Горе на хълма
© Асен Тонев 248
хиляди туристи са посетили Царевец предходната година, което го прави най-популярния туристически обект в България. " Хайде, давайте нагоре, но бързо ", споделя с неспокойствие защитата на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно денем. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и дейната част на деня от дълго време е предходна. Нагоре, до момента в който стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква тирада: китайска, японска, испанска, португалска, френска, британска и така нататък
Това не е толкоз изненадващо: архитектурно-музейния резерват " Царевец " е най-популярния туристически обект в България съгласно данните на плана на " Нет Инфо " " Опознай " (официална държавна ранглиста няма). През 2018 година да вземем за пример хълмът е посетен от общо 248 хиляди туристи, сочат данните на Регионалния исторически музей във Велико Търново, под чиято пълномощия е обектът. След " Царевец " остават Античният спектакъл в Пловдив, Етъра в Габрово, Рилския манастир и Шипка, само че, несъмнено, в подобен вид статистики не могат да бъдат взети поради туристите без билети, да вземем за пример в " Александър Невски " в София, които евентуално са най-многобройни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Две години по-рано посетителите на " Царевец " са 228 хиляди, а наклонността на нарастване наподобява устойчива и тази, като за първото шестмесечие Велико Търново отбелязва 11% растеж на туристите в града. За първите шест месеца на 2019 година броят на туристите, посетили Царевец, е над 123 хиляди души - с ангажимента, че вторите шест месеца съвсем наложително са по-силните за годината поради топлите месеци и празници като Деня на независимостта.
Царевец преди реставрациите
Фотограф: Дневник [Регионален Исторически Музей]
Успешен - да, достоверен - не толкоз
Рекламни и медийни материали за Царевец постоянно подканват за " среща с историята на България " или опция за туристите да се допрян до същинското. В това има дребен проблем - да, достоверността на Царевец е безспорна, само че единствено дотолкоз, че в миналото хълмът в действителност е бил дом на българските царе от средновековието. Почти всичко останало, което виждат туристите през днешния ден, е възстановка, освен това нескрита и на моменти много явна, стига човек да се загледа.
Първата врата, през която минават посетителите, да вземем за пример е възобновена през 1932 година, а последната - през 1971 година Проблем с портите няма, тъй като археолозите са единомислещи, че те са съществували, а последната достоверна от тях се е издигала чак до 1889 година, задоволително дълго във времето, че да влезе в хрониките и на актуалните историци.
Не по този начин стоят нещата с двата най-силно привличащи туристи обекта на хълма: Балдуиновата кула и църквата " Свето Възнесение Господне ". Кулата е възобновена през 1933 година по сходство на тази в Червен и е напълно плод на легендата, че там е бил държан и след това е срещнал гибелта си латинския император Балдуин Фландърски след борбата при Одрин през 1205 година, извоювана от българите. Дори в легендата да има истина, Балдуин сигурно не е лежал в кулата, основана над 700 години след гибелта му.
Църквата е различен въпрос, който постоянно е противен за разискване измежду ядрото на православната общественост в България. Проучванията къде се е намирала и по какъв начин е изглеждала църквата на върха на хълма се правят през 60-те години на ХХ век, а днешният храм е приключен през 1985 година Понеже възстановката става напълно по време на комунистическия режим, при който религията надалеч не е преди всичко, стенописите, дело на Теофан Сокеров, и до през днешния ден будят разногласия дали " Свето Възнесение Господно " е християнски храм или недобре скрита агитация на комунистическия режим и прослава на атеистичната просвета. На стените на църквата да вземем за пример Исус Христос е показан по-скоро като актуален мачо, а не като Спасителя, до момента в който Богородица наподобява подозрително доста на Людмила Живкова.
