Васил Велев: По-високите заплати в публичния сектор се изплащат на повече хора, отколкото ни трябват
Разликата сред заплатите в частния и в държавния бранш продължава да пораства. Това демонстрират данните на статистиката за последното тримесечие на 2025 година. Средната брутна заплата в държавните структури доближава 2844 лв., до момента в който в частния бранш тя е 2621 лв.. Това е една от най-големите разлики в интерес на държавния бранш през последните години.
" Разликата в чистите приходи - това,което остава след налози и осигуровки, е даже по-голяма. Тя е 526 лв. приблизително. Причината е, че огромна част от заетите в обществения бранш – в Министерство на вътрешните работи, защитата, съд, прокуратура и държавните чиновници, заплащат единствено 10% налог върху приходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка. Реално от брутното им заплащане се удържат 10% ". Това изясни в „ Здравей, България ” на Нова тв ръководителят на Общото заседание на АИКБ Васил Велев.
По думите му в това време работещите в действителния бранш, които пълнят бюджета - заплащат 22,4% за осигуровки за своя сметка и Данък общ приход. Така чистият приход в обществения бранш се понижава с 10%, а в частния – с 22,4%, което води до разлика от към 525–526 лв. приблизително.
Според него това е единият аспект на казуса. " Другите са неналичието на бистрота и резултатът върху пазара на труда. Живеем в пазарна стопанска система. Много фактори подтикват увеличението на заплатите, само че водеща остава продуктивността на труда. Заплатите се включват в себестойността на продукцията и образуват крайната цена. Ако тази цена не може да бъде осъществена на пазара, няма по какъв начин да се изплатят по-високи хонорари ", посочи Велев.
И беше безапелационен, че когато възнагражденията в обществения бранш доста изпреварват тези в частния, се основава евакуиране на запаси и фрагменти от частния към обществения бранш. Това отслабва в допълнение бизнеса. " Освен това по-високите заплати в обществения бранш се изплащат на повече хора, в сравнение с ни трябват ", съобщи ръководителят на АИКБ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче не се съгласи с казаното от Велев. " Когато приказваме за обществен бранш, би трябвало да вършим разлика сред „ държавен “ и „ публичен “ бранш. В публичния бранш работят към 600 хиляди души. От тях почти 114 хиляди са в държавното ръководство - без бранш „ Сигурност “. Именно за част от тях страната поема осигуровките ", изясни той.
Синдикалистът посочи, че данните за последните четири години демонстрират, че в случай че се съпостави третото тримесечие на 2022 година с третото тримесечие на 2025 година, действителният растеж на заплатите - след приспадане на инфлацията, е 22,7% в частния бранш и 22,1% в публичния бранш. " Тоест не е правилно, че възнагражденията в частния бранш изостават като ритъм на напредък ", посочи Димитров.
По думите му година за година има интервали, в които частният бранш пораства по-бързо, и други - в които публичният изпреварва. " Да, 10 евро нагоре, 10 евро надолу - това са почти разликите през 2022, 2023 и 2024 година в частния и публичния бранш. През 2025 година към този момент се съгласявам - към третото тримесечие публичният бранш получава със 75 евро повече от частния. Това обаче евентуално ще се изравни през четвъртото тримесечие, защото частният бранш наваксва ", изясни синдикалистът.
И даде данни от Национален статистически институт в поддръжка на изказванията си. " Трябва да се приказва със статистика, а не със стъкмистика, която някой е седнал да направи. Данните за 75 евро повече са на Национален статистически институт. За третото тримесечие на 2025 година в публичния бранш междинната заплата е 2062 лв., а в частния – 2511 лв.. Иначе като цяло за 2025 година междинната работна заплата за страната все още е 2678 лв. и е повишена с 65% за последните четири години. Няма по какъв начин да се съгласим, че някой „ измуква “ средства отнякъде. В последна сметка всички плащаме - освен бизнесът. Плащаме налози и осигуровки, и то не по-малки от тези на бизнеса ", безапелационен е Димитров.
" Разликата в чистите приходи - това,което остава след налози и осигуровки, е даже по-голяма. Тя е 526 лв. приблизително. Причината е, че огромна част от заетите в обществения бранш – в Министерство на вътрешните работи, защитата, съд, прокуратура и държавните чиновници, заплащат единствено 10% налог върху приходите на физическите лица и не внасят осигуровки за своя сметка. Реално от брутното им заплащане се удържат 10% ". Това изясни в „ Здравей, България ” на Нова тв ръководителят на Общото заседание на АИКБ Васил Велев.
По думите му в това време работещите в действителния бранш, които пълнят бюджета - заплащат 22,4% за осигуровки за своя сметка и Данък общ приход. Така чистият приход в обществения бранш се понижава с 10%, а в частния – с 22,4%, което води до разлика от към 525–526 лв. приблизително.
Според него това е единият аспект на казуса. " Другите са неналичието на бистрота и резултатът върху пазара на труда. Живеем в пазарна стопанска система. Много фактори подтикват увеличението на заплатите, само че водеща остава продуктивността на труда. Заплатите се включват в себестойността на продукцията и образуват крайната цена. Ако тази цена не може да бъде осъществена на пазара, няма по какъв начин да се изплатят по-високи хонорари ", посочи Велев.
И беше безапелационен, че когато възнагражденията в обществения бранш доста изпреварват тези в частния, се основава евакуиране на запаси и фрагменти от частния към обществения бранш. Това отслабва в допълнение бизнеса. " Освен това по-високите заплати в обществения бранш се изплащат на повече хора, в сравнение с ни трябват ", съобщи ръководителят на АИКБ.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обаче не се съгласи с казаното от Велев. " Когато приказваме за обществен бранш, би трябвало да вършим разлика сред „ държавен “ и „ публичен “ бранш. В публичния бранш работят към 600 хиляди души. От тях почти 114 хиляди са в държавното ръководство - без бранш „ Сигурност “. Именно за част от тях страната поема осигуровките ", изясни той.
Синдикалистът посочи, че данните за последните четири години демонстрират, че в случай че се съпостави третото тримесечие на 2022 година с третото тримесечие на 2025 година, действителният растеж на заплатите - след приспадане на инфлацията, е 22,7% в частния бранш и 22,1% в публичния бранш. " Тоест не е правилно, че възнагражденията в частния бранш изостават като ритъм на напредък ", посочи Димитров.
По думите му година за година има интервали, в които частният бранш пораства по-бързо, и други - в които публичният изпреварва. " Да, 10 евро нагоре, 10 евро надолу - това са почти разликите през 2022, 2023 и 2024 година в частния и публичния бранш. През 2025 година към този момент се съгласявам - към третото тримесечие публичният бранш получава със 75 евро повече от частния. Това обаче евентуално ще се изравни през четвъртото тримесечие, защото частният бранш наваксва ", изясни синдикалистът.
И даде данни от Национален статистически институт в поддръжка на изказванията си. " Трябва да се приказва със статистика, а не със стъкмистика, която някой е седнал да направи. Данните за 75 евро повече са на Национален статистически институт. За третото тримесечие на 2025 година в публичния бранш междинната заплата е 2062 лв., а в частния – 2511 лв.. Иначе като цяло за 2025 година междинната работна заплата за страната все още е 2678 лв. и е повишена с 65% за последните четири години. Няма по какъв начин да се съгласим, че някой „ измуква “ средства отнякъде. В последна сметка всички плащаме - освен бизнесът. Плащаме налози и осигуровки, и то не по-малки от тези на бизнеса ", безапелационен е Димитров.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