Какво означават промените в трудовото законодателство при извънредното положение
© Юлия Лазарова За създателя
Цвета Попова е лекар по право, основен помощник - учител по трудово право и публично обезпечаване в Катедрата по трудово и осигурително право в " Юридическия факултет " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
От оповестяването на изключителното състояние са признати нормативни актове от друг сан, които засягат уредбата на трудовите правни отношения.
Това са закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДИП), който беше променен считано от 9 април. Бяха въведени нови разпореждания в
Кодекса на труда (КТ) (чл. 120б, 120в, 138а, алинея 2, член 173а, член 267а.)
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики ЗМДИП лимитира времево приложението на така наречен " изключително законодателство " - от оповестяването на изключителното състояние (13.03.2020 г.) до анулацията му (с решение на Народното събрание от 3 април 2020 година то е удължено до 13 май 2020 г.)
На подзаконово равнище са издадени голям брой актове, от които значение за уредбата на трудовите връзки в изискванията на изключително състояние имат няколко заповеди на министъра на опазването на здравето (Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година, № РД-01-134 от 20.03.2020 година по отношение на възбраната за напредване сред регионалните центрове без уважителна причина; № РД - 01-183 от 06.04.2020 година по отношение на работата и ограниченията по отношение на водачите на тежкотоварни коли и въздухоплавателни средства; № РД-01- 197 от 11.04.2020 година, с която се вкарва наложителното носене на маски за еднократна или многократна приложимост или друго средство поскриващо носа и устата в закрити и открити публични места и др.), както и Заповед № РД 01-219 от 2.04.2020 година на министъра на труда и обществената политика и Постановление № 55 на Министерски съвет от 30.03.2020 година (ПМС № 55), с което се дефинират критериите и реда за погашение на обезщетения за работодателите за опазване на претовареност.
Предвидените ограничения за облекчение на икономическите усложнения на работодателите заради преустановяването или ограничението на техните производства и действия, както и поради затрудненото напредване на жителите, не са доста.
На първо място, законодателят даде право на работодателя д а промени едностранно мястото на работа на служащ а или служителя по член 120б КТ. Установено в началото като обвързване за работодателя в т. 6 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година на министъра на опазването на здравето, с член 7, алинея 1 ЗМДИП то беше уредено и като негово право, отразено и в Кодекса на труда с член 120б.
Промяната може да обхване част или целия интервал на оповестено изключително състояние като без единодушие на служащия или служителя се уточни ново място на работа (неговия дом или друго помещение, което ползва), в което да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние.
В заповедта на работодателя едностранно се дефинират и изискванията на труда по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 КТ (чл. 120б, алинея 2 КТ). Мярката може да се приложи за обособен служащ или чиновник, само че може да обхване и цялото дружество или настрана негово звено. Тя може да се съчетае единствено с едностранна смяна в работното време по член 138а, алинея 2 КТ за определяне на ненапълно работно време. Мярката по член 120б КТ е неприложима за действия, които са прекратени със заповеди на орган на власт, защото те не следва (заради противоепидемичните ограничения, поради други нормативни условия и др.) или не може да се извършват отвън пространствата на работодателя. Ако работодателят реши, че не е дейно по този начин да се поставя трудът, може да откри използването на половината от разполагаемия заплатен годишен отпуск (чл. 7, алинея 2 ЗМДИП).
Нито завареното законодателство, нито изключителното позволява работодателят да откри едностранно потреблението на неплатен отпуск. То е допустимо единствено на съображение член 160, алинея 1 КТ по искане на служащия или служителя като може да обхване и интервал, по-дълъг от изключителното състояние. Работодателят може едностранно да приложи и някое от основанията за уволняване по Кодекса на труда - закриване на част от предприятието, редуциране в щата, понижаване размера на работата, прекъсване на работата, справедлива неспособност за осъществяване на трудовия контракт (чл. 328, алинея 1, т. 2, 3, 4 или т. 12 КТ).
Втората опция, от която може да се възползва работодателят , е уредена в член 120в КТ : да прекрати работата на цялото, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници за времето на изключителното състояние или за част от него. Установява се официално - със заповед на работодателя, издадена тъй като самичък е решил, че преустановяването е по-подходящо за неговата активност или когато е длъжен да прекрати с акт на способен орган (обекти от затворените търговски центрове, заетите със спортни, просветителни, културни дейности). Тогава с издадената по член 120в КТ заповед единствено установи преустановяването. Мярката може да засегне дружество, част от него, обособени служащи и чиновници. От преустановяването на активността по член 120в КТ за работодателя пораждат някои спомагателни права: да даде целия заплатен отпуск на своите чиновници (чл. 173а, алинея 1 КТ). Има право и на обезщетения, открити с § 6 от Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на ЗМДИП за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца, като може да получи от Националният застрахователен институт 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година, дружно с дължимите се от работодателя осигурителни вноски за всички служащи и чиновници, за които е прекратена активността или е открито ненапълно работно време, с изключение на работещите по член 114а КТ (на така наречен еднодневни договори). Ако активността е прекратена поради акт на способен държавен орган - изискванията по Постановление на Министерски съвет № 55 са облекчени.
