Чувствате ли се понякога сякаш сте изгубили центъра на вътрешната

Чувствате ли се от време на време като че ли сте изгубили центъра на вътрешната си опора? Как с всяка дума, взор се разклащате, губите убеденост? В такива моменти търсим опора в неща отвън себе си - четем книги по самоусъвършенстване, вървим на семинари. Но отново нещо в нас крещи, че сме изгубили връзката с този вътрешен център - не се познаваме, това не е животът, който желаеме. Независимо по какъв начин усещаме нашата женственост, себе си, своите сили или недостатъци, общуването с мъжете, метода, по който гледаме на света, има няколко неща, които е належащо да вършим, с цел да поддържаме връзка със себе си.

“Най-важното изискване да бъдем почтени към себе си. Да не се боим да се проучваме, да споделяме най-малко мислено неприятни истини, да сме смели и да сме правилни на себе си. ”

Как дамите се отдалечаваме от себе си?

Избягваме да проучваме възприятията си, настроенията си, нюансите в тях. Плъзгаме се по пътя на първичните реакции и елементарно минаваме от една прекаленост в друга. Защо предходната връзка свърши зле? Защо изпитвам злост към тази или онази колежка? Защо майка ми към този момент на толкоз години съумява с толкоз малко по този начин да ме подразни? С отговорите на сходни въпроси научаваме малко или доста за самите себе си.

Доверяваме се на непознатото мнение за нас самите. Това, което другите считат за вярно, правилно. Как би трябвало да изглеждаме, да се държим, да приказваме. Вместо да вникваме в качествата си, в минусите си, ние се отразяваме в приятелките си, мъжете си, хората в близост с престиж. Запазването на нашата еднаквост е най-важният белег на съзряване. Ние решаваме кое по какъв начин да ни влияе и би трябвало да следваме същността си, а не различен да ни споделя каква би трябвало да е тя.

Не показваме какво мислим и усещаме, заобикаляме да назоваваме съответно нещата с същинските им имена. Това не значи да сме безочливи и прекомерно директни, а въобще да не търсим метод да канализираме отношение, страсти, стремежи. Задържането на страсти е толкоз неправилно, че съгласно някои холистични лекари води до заболявания. Има безчет доста способи да изразим себе си без експанзия, директна борба.

Не слушаме телата си си. Голяма част от функционалностите на организма се въздействат от хормоните. При дамите потоците естроген, окситоцин, пролактин дават звук на прочувствени положения - активност, невисок тонус, еуфория, ниско самочувствие. Вслушването на сигналите, които тялото подава, е ключ към положителното чувство, което имаме за себе си в това тяло. Когато сме вяли, да си останем у дома, когато се усещаме красиви, да излезем на открито измежду хора.

Не отдаваме значение на общуването с други дами. Общуването с други дами - приятелки, майки, сестри, по-възрастни дами, дъщерите ни е значимо за миговете, когато имаме потребност от схващане, познание за света и опит, разтуха и малко неприличен смях. Много по-добре е, вместо да четем притчи и да споделяме цитати, да се обадим на някоя жена, на която имаме доверие. Начинът, по който ние проучваме между тях събитията, има голям лековит резултат върху нас.

Отделяме прекомерно огромно внимание на мъжете. Да, значими са, да постоянно ще приказваме и мислим за тях, само че те са единствено една, даже и значима, частица от нашия живот. фиксирането във връзки и раздели, в безкрайни разбори " той за какво какво и по какъв начин е сторил или споделил ", изсмуква от градивната ни мощ и заключва силата ни в задънена улица.