Аслъ Айдънташбаш: Отношения на Турция с България ще бъдат на двустранна основа, няма да минават през призмата на ЕС
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Грешният
залог на Ердоган
Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне
16 авг 2018
Султанат на едни избори разстояние
Вотът е повратна точка за Турция, тъй като е последната стъпка към реализирането на упоритостта на Ердоган да концентрира съвсем безспорна власт в ръцете си
26 апр 2018
Колко бързо е рисково бързо
Турция е първенец по напредък измежду огромните стопански системи. Опасенията са, че той е нестабилен и има риск от прегряване
5 апр 2018
Ердоган без окови
Едноличното ръководство няма да донесе стабилността и просперитета, които той дава обещание. Точно противоположното, близкото бъдеще на Турция наподобява много тъмно
21 апр 2017
Най-добри (не)приятели
Предизборната нервност докара до дипломатическо късо съединяване сред Турция и Европа. Разривът не е неминуем, само че е мъчно изправим
17 мар 2017
Превратът, от който Ердоган ще завоюва, а Турция ще загуби
Ако президентът тръгне по пътя на отмъщението, страната ще стане още по-мрачно и рисково място
17 юли 2016 Каква е вероятността връзките сред Турция и Съединени американски щати да се затоплят след освобождението на свещеник Андрю Брънсън? И за какво се стигна до толкоз мощно изостряне?
Има няколко отговора на този въпрос. Единият е, че опитът за прелом в Турция през 2016 година токсини надълбоко връзките сред Анкара и Вашингтон. Вече няма никакво доверие, най-малко от страна на Турция. Ердоган подозира, че Америка стои зад този опит за прелом против него. Така той договаря със съдружник, само че в действителност със съдружник, за който мисли, че желае да го убие. Затова и връзките са транзакционни, като правене на договорка - в жанр " аз ще направя това, в случай че ти ми дадеш това ".
Анкара смяташе, че администрацията на Доналд Тръмп ще бъде опция за ново начало. Но сред Анкара и Вашингтон не престават да висят неуредени и създаващи напрежение въпроси, като да вземем за пример закупуването от Турция на съветска ракетна система S-400, американската поддръжка за кюрдите в Сирия, вкарването в пандиза в Турция на американски жители и най-важното – следствието против Halkbank в Съединени американски щати. Според Анкара казусът с държавната банка има капацитета да провокира мощен стопански трус в Турция.
В момента Анкара и Вашингтон се пазарят и следим комплициран танц сред двете страни, в който никой не е подготвен да направи крачка обратно. Американците споделят – що за съдружник сте вие, съдружниците не си арестуват жителите, Турците дават отговор – какво въобще приказвате, Фетуллах Гюлен е в Америка, още отказвате да ни го предадете. Дълбокото съмнение е толкоз осезаемо, че диалозите не помръдват напред.
Това е повратен миг. Не споделям, че сме очевидци на исторически раздор, само че отдалечаването от Съединени американски щати е най-сериозният трус във външната политика на Турция от Втората международна война насам. Дори след освобождението на свещеник Брънсън, връзките ще останат сложни. Турция и Съединени американски щати би трябвало да стартират на чисто, с доста хладна, транзакционна настройка по всички тези въпроси, по които имат различия. Но поради това, че актуалната администрация във Вашингтон е толкоз безредна, а тази Анкара е разкъсвана сред един куп тематики, в това число поради измененията в метода на ръководство в Турция, никой не е кадърен да направи това. И се багра, че напрежението сред двете страни ще продължи.
Стигнали ли са връзките до точката, оттатък която не могат да бъдат поправени?
Не. Това към този момент не са връзки на обич, по-скоро е невъзмутима транзакция, само че към момента е допустимо да се реализира договорка. Трябва да се одобри, че Турция и Америка няма постоянно да имат общи ползи. Те ще би трябвало да намерят метод да работят дружно, когато ползите им съответстват и да работят една към друга по допустим метод, когато не съответстват. Тази нова " огромна договорка " сред тях към момента не е структурирана. Отношенията не са непоправимо повредени, само че в близко бъдеще няма да се върнат там, където бяха.
