Мануел Пулгар-Видал: Когато говорим за климат, говорим за работни места и сигурност
© Надежда Чипева Още по тематиката
Недостатъчно зелена
Германия не може да съблюдава задачите си за понижаване на нездравословните излъчвания и продължава прекомерно доста да разчита на въглищата
14 дек 2017
Продължаваме напред без Тръмп
Абдикацията на Съединени американски щати от климатичното съглашение отваря поле за увеличение на въздействието на Китай и доближаването му с Европа
9 юни 2017 Единственият метод да реализираме изрично използване на съглашението е, в случай че светът може да наблюдава какво прави всяка страна. Мануел Пулгар-Видал е един от водещите международни климатични специалисти. Той е световен шеф на направление " Климат и Енергия " към WWF International. Бил е министър на околната среда в Перу и е председателствал Климатичната конференция на Организация на обединените нации в Лима през 2014 година, която приготви почвата за историческото парижко климатично съглашение.
Парижкото климатично съглашение зададе задачите си и в този момент страните би трябвало да изпълнят обещанията си. Как върви процесът до момента поради предизвестието на френския президент Еманюел Макрон, че светът губи борбата с климатичните промени?
- За някои неща сме отвън задачите, само че за други се движим в период. Трябва да признаем, че към момента не сме развили всичките си старания, с цел да спазим обещанието за 1.5 градуса по Целзий задържане на нарастването на световните температури. Но се надявам, че Междуправителствената експертна група по климатичните промени, която ще разгласява отчета си през септември, ще каже, че това към момента е допустимо – че с повишение на упоритостите можем да спазим обещанието си. Но сигурно трябват по-силни цели и по-активни дейности. Това води до оценката ми, че в същото време се движим в период.
Парижкото съглашение е развой, който ще бъде прилаган по-постепенно. Както знаете, през 2014 година съвсем целият свят сложи на масата обещанията си за понижаване на излъчванията на парникови газове, което сподели, че към момента не сме стигнали точното място, че в случай че съберем всички резултати от това, можем да реализираме задържане на нарастването на температурите покрай 3 градуса. Така че въпросът е какво можем да създадем, с цел да стигнем до 1.5 градуса. Отговорът е – да обещаем по-голямо понижаване на излъчванията. Каква е сегашната обстановка? В момента имаме така наречен Таланоа разговор сред страните, държавните управления и неправителствените организации, който би трябвало да отговори на следните три въпроса – къде сме ние, къде планираме да бъдем и по какъв начин планираме да стигнем до такава степен. Важно е, тъй като до края на тази година с отговорите на тези въпроси ще ни бъде ясно какво още би трябвало да свършим, с цел да продължим да прилагаме последователно парижкото съглашение. Също по този начин до края на тази година ще имаме утвърждението на насоките за използването на съглашението. Идеята е, че ни би трябвало механизъм за наблюдаване, докладване и премерване на намаляването на излъчванията. Защото единственият метод да реализираме изрично използване на съглашението е, в случай че светът може да наблюдава какво прави всяка страна.
Чрез какви механизми богатите страни могат да оказват помощ на разрастващите се страни да се оправят с климатичните промени?
- Парижкото съглашение включва средствата за използване. А когато приказваме за средства за използване, приказваме за финансиране, трансфер на технологии и създаване на качества. Мобилизацията на запаси не е задоволителна, с цел да се реши казусът. Затова една от най-чувствителните тематики е по какъв начин да активизираме трилионите, които са нужни, с цел да се оправим дейно с климатичните промени. Със сигурност обещанието, което беше обещано преди няколко години - да се активизират 100 милиарда $ годишно до 2020 година посредством климатичния фонд, е значимо, само че незадоволително. За да се активизират нужните средства, би трябвало да убедим освен държавните управления, само че също и финансовия бранш. Защото, когато приказваме за финанси, не става въпрос единствено за разпределяне на пари от държавните управления, а за многостранни такива действия - от банките за развиване, застрахователните компании, вложителите и други. Така че нещата се развиват, само че не са задоволителни, с цел да подсигуряват, че светът ще разполага с задоволително средства, с цел да се оправи с казуса.
Германия е възприемана за световен " зелен " водач, само че към момента разчита значително на въглищата. Смятате ли, че тази взаимозависимост може да бъде преодоляна и посредством какви политики?