За целия интервал на прекратяване на работата по член 120в КТ работодателят е задължен да не позволява служащите или чиновниците до работните им места, нито да изисква от тях да работят отдалечено. Ако не се възползва от мярката " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55, работодателят може да употребява някое от използваните основанията за уволняване при съблюдаване на условията за действителното им съществуване - прекъсване на работата за повече от 15 работни дни на част или на цялото дружество по член 328, алинея 1, т. 4 КТ или справедлива неспособност за осъществяване на трудовия контракт по член 328, алинея 1, т. 12 КТ. За второто съображение е належащо работата обективно да не може да се прави от служащия или служителя - да вземем за пример от продавач в магазин за облекла в търговски център, затворен със заповед на министъра на опазването на здравето. Когато активността е прекратена по член 120в КТ по преценка на работодателя, да вземем за пример тъй като има малко поръчки, а разноските за поддържане на цеха са прекалено много, не става дума за справедлива, а за субективна преценка, че е по-ефективно активността да се прекрати за времето на изключителното състояние или за част от него. Тогава може да се употребява само основанието " прекъсване на работа за повече от 15 работни дни ".
Третата опция, предоставена за работодателя, е да у станови едностранно ненапълно работно време ( член 138а , алинея 2 КТ ) . Тя още веднъж може да се приложи за целия интервал на оповестеното изключително състояние или за част от него за служащите и чиновниците си от цялото дружество или от настрана негово звено. Не е възможно да се употребява за обособен служащ или чиновник и може да се приложи единствено за служащи и чиновници на цялостно работно време. Освен това работата на съответното звено или дружество не следва да е прекратена по член 120в КТ. Продължителността на новоустановеното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане (чл. 138а, алинея 3 КТ). Възнаграждението до цялостния размер на осигурителния приход за януари 2020 година на служащите и чиновниците, за които е открито ненапълно работно време, може да се компенсира от мярката " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55. Установяването на ненапълно работно време крие и своите отрицателни последствия за служащите и чиновниците. Намалява се съразмерно с непълното работно време трудовото им заплащане, натрупваният застрахователен стаж, размерът на компенсацията за безработица, което биха получавали след това и други Запазва се цялостният размер на натрупвания за интервала трудов стаж и платения годишен отпуск, тъй като непълното работно време се открива най-малко за половината от законоустановеното за служащите и чиновниците работно време.
Правото по член 138а, алинея 2 КТ се упражнява от работодателя със заповед, в която следва да се посочат новите начало и завършек на работното време, защото те няма по какъв начин да се запазят, а е мъчно в изискванията на изключително състояние да се прави изменение в Правилника за вътрешния ред в предприятието и да се спазят условията за осъществяване на съвещания по член 181, алинея 2 КТ. Нарушение на трудовото и осигурителното законодателство би било всяко полагане на труд отвън новоустановените граници на работното време, без то да е регистрирано по надлежния ред като ексклузивен труд.
Четвъртата опция, от която може да се възползва работодателя за времето на изключително то състояние , е д а даде платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие ( член 173а , алинея 1 КТ ) . Изискванията за използването й са да е прекратена работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници заради оповестеното изключително състояние със заповед на работодателя или поради акт на държавен орган по член 120в КТ. Отнася се до всеки служащ или чиновник, в това число и който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Може да се даде целия насъбран заплатен годишен отпуск или част от него.
Петата опция за работодателя е д а даде до половината от платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие ( член 7, алинея 2 ЗМДИП). Тя е използвана за всички работодатели, в това число чиито служащи и чиновници работят в предприятието или отдалечено. Ограничението е да не се дава едностранно повече от половината от разполагаемия заплатен годишен отпуск единствено за времето на изключителното състояние.
Считам, че без значение от позволеното назад деяние на ограниченията, планувани със закона, а точно - от оповестяването на изключителното състояние (13 март 2020 г.) не е правилно работодателят, възползвайки се от член 7, алинея 2 ЗМДИП, със задна дата да даде без единодушието на своите служащи или чиновници отпуск, считано от 13.03.2020 година, нито да откри за тях ненапълно работно време по член 138а, алинея 2 КТ. През интервала сред 13.03. и 24.03.2020 година те може да са работили, да са били в отпуск заради болест и прочие Затова такава заповед следва да се издаде с деяние единствено отсега нататък - от 24.03.2020 година
Законодателят вкара и с пециални п равила по отношение на периодите. Те не са задоволително ясни, нуждаят се от бъдещо прецизиране, с цел да се ползват в практиката и ще основат голям брой разногласия, както сред страните, по този начин и в съда. Спират да текат за времето от 13.03.2020 година до анулацията на изключителното състояние процесуалните периоди по трудови каузи, както и давностните периоди, с приключването на които се погасяват права на служащите и чиновниците и на работодателите (чл. 3, т. 1 и 2 ЗМДИП) - да вземем за пример за подаване на иск за анулация на нелегално уволняване, за възобновяване на работа заради нелегално уволняване и за погашение на обезщетение за нелегално уволнение; за коригиране на основанието за уволнение; за предявяване на взимане за неизплатено трудово заплащане, за обжалване на дисциплинарно наказване и други
Съгласно член 4 ЗМДИП се удължават с един месец от анулацията на изключителното състояние периодите, избрани в закон, отвън периодите по член 3 ЗМДИП, които изтичат по време на изключителното състояние и са свързани с практикуване на права или осъществяване на отговорности на частноправни субекти. Трудно е да се открие логичност в разграничението сред двата типа период - този по член 3 от този по член 4 ЗМДИП, защото с приключването на всеки период, който е обвързван с практикуване на право, се препятства реализирането му. А квалифицирането на съответния период по една от наредбите е значимо, тъй като има разнообразни правни последствия. Сроковете по член 4 ЗМДИП, за разлика от тези по член 3 ЗМДИП, не са спрени и текат, откакто законодателят планува, в случай че изтичат по време на изключителното състояние, да се удължат с един месец от анулацията му. Като периоди по член 4 ЗМДИП следва да се дефинират преклузивните периоди, които са свързани да вземем за пример с упражняването на право за търсене на имуществена отговорност от служащия или служителя по член 210 КТ; за търсене на дисциплинарна отговорност по член 194 КТ; за практикуване на право по член 345 КТ за явяване, с цел да се заеме длъжността, от която служащият или служителят е уволнен нелегално. Т.е. тези периоди текат по време на изключителното състояние и в случай че изтекат през неговия интервал, се удължават с един месец след анулацията му. Разбира се, изтичат без едномесечното удължение, в случай че изтекат в деня, идващ края на изключителното състояние. А тогава опцията за реализирането им е не по-малко осуетена, в сравнение с, в случай че изтичаха по време на изключителното състояние. Това е една от аргументите мъчно да се откри логичност в плануваните разлики в протичането на периодите по член 3 и по член 4 ЗМДИП - за какво едните се стопират, а другите не. Тази уредба ще сътвори обилни проблеми за всички правоприложители години откакто сме не запомнили за Covid-19.