В същото време следим опити за стопляне на връзките на Турция с Европа. Докъде може да стигне то?
Не мисля, че това стопляне е връщане към остарелия формат, към процеса на присъединение към Европейски Съюз. Това е началото на нов вид връзки. Никой не би го признал, никой не би го нарекъл по този метод, само че това е началото на стратегически съюз, опит за определяне на стратегическо партньорство сред Турция и Европейски Съюз, което е доста друго от договаряния за участие.
Няма предпочитание нито в Анкара, нито в Брюксел за връщане към формата на присъединението. Но има приемане и от двете страни, че имат потребност една от друга - в икономическо отношение, за миграцията, само че също и по стратегически аргументи. Европа не може да си разреши дестабилизирана Турция. А Турция сега е изключително уязвима от вътрешната страна и извън, поради всичко, което се случва в Близкия изток. Така че има доста аргументи да се търси преначертаване на връзките и да се откри работещ формат на връзките сред Турция и Европейски Съюз. Може би никой няма да го назова с същинското му име, може би всички ще не престават с лицемерието за процеса за присъединение, само че мисля, че това ще се трансформира в стратегическо партньорство.
Какво в действителност желае Анкара от Европейски Съюз?
Когато питате дипломати от турското външно министерство, те ще ви кажат формалната линия - Турция желае да продължи по пътя на присъединение към Европейски Съюз. Но не мисля, че Ердоган вижда участието като реалистична игра. Той желае по-прагматична сделка с Европа и стопански съюз. Ясно е, че не желае да му се постановат европейските критерии за народна власт, само че е ясно и че желае да прави бизнес с Европа. И в Анкара, и в Брюксел стартира да се оформя визията, че бъдещето на връзките им е засилен митнически съюз плюс стратегически полемики – антитероризъм, енергийно съдействие, миграция, само че не безусловно път към участие.
Каква е турската политика към България? Преди имаше интензивност, в това число опити за интервенция. Каква е тактиката в този момент?
Не мисля, че има стратегическа визия. В момента в Турция има известно носене по течението. Преди няколко години имаше доста ясно обрисувана визия и към Европейски Съюз, и към съседите. Известно време водещата линия беше неосманизъм. Днес повече става въпрос за стопански ползи, да сме другари със съседите, да се опитваме да оцелеем в свят на опълчване сред велики сили – Съединени американски щати, Русия, Китай.
Турците не се усещат близки до никого, социологическите изследвания демонстрират – и това не се е трансформирало, – че те по принцип са подозрителни към всички велики сили. Но, несъмнено, със съседите е друго.
Икономическите връзки с България са нещо, за което малко се написа и приказва, само че са доста значими както за България, по този начин и за Турция. Отношенията сред двете държавни управления са положителни и функционални, най-малко на лидерско равнище. Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз обезпечи на Турция среща с водачите на Европейски Съюз, което също е значимо. Извън това, съгласно мен бъдещите връзки на Турция с България ще бъдат на двустранна основа, няма да минават през призмата на Европейски Съюз.
Има ли Турция тактика за Балканите?
Стратегията отпреди четири-пет години към този момент не съществува. Има избрана последователност към концепцията за по-близки връзки с Косово, Албания, Македония, Босна и останалите. Но в миналото доста дейната позиция на Турция на Балканите е някак смалена. Икономическата интензивност още я има, само че политическата мощ зад нея понижава. Просто тъй като Турция минава през доста травматична систематична смяна на модела си на ръководство и има крах на институциите – след преврата, чистките, икономическата рецесия те в този момент са по-слаби. Всички тези дребни влакна, които държат връзките с балканските страни, не са толкоз мощни, колкото преди. Има явно предпочитание за връзки с мюсюлманските общности в страните от Балканите. Отношенията със Сърбия също са доста положителни, в това число икономическите. Но дали има ясно обрисувана турска стратегическа политика на Балканите – съгласно мен е по-скоро интуитивна на този стадий и мощно фокусирана върху двустранните връзки.
