Чудовищата се раждат във войната и развихрят своето най-черно въображение

Чудовищата се раждат във войната и развихрят своето най-черно въображение за основаването на разнородни зверства, които до този миг не са били даже известни. В единствената война на територията на Съединени американски щати, тъкмо такива мъже се запомнят и демонстрират, а измежду тях е военачалник Джордж Пикет. Вирджинският благородник не може да се похвали като някои от най-елитните кадети на Американската военна академия. Въпреки това я приключва през 1846 година Като доста други възгордели се ученици, той също ще покаже завладяващ темперамент на фронта. За него успеха на Конфедерацията е повече от нужна.

Преди блестящите победи, генералът ще стане очевидец на впечатляващо кръвопролитие, за което даже не е подозирал. Битката за Гетисбърг ще коства доста и ще промени дребният човек вечно. Сражението се случва в късния следобяд на 2 юли 1863 година Командата за офанзива не идва от него, а от военачалник Робърт И. Лий. Решението се оказва повече от съдбовно и единственото, което остава за Пикет е да гледа по какъв начин съвсем 9000 боеца са пометени от пушките на съперника. Сред убитите има и доста ранени, които са прибрани като военнопленници. Джордж Пикет е заставен да се отдръпна, а когато има заповед да събере всички свои бойци на събирателен пункт, дава отговор: „ Генерале, нямам никакви бойци! “. Не е ясно дали поради провалянето или заради неналичието на хора, само че губещият е изпратен в Северна Каролина, където би трябвало да дава отговор за реда. По всичко проличава, че около него се оформя неволя след неволя.

Снимка: By Thure de Thulstrup – Original scan: Library of Congress – N.B. The description the LoC gives manages to combine George Pickett (Confederate, leader of the charge) and Winfield Hancock (Union, defended against the charge) into one person, George Hancock. This is, of course, nonsense, and an error has been reported., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23538787

Щатът, въпреки и зависещ на Конфедерацията, постоянно демонстрира и благосклонности към северните придвижвания и възможната индустриална гражданска война. Мнозина отхвърлят да попълнят редиците, дезертьорите също са фактор. Върлуват размирен групи, съюзници-мародери и други особени главоболия. Гладът също се прокрадва, а опитите на Пикет да откри спомагателни сили, с цел да овладее района, всякога се оказват напразни. Накрая се отхвърля и реалокира в Питърсбург с младата си брачна половинка Сали. През 1864 година съюзническата войска съумява да овладее Нов Берн и да употребява пристанищата и земята, с цел да се изхранва. Пикет е обнадежден от обстоятелството, че със завладяването на този град ще има опция най-сетне да стигне до нужните запаси. Получава сухопътни и морски помощи, с цел да върне тази територия. С помощта на 13 000 души, генералът атакува Нов Берн от югоизток. Атаката обаче не се развива по верния метод и всичко, което може да се обърква, се случва.

В графата си записва още една доста черна загуба. Победените би трябвало да изминат към 50-60 километра до Кинстън. Единственият триумф е залаваянето на 500 противников офицера. Повечето хванати се оказват някогашни бойци на конфедерацията, които избират да се борят за по-силната страна и да се възползват от по-добрите условия. Поради сериозните провали, генералът най-сетне взема решение да осъди всички бойци като предатели. Пикет има вяра, че в случай че разстреля хванатите, останалите най-сетне ще спрат да бягат. Генерал Джон Пек от съдружниците изпраща писма, с които да подсети на своя конкурент за разпоредбите на войната, само че по този начин или другояче е късно. Голяма част от арестуваните се намират в Северна Каролина и когато Пек написа второ писмо, прави най-голямата си неточност – изброява 53-ма офицери, които упорства да бъдат пуснати. Осъждат 22-ма души, измежду които и 15-годишен Ира Нийл.

Той изпълнявал ролята на барабанчик в строя и в никакъв случай не е вдигал пушка, само че все пак е наказан на гибел. Липсва бесило, което да извършва присъда за 13 души по едно и също време. Местните поданици построяват такова за пари, а палачът се явява самичък измежду своите съграждани и декларира, че за пари и облекла ще направи всичко. На обществената сцена излизат по 13 души и след всяка екзекуция се събличат голи и остават да лежат на земята. Голяма част от фамилиите, които разпознават своите близки, стартират да ги прибират, до момента в който други се заравят в всеобщи гробове. Не е ясно какъв брой тъкмо време е належащо, с цел да се екзекутират толкоз доста хора, само че малко по-късно, посланието се приема по напълно неверен метод. Пикет се трансформира в същински звяр и вместо да успее да овладее своята войска, той се трансформира в толкоз ненавиждан човек, че мнозина постоянно са подготвени да го убият. За 10-дневен интервал Пикет ще е успее да сложи нов връх – 512 от неговите мъже ще изоставен дивизията му.

С безусловно никакъв морал в редиците, на Пикет се пада следващата чест да се провали и той го прави грандиозно. На 1 април 1865 година в борбата за Петте Вили ще има даже още по-тежък резултат. В тази зона се намира последната железопътна линия, която зарежда цялата войска и военачалник Фил Шеридан е изпратен, с цел да я обезврежда. Пикет получава команда да задържи тази зона непременно. Както нормално, надутият шеф продължава да прави каквото знае и не приема толкоз драговолно заповедите. Когато силите на Шеридан идват, с цел да се разправят с съперника, не могат да открият никого.

Войниците се намират на към 4 километра от точката, която би трябвало да пазят. Къде е генералът? Запива с бойни приятели и никой не съумява да чуе отчетите за приближаващите противников сили. Редица от офицерите му даже не подозират, че е напуснал полесражението, с цел да се напива. Когато най-сетне се сеща, че има значима задача, Пикет осъзнава, че идва навръх време, с цел да види отстъплението. Жертвите са четири пъти повече от противниковите, огромна част са взети за пленници. С тази загуба и цялата война е изгубена, всичко към този момент е единствено въпрос на време. Генерал Лий е заставен да съобщи Питърсбърг и Ричмонд, а в последните дни, до момента в който обикаля града ще забележи освободения от командването Пикет. Единствените думи, които може да каже са: „ Този човек още ли е в армията? “.

Пикет обаче има и още проблеми. Много скоро ще бъде търсен от управляващите, за военни закононарушения. Свидетели на изтезанието описват доста в детайли за събитията в дните на екзекуция. Вадят се и писмата, в които проваленият военачалник се заканва да коли и беси. Осъзнавайки, че с изключение на съд, проваленият войник може да срещне и линч, събира багажа и отпътува с жена си и сина си за Монреал. По пътя реже брадата си и живее напълно с парите, които жена му изкарва като учител по латински.

Прекарва известно време в Канада и след опрощение се завръща във Вирджиния и се врича във честност на Съюза. За страдание не може да живее толкоз благородно, колкото желае. По време на войната съвсем всичко е унищожено от неговото имущество. Без почести и имущество, същият отпътува в Ню Йорк, където ще работи като осигурителен брокер. Продължава да пие и умира на 50-годишна възраст, оставяйки 32-годишната си брачна половинка да се бори за неговото име и да основава най-различни фантастични истории.

Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3158912