Относно периода на предупреждение за преустановяване на трудовото правно отношение - смятам, че няма съображение да бъде спрян по време на изключителното състояние. Като мотив може да се уточни, че не става дума за период, с приключването на който се погасяват или получават права, а за време на битие на трудово правно отношение. Самата страна преценя дали да приключи трудовото правно отношение и в кой миг да насочи предизвестието. Дори самият период на предизвестието се дефинира по-често от контрактуваното и по-рядко, при срочните трудови контракти, е законоустановен. Самото прекъсване на периода на предизвестието, обещано от служащия или служителя, и надлежно - задължаването му да продължи да работи до края на предизвестието, би противоречало и на главен и конституционно открит принцип за свободата на труда (чл. 48, ал 3 от Конституцията на Република България) и на възбраната за насилствен труд, планувана в редица интернационалните актове, по които България е страна, в това число член 8, т. 2 от Международния пакт за цивилен и политически права. А не е допустимо поради това несъгласие да се одобри, че предизвестието на служащия или служителя тече по време на изключително състояние, а това на работодателя - не тече. Така всички предупреждения за преустановяване на трудовото правно отношение, предоставени преди, както и по време на изключителното състояние, не се стопират и може и да изтекат в рамките му. Затова и трудовото правно отношение може да се приключи с (както и без) предупреждение през интервала на изключителното състояние.
Друга наредба от изключителното законодателство, която касае периоди по трудовото законодателство, е обвързвана с груповите трудови правни отношения. Според § 49в от Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП, в действие от 09.04.2020 година, срокът за признание на представителни на работодателските и синдикалните организации по член 36, алинея 4 КТ стопира да тече до анулацията на изключителното състояние. Организациите резервират своята представителност до привършване на процедурата по член 36 КТ.
В изискванията на изключително състояние законодателят откри и редица нови з адължения , които работодателите с работещи предприятия, следва да вкарат като противоепидемични ограничения . От Заповед № РД 01-129 от 13.03.2020 година на министъра на опазването на здравето произтичат условията за: строго съблюдаване на санитарно-хигиенните условия (т. 2); преустановяването на всевъзможни всеобщи мероприятия в предприятието по време на изключителното положение( т. 5); когато е невероятно въвеждането на отдалечена работа, а трудът се поставя в работните пространства - да се провежда провеждането на засилени противоепидемични ограничения в тях, включително филтър, стерилизация и проветряване, инструктаж за съблюдаване на персонална хигиена на личния състав, като не се позволяват чиновници или външни лица с прояви на остри заразни заболявания; да се дават средства за стерилизация, персонални защитни средства, препарати стерилизация и други Със заповед на работодателя следва да се конкретизират всяка от ограниченията и показва и кое лице от чиновниците се натоварва с осъществяването и контрола им.
Със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 година на министъра на опазването на здравето се позволиха единствено наложителните пътувания от една област в друга, като измежду аргументите за напредването се включи и полагането на труд. Въведени бяха контролно-пропусквателни пунктове на входните и изходните пътища на регионалните центрове. В осъществяване на тази заповед работодателят следва да достави с уверение всеки собствен служащ или чиновник, на който при напредване от у дома до работа се постанова да пресича входните и изходни пътища на регионалните центрове или в случай че самата работа му постанова такива пътувания.
Със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 година на министъра на опазването на здравето са открити специфични правила по отношение на работодателите, осъществяващи услуги, в това число отговорности за съблюдаване на карантина и други, засягащи водачи на тежкотоварни коли (раздел III, т.1-7) и членовете на екипажите на въздухоплавателните средства (раздел III, т. 10).
Със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 година за изм. на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година се откри задължението за носене на открити и закрити публични места (каквито са и работните помещение) на маски за еднократна или многократна приложимост или на други средства за покриване на носа и устата (т. 9). С тази заповед се задължава работодателя да обезпечи такива средства за всички свои служащи и чиновници, които следва да ги носят непрестанно до момента в който са в работните пространства.
Със Заповед № РД-01-219 от 2.04.2020 година на министъра на труда и обществената политика се детайлизираха отговорностите на работодателите в работещите предприятия. Те следва да обезпечат подобаващи условия на труд, като проведат ексклузивен инструктаж; вкарат пропускателен режим и наложително разчистване и стерилизация на работните места, санитарните пространства и местата за отмора и хранене; основат организация на работа, която да сведе до най-малко директните контакти; обезпечат условия за съблюдаване на персонална хигиена на работещите, както и добра респираторна хигиена на работното място; обезпечат персонални и групови средства за отбрана на работещите; правила за транспортните средства (дезинфекция и проветряване).
