Св. Богородица помага на всички, които я молят
Чудотворни икони на Божията майка пазят най-големите ни манастири Многобройни са свидетелствата за изцеления на вярващи хора
На 15 август Българската православна черква празнува Успение на Пресвета Богородица. Счита се, че празникът е открит от Апостолите. От далечни времена се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век по времето на патриарх Лука дефинира всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август. По мотив празника „ Стандарт “ ви споделя за трите чудотворни Богородични икони, намиращи се в трите ставропигиални манастира – Рилски, Бачковски и Троянски Света Богородица
Осеновица прави чудеса при епидемии
Чудотворната икона на „ Света Богородица Одигитрия “, известна и като „ Света Богородица Осеновица “ /Осеняваща/ се съхранява в основния храм „ Рождество Богородично “ на Рилския манастир. Около централния облик на Божията майка са ситуирани свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху железни пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос-Спасителя, персонално са слушали от Него благовестието Му и са станали очевидци на избавителното Му дело, като да вземем за пример възкресения от Спасителя св. Лазар, св. Мария Магдалина, св. ап. и ев. Матей, св. ев. Лука, както и мощи на св. прор. Даниил.
Само още три са известните сходни икони на Света Богородица с реликварий.Колко остаряла е самата икона - не може да се каже сигурно. Според преданието, през 1173 година византийският император Мануил I Комнин водил военни дейности в региона до град Сердика, днешна София. Той страдал от болест на ръцете, която доста го затруднявала. По това време мощите на св. Йоан Рилски били в ротондата „ Св. Георги ” в града и той отишъл да им се поклони. След като се помолил, ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца. И скоро по-късно били изцелени.
В знак на признателност императорът оставил персонално иконата, която до този миг постоянно била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя постоянно да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а сетне и в Рилския манастир.Сега иконата се изнася два пъти годишно от непрекъснатото й място - на петия ден на Светлата седмица и на 1 август, при започване на Богородичния пост. На 12 май 2007 година в София иконата бе една от трите чудотворни икони на света Богородица /Троянска, Бачковска и Рилска/, пред които бе отправена всенародна молитва за наказаните на гибел български медици в Либия, които скоро по-късно по знамение бяха освободени и се прибраха живи и здрави в родината. Вестник " Стандарт " бе измежду основателите на събитието.
Светият облик на Божията Майка от Рилския манастир се уважава като изцелителен при тежки болести и при всеобщи епидемии.
Има свидетелства за това на какъв брой доста хора, които се обръщат с религия към нея, тя е помогнала. Едно от забележителните чудеса се случило преди два века. Тогава при тежка чумна и холерна епидемии целият район край манастира бил обиден. По молба на популацията двама йеромонаси и един дякон, след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния облик от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с респект, правил се водосвет и се обикаляли домовете. С плодородната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил. През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища в България. Тогава управата на съответното обитаемо място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата „ Света Богородица Осеновица “, с цел да се постави завършек на епидемията. По този метод иконата пропътувала хиляди километри освен в района, само че и из цялата страна.
Многобройни са свидетелствата за чудесата от древността до през днешния ден, свързани с иконата на Пресвета Богородица, за хората, които с религия, чисто сърце и откровена молитва се обръщат към пречистият й лик.
Св. Богородица Троеручица избавила Троянско от чумата
Както иконата „ Св. Богородица Одигитрия “ в Рилския манастир, по този начин и „ Св. Богородица Троеручица “ Троянска произлиза от Св. Гора. Вярващият народ от близо и надалеч гледа на нея като на огромна Божия благосклонност към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и много сведения за чудотворната икона.
Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал през троянския край. Той носел със себе си една чудотворна Богородична икона, подарък за околните си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина неотдавна се подвизава благоверен аскет с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали дружно в постнически подвизи много време. Народът от близо и надалеч се стичал за поклонение пред светата икона, която посочила не малко чудеса в Троянските лимити. Поради това дълги години след визитата му светогорският духовник бил споменаван с положителни думи.
Като пристигнало време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отсрочил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време още веднъж потеглил на път, само че на същото място конят му отново паднал. Сега към този момент той схванал, че това става, тъй като иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, с цел да служат дружно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пасажерът от Света Гора жадувал за по-спокойни лимити, надалеч от турските своеволия. С бездънен реверанс и умилни сълзи той се дал прошка с иконата и отпътувал самичък с Бога в сърцето си.
Троянският аскет скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона дребна дървена църквица и почнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така зародил Троянският манастир.