Стари фотоси на Царевец, преди реставрациите, демонстрират ясно какъв брой огромни тъкмо са били те. В момента, наподобява, търновци към този момент са приели истината за достоверността на Царевец - единствено преди 10 години Иван Църов, шеф и до през днешния ден на Регионалния исторически музей, разяснява пред медии, че обектът не може да бъде обезопасен, тъй като ще бъде " нарушен достоверният тип на крепостта ". Днес сигурността е на половина решен проблем: от една страна, има указателни табели и постоянни звукови сигнали за покачване на вниманието, само че, от друга, съвсем липсват хора, които да наглеждат или оказват помощ на туристите, когато има потребност, като се изключи тур гидовете.
И въпреки всичко Царевец като най-посещавания туристически обект в България би трябвало да бъде посочен като история на триумфа. Дори при по-внимателно вглеждане да си проличава, че сигурно се намирате в XXI, а не XII век, липсват откровени бутафории, каквито могат да бъдат открити измежду други туристически дестинации в страната, а работата с туристите най-малко досега дава ясно забележим плод.
Общо всички обекти под контрола на Регионалния исторически музей в града, които включват още хълма Трапезица, Археологическия музей и други, са били посетени над 440 хиляди пъти през 2018 година " Капитал " отнесе към музея въпроси по отношение на приходите от билети от обектите, само че изданието не получи отговор под претекст, че това е в компетенцията на финансовия отдел на общината.
Царевец през днешния ден
Фотограф: Цветелина Белутова
Пътят към модерността
Днес множеството фотоси на Царевец са направени нощем, по време на някое от изданията на спектакъла " Звук и светлина ". Той се провежда от общината по време на всички публични празници и е безвъзмезден, а останалите издания са частни. Цените на билетите за панорамната тераса на шоуто " Звук и светлина " са 10 лева за дете и 20 лева за възрастен, само че на практика шоуто може да бъде гледано от редица места в града, като броят на феновете явно не може да бъде следен. Уловката е, че гратисчиите получават единствено 50% от спектакъла, т.е., единствено " Светлина ", тъй като аудиосистемите са конфигурирани по този начин, че да се чуват единствено на избрани места.
Най-често частните събития са по избор на туроператорите, като туристите го гледат от специфична площадка, основана с тази цел. При безплатните събития той може да се следи и от градския площад, където има конфигурирана аудиосистема за повече хора.
Борислав Йорданов, шеф на общинското сдружение " Царевград Търнов ", което дава отговор за спектакъла, както и за проведените туристически групи, които посещават града, споделя, че Велико Търново не се въздейства изключително от спадовете в туризма в България и е целогодишна дестинация. А един от най-честите проблеми е неналичието на задоволително места за туристите. " Работим с над 80 туроператора. Когато пристигна най-натовареното време, към националните празници, просто няма задоволително леглова база в града ", споделя той.
" Царевград Търнов " има доходи 1.15 млн. лева за 2018 година и облага 25 хиляди лева През последните години оборотът на сдружението е относително непрекъснат. За миналото десетилетие най-силната година е 2009 година, когато приходите са 1.37 млн. лева Но общинското сдружение прави и други туристически действия и има сред 23 и 35 чиновници през последните три години.
Според Йорданов към този момент интензивно се разискват други типове занимания, които да включват Царевец, като 3D мапинг шоута. " В момента тези проекти са още в зародиш, а и постоянно културната стратегия е прекомерно натоварена и не ни оставя доста време ", споделя още той. " Звук и светлина " е шоу на към този момент близо 35 години - първият театър е през 1985 година и Йорданов споделя, че разноските по едно лъчение на театър са към 800 лева " Разходите ни не са малко, тъй като това е техника на към този момент съвсем 40 години, която скоро ще бъде актуализирана ", споделя той. Дори " Звук и светлина " да продължава да бъде сполучливо шоу, градът рано или късно ще би трябвало да огледа към бъдещето и новите благоприятни условия, които дават модерните технологии.