Работодателят се достави и с право краткотрайно да отстранява от работа служащите и чиновниците, които проявят грипоподобни признаци или които не употребяват предоставените им персонални защитни средства (т. 9). При неизпълнението на посочените ограничения служащите и чиновниците разполагат с правото по член 283 КТ да откажат осъществяването или да преустановят работата, когато възникне сериозна и непосредствена заплаха за живота или здравето им, като неотложно уведомят директния си началник. В тези случаи продължаването на работата се позволява, единствено след премахване на заплахата, по разпореждане на работодателя или на непосредствения началник. В член 199 КТ е планувано правото на работодателя, което може да се упражни и посредством непосредственият началник краткотрайно да в профил от работа служащ или чиновник, който се явява в положение, което не му разрешава да извършва трудовите си отговорности, а точно - демонстрира признаци на вирусна зараза, открити при направения преди началото на работното време или по време на работа филтър. Ако не носи защитна маска или не извършва друго обвързване, въведено от работодателя в осъществяване на горните заповеди, по отношение на служащия или служителя може да се осъществя административнонаказателна отговорност по член 413, алинея 1 КТ - за нарушение на разпоредбите за здравословни и безвредни условия на труд. Санкции в доста по-големи размери (чл. 413, алинея 2 КТ) заплашват и всеки шеф, който не извърши горните отговорности. Изпълнението на въведените със Заповед № РД-01-219 от 2.04.2020 година ограничения следва да се разисква с Комитетите/Групите по условия на труд в предприятията, а в предприятията с по-малко от 5 работещи - с всички служащи и чиновници. Последното обвързване (раздел II от Заповедта) ми се вижда неприложимо, защото изисква скупчване и разбъркване на служащи и чиновници, което не би трябвало да се предизвиква. Част от тези служащи и чиновници работят от разстояние. Да се изисква присъединяване им в такива ограничения значи да се призоват да отидат в предприятието, с цел да разискват ограничения, които не са използвани за тях.
Законодателят даде спомагателна опция на избрани категории служащи и чиновници да изискат да изискат използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск (чл. 173а, алинея 2 КТ), който работодателят е задължен да им даде. Искането в следва да се насочи в писмена форма като дефинира типа на отпуска - заплатен или неплатен, и уточни от кой миг и с каква дълготрайност се желае отпуск. Той не би трябвало да надвишава интервала на изключителното състояние. Категориите служащи и чиновници, които могат да се възползват от правото са следните: бременна; в напреднал етап на лекуване ин-витро, майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст; служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто; служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени, боледуващи от заболявания като диабет, исхемична болест на сърцето и др.).
Отпадат и нормативни те ограничавания за полагане на ексклузивен труд и за неговата дълготрайност за времето на изключителното състояние (чл. 8, алинея 1 ЗМДИП) за служащите и чиновниците с понижено работно време, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ.
В член 20, алинея 2 и 3 ЗВДИП се вкарва особена догадка на нормативна смяна в мястото на работа на учителите, педагогическите специ алисти и шефовете на учебни заведения , без да е належащо подписването на в допълнение съглашение по член 119 КТ. Министърът на образованието и науката може, само че не открито такова обвързване, със заповед да вкарва краткотрайни правила по отношение на съоръжение, по какъв начин да употребяват, кой ще го поддържа и кой ще поема разноските.
С наредбата на § 49б Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП са открити в ременни промени в регламентацията на труд а на служащите и чиновниците, които правят краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл . 114а КТ . За времето на изключителното състояние трудовите контракти по член 114а КТ може да се подписват за повече от един ден и още веднъж това време не се признава за трудов стаж. Разширява се кръгът от действия, за които може да се подписват така наречен трудови контракти за един ден. Не единствено за обработка на насаждения и прибиране на годишна продукция от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула, само че и за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн и от регистрирани тютюнопроизводители. Може да се уговори работа за 4 или 6 часа, до момента в който чл.114а, алинея 4 КТ условие да се подписа за 8 или за 4 часа. Потвърждава се, че, както и по завареното законодателство, не се ползват условията за: подаване на уведомления за подписване и преустановяване на трудовия договор; връчване на длъжностна характеристика; издаване на заповед за преустановяване на правното отношение. Трудовото заплащане се изплаща всеки месец, само че не по-късно от 5-о число на месеца, идващ месеца, в който е положен трудът, когато надвишава 1 месец. Осигурителните вноски за обществено и здравно обезпечаване за лицата по член 114а, алинея 1 КТ се внасят от осигурителите в периодите по член 7, алинея 1 КСО и член 40, алинея 1 от Закона за здравното обезпечаване.
Направеният преглед цели да подкрепи работодателите да вземат най-хубавото решение за справяне със сполетялата ги, както и целия свят, тежка икономическа конюнктура. Въпреки привидното им обилие, част от ограниченията са лимитирани от размерите на разполагаемите платени годишни отпуски на служащите и чиновниците, други могат да реализират нищожен потребен резултат. В същото време, в случай че работодателите, прекратили активността си, ги добавят и с възползване от обезщетенията " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55, се обвързват с поддържане на претовареност при неразбираем интервал на изключителното състояние и неспособност или неефективност въобще да продължат активността си. С натрупващия се интервал на ограничавания, неналичието на изясненост по кое време опасността от Covid-19 ще отпадне, законодателят следва да търси към този момент не решения за прекратяване на работата и за привеждане на служащите и чиновниците в отпуск или на ненапълно работно време, а по какъв начин да се възстановят вероятни размери от производствата и дейностите. Следва да се разработят съответни ограничения за обособените браншове, които да сведат до най-малко заплахата от заразяване и разпространяване на болестта, само че да позволен възобновяване на част от дейностите.