- Германия показва мощно интернационално водачество във връзка с климата. От друга страна обаче, не развива вътрешни политики и дейности, с цел да приключи потребление на въглища с явен краен период. През последните месеци, през които имаше интензивни полемики за сформирането на ново държавно управление, една от основните тематики беше въглищата. Германците би трябвало да имат корав краен период за прекъсване на използването им. Споразумението за основаването на новия кабинет включва сформирането на комисия, което е добра стъпка напред, само че не е задоволително. Ако Германия не успее да дефинира краен период, Европа няма да реализира това, което даде обещание като цел до 2030 година Затова считам, че европейците ще покажат на Берлин отговорността, която се чака от него, с цел да вземе нужното решение за справяне с казуса.
Китай поставя старания в тази сфера. Мислите ли обаче, че това е задоволително?
- Случаят с Китай е доста забавен, тъй като страната стана доста мощен интернационален водач на климатичната сцена. Въпреки заканите на американската администрация да се отдръпна от парижкото съглашение Пекин, Европейски Съюз, Канада и други демонстрираха водачество за опазване и поощряване на процеса. При Китай е забавно, че те признаха своята климатична отговорност на база на вътрешните си потребности, а точно нуждата да се оправят със замърсяването и проблемите с качеството на въздуха. Китайците знаят, че единственият метод да развият страната е, като се оправят с това. В резултат те одобриха доста климатични отговорности. След парижкото съглашение Пекин Европейски Съюз и Канада проведоха среща, с която затвърдиха водачеството си в напредването на процеса напред. Също по този начин Китай сподели огромен прогрес в областта на възобновимите източници. Но това не е задоволително. Страната сходно на доста други по света би трябвало да показва по какъв начин възнамерява да увеличи упоритостите си с ясни цели и по-силни политики. Светът ще затвърди своя прогрес единствено в случай че знае, че всички вършат същото. Затова в този развой построяването на консенсус е основен детайл. Трябва целият свят да се движи в една посока. И към този момент това се случва. Засега опасността на Съединени американски щати да се отдръпват от парижкото съглашение не е формализирана. И се надавам, че те в последна сметка няма да създадат това, за което предизвестяват. Така че концепцията е да се резервира вярната посока на съвсем 200 страни.
Колко огромно затруднение е американският президент Доналд Тръмп пред световната битка против климатичните промени?
- Има доста способи да се пояснява решението на Тръмп. Първият е, че макар формалното му съобщение за евакуиране от парижката договорка американските неправителствени среди демонстрираха уговорките си за опазване на съглашението. Само няколко дни след обявлението група от 300 тогава и 2000 през днешния ден членове на университетските среди, корпорациите, гражданското общество и други основаха самодейността " Все още участваме ", която се пробва да съблюдава обещанията на Съединени американски щати макар американското политическо решение. Интересно е доколко този развой се трансформира не във фиктивен държавен развой, а в най-вече неправителствен развой. Втората интерпретация е, че макар обявлението на Тръмп учените, както и наличните доказателства са посочили какво би означавало, в случай че не действаме още през днешния ден.
Последната година имаше три огромни урагана, които удариха американските крайбрежия. Така че макар политическото решение доказателствата сочат, че би трябвало да действаме незабавно. Много щати към този момент го вършат, какъвто е казусът с Калифорния. Тя провежда климатична среща през септември, с което желае да покаже, че динамичността на дейностите на щатите и на неправителствените организации е все по този начин мощна, с цел да се опълчват на всички тези политически закани. И третата интерпретация е, че за световната сцена това е единствено опасност, която не се материализира по никакъв метод. На последната климатична среща на Организация на обединените нации нямаше никакви спънки или ограничавания, направени от американските договарящи. Това, което се случва за жалост обаче, е, че Съединени американски щати не извършват обявлението си в световен мащаб, само че го вършат във вътрешен проект. Вече трансформираха закони, които бяха признати от предшественика Барак Обама, и отдръпнаха фондове, които бяха за някои организации. В този смисъл дейната роля на жителите може да бъде единственият метод за опълчване на тези вътрешни дейности.
Рискова ли е климатичната миграция за националната сигурност на страните?
- Със сигурност. Миграцията е един от резултатите на климатичните промени. Тези резултати са свързани със сигурността – водната сигурност, здравна сигурност, енергийната сигурност и други. Когато те са наранени, миграцията става натурален развой. Част от аргументите за миграционните процеси от Африка към Европа се дължат на последствията от климатичните промени. Ако не успеем освен да се оправим с това, като понижим излъчванията, само че и да работим за акомодация и резистентност, ще продължим да имаме този проблем. Когато приказваме за климат, приказваме за две неща, които са основни за хората – работни места и сигурност. Brexit и избирането на президента Тръмп бяха основани в демократичния развой на това, което търсеха хората – работни места и сигурност. И когато мислим за климата, сигурно имаме поради работните места. Защото, когато работим за енергийния преход, по един еволюционен метод ще би трябвало да преместим хората, които работят в браншове, свързани с изкопаемите горива, към чистата сила. В Съединени американски щати нивото на растежа на заетостта в чистата сила е по-бързо и по-голямо спрямо изкопаемите горива. Така че наклонността е, че хората ще се реалокират и ще подсигурят работните си места, като отидат в чистата сила.
