© Цветелина Белутова Премиерът по-добре да смени екоминистъра с астроложката

© Цветелина Белутова Премиерът по-добре да смени екоминистъра с астроложката Алена.
Холометаболна политика

Метаморфозите на Нено

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "

Има един министър в третия кабинет на Бойко Борисов, който в никакъв случай нищо не знае. Доскоро той не знаеше кой е действителният притежател на концесионера на ски пистата в Банско, не знае по какъв начин по този начин на територията на България се изсипват стотици тонове отпадък – от кое място идват и чии са, не знае и по какъв начин по този начин един язовир беше източен, с цел да се стигне до водната рецесия в Перник.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов е със специфичен статут в този кабинет. Той хем се води от квотата на съдружния сътрудник Вътрешна македонска революционна организация, хем " воеводите " се вършат, че не е от тяхната чета. За тези близо три години Красимир Каракачанов не е обелил и дума по негов адрес. Мнозина си мислеха, че неналичието на политически тил ще трансформира този министър в бушон за избавяне на цялата система.

В българската политика феноменът " бих бил министър " не стартира, нито ще свърши с този кабинет. Сегашният екоминистър е от тези " специалисти ", които през годините на своята кариера претърпяват разнообразни превъплъщения. Подобно на тези " холометаболни инсекти ", които минават през цялостна трансформация в четири стадия на развиване – от яйце до имаго.

Както и споделя самият Нено Димов обратно в годините, той минава целия този път от младши специалист в Агенцията за околна среда и доближава до зам.-министър в кабинета " Костов ". Разбира се, бил е член на Съюз на демократичните сили, следва Иван Костов в новата му партия, с цел да я напусне и жигосах с думите: " ДСБ е по-вредна от обръчите на Ахмед Доган. "

Следва малко пребиване в политическия ноев ковчев на Меглена Кунева – " Движение България на жителите ", където Димов не пести рецензии към " мутренското ръководство " на днешния си министър председател Бойко Борисов.

След като не съумява да откри своята реализация от файтона на Кунева, той влиза в друго амплоа – на анализатор и началник на Института за дясна политика, трансформирал се в люпилня за фрагменти на ГЕРБ. По това време там са и днешният зам.-министър на образованието Петър Николов, някогашен крон-принц в ДСБ, както и Тома Биков, който през днешния ден е " острие " на ГЕРБ. Същият институт се трансформира в мост, който построи обединението сред ГЕРБ и Реформаторския блок. А през днешния ден е идеологически център на новото консервативно течение в родната политика и елемент за анализатори по всички фронтове - от ВиК бранша до интернационалното състояние.

Все по-видимо е, че Бойко Борисов има в кабинета си министър, който не дава отговор за нищо. Но даже и да не има вяра в човешката интервенция за необяснимите температурни върхове и промени в климата, министерстването му става все по-горещо. И в случай че Борисов ще разчита на министри, които се вършат, че не знаят и не дават отговор за нищо макар законите, по-добре да вземе в кабинета си Алена. Тя най-малко схваща от всичко.

----------- Явно не сме схванали най-важния детайл от византийската дипломация.
" Обгазяване "

И " Марсиански поток " да го назовем, по тръбата ще тече съветски газ

От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче веле "

Във външната политика ние, българите, постоянно сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток приказваме едно, на запад - друго, а в действителност вършим нещо трето. Византия сполучливо е прилагала тази политика над хиляда години и ние постоянно сме страдали от нея. Но наподобява не сме схванали най-важния ѝ детайл: че това е политика в отбрана на държавния, обществен интерес на империята. Докато при нас постоянно не е ясно в чий интерес вършим словесните и дипломатически еквилибристики.

Да вземем да вземем за пример случая с преименуването на " Турски поток " в " Балкански ". Премиерът Борисов участва на изток (в Истанбул) на откриването на " Турски поток ", който е газов план от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този план си е " Турски поток ", само че на запад - за пред Сърбия и най-много за пред Европейски Съюз и Съединени американски щати - ще го назоваваме " Балкански ". " Хитрата " ни цел е да избегнем възможни наказания, които администрацията на Тръмп може в даден миг да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но в случай че това е задачата, не беше ли по-сигурно да назовем нашата част от тръбата " Европейски " или даже напряко " Американски поток "?

