Чувам, че България“ (т.e. ресорните ведомства и техните подведомствени държавни

Чувам, че „ България “ (т.e. отрасловите ведомства и техните подведомствени държавни фондове и фирми) щяла с левски скок да се впусне в лов за еднорози, тоест да се включи в „ европейската стратегия за нововъведения “ посредством обилно и ускорено подкрепяне на „ започващи бизнеси “ (start-ups). За задачата щели да заделят няколко от обетованите 15 милиарда евро в бюджета на Брюксел за родината ни. Прочутият „ Фонд на фондовете “ (държавна администрация, основана да стиска европейските пари, неизползвани за каквото са били предопределени и застрашени Комисията да ги желае обратно) към този момент подготвил специфични „ принадлежности “ за тази цел. Даже сключил контракти с няколко ловци на еднорози, подготвени незабавно да развъртят „ инструментите “.

„ Еднорози “ назовават финансовите чудеса,

които съгласно борсовите рекламисти се случвали един път на незнамколкоси опита начинаещи, никому незнайни, само че гениални мислители да създадат от безспорното нищо бизнес за милиарди и стотици милиарди. Седнали двама студенти да пишат курсова работа и измислили логаритъм за търсене на данни, пуснали го да рови в Мрежата, добавили остроумен нов метод за рекламиране, компанията им хвръкнала като ракета, след двадесетина години коства трилион $. Други двама наели гараж да вършат изчислителни машинки – и в този момент огризката от ябълка, която им знак, също коства трилион. Трети малчуган, вместо да гони момите в студентското общежитие, направил уебсайт да събира фейсовете им. И целия свят се влюбил в тъкмо това интернет воайорство. И той – трилион. Знаете и другите приказки за еднорози, повтарят ги непрекъснато. Само че

това, което не споделят,

е какъв брой постоянно се случват финансовите чудеса. Чудеса в действителност не стават в никакъв случай. Понякога напълно рационални планове, подготвяни с години, с професионална организация и финансиране, се показват като приказки, с цел да вдъхнат на наивните народи религия, че чудеса въпреки всичко има. Нашата специалност, занаятът на банкерите, се е родил в храмовете на античните Йерихон, Ериду и Ур, с цел да прави от вярата пари. Колежката Айлийн Лии, нарекла чудодейно печелившите начинаещи компании „ еднорози “ има чуство за комизъм, само че е била почтена: еднорози не съществуват. Само лакомията на клиентите, съчетана със солидна доза вродена нелепост, ги кара да си фантазират, че има планове в които да вложиш 100 $, да легнеш на хълбок да се събудиш с милион в сметката. Това е същият нагон, който събира милиарди в казината. Всъщност против всеки $, извоюван от сполучливи вложения в рискови започващи планове стоят най-малко 3 $ загуби от започващи планове, които се провалят и банкрутират без да покрият направените разноски. Подобно е съотношението облаги към направени залози в множеството хазартни игри. Има една единствена причина за неистовия блян да се залага на начинаещи компании с несигурни, само че обещаващи планове -

магията на започващите:

те са единствените на пазара, които могат да реализират облага в пъти, - хиляди, в най-лошия случай - в стотици проценти годишно. Наложила се, одобрена и постоянна компания, едвам е добра, ще се похвали в най-хубавия случай с десетки проценти облага. Начинаещият бизнес няма струпване, при него всеки триумф е от нищото, т.е. от минималното влагане, нужно с цел да стартира работа. А от капитала-семе (seed capital), посадено от бизнесмените на рисковата почва на евентуалната опция, може да поникне финансов баобаб. И тогава създателите на плана и първата вълна вложители в него ще създадат великия удар. Те са уловили еднорог. От размера му зависи сумата на облагата. „ Еднорозите “ са започващи компании, които събират при в началото предложение на акции на борсата над 1 милиарда $. Но има и декахорни (те набират над 10 млрд.), към този момент и хектахорни, оценени над 100 милиарда $. Като китайската финансова мравка (Ant Financial Services), отгледана от Алибаба Груп. под името Алипей и оценена към този момент на 150 милиарда $. Пандемията забави предстоящата гигантска договорка за стартиране на мравката-гигант на фондовия пазар. Големият удар следва, а съгласно мен следва и