Как определяте хората, които отхвърлят климатичните промени?
- Като луди, защото просто няма метод да отричаш. Единственият метод да отричаш е, тъй като не искаш да видиш какво се случва. А то визира метода на живот на доста хора, и най-много на бедните. Когато видиш покачването на морските нива, топенето на ледниците, тайфуните и ураганите, сушата, няма метод да отричаш. Не можеш да отричаш доказателствата. Това е въпрос на просвета и на доказателства. Така че отричащите са слепци, които не желаят да възприемат актуалната действителност.
Как говорите с тези, които са скептични? Как ги убеждавате?
- С доказателства. Единственият метод да убедиш хората е с доказателства. Това, което сега вършим по отношение на климатичните промени, е основано на доказателства. Така че всеки да знае, че би трябвало да продължим да придвижваме тематиката напред, да покачваме упоритостите, да активизираме запаси. Защото доказателствата ни споделят всеки ден, че би трябвало да действаме точно по този метод.
В България се следи липса на доверие към природозащитните организации. Какви рекомендации бихте дали за решение на този проблем?
- Единственият метод да се решат екологичните проблеми на страна като България е посредством поощряване на разговора. Когато приказваме за околна среда, не приказваме единствено за бизнес, а за препитанието на хората, за гражданското общество, за екосистемите. Така че всеки би трябвало да приказва с другия, с цел да реализираме консенсус и да тласнем страната към по-екологични политики. Климатът не основава само проблемите, които към този момент загатнах, а визира и екосистемите. Ако продължим да ускоряваме последствията на климатичните промени, това може да засегне и хората в България посредством по-голямо замърсяване. Така че би трябвало да беседваме и да бъдем наясно, че климатът ни задължава да вземем твърди решения, да защитим някои места и да имаме безапелационни правила. Трябва да създадем основите за консенсус и разговор. Този, който ще завоюва, е планетата, а не просто секторът, бизнесът или гражданското общество.
Интервюто взе Марина Станева
Недостатъчно зелена
Германия не може да съблюдава задачите си за понижаване на нездравословните излъчвания и продължава прекомерно доста да разчита на въглищата
14 дек 2017
Продължаваме напред без Тръмп
Абдикацията на Съединени американски щати от климатичното съглашение отваря поле за увеличение на въздействието на Китай и доближаването му с Европа
9 юни 2017 Единственият метод да реализираме изрично използване на съглашението е, в случай че светът може да наблюдава какво прави всяка страна. Мануел Пулгар-Видал е един от водещите международни климатични специалисти. Той е световен шеф на направление " Климат и Енергия " към WWF International. Бил е министър на околната среда в Перу и е председателствал Климатичната конференция на Организация на обединените нации в Лима през 2014 година, която приготви почвата за историческото парижко климатично съглашение.
Парижкото климатично съглашение зададе задачите си и в този момент страните би трябвало да изпълнят обещанията си. Как върви процесът до момента поради предизвестието на френския президент Еманюел Макрон, че светът губи борбата с климатичните промени?
- За някои неща сме отвън задачите, само че за други се движим в период. Трябва да признаем, че към момента не сме развили всичките си старания, с цел да спазим обещанието за 1.5 градуса по Целзий задържане на нарастването на световните температури. Но се надявам, че Междуправителствената експертна група по климатичните промени, която ще разгласява отчета си през септември, ще каже, че това към момента е допустимо – че с повишение на упоритостите можем да спазим обещанието си. Но сигурно трябват по-силни цели и по-активни дейности. Това води до оценката ми, че в същото време се движим в период.