Факт е обаче, че и " Марсиански поток " да го назовем, по тръбата ще тече съветски газ, приближаващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е съвсем изцяло запазен от " Газпром ". Същото важи и за потенциала на старите ни тръби по " Трансбалканския газопровод ". Както подсказва съвпадението в имената ( " балкански " и " трансбалкански " ), в този момент имаме две съвсем паралелни тръби за едно и също нещо: към 15 милиарда куб. м. съветски газ, главно транзитиращ за Европа.

Руският интерес от упражнението е явен: точно Русия взема решение от кое място да насочи количествата. Когато желае да упражни напън върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган смъкна някой съветски аероплан, газът може да мине през Украйна. За да осъществя тази благородна цел на съветската външна политика, България подарява сумата за построяването на вторите тръби и се отхвърля от към милиард евро (или левове - няма значение при такива другарски жестове) неустойки по действителен контракт за доставка на съветски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - единствено министър председателят Борисов знае.

------- Двете страни на процедура може да деконструират западната общественост.
Европа на две скорости

Готвят ли Франция и Германия прелом в Европейски Съюз

От коментар на Владимир Шопов за " Свободна Европа "

Днес Европейски Съюз е на прага на нов федералистки скок, само че този път му е дала по-скромно име: конференция за бъдещето на Европа.

Фотограф: Gonzalo Fuentes

Форумът, именуван конференция, на процедура ще продължи съвсем две години - до 2022 година Той ще бъде платформа за конфликт на хрумвания и концепции, ще има отворен край, без да се предпоставя окончателният резултат, ще прилича европейска обществена сфера с дейното присъединяване на жители, всевъзможни професионални и цивилен структури, бизнес, академичната общественост и така нататък

Продължителната конференция ще ни бъде показана като интелектуален диалог за хрумвания, полезности, бъдеще и политики. Още занапред обаче е видно, че ще станем очевидци на нещо напълно друго. Започва действителна политическа борба с възходящи залози.

Най-сигурният знак за започваща борба е ранната намеса на Франция и Германия. Те излязоха първи със своите общи хрумвания, с цел да се опитат овреме да рамкират процеса.

Макрон търси нов формат, през който да прокара някои от по-спорните си хрумвания и чака придвижване към центъра в Германия (или през нов кабинет с присъединяване на " зелените " или след промяната на Ангела Меркел), което ще приближи Германия до неговите оферти. Ако пък Доналд Тръмп бъде избран отново идната есен, френският президент ще се опита дефинитивно да институционализира нео-голисткия си анти-американизъм и да аргументира по-радикалните си интеграционни хрумвания.

Берлин пък желае малко да укроти Макрон и да го вкара в отегчителен във времето развой, с неустановен край и благоприятни условия за размиване посредством вкарване на голям брой различни гледни точки. Очевидно германците се надяват по този метод да обезвреждат по-амбициозните му хрумвания, да вземем за пример тези за еврозоната.

В същото време, двете страни към този момент оформят единодушие по някои значими тематики и последователно потеглят в една посока по други. И двете към този момент споделят картината на бъдещето, при която Европа се пробва да е изцяло независим център и на процедура се деконструира западната общественост, желаят основаването на " европейски индустриални първенци " посредством сливания, развъждане на нови промишлености посредством обществени вложения, закрепен режим на преразпределение на бежанци и имигранти, де факто отдалечаване от НАТО и други.

И двете се движат към концепцията за унищожаване на условието за цялостно единодушие по още въпроси, за преходи към квалифицирани болшинства и сгъстяване на механизмите за " Европа на две скорости ". Рискът е, че двете страни ще употребяват конференцията, с цел да придадат по-широка легитимност на полу-формирани и към момента много противоречиви политически хрумвания. И многото съвещания, полемики и думи просто ще отидат за прикриване на тази политическа действителност.