10 неща, които правят лекаря ЛЕКАР (разговор с д-р Боримир Фурнаджиев)
Д-р Боримир Фурнаджиев е експерт УНГ-отоневролог с над 30 години процедура. Пред неговия кабинет постоянно има хора, а час се записва овреме. В чакалнята му ще срещнете известни български артисти и актьори, в случай че не онлайн, то по стените с многочислени фотографии с благодарности и подписи.
Превръщането на доктор Фурнаджиев в търсения експерт, който е през днешния ден, започва със наложителното систематизиране във Велинград, след което той става помощник в Медицинска академия под крилото на бащата на българската отоневрология – проф. Кехайов. После е помощник и в ИСУЛ.
Специализира в Израел (отоноврология, фониатрия и психоанализа), където негови пациенти стават Джо Кокър и Алис Купър . Там натрупва още повече опит и умения, убеждаван е да остане, само че избира да се върне и да приложи наученото на родна земя. Завършва висше икономическо обучение в УНСС, заема управителни позиции в влиятелни медицински заведения, става основен специалист в здравното министерство и прочие
Днес доктор Бари (както го назовават приятелите) посреща пациенти в своя частен кабинет, преподава в НМА и се занимава с музиката на своята рок група „ Осем “.
На път съм да взема изявление от един от най-хубавите експерти по УНГ и отоневрология в България. Искам да схвана кои са 10-те неща, които вършат лекаря същински занаятчия. Слизам от трамвая и се отправям към кабинета му. Този път не пристигам като пациент, само че все пак бързам да смъква слушалките на mp3-ката от ушите си, с цел да не ме види доктор Фурнаджиев с тях. Е, не че иска ми се скара, само че с комизъм ще ми подсети какъв брой са нездравословни за слуха.
Позвънявам на звънеца и докторът идва да ми отвори с присъщата му бодрост и гостоприемност. Качвам се по стълбите, влизам в антрето и още веднъж оглеждам небрежно всички фотоси по стени му – Слави Трифонов, Рафи, Любо Нейков, Васил Найденов, Стефан Вълдобрев… После се настанявам в кабинета (който надалеч не припомня зала за изтезания, каквито сме привикнали да виждаме на други места) и получавам чаша вода с порция сладкиши. Включвам рекордера и телефонът звъни. След него и звънецът. Още не е почнал работния си ден и към този момент е покрит със запитвания за часове и ексклузивен банкет.
Идвате от лекарска фамилия. Сякаш любовта към медицината е заразна, по този начин си мисля. Но въпреки всичко – Ваше персонално ли беше желанието да продължите специалността в фамилията?
Някак си да, мое беше желанието. То е нещо вътрешно, някаква вътрешна нужда.
Пък и детето на рокаджията, ще стане рокаджия. Аз съм книжовен вид. Можех да стана или юрист, или доктор, или музикант, или публицист, журналист… За да си добър доктор, би трябвало да го носиш в себе си .
Смятате ли, че лечението с изключение на просвета е и творчество?
Категорично. Първо е доста математика, въпреки че две и две не е четири (смее се). Има две огромни школи – едната е за това дали лекуваме заболяването или лекуваме индивида. В началото аз мислех, че лекуваме заболяването. В течение на годините разбрах, че да лекуваш съответния човек е по-правилната школа. Това е творчество. Има една латинска сентенция: „ Който добре разпитва, добре диагностицира “. Сядаш да работиш и не би трябвало да претупаш индивида. Той идва обезпокоен, би трябвало да го слушаш деликатно, с цел да му окажеш помощ с каквото можеш.
Кое е това нещо, което способства значително за развиването на един добър експерт?
Като приключих медицина, татко ми ми сподели: „ За да бъдеш добър доктор, не се сърди, моето момче, един ден ще ми благодариш, отиваш в провинцията. “ И по този начин, три години бях по систематизиране. Две години и единайсет месеца във Велинград. Първият ми работен ден беше в село на тринайсет километра от Велинград.
„ Бърза помощ “ също е огромна школа. Лекар, с цел да стане добър, би трябвало да мине през „ Бърза помощ “. Научил съм от фелдшери неща, които са ми помагали след това в живота и практиката.
Винаги Ви виждам ухилен и положително надъхан. Кое поддържа духа Ви в такава форма?
Мислил съм над това. Ние лекарите имаме нещо общо с актьорите. За да се насочиш към медицина, към публицистика, към писането, към музиката, имаш вътрешна нужда да даваш на хората. Да напишеш едно стихотворение и да го дадеш. Кара те от вътрешната страна да дадеш на другите нещо положително. Аз желая вие всички да сте здрави. По две аргументи, или дори доста повече. Една от тях е, че като има усмихнати хора, цялата страна става по-готина. Ние всички сме втори братовчеди в тоя живот – в случай че ти си добре, аз ще съм добре.
(Звънецът на вратата прозвънява за следващ път и доктор Фурнаджиев излиза с бърза да крачка от кабинета)
Смятам, че в музиката има два типа реализатори – такива, които могат да пеят вярно и такива, които са просто големи гении. Какво трансформира лекаря в голям гений?
Добрият доктор се образува под крилото на положителни експерти, професори. Факт. Трябва да си учил съществено. Марк Твен споделя: „ Осемдесет % е труд и развиване, двайсет % е шанс “. Преди всичко обаче, лекарската специалност е предопределение.
Много е значимо и човек да е живял в чужбина. Хубаво е да си сверяваш часовника. Лекарствата остаряват. Да вървиш на конгреси. Трябва да си добър диагностик. И знаеш ли по какъв начин се получава положителната диагноза? Когато слушаш пациента. Един доктор би трябвало да бъде и психолог. На мен доста ми оказва помощ, че съм приключил психоанализа в Израел. Страшно ми оказва помощ. Физиологичното и психическото са като Ин и Ян. Винаги съм считал, че положителният психолог би трябвало да е и доктор, а положителният доктор да бъде и психолог. Тези две неща вървят ръка за ръка. Човек би трябвало да обича живота, с цел да е добър доктор. Кумирът ми е Мик Джагър. Той има една невероятна сила от вътрешната страна, която желае да даде на тълпата, на публиката.
Лекар с прелестно възприятие за комизъм, музикант, другар, ерудит – това ще откриете в кабинета на доктор Фурнаджиев. И дано това да не ви звучи като реклама, а като рекомендация, като доза вяра, че в България има към момента от тези „ хвърчащите хора “ със сърца „ по-кристални от тон “ (както е споделил титанът на перото Валери Петров).