Славата на чудотворната икона „ Св. Богородица Троеручица ” се разнесла на длъж и простор, тъй като непрестанно дарявала излекуване на идващите с религия при нея: заболели се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали.
На всеки за всичко пособия. И освен на правилните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с религия в помощта й.
Св. Богородица избавила локалното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, с цел да се спасят от заболяването, само че и там умирали.
Ловчанлии и сопотняни потърсили избавление под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли околните стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат заболели и да заразят здравите.
" Не мога, рожби, да сторя това, тъй като и тези наши братя християни от потребност прибягват до манастира – за изповед, за причестяване, – по какъв начин може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте религия в Божията Майка, тя ще ни резервира и уварди от чумата! "
Някои останали в манастира, само че мнозина – сред тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и Св. Богородица ги опазила от заболяването, а побягналите в гората измрели.
– Голямо знамение сподели Св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, сред които имало и инфектирани, слугували им, само че никой не погинал.Божията Майка ги запазила.
Бежанците от Ловеч и другаде седели до момента в който чумата спре да покосява и се завърнали по домовете си с огромна признателност към Божията Майка.
Изкусни майстори създали гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата черква. И те популяризирали св. Богородица Милваща. И който пристигна в манастира с религия, получава плодородна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.
Св. Богородица Бачковска - копие на настойничката на Константинопол
Особен център на манастирския нравствен живот в Бачковската св. обител е поклонението и почитта към чудотворната икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото учредяване и постоянно е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и гости. Самото разположение на иконата е по волята на Божия майка и е обвързвано със скриването и намирането й. А точно, по време на сложните години на турското владичество, иконата е била скрита в местността Клувията, където е открита още веднъж при започване на ХVІІ в. и донесена в манастира. За изненада на монасите, тя изчезнала и още веднъж била открита на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, до момента в който един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св. Богородица, обликът й да бъде изложен в съборната черква на манастира, вдясно от централната врата, в обособен иконостас, с три стъпала пред него, с цел да посреща всеки нуждаещ се и с цел да бъде постоянно в храма.
Съществува също по този начин поверие, че Чудотворната икона е копие на иконата на Св. Богордица, нарисувана от евенгелист Лука и сама пристигнала от Грузия до манастира.
Изображението на Божията Майка е от вида „ трогване ”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните изследвания върху живописта й сочат като най-вероятна датировка ХІ в. или края му. Отстрани на облика на Св. Богородица, може да се разчете надписът „ влахерниотиса ”, което приказва, че тя повтаря живописния вид или пък е копие на фамозната Влахернска Св. Богородица – настойничка на Константинопол. Бидейки настойник на града против другите врагове и военни нападения, не би било учудващо, в случай че създателят Григорий Бакуриани, самичък боец, е изискал и централната икона в учредения от него манастир да възпроизвежда упоменатия прототип. Макар и потъмнял, обликът на Светата Дева е задоволително отличим, с цел да забележим безрезервната посветеност и обич в склонението на майчиното лице към Младенеца.
Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния облик е учредено още в ХVІІ в. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията, което се прави и през днешния ден.
На 15 август Българската православна черква празнува Успение на Пресвета Богородица. Счита се, че празникът е открит от Апостолите. От далечни времена се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век по времето на патриарх Лука дефинира всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август. По мотив празника „ Стандарт “ ви споделя за трите чудотворни Богородични икони, намиращи се в трите ставропигиални манастира – Рилски, Бачковски и Троянски Света Богородица
Осеновица прави чудеса при епидемии
Чудотворната икона на „ Света Богородица Одигитрия “, известна и като „ Света Богородица Осеновица “ /Осеняваща/ се съхранява в основния храм „ Рождество Богородично “ на Рилския манастир. Около централния облик на Божията майка са ситуирани свети мощи на 32-ма християнски светци, чиито имена са изписани върху железни пластини. Голяма част от тези мощи са на светии, които са били съвременници на Христос-Спасителя, персонално са слушали от Него благовестието Му и са станали очевидци на избавителното Му дело, като да вземем за пример възкресения от Спасителя св. Лазар, св. Мария Магдалина, св. ап. и ев. Матей, св. ев. Лука, както и мощи на св. прор. Даниил.
Само още три са известните сходни икони на Света Богородица с реликварий.Колко остаряла е самата икона - не може да се каже сигурно. Според преданието, през 1173 година византийският император Мануил I Комнин водил военни дейности в региона до град Сердика, днешна София. Той страдал от болест на ръцете, която доста го затруднявала. По това време мощите на св. Йоан Рилски били в ротондата „ Св. Георги ” в града и той отишъл да им се поклони. След като се помолил, ръцете му били помазани от свещениците с елей от едно от кандилата на светеца. И скоро по-късно били изцелени.