Парижкото съглашение е развой, който ще бъде прилаган по-постепенно. Както знаете, през 2014 година съвсем целият свят сложи на масата обещанията си за понижаване на излъчванията на парникови газове, което сподели, че към момента не сме стигнали точното място, че в случай че съберем всички резултати от това, можем да реализираме задържане на нарастването на температурите покрай 3 градуса. Така че въпросът е какво можем да създадем, с цел да стигнем до 1.5 градуса. Отговорът е – да обещаем по-голямо понижаване на излъчванията. Каква е сегашната обстановка? В момента имаме така наречен Таланоа разговор сред страните, държавните управления и неправителствените организации, който би трябвало да отговори на следните три въпроса – къде сме ние, къде планираме да бъдем и по какъв начин планираме да стигнем до такава степен. Важно е, тъй като до края на тази година с отговорите на тези въпроси ще ни бъде ясно какво още би трябвало да свършим, с цел да продължим да прилагаме последователно парижкото съглашение. Също по този начин до края на тази година ще имаме утвърждението на насоките за използването на съглашението. Идеята е, че ни би трябвало механизъм за наблюдаване, докладване и премерване на намаляването на излъчванията. Защото единственият метод да реализираме изрично използване на съглашението е, в случай че светът може да наблюдава какво прави всяка страна.
Чрез какви механизми богатите страни могат да оказват помощ на разрастващите се страни да се оправят с климатичните промени?
- Парижкото съглашение включва средствата за използване. А когато приказваме за средства за използване, приказваме за финансиране, трансфер на технологии и създаване на качества. Мобилизацията на запаси не е задоволителна, с цел да се реши казусът. Затова една от най-чувствителните тематики е по какъв начин да активизираме трилионите, които са нужни, с цел да се оправим дейно с климатичните промени. Със сигурност обещанието, което беше обещано преди няколко години - да се активизират 100 милиарда $ годишно до 2020 година посредством климатичния фонд, е значимо, само че незадоволително. За да се активизират нужните средства, би трябвало да убедим освен държавните управления, само че също и финансовия бранш. Защото, когато приказваме за финанси, не става въпрос единствено за разпределяне на пари от държавните управления, а за многостранни такива действия - от банките за развиване, застрахователните компании, вложителите и други. Така че нещата се развиват, само че не са задоволителни, с цел да подсигуряват, че светът ще разполага с задоволително средства, с цел да се оправи с казуса.
Германия е възприемана за световен " зелен " водач, само че към момента разчита значително на въглищата. Смятате ли, че тази взаимозависимост може да бъде преодоляна и посредством какви политики?
- Германия показва мощно интернационално водачество във връзка с климата. От друга страна обаче, не развива вътрешни политики и дейности, с цел да приключи потребление на въглища с явен краен период. През последните месеци, през които имаше интензивни полемики за сформирането на ново държавно управление, една от основните тематики беше въглищата. Германците би трябвало да имат корав краен период за прекъсване на използването им. Споразумението за основаването на новия кабинет включва сформирането на комисия, което е добра стъпка напред, само че не е задоволително. Ако Германия не успее да дефинира краен период, Европа няма да реализира това, което даде обещание като цел до 2030 година Затова считам, че европейците ще покажат на Берлин отговорността, която се чака от него, с цел да вземе нужното решение за справяне с казуса.
Китай поставя старания в тази сфера. Мислите ли обаче, че това е задоволително?
- Случаят с Китай е доста забавен, тъй като страната стана доста мощен интернационален водач на климатичната сцена. Въпреки заканите на американската администрация да се отдръпна от парижкото съглашение Пекин, Европейски Съюз, Канада и други демонстрираха водачество за опазване и поощряване на процеса. При Китай е забавно, че те признаха своята климатична отговорност на база на вътрешните си потребности, а точно нуждата да се оправят със замърсяването и проблемите с качеството на въздуха. Китайците знаят, че единственият метод да развият страната е, като се оправят с това. В резултат те одобриха доста климатични отговорности. След парижкото съглашение Пекин Европейски Съюз и Канада проведоха среща, с която затвърдиха водачеството си в напредването на процеса напред. Също по този начин Китай сподели огромен прогрес в областта на възобновимите източници. Но това не е задоволително. Страната сходно на доста други по света би трябвало да показва по какъв начин възнамерява да увеличи упоритостите си с ясни цели и по-силни политики. Светът ще затвърди своя прогрес единствено в случай че знае, че всички вършат същото. Затова в този развой построяването на консенсус е основен детайл. Трябва целият свят да се движи в една посока. И към този момент това се случва. Засега опасността на Съединени американски щати да се отдръпват от парижкото съглашение не е формализирана. И се надавам, че те в последна сметка няма да създадат това, за което предизвестяват. Така че концепцията е да се резервира вярната посока на съвсем 200 страни.
Колко огромно затруднение е американският президент Доналд Тръмп пред световната битка против климатичните промени?