хиляди туристи са посетили Царевец предходната година, което го прави най-популярния туристически обект в България. " Хайде, давайте нагоре, но бързо ", споделя с неспокойствие защитата на хълма Царевец на туристи, които са решили да се качат горе късно денем. До края на работното време на Царевец има по-малко от час и той ги пуска, без да платят вход: туристите са малко и дейната част на деня от дълго време е предходна. Нагоре, до момента в който стигне църквата на върха, човек може да чуе всякаква тирада: китайска, японска, испанска, португалска, френска, британска и така нататък
Това не е толкоз изненадващо: архитектурно-музейния резерват " Царевец " е най-популярния туристически обект в България съгласно данните на плана на " Нет Инфо " " Опознай " (официална държавна ранглиста няма). През 2018 година да вземем за пример хълмът е посетен от общо 248 хиляди туристи, сочат данните на Регионалния исторически музей във Велико Търново, под чиято пълномощия е обектът. След " Царевец " остават Античният спектакъл в Пловдив, Етъра в Габрово, Рилския манастир и Шипка, само че, несъмнено, в подобен вид статистики не могат да бъдат взети поради туристите без билети, да вземем за пример в " Александър Невски " в София, които евентуално са най-многобройни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Две години по-рано посетителите на " Царевец " са 228 хиляди, а наклонността на нарастване наподобява устойчива и тази, като за първото шестмесечие Велико Търново отбелязва 11% растеж на туристите в града. За първите шест месеца на 2019 година броят на туристите, посетили Царевец, е над 123 хиляди души - с ангажимента, че вторите шест месеца съвсем наложително са по-силните за годината поради топлите месеци и празници като Деня на независимостта.
Царевец преди реставрациите
Фотограф: Дневник [Регионален Исторически Музей]
Успешен - да, достоверен - не толкоз
Рекламни и медийни материали за Царевец постоянно подканват за " среща с историята на България " или опция за туристите да се допрян до същинското. В това има дребен проблем - да, достоверността на Царевец е безспорна, само че единствено дотолкоз, че в миналото хълмът в действителност е бил дом на българските царе от средновековието. Почти всичко останало, което виждат туристите през днешния ден, е възстановка, освен това нескрита и на моменти много явна, стига човек да се загледа.
Първата врата, през която минават посетителите, да вземем за пример е възобновена през 1932 година, а последната - през 1971 година Проблем с портите няма, тъй като археолозите са единомислещи, че те са съществували, а последната достоверна от тях се е издигала чак до 1889 година, задоволително дълго във времето, че да влезе в хрониките и на актуалните историци.
Не по този начин стоят нещата с двата най-силно привличащи туристи обекта на хълма: Балдуиновата кула и църквата " Свето Възнесение Господне ". Кулата е възобновена през 1933 година по сходство на тази в Червен и е напълно плод на легендата, че там е бил държан и след това е срещнал гибелта си латинския император Балдуин Фландърски след борбата при Одрин през 1205 година, извоювана от българите. Дори в легендата да има истина, Балдуин сигурно не е лежал в кулата, основана над 700 години след гибелта му.
Църквата е различен въпрос, който постоянно е противен за разискване измежду ядрото на православната общественост в България. Проучванията къде се е намирала и по какъв начин е изглеждала църквата на върха на хълма се правят през 60-те години на ХХ век, а днешният храм е приключен през 1985 година Понеже възстановката става напълно по време на комунистическия режим, при който религията надалеч не е преди всичко, стенописите, дело на Теофан Сокеров, и до през днешния ден будят разногласия дали " Свето Възнесение Господно " е християнски храм или недобре скрита агитация на комунистическия режим и прослава на атеистичната просвета. На стените на църквата да вземем за пример Исус Христос е показан по-скоро като актуален мачо, а не като Спасителя, до момента в който Богородица наподобява подозрително доста на Людмила Живкова.
