Трябва ли мъжът да дава пари на жена си?
Въпросът дали мъжът би трябвало да дава пари на брачната половинка си включва разнообразни съображения, в това число културни правила, динамичност на взаимоотношенията и персонални полезности. В доста общества обичайните функции слагат мъжете като съществени издържащи фамилията, до момента в който дамите постоянно ръководят финансите на семейството. Еволюиращите обществени правила и изменящите се възгледи за равенството сред половете обаче са повлияли на актуалните възгледи за финансовия принос в брака.
Една от гледните точки е, че финансовата поддръжка от страна на мъжа за неговата брачна половинка е практическа нужда. В доста връзки финансовите запаси се събират дружно, с цел да се ръководят разноските на семейството, спестяванията и вложенията. При такива договорености концепцията единият сътрудник да дава пари на другия може да се преглежда като форма на съдействие, а не като едностранен жест.
Тя отразява споделената отговорност за ръководството на финансите на семейството и обезпечаването на достъп и на двамата сътрудници до нужните им запаси. Този метод натъртва на взаимната поддръжка и укрепва концепцията за финансово партньорство.
От друга страна, концепцията за предоставяне на пари в границите на брака може да бъде прегледана и през призмата на динамичността на властта и автономността. Във взаимоотношенията, в които единият сътрудник дава пари на другия, съществува капацитет за дисбаланс във финансовия надзор и властта за взимане на решения.
Например, в случай че вноските на единия сътрудник са доста по-големи, това може да сътвори взаимозависимост, която да повлияе на динамичността на връзката. В такива случаи обезпечаването на еднакъв глас на двамата сътрудници при вземането на финансови решения е от решаващо значение за поддържането на здравословен баланс на силите.
Даването на пари на съпруга/съпругата може да се пресече и с самостоятелните полезности и упования. В някои култури концепцията за това, че брачният партньор дава финансова поддръжка, е надълбоко вкоренена и отразява обичайните функции на половете.
В други от ден на ден се натъртва на равенството, където финансовият принос се основава на самостоятелните приходи и персоналните съглашения, а не на обичайните функции. Двойките би трябвало да се ориентират в личните си полезности и упования, с цел да стигнат до финансово съглашение, което да устройва и двамата сътрудници.
В последна сметка това дали един мъж би трябвало да дава пари на брачната половинка си зависи от съответните условия на връзката. Ключът е в откритата връзка и взаимното единодушие. Двойките би трябвало да обсъдят финансовите си цели, отговорности и упования, с цел да подсигуряват, че и двамата сътрудници се усещат ценени и подкрепяни. Финансовите решения би трябвало да се вземат взаимно, с почитание към приноса и потребностите на другия, написа actualno.
Една от гледните точки е, че финансовата поддръжка от страна на мъжа за неговата брачна половинка е практическа нужда. В доста връзки финансовите запаси се събират дружно, с цел да се ръководят разноските на семейството, спестяванията и вложенията. При такива договорености концепцията единият сътрудник да дава пари на другия може да се преглежда като форма на съдействие, а не като едностранен жест.
Тя отразява споделената отговорност за ръководството на финансите на семейството и обезпечаването на достъп и на двамата сътрудници до нужните им запаси. Този метод натъртва на взаимната поддръжка и укрепва концепцията за финансово партньорство.
От друга страна, концепцията за предоставяне на пари в границите на брака може да бъде прегледана и през призмата на динамичността на властта и автономността. Във взаимоотношенията, в които единият сътрудник дава пари на другия, съществува капацитет за дисбаланс във финансовия надзор и властта за взимане на решения.
Например, в случай че вноските на единия сътрудник са доста по-големи, това може да сътвори взаимозависимост, която да повлияе на динамичността на връзката. В такива случаи обезпечаването на еднакъв глас на двамата сътрудници при вземането на финансови решения е от решаващо значение за поддържането на здравословен баланс на силите.
Даването на пари на съпруга/съпругата може да се пресече и с самостоятелните полезности и упования. В някои култури концепцията за това, че брачният партньор дава финансова поддръжка, е надълбоко вкоренена и отразява обичайните функции на половете.
В други от ден на ден се натъртва на равенството, където финансовият принос се основава на самостоятелните приходи и персоналните съглашения, а не на обичайните функции. Двойките би трябвало да се ориентират в личните си полезности и упования, с цел да стигнат до финансово съглашение, което да устройва и двамата сътрудници.
В последна сметка това дали един мъж би трябвало да дава пари на брачната половинка си зависи от съответните условия на връзката. Ключът е в откритата връзка и взаимното единодушие. Двойките би трябвало да обсъдят финансовите си цели, отговорности и упования, с цел да подсигуряват, че и двамата сътрудници се усещат ценени и подкрепяни. Финансовите решения би трябвало да се вземат взаимно, с почитание към приноса и потребностите на другия, написа actualno.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