас искаше публиката да се замисли над обстоятелството, че „ постоянно е най-трудно да видим и да поговорим за най-очевидните, всеобщи и значими действителности “. На пръв взор може да звучи тривиално, само че „ в траншеите на всекидневието баналностите нерядко добиват значение на живот и гибел “.

Все едно приказва за тезата на тази книга. Животът и гибелта на човешките човеци, тяхното качество, а в доста случаи и дълготрайност, са тясно свързани с аспекти на модерното общество, които най-мъчно виждаме и обсъждаме; феномени, които, също като водата за рибите, са по едно и също време прекомерно обширни и прекомерно близки, с цел да ги оценим. Иначе казано, таман тези особености на всекидневието, които ни се костват естествени, най-силно ни зоват за внимание. Това е главното ми изказване. А основното ми желание е да предложа нов взор към тези феномени, който да ги върне на напред във времето, с цел да можем по-скоро да намерим нужните лекове за тях.

Твърдя, че доста от нещата, които минават за естествени в нашето общество, не са нито естествени, нито здравословни, както и че с цел да минаваме самите ние за естествени, в доста връзки се постанова да се подчиняваме на условия, които са надълбоко анормални по отношение на потребностите, дадени от природата – с други думи, нездравословни и нездравословни на физиологично, психологично и даже духовно равнище.

Разбирането, че доста заболявания не са жестока волност на ориста или нечестива мистерия, а очаквана и затова естествена последица на ненормални, неестествени условия, би трансформирало радикално метода ни към всички здравословни проблеми. Болните тела и мозъци към този момент няма да се преглеждат като самостоятелна патология, а като жива тревога, която насочва вниманието към аспектите, в които обществото ни е поело в неверен коловоз, и общоприетите схващания и презумпции по отношение на здравето, които на процедура се оказват измислици. Погледнати с ясни очи, те биха могли да ни покажат и какво би трябвало да променим, с цел да обърнем курса и да изградим по-здрав свят.

Ако би трябвало да посочим една съществена спънка пред основаването на по-здрав свят, то тя би била не неналичието на софтуерни изобретения, финансиране и нови открития, а изкривеното разбиране за нормалност в нашата просвета, което ни пречи да се възползваме даже от нещата, които към този момент знаем. Нейните ограничаващи резултати преобладават с особена изясненост в сферата, в която имаме най-силна потребност от явен взор: медицината.

Благодарение на твърдия си теоретичен уклон, който в някои връзки припомня повече на идеология, в сравнение с емпирично знание, актуалната здравна парадигма позволява двойна неточност. Тя свежда комплицирани събития до биологични процеси и разграничава мозъка от тялото, като се занимава единствено с едното или другото, без да регистрира същностното им единение. Този минус не анулира несъмнено чудотворните достижения на медицината, нито помрачава положителните планове на множеството хора, които я практикуват, само че съществено лимитира благотворния резултат, който би могла да има.

Един от най-упоритите и пагубни проблеми, осакатяващи здравните ни системи, е незнанието – заради неведение или интензивно игнориране – по отношение на неща, които науката към този момент е открила. Говоря най-много за изобилните и възходящи доказателства, че живите хора не могат да бъдат раздробени на органи и системи, нито даже на разум и тяло. Медицинският свят като цяло не желае или не може да смели тези доказателства и да приспособява методите си съгласно тях. Новата просвета – огромна част от която концептуално въобще не е толкоз нова – към момента няма сериозен резултат върху образованието по медицина, заради което здравните служащи, въпреки и водени от най-хубави планове, са оставени да работят слепешком. Мнозина от тях се мъчат сами „ да свържат точките “.

Лично за мен процесът по сглобяване на пъзела стартира преди няколко десетилетия, когато интуитивно излязох от рамките на сухите докторски въпроси за признаци и предходни болести и започнах да подпитвам пациентите си за по-широкия подтекст на здравословните им проблеми: другояче казано, за живота им. Благодарен съм за всичко, на което ме научиха тези мъже и дами с живота и гибелта си, със страданията и оздравяването си, с историите, които споделяха с мен. А главният извод, освен това в цялостно единодушие с науката, е следният: здравето и заболяването не са инцидентни положения на обещано тяло или част от него. Те са израз на цялостен един живот, който от своя страна също не може да се преглежда в изолираност, тъй като е повлиян – или още по-точно, зародил – от плетеница от условия, взаимоотношения, събития и прекарвания

Из: „ Митът за естественото. Травмата, заболяването и изцелението в една токсична просвета “, Габор Мате, Даниел Мате, превод Ирина Манушева, изд. „ Кибеа “, 2022 година
Източник: kibea.net
Изображение: DALL-E