Стари фотоси на Царевец, преди реставрациите, демонстрират ясно какъв брой огромни тъкмо са били те. В момента, наподобява, търновци към този момент са приели истината за достоверността на Царевец - единствено преди 10 години Иван Църов, шеф и до през днешния ден на Регионалния исторически музей, разяснява пред медии, че обектът не може да бъде обезопасен, тъй като ще бъде " нарушен достоверният тип на крепостта ". Днес сигурността е на половина решен проблем: от една страна, има указателни табели и постоянни звукови сигнали за покачване на вниманието, само че, от друга, съвсем липсват хора, които да наглеждат или оказват помощ на туристите, когато има потребност, като се изключи тур гидовете.
И въпреки всичко Царевец като най-посещавания туристически обект в България би трябвало да бъде посочен като история на триумфа. Дори при по-внимателно вглеждане да си проличава, че сигурно се намирате в XXI, а не XII век, липсват откровени бутафории, каквито могат да бъдат открити измежду други туристически дестинации в страната, а работата с туристите най-малко досега дава ясно забележим плод.
Общо всички обекти под контрола на Регионалния исторически музей в града, които включват още хълма Трапезица, Археологическия музей и други, са били посетени над 440 хиляди пъти през 2018 година " Капитал " отнесе към музея въпроси по отношение на приходите от билети от обектите, само че изданието не получи отговор под претекст, че това е в компетенцията на финансовия отдел на общината.
Царевец през днешния ден
Фотограф: Цветелина Белутова
Пътят към модерността
Днес множеството фотоси на Царевец са направени нощем, по време на някое от изданията на спектакъла " Звук и светлина ". Той се провежда от общината по време на всички публични празници и е безвъзмезден, а останалите издания са частни. Цените на билетите за панорамната тераса на шоуто " Звук и светлина " са 10 лева за дете и 20 лева за възрастен, само че на практика шоуто може да бъде гледано от редица места в града, като броят на феновете явно не може да бъде следен. Уловката е, че гратисчиите получават единствено 50% от спектакъла, т.е., единствено " Светлина ", тъй като аудиосистемите са конфигурирани по този начин, че да се чуват единствено на избрани места.
Най-често частните събития са по избор на туроператорите, като туристите го гледат от специфична площадка, основана с тази цел. При безплатните събития той може да се следи и от градския площад, където има конфигурирана аудиосистема за повече хора.
Борислав Йорданов, шеф на общинското сдружение " Царевград Търнов ", което дава отговор за спектакъла, както и за проведените туристически групи, които посещават града, споделя, че Велико Търново не се въздейства изключително от спадовете в туризма в България и е целогодишна дестинация. А един от най-честите проблеми е неналичието на задоволително места за туристите. " Работим с над 80 туроператора. Когато пристигна най-натовареното време, към националните празници, просто няма задоволително леглова база в града ", споделя той.
" Царевград Търнов " има доходи 1.15 млн. лева за 2018 година и облага 25 хиляди лева През последните години оборотът на сдружението е относително непрекъснат. За миналото десетилетие най-силната година е 2009 година, когато приходите са 1.37 млн. лева Но общинското сдружение прави и други туристически действия и има сред 23 и 35 чиновници през последните три години.
Според Йорданов към този момент интензивно се разискват други типове занимания, които да включват Царевец, като 3D мапинг шоута. " В момента тези проекти са още в зародиш, а и постоянно културната стратегия е прекомерно натоварена и не ни оставя доста време ", споделя още той. " Звук и светлина " е шоу на към този момент близо 35 години - първият театър е през 1985 година и Йорданов споделя, че разноските по едно лъчение на театър са към 800 лева " Разходите ни не са малко, тъй като това е техника на към този момент съвсем 40 години, която скоро ще бъде актуализирана ", споделя той. Дори " Звук и светлина " да продължава да бъде сполучливо шоу, градът рано или късно ще би трябвало да огледа към бъдещето и новите благоприятни условия, които дават модерните технологии.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