Цвета Попова е лекар по право, основен помощник - учител по трудово право и публично обезпечаване в Катедрата по трудово и осигурително право в " Юридическия факултет " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
От оповестяването на изключителното състояние са признати нормативни актове от друг сан, които засягат уредбата на трудовите правни отношения.
Това са закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДИП), който беше променен считано от 9 април. Бяха въведени нови разпореждания в
Кодекса на труда (КТ) (чл. 120б, 120в, 138а, алинея 2, член 173а, член 267а.)
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики ЗМДИП лимитира времево приложението на така наречен " изключително законодателство " - от оповестяването на изключителното състояние (13.03.2020 г.) до анулацията му (с решение на Народното събрание от 3 април 2020 година то е удължено до 13 май 2020 г.)
На подзаконово равнище са издадени голям брой актове, от които значение за уредбата на трудовите връзки в изискванията на изключително състояние имат няколко заповеди на министъра на опазването на здравето (Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година, № РД-01-134 от 20.03.2020 година по отношение на възбраната за напредване сред регионалните центрове без уважителна причина; № РД - 01-183 от 06.04.2020 година по отношение на работата и ограниченията по отношение на водачите на тежкотоварни коли и въздухоплавателни средства; № РД-01- 197 от 11.04.2020 година, с която се вкарва наложителното носене на маски за еднократна или многократна приложимост или друго средство поскриващо носа и устата в закрити и открити публични места и др.), както и Заповед № РД 01-219 от 2.04.2020 година на министъра на труда и обществената политика и Постановление № 55 на Министерски съвет от 30.03.2020 година (ПМС № 55), с което се дефинират критериите и реда за погашение на обезщетения за работодателите за опазване на претовареност.
Предвидените ограничения за облекчение на икономическите усложнения на работодателите заради преустановяването или ограничението на техните производства и действия, както и поради затрудненото напредване на жителите, не са доста.
На първо място, законодателят даде право на работодателя д а промени едностранно мястото на работа на служащ а или служителя по член 120б КТ. Установено в началото като обвързване за работодателя в т. 6 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година на министъра на опазването на здравето, с член 7, алинея 1 ЗМДИП то беше уредено и като негово право, отразено и в Кодекса на труда с член 120б.
Промяната може да обхване част или целия интервал на оповестено изключително състояние като без единодушие на служащия или служителя се уточни ново място на работа (неговия дом или друго помещение, което ползва), в което да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние.
В заповедта на работодателя едностранно се дефинират и изискванията на труда по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 КТ (чл. 120б, алинея 2 КТ). Мярката може да се приложи за обособен служащ или чиновник, само че може да обхване и цялото дружество или настрана негово звено. Тя може да се съчетае единствено с едностранна смяна в работното време по член 138а, алинея 2 КТ за определяне на ненапълно работно време. Мярката по член 120б КТ е неприложима за действия, които са прекратени със заповеди на орган на власт, защото те не следва (заради противоепидемичните ограничения, поради други нормативни условия и др.) или не може да се извършват отвън пространствата на работодателя. Ако работодателят реши, че не е дейно по този начин да се поставя трудът, може да откри използването на половината от разполагаемия заплатен годишен отпуск (чл. 7, алинея 2 ЗМДИП).
Нито завареното законодателство, нито изключителното позволява работодателят да откри едностранно потреблението на неплатен отпуск. То е допустимо единствено на съображение член 160, алинея 1 КТ по искане на служащия или служителя като може да обхване и интервал, по-дълъг от изключителното състояние. Работодателят може едностранно да приложи и някое от основанията за уволняване по Кодекса на труда - закриване на част от предприятието, редуциране в щата, понижаване размера на работата, прекъсване на работата, справедлива неспособност за осъществяване на трудовия контракт (чл. 328, алинея 1, т. 2, 3, 4 или т. 12 КТ).
Втората опция, от която може да се възползва работодателят , е уредена в член 120в КТ : да прекрати работата на цялото, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници за времето на изключителното състояние или за част от него. Установява се официално - със заповед на работодателя, издадена тъй като самичък е решил, че преустановяването е по-подходящо за неговата активност или когато е длъжен да прекрати с акт на способен орган (обекти от затворените търговски центрове, заетите със спортни, просветителни, културни дейности). Тогава с издадената по член 120в КТ заповед единствено установи преустановяването. Мярката може да засегне дружество, част от него, обособени служащи и чиновници. От преустановяването на активността по член 120в КТ за работодателя пораждат някои спомагателни права: да даде целия заплатен отпуск на своите чиновници (чл. 173а, алинея 1 КТ). Има право и на обезщетения, открити с § 6 от Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на ЗМДИП за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца, като може да получи от Националният застрахователен институт 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година, дружно с дължимите се от работодателя осигурителни вноски за всички служащи и чиновници, за които е прекратена активността или е открито ненапълно работно време, с изключение на работещите по член 114а КТ (на така наречен еднодневни договори). Ако активността е прекратена поради акт на способен държавен орган - изискванията по Постановление на Министерски съвет № 55 са облекчени.