- Има доста способи да се пояснява решението на Тръмп. Първият е, че макар формалното му съобщение за евакуиране от парижката договорка американските неправителствени среди демонстрираха уговорките си за опазване на съглашението. Само няколко дни след обявлението група от 300 тогава и 2000 през днешния ден членове на университетските среди, корпорациите, гражданското общество и други основаха самодейността " Все още участваме ", която се пробва да съблюдава обещанията на Съединени американски щати макар американското политическо решение. Интересно е доколко този развой се трансформира не във фиктивен държавен развой, а в най-вече неправителствен развой. Втората интерпретация е, че макар обявлението на Тръмп учените, както и наличните доказателства са посочили какво би означавало, в случай че не действаме още през днешния ден.
Последната година имаше три огромни урагана, които удариха американските крайбрежия. Така че макар политическото решение доказателствата сочат, че би трябвало да действаме незабавно. Много щати към този момент го вършат, какъвто е казусът с Калифорния. Тя провежда климатична среща през септември, с което желае да покаже, че динамичността на дейностите на щатите и на неправителствените организации е все по този начин мощна, с цел да се опълчват на всички тези политически закани. И третата интерпретация е, че за световната сцена това е единствено опасност, която не се материализира по никакъв метод. На последната климатична среща на Организация на обединените нации нямаше никакви спънки или ограничавания, направени от американските договарящи. Това, което се случва за жалост обаче, е, че Съединени американски щати не извършват обявлението си в световен мащаб, само че го вършат във вътрешен проект. Вече трансформираха закони, които бяха признати от предшественика Барак Обама, и отдръпнаха фондове, които бяха за някои организации. В този смисъл дейната роля на жителите може да бъде единственият метод за опълчване на тези вътрешни дейности.
Рискова ли е климатичната миграция за националната сигурност на страните?
- Със сигурност. Миграцията е един от резултатите на климатичните промени. Тези резултати са свързани със сигурността – водната сигурност, здравна сигурност, енергийната сигурност и други. Когато те са наранени, миграцията става натурален развой. Част от аргументите за миграционните процеси от Африка към Европа се дължат на последствията от климатичните промени. Ако не успеем освен да се оправим с това, като понижим излъчванията, само че и да работим за акомодация и резистентност, ще продължим да имаме този проблем. Когато приказваме за климат, приказваме за две неща, които са основни за хората – работни места и сигурност. Brexit и избирането на президента Тръмп бяха основани в демократичния развой на това, което търсеха хората – работни места и сигурност. И когато мислим за климата, сигурно имаме поради работните места. Защото, когато работим за енергийния преход, по един еволюционен метод ще би трябвало да преместим хората, които работят в браншове, свързани с изкопаемите горива, към чистата сила. В Съединени американски щати нивото на растежа на заетостта в чистата сила е по-бързо и по-голямо спрямо изкопаемите горива. Така че наклонността е, че хората ще се реалокират и ще подсигурят работните си места, като отидат в чистата сила.
Как определяте хората, които отхвърлят климатичните промени?
- Като луди, защото просто няма метод да отричаш. Единственият метод да отричаш е, тъй като не искаш да видиш какво се случва. А то визира метода на живот на доста хора, и най-много на бедните. Когато видиш покачването на морските нива, топенето на ледниците, тайфуните и ураганите, сушата, няма метод да отричаш. Не можеш да отричаш доказателствата. Това е въпрос на просвета и на доказателства. Така че отричащите са слепци, които не желаят да възприемат актуалната действителност.
Как говорите с тези, които са скептични? Как ги убеждавате?
- С доказателства. Единственият метод да убедиш хората е с доказателства. Това, което сега вършим по отношение на климатичните промени, е основано на доказателства. Така че всеки да знае, че би трябвало да продължим да придвижваме тематиката напред, да покачваме упоритостите, да активизираме запаси. Защото доказателствата ни споделят всеки ден, че би трябвало да действаме точно по този метод.
В България се следи липса на доверие към природозащитните организации. Какви рекомендации бихте дали за решение на този проблем?
- Единственият метод да се решат екологичните проблеми на страна като България е посредством поощряване на разговора. Когато приказваме за околна среда, не приказваме единствено за бизнес, а за препитанието на хората, за гражданското общество, за екосистемите. Така че всеки би трябвало да приказва с другия, с цел да реализираме консенсус и да тласнем страната към по-екологични политики. Климатът не основава само проблемите, които към този момент загатнах, а визира и екосистемите. Ако продължим да ускоряваме последствията на климатичните промени, това може да засегне и хората в България посредством по-голямо замърсяване. Така че би трябвало да беседваме и да бъдем наясно, че климатът ни задължава да вземем твърди решения, да защитим някои места и да имаме безапелационни правила. Трябва да създадем основите за консенсус и разговор. Този, който ще завоюва, е планетата, а не просто секторът, бизнесът или гражданското общество.
Интервюто взе Марина Станева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