Има смешка, че турската лира е единствената същинска съпротива на Ердоган. Доколко евентуално е надвисналият стопански провал да го принуди да промени посоката?
Възможно е, само че не се случва към този момент. Донякъде го виждаме в желанието за възстановяване на връзките с Европа, визитата в Германия в края на септември, където Ердоган беше доста сдържан и търпелив, нямаше ги типичните му гневни прояви при рецензиите против Турция. И това е обвързвано частично с икономическата накърнимост на Турция, Европа е нейният максимален пазар.
Не забравяйте, че значителният завой на Анкара към Европа при започване на предишното десетилетие пристигна след икономическия колапс в Турция от 2001 година Не е изключено и в този момент да се стигне до смяна на посоката.
Има гласове в Германия, призоваващи за някакъв тип европейска избавителна стратегия за Турция. Доколко реалистично е това?
Звучи като хубава концепция, само че има два казуса с нея. Първо, в Европейски Съюз в действителност няма механизъм с сходен мащаб. Има по-малки съществуващи механизми като програмата за Тунис и помощта за Украйна, само че в тази ситуация с турската стопанска система приказваме за доста огромен пакет. Няма нито ноу-хау, нито политическа воля да се направи това.
И второ, всеки заемодател на Турция – бил той МВФ или Европейски Съюз, ще упорства за ангажимент за промени и връщане към основаното на правила ръководство на стопанската система. Европа няма да желае просто да написа празни чекове. Европейски Съюз обаче няма ноу-хау по какъв начин да изисква налагането на стопански промени, по тази причина и МВФ беше сътрудник по програмата за Гърция. Няма по какъв начин с Турция да бъде по-различно. Дори Европейски Съюз да е водещ, ще би трябвало да участва и МВФ като надзирател. Но Ердоган продължава да твърди, че главата с МВФ е затворена и това не е алтернатива.
Как виждате Турция след 10 години? Ще бъде ли Ердоган още президент? Той самият има ли визия какво ще пристигна след него?
Това е доста сложен въпрос. Турция опровергава всички аналитични прогнози. Предположението в този момент е, че Ердоган ще ръководи Турция до края на живота си. Но не можем да сме сигурни, че ще стане по този начин.
Турция е доста динамично общество. В момента хората, които поддържат Ердоган, са близо толкоз, колкото и тези, които са против него. Двата лагера са разграничени съвсем поравно, не са 80% към 20% примерно.
Едно от нещата, които вършат живота на Ердоган по-лесен, е, че главната опозиционна партия в Турция е доста неефективна и извънредно тромава в организирането на тези 50%, които не харесват президента. Докато опозицията продължава по този път, Ердоган ще остане на власт.
Не можем обаче да изключим появяването на кандидат, който в действителност да провокира Ердоган. Това няма по какъв начин да бъде някой от светската съпротива, би трябвало да бъде от дясноцентристкия набор. Някой като Тургут Йозал, който изгря и стана доста известна фигура през 80-те.
Очакването е, че Ердоган ще е президент през идващите 10, 20 или 30 години. Но няма гаранции, че ще стане по този начин. Защото обществото е разграничено на половина, а и икономическата рецесия едвам стартира и резултатите от нея занапред ще се демонстрират. Всички турци, от всички съсловия и прослойки, се интересуват от стопанската система. Сега сме при започване на сложен интервал и спадът още не се усеща от хората, само че след година-две обстановката може да бъде много по-различна. Ако опозицията се вземе в ръце и покаже на турците, че е способна да ръководи и да се погрижи за стопанската система, може да има поврат. Профил
Аслъ Айдънташбаш е старши анализатор в турския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Преди това е работила като публицист във вестниците " Сабах " и " Милиет ", а също и като водещ на предаване в CNNTurk. Има изявления в International Herald Tribune, The Wall Street Journal, The New York Times, Forbes, Politico.com и Newsweek. 