За целия интервал на прекратяване на работата по член 120в КТ работодателят е задължен да не позволява служащите или чиновниците до работните им места, нито да изисква от тях да работят отдалечено. Ако не се възползва от мярката " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55, работодателят може да употребява някое от използваните основанията за уволняване при съблюдаване на условията за действителното им съществуване - прекъсване на работата за повече от 15 работни дни на част или на цялото дружество по член 328, алинея 1, т. 4 КТ или справедлива неспособност за осъществяване на трудовия контракт по член 328, алинея 1, т. 12 КТ. За второто съображение е належащо работата обективно да не може да се прави от служащия или служителя - да вземем за пример от продавач в магазин за облекла в търговски център, затворен със заповед на министъра на опазването на здравето. Когато активността е прекратена по член 120в КТ по преценка на работодателя, да вземем за пример тъй като има малко поръчки, а разноските за поддържане на цеха са прекалено много, не става дума за справедлива, а за субективна преценка, че е по-ефективно активността да се прекрати за времето на изключителното състояние или за част от него. Тогава може да се употребява само основанието " прекъсване на работа за повече от 15 работни дни ".
Третата опция, предоставена за работодателя, е да у станови едностранно ненапълно работно време ( член 138а , алинея 2 КТ ) . Тя още веднъж може да се приложи за целия интервал на оповестеното изключително състояние или за част от него за служащите и чиновниците си от цялото дружество или от настрана негово звено. Не е възможно да се употребява за обособен служащ или чиновник и може да се приложи единствено за служащи и чиновници на цялостно работно време. Освен това работата на съответното звено или дружество не следва да е прекратена по член 120в КТ. Продължителността на новоустановеното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане (чл. 138а, алинея 3 КТ). Възнаграждението до цялостния размер на осигурителния приход за януари 2020 година на служащите и чиновниците, за които е открито ненапълно работно време, може да се компенсира от мярката " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55. Установяването на ненапълно работно време крие и своите отрицателни последствия за служащите и чиновниците. Намалява се съразмерно с непълното работно време трудовото им заплащане, натрупваният застрахователен стаж, размерът на компенсацията за безработица, което биха получавали след това и други Запазва се цялостният размер на натрупвания за интервала трудов стаж и платения годишен отпуск, тъй като непълното работно време се открива най-малко за половината от законоустановеното за служащите и чиновниците работно време.
Правото по член 138а, алинея 2 КТ се упражнява от работодателя със заповед, в която следва да се посочат новите начало и завършек на работното време, защото те няма по какъв начин да се запазят, а е мъчно в изискванията на изключително състояние да се прави изменение в Правилника за вътрешния ред в предприятието и да се спазят условията за осъществяване на съвещания по член 181, алинея 2 КТ. Нарушение на трудовото и осигурителното законодателство би било всяко полагане на труд отвън новоустановените граници на работното време, без то да е регистрирано по надлежния ред като ексклузивен труд.
Четвъртата опция, от която може да се възползва работодателя за времето на изключително то състояние , е д а даде платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие ( член 173а , алинея 1 КТ ) . Изискванията за използването й са да е прекратена работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници заради оповестеното изключително състояние със заповед на работодателя или поради акт на държавен орган по член 120в КТ. Отнася се до всеки служащ или чиновник, в това число и който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Може да се даде целия насъбран заплатен годишен отпуск или част от него.
Петата опция за работодателя е д а даде до половината от платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие ( член 7, алинея 2 ЗМДИП). Тя е използвана за всички работодатели, в това число чиито служащи и чиновници работят в предприятието или отдалечено. Ограничението е да не се дава едностранно повече от половината от разполагаемия заплатен годишен отпуск единствено за времето на изключителното състояние.
Считам, че без значение от позволеното назад деяние на ограниченията, планувани със закона, а точно - от оповестяването на изключителното състояние (13 март 2020 г.) не е правилно работодателят, възползвайки се от член 7, алинея 2 ЗМДИП, със задна дата да даде без единодушието на своите служащи или чиновници отпуск, считано от 13.03.2020 година, нито да откри за тях ненапълно работно време по член 138а, алинея 2 КТ. През интервала сред 13.03. и 24.03.2020 година те може да са работили, да са били в отпуск заради болест и прочие Затова такава заповед следва да се издаде с деяние единствено отсега нататък - от 24.03.2020 година
Законодателят вкара и с пециални п равила по отношение на периодите. Те не са задоволително ясни, нуждаят се от бъдещо прецизиране, с цел да се ползват в практиката и ще основат голям брой разногласия, както сред страните, по този начин и в съда. Спират да текат за времето от 13.03.2020 година до анулацията на изключителното състояние процесуалните периоди по трудови каузи, както и давностните периоди, с приключването на които се погасяват права на служащите и чиновниците и на работодателите (чл. 3, т. 1 и 2 ЗМДИП) - да вземем за пример за подаване на иск за анулация на нелегално уволняване, за възобновяване на работа заради нелегално уволняване и за погашение на обезщетение за нелегално уволнение; за коригиране на основанието за уволнение; за предявяване на взимане за неизплатено трудово заплащане, за обжалване на дисциплинарно наказване и други
Съгласно член 4 ЗМДИП се удължават с един месец от анулацията на изключителното състояние периодите, избрани в закон, отвън периодите по член 3 ЗМДИП, които изтичат по време на изключителното състояние и са свързани с практикуване на права или осъществяване на отговорности на частноправни субекти. Трудно е да се открие логичност в разграничението сред двата типа период - този по член 3 от този по член 4 ЗМДИП, защото с приключването на всеки период, който е обвързван с практикуване на право, се препятства реализирането му. А квалифицирането на съответния период по една от наредбите е значимо, тъй като има разнообразни правни последствия. Сроковете по член 4 ЗМДИП, за разлика от тези по член 3 ЗМДИП, не са спрени и текат, откакто законодателят планува, в случай че изтичат по време на изключителното състояние, да се удължат с един месец от анулацията му. Като периоди по член 4 ЗМДИП следва да се дефинират преклузивните периоди, които са свързани да вземем за пример с упражняването на право за търсене на имуществена отговорност от служащия или служителя по член 210 КТ; за търсене на дисциплинарна отговорност по член 194 КТ; за практикуване на право по член 345 КТ за явяване, с цел да се заеме длъжността, от която служащият или служителят е уволнен нелегално. Т.е. тези периоди текат по време на изключителното състояние и в случай че изтекат през неговия интервал, се удължават с един месец след анулацията му. Разбира се, изтичат без едномесечното удължение, в случай че изтекат в деня, идващ края на изключителното състояние. А тогава опцията за реализирането им е не по-малко осуетена, в сравнение с, в случай че изтичаха по време на изключителното състояние. Това е една от аргументите мъчно да се откри логичност в плануваните разлики в протичането на периодите по член 3 и по член 4 ЗМДИП - за какво едните се стопират, а другите не. Тази уредба ще сътвори обилни проблеми за всички правоприложители години откакто сме не запомнили за Covid-19.
