Легендарният Алботински манастир: Място, което очарова посетителите с магнетичната си природа и куп други неща
Знаете ли къде се намира именитият Алботински манастир? В непосредственост до видинското село Градец старите пътеводители описват за феодален манастир, издълбан в скалата над Рабровското дере. Гъстата зелена пелена, покрила възвишенията край западната ни граница, прави намирането на каквото и да било сложна задача. Пътеката към светата обител обаче е маркирана от гиздав и подреден параклис, чиято бяла снага белее отдалече, написа NOVA.
Тук е историческата Хайдук чешма. През 1850 година локалните хора записват в историята един от най-кървавите моменти от Белоградчишкото въстание против турския подтисник. Над 1000 българи губят живота си в неравномерен пердах с башибозука. " Дотам и назад ": Маджарово - перлата в кратера на античен вулкан
За броени минути стълбите ни извеждат там, където през 14 век монасите-каменоделци са доиздълбали в мекия варовик необятен молитвен и жилищен комплекс. Манастирът напълно не е дребен. Тук на естествената тераса в скалите са подредени обособените пространства. Или по-скоро това, което е останало от тях.
Терасата е на към 25-30 метра над долината. Докато се разхождаме по протежението ѝ, няма по какъв начин да пропуснем десетките гробове на монаси и миряни. Сред няколкото пространства се откроява непокътнатата част от огромната трикорабна черква. Вярва се, че храмът е бил отдаден на Възкресение Христово. Затова в дните към Великден тук идват много вярващи и мястото оживява.
Ако се разноските в региона, ще чуете легендата за тайнствено подземие, служело за скривалище на монасите. Никой не е намерил скритото вътре златно имане, само че всеки, пристигнал тук, е останал удивен от магнетичната природа на Северозапада.
Проучвайки тази част на България, същинският приключенец ще прочете за живописния водопад " Петров Церак ", прикрит от всеобщия екскурзиант в надълбоко и непристъпно дере край село Тополовец, община Кула. Ориентир от селото е едноименната река. След последните къщи хващаме необятен коларски път в западна посока. Стигаме до дървен мост, след който обаче пътеката внезапно потъва в буйната растителност в подножието на възвишението " Пецино Кале ". Оттук до водопада ни дели тъкмо 1 километър. Търсенето без маркировка обаче може да отнеме повече от час измежду бодливите шубраци.
А пролетното лице на " Петров Церак " е впечатляващо. Водата пропада в дълбока пропаст, издълбана в ерозиралата канара, оформяйки застрашителен 10-метров скок. Над вирчето е издаден пълен пласт от наноси. Мястото е усойно, извънредно мъчно налично и даже рисково за непланирани разходки. Колкото и елементарен да наподобява, преходът в търсене на " Петров Церак " е съществено предизвикателство. Необходими са положителни знания по насочване в чужд терен по географски координати, уместно облекло за гъста растителност и дебели обувки за съвсем отвесното втурване към водопада.
Тук е историческата Хайдук чешма. През 1850 година локалните хора записват в историята един от най-кървавите моменти от Белоградчишкото въстание против турския подтисник. Над 1000 българи губят живота си в неравномерен пердах с башибозука. " Дотам и назад ": Маджарово - перлата в кратера на античен вулкан
За броени минути стълбите ни извеждат там, където през 14 век монасите-каменоделци са доиздълбали в мекия варовик необятен молитвен и жилищен комплекс. Манастирът напълно не е дребен. Тук на естествената тераса в скалите са подредени обособените пространства. Или по-скоро това, което е останало от тях.
Терасата е на към 25-30 метра над долината. Докато се разхождаме по протежението ѝ, няма по какъв начин да пропуснем десетките гробове на монаси и миряни. Сред няколкото пространства се откроява непокътнатата част от огромната трикорабна черква. Вярва се, че храмът е бил отдаден на Възкресение Христово. Затова в дните към Великден тук идват много вярващи и мястото оживява.
Ако се разноските в региона, ще чуете легендата за тайнствено подземие, служело за скривалище на монасите. Никой не е намерил скритото вътре златно имане, само че всеки, пристигнал тук, е останал удивен от магнетичната природа на Северозапада.
Проучвайки тази част на България, същинският приключенец ще прочете за живописния водопад " Петров Церак ", прикрит от всеобщия екскурзиант в надълбоко и непристъпно дере край село Тополовец, община Кула. Ориентир от селото е едноименната река. След последните къщи хващаме необятен коларски път в западна посока. Стигаме до дървен мост, след който обаче пътеката внезапно потъва в буйната растителност в подножието на възвишението " Пецино Кале ". Оттук до водопада ни дели тъкмо 1 километър. Търсенето без маркировка обаче може да отнеме повече от час измежду бодливите шубраци.
А пролетното лице на " Петров Церак " е впечатляващо. Водата пропада в дълбока пропаст, издълбана в ерозиралата канара, оформяйки застрашителен 10-метров скок. Над вирчето е издаден пълен пласт от наноси. Мястото е усойно, извънредно мъчно налично и даже рисково за непланирани разходки. Колкото и елементарен да наподобява, преходът в търсене на " Петров Церак " е съществено предизвикателство. Необходими са положителни знания по насочване в чужд терен по географски координати, уместно облекло за гъста растителност и дебели обувки за съвсем отвесното втурване към водопада.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