гигантско отчаяние

както постоянно, когато опциите на една концепция, колкото и рационална да е тя, се сблъскат с коварството на живота. Когато една велика концепция излезе от лабораториите или слезе от чертожните дъски, с цел да се трансформира от проучвателен план в действителен бизнес, тя се сблъсква с конкуренцията и с клиентите, които чакат от нея векидневна, усърдна работа, обезпечено качество, надеждни доставки и преференциални цени. За жал малко на брой от без друго нищожния брой гении, увенчани със славата на велики откриватели, могат да се похвалят, че са станали най-малко прилични предприемачи. Вземете за образец Тесла – не еднорога на господин Мъск, а същинския, - великия изобретател Никола Тесла от с. Смилян в Хърватия. Всичките му бизнес инициативи са цялостен неуспех. За разлика от своите някогашни работодатели Кока Кола и Едисон, той не ставал за скучната, еднообразна и къртовска работа на предприемача. А да не приказваме, че с разсаждане на фантазии, оповестяване на обещания и продажба на упования, т.е. с развъждане на започващи бизнеси се занимават прекомерно разнообразни хора.

Гениите са необичайност, мошениците са легион

(и) в този поминък. Особено в него. Освен естествения риск на започващия бизнес – упованието за изобретение просто да не сбъдне, откритието да не може да стане конкурентен бизнес, и високата детска смъртност на начинаещите компании, са познати към две дузини типови измами на лакоми и наивни вложители. Не е нужно да четете учебника за дипломирани следователи по измамите (CFE, те са колегия във финансите, като анализаторите, CFA, инспекторите, CA и CIA). Припомнете си историите за тръста „ Питърс, Тъкър и Сатана “ в разказите на сътрудника Уилам Портър, несретник банкер, само че вечен под името О. Хенри. Чудесно и изчерпателно встъпление в теорията и практиката на финансовата машинация. Искрено го предлагам за българските държавни чиновници, които ще „ предизвикват и финансират започващи бизнеси “. Поредният европейски приоритет. Това е цялостен парадокс!

Кой, по дяволите, залага на новак?

Нима човек със здрав разсъдък връхлита в болничното заведение с зов: „ Има ли тук някой новак хирург? Горя от предпочитание да го насърча и ще му платя да ме лекува! “. Или пък да е икономисал за къща и афишира конкурс за започващи строители? Само господа със стабилен стаж на брюкселските хранилки могат да стигнат до брилянтната мисъл да влагат държавни пари в започващи компании. За това има безчет капиталови банкери, „ бизнес ангели “ и прочие майстори на финансов хазарт. Те си владеят занаята. А държавният чиновник в него ще е яре младенец, пратено да насърчи растежа на алигаторите. Болката ще е огромна. Загубите ще са потресаващи. „ Обаче някои хора просто умират да ги измамиш “, споделя мъдрият Джеф Питърс от оня концерн.

Вместо да залага на финансовата рулетка, страната по-добре да съблюдава разпоредбите на банкерите (много добре ги е обяснил нашият преподавател Атанас Буров на Михаил Памукчиев – Топалов, таман ги разгласяват във в. Труд). Финансира се потвърденият. Начинаещият, в случай че учителите му го оценят, се отглежда в лабораторията, в академията – на мизерна заплата, само че с опция да се потвърди и утвърди. И никакъв бизнес! Глупаво до смях е по какъв начин трябвало да караме компаниите да (съ)финансира образованието и фундаменталната просвета, а пък страната – начинаещите бизнеси. Това са хрумвания като от обърнатите наобратно светове на Тери Пратчет, гротески от картини на Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария. Бюджет – гротеска. Писъкът ще се чуе.