Относно периода на предупреждение за преустановяване на трудовото правно отношение - смятам, че няма съображение да бъде спрян по време на изключителното състояние. Като мотив може да се уточни, че не става дума за период, с приключването на който се погасяват или получават права, а за време на битие на трудово правно отношение. Самата страна преценя дали да приключи трудовото правно отношение и в кой миг да насочи предизвестието. Дори самият период на предизвестието се дефинира по-често от контрактуваното и по-рядко, при срочните трудови контракти, е законоустановен. Самото прекъсване на периода на предизвестието, обещано от служащия или служителя, и надлежно - задължаването му да продължи да работи до края на предизвестието, би противоречало и на главен и конституционно открит принцип за свободата на труда (чл. 48, ал 3 от Конституцията на Република България) и на възбраната за насилствен труд, планувана в редица интернационалните актове, по които България е страна, в това число член 8, т. 2 от Международния пакт за цивилен и политически права. А не е допустимо поради това несъгласие да се одобри, че предизвестието на служащия или служителя тече по време на изключително състояние, а това на работодателя - не тече. Така всички предупреждения за преустановяване на трудовото правно отношение, предоставени преди, както и по време на изключителното състояние, не се стопират и може и да изтекат в рамките му. Затова и трудовото правно отношение може да се приключи с (както и без) предупреждение през интервала на изключителното състояние.
Друга наредба от изключителното законодателство, която касае периоди по трудовото законодателство, е обвързвана с груповите трудови правни отношения. Според § 49в от Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП, в действие от 09.04.2020 година, срокът за признание на представителни на работодателските и синдикалните организации по член 36, алинея 4 КТ стопира да тече до анулацията на изключителното състояние. Организациите резервират своята представителност до привършване на процедурата по член 36 КТ.
В изискванията на изключително състояние законодателят откри и редица нови з адължения , които работодателите с работещи предприятия, следва да вкарат като противоепидемични ограничения . От Заповед № РД 01-129 от 13.03.2020 година на министъра на опазването на здравето произтичат условията за: строго съблюдаване на санитарно-хигиенните условия (т. 2); преустановяването на всевъзможни всеобщи мероприятия в предприятието по време на изключителното положение( т. 5); когато е невероятно въвеждането на отдалечена работа, а трудът се поставя в работните пространства - да се провежда провеждането на засилени противоепидемични ограничения в тях, включително филтър, стерилизация и проветряване, инструктаж за съблюдаване на персонална хигиена на личния състав, като не се позволяват чиновници или външни лица с прояви на остри заразни заболявания; да се дават средства за стерилизация, персонални защитни средства, препарати стерилизация и други Със заповед на работодателя следва да се конкретизират всяка от ограниченията и показва и кое лице от чиновниците се натоварва с осъществяването и контрола им.
Със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 година на министъра на опазването на здравето се позволиха единствено наложителните пътувания от една област в друга, като измежду аргументите за напредването се включи и полагането на труд. Въведени бяха контролно-пропусквателни пунктове на входните и изходните пътища на регионалните центрове. В осъществяване на тази заповед работодателят следва да достави с уверение всеки собствен служащ или чиновник, на който при напредване от у дома до работа се постанова да пресича входните и изходни пътища на регионалните центрове или в случай че самата работа му постанова такива пътувания.
Със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 година на министъра на опазването на здравето са открити специфични правила по отношение на работодателите, осъществяващи услуги, в това число отговорности за съблюдаване на карантина и други, засягащи водачи на тежкотоварни коли (раздел III, т.1-7) и членовете на екипажите на въздухоплавателните средства (раздел III, т. 10).
Със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 година за изм. на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 година се откри задължението за носене на открити и закрити публични места (каквито са и работните помещение) на маски за еднократна или многократна приложимост или на други средства за покриване на носа и устата (т. 9). С тази заповед се задължава работодателя да обезпечи такива средства за всички свои служащи и чиновници, които следва да ги носят непрестанно до момента в който са в работните пространства.
Със Заповед № РД-01-219 от 2.04.2020 година на министъра на труда и обществената политика се детайлизираха отговорностите на работодателите в работещите предприятия. Те следва да обезпечат подобаващи условия на труд, като проведат ексклузивен инструктаж; вкарат пропускателен режим и наложително разчистване и стерилизация на работните места, санитарните пространства и местата за отмора и хранене; основат организация на работа, която да сведе до най-малко директните контакти; обезпечат условия за съблюдаване на персонална хигиена на работещите, както и добра респираторна хигиена на работното място; обезпечат персонални и групови средства за отбрана на работещите; правила за транспортните средства (дезинфекция и проветряване).
Работодателят се достави и с право краткотрайно да отстранява от работа служащите и чиновниците, които проявят грипоподобни признаци или които не употребяват предоставените им персонални защитни средства (т. 9). При неизпълнението на посочените ограничения служащите и чиновниците разполагат с правото по член 283 КТ да откажат осъществяването или да преустановят работата, когато възникне сериозна и непосредствена заплаха за живота или здравето им, като неотложно уведомят директния си началник. В тези случаи продължаването на работата се позволява, единствено след премахване на заплахата, по разпореждане на работодателя или на непосредствения началник. В член 199 КТ е планувано правото на работодателя, което може да се упражни и посредством непосредственият началник краткотрайно да в профил от работа служащ или чиновник, който се явява в положение, което не му разрешава да извършва трудовите си отговорности, а точно - демонстрира признаци на вирусна зараза, открити при направения преди началото на работното време или по време на работа филтър. Ако не носи защитна маска или не извършва друго обвързване, въведено от работодателя в осъществяване на горните заповеди, по отношение на служащия или служителя може да се осъществя административнонаказателна отговорност по член 413, алинея 1 КТ - за нарушение на разпоредбите за здравословни и безвредни условия на труд. Санкции в доста по-големи размери (чл. 413, алинея 2 КТ) заплашват и всеки шеф, който не извърши горните отговорности. Изпълнението на въведените със Заповед № РД-01-219 от 2.04.2020 година ограничения следва да се разисква с Комитетите/Групите по условия на труд в предприятията, а в предприятията с по-малко от 5 работещи - с всички служащи и чиновници. Последното обвързване (раздел II от Заповедта) ми се вижда неприложимо, защото изисква скупчване и разбъркване на служащи и чиновници, което не би трябвало да се предизвиква. Част от тези служащи и чиновници работят от разстояние. Да се изисква присъединяване им в такива ограничения значи да се призоват да отидат в предприятието, с цел да разискват ограничения, които не са използвани за тях.
Законодателят даде спомагателна опция на избрани категории служащи и чиновници да изискат да изискат използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск (чл. 173а, алинея 2 КТ), който работодателят е задължен да им даде. Искането в следва да се насочи в писмена форма като дефинира типа на отпуска - заплатен или неплатен, и уточни от кой миг и с каква дълготрайност се желае отпуск. Той не би трябвало да надвишава интервала на изключителното състояние. Категориите служащи и чиновници, които могат да се възползват от правото са следните: бременна; в напреднал етап на лекуване ин-витро, майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст; служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто; служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени, боледуващи от заболявания като диабет, исхемична болест на сърцето и др.).
Отпадат и нормативни те ограничавания за полагане на ексклузивен труд и за неговата дълготрайност за времето на изключителното състояние (чл. 8, алинея 1 ЗМДИП) за служащите и чиновниците с понижено работно време, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ.
В член 20, алинея 2 и 3 ЗВДИП се вкарва особена догадка на нормативна смяна в мястото на работа на учителите, педагогическите специ алисти и шефовете на учебни заведения , без да е належащо подписването на в допълнение съглашение по член 119 КТ. Министърът на образованието и науката може, само че не открито такова обвързване, със заповед да вкарва краткотрайни правила по отношение на съоръжение, по какъв начин да употребяват, кой ще го поддържа и кой ще поема разноските.
С наредбата на § 49б Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП са открити в ременни промени в регламентацията на труд а на служащите и чиновниците, които правят краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл . 114а КТ . За времето на изключителното състояние трудовите контракти по член 114а КТ може да се подписват за повече от един ден и още веднъж това време не се признава за трудов стаж. Разширява се кръгът от действия, за които може да се подписват така наречен трудови контракти за един ден. Не единствено за обработка на насаждения и прибиране на годишна продукция от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула, само че и за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от тютюн и от регистрирани тютюнопроизводители. Може да се уговори работа за 4 или 6 часа, до момента в който чл.114а, алинея 4 КТ условие да се подписа за 8 или за 4 часа. Потвърждава се, че, както и по завареното законодателство, не се ползват условията за: подаване на уведомления за подписване и преустановяване на трудовия договор; връчване на длъжностна характеристика; издаване на заповед за преустановяване на правното отношение. Трудовото заплащане се изплаща всеки месец, само че не по-късно от 5-о число на месеца, идващ месеца, в който е положен трудът, когато надвишава 1 месец. Осигурителните вноски за обществено и здравно обезпечаване за лицата по член 114а, алинея 1 КТ се внасят от осигурителите в периодите по член 7, алинея 1 КСО и член 40, алинея 1 от Закона за здравното обезпечаване.
Направеният преглед цели да подкрепи работодателите да вземат най-хубавото решение за справяне със сполетялата ги, както и целия свят, тежка икономическа конюнктура. Въпреки привидното им обилие, част от ограниченията са лимитирани от размерите на разполагаемите платени годишни отпуски на служащите и чиновниците, други могат да реализират нищожен потребен резултат. В същото време, в случай че работодателите, прекратили активността си, ги добавят и с възползване от обезщетенията " 60/40 " по Постановление на Министерски съвет № 55, се обвързват с поддържане на претовареност при неразбираем интервал на изключителното състояние и неспособност или неефективност въобще да продължат активността си. С натрупващия се интервал на ограничавания, неналичието на изясненост по кое време опасността от Covid-19 ще отпадне, законодателят следва да търси към този момент не решения за прекратяване на работата и за привеждане на служащите и чиновниците в отпуск или на ненапълно работно време, а по какъв начин да се възстановят вероятни размери от производствата и дейностите. Следва да се разработят съответни ограничения за обособените браншове, които да сведат до най-малко заплахата от заразяване и разпространяване на болестта, само че да позволен възобновяване на част от дейностите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