В знак на признателност императорът оставил персонално иконата, която до този миг постоянно била с него по време на военните походи, като заветът му бил тя постоянно да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те. Така иконата първо се озовала във Велико Търново, а сетне и в Рилския манастир.Сега иконата се изнася два пъти годишно от непрекъснатото й място - на петия ден на Светлата седмица и на 1 август, при започване на Богородичния пост. На 12 май 2007 година в София иконата бе една от трите чудотворни икони на света Богородица /Троянска, Бачковска и Рилска/, пред които бе отправена всенародна молитва за наказаните на гибел български медици в Либия, които скоро по-късно по знамение бяха освободени и се прибраха живи и здрави в родината. Вестник " Стандарт " бе измежду основателите на събитието.
Светият облик на Божията Майка от Рилския манастир се уважава като изцелителен при тежки болести и при всеобщи епидемии.
Има свидетелства за това на какъв брой доста хора, които се обръщат с религия към нея, тя е помогнала. Едно от забележителните чудеса се случило преди два века. Тогава при тежка чумна и холерна епидемии целият район край манастира бил обиден. По молба на популацията двама йеромонаси и един дякон, след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния облик от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с респект, правил се водосвет и се обикаляли домовете. С плодородната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил. През целия 19 век чудотворната икона е спасявала от епидемии десетки селища в България. Тогава управата на съответното обитаемо място пишела молба до игумена на Рилския манастир да им бъде изпратена иконата „ Света Богородица Осеновица “, с цел да се постави завършек на епидемията. По този метод иконата пропътувала хиляди километри освен в района, само че и из цялата страна.
Многобройни са свидетелствата за чудесата от древността до през днешния ден, свързани с иконата на Пресвета Богородица, за хората, които с религия, чисто сърце и откровена молитва се обръщат към пречистият й лик.
Св. Богородица Троеручица избавила Троянско от чумата
Както иконата „ Св. Богородица Одигитрия “ в Рилския манастир, по този начин и „ Св. Богородица Троеручица “ Троянска произлиза от Св. Гора. Вярващият народ от близо и надалеч гледа на нея като на огромна Божия благосклонност към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и много сведения за чудотворната икона.
Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал през троянския край. Той носел със себе си една чудотворна Богородична икона, подарък за околните си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина неотдавна се подвизава благоверен аскет с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали дружно в постнически подвизи много време. Народът от близо и надалеч се стичал за поклонение пред светата икона, която посочила не малко чудеса в Троянските лимити. Поради това дълги години след визитата му светогорският духовник бил споменаван с положителни думи.
Като пристигнало време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отсрочил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време още веднъж потеглил на път, само че на същото място конят му отново паднал. Сега към този момент той схванал, че това става, тъй като иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, с цел да служат дружно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пасажерът от Света Гора жадувал за по-спокойни лимити, надалеч от турските своеволия. С бездънен реверанс и умилни сълзи той се дал прошка с иконата и отпътувал самичък с Бога в сърцето си.
Троянският аскет скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона дребна дървена църквица и почнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така зародил Троянският манастир.
Славата на чудотворната икона „ Св. Богородица Троеручица ” се разнесла на длъж и простор, тъй като непрестанно дарявала излекуване на идващите с религия при нея: заболели се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали.
На всеки за всичко пособия. И освен на правилните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с религия в помощта й.
Св. Богородица избавила локалното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, с цел да се спасят от заболяването, само че и там умирали.
Ловчанлии и сопотняни потърсили избавление под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли околните стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат заболели и да заразят здравите.
" Не мога, рожби, да сторя това, тъй като и тези наши братя християни от потребност прибягват до манастира – за изповед, за причестяване, – по какъв начин може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте религия в Божията Майка, тя ще ни резервира и уварди от чумата! "
Някои останали в манастира, само че мнозина – сред тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и Св. Богородица ги опазила от заболяването, а побягналите в гората измрели.
– Голямо знамение сподели Св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, сред които имало и инфектирани, слугували им, само че никой не погинал.Божията Майка ги запазила.
Бежанците от Ловеч и другаде седели до момента в който чумата спре да покосява и се завърнали по домовете си с огромна признателност към Божията Майка.
Изкусни майстори създали гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата черква. И те популяризирали св. Богородица Милваща. И който пристигна в манастира с религия, получава плодородна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.
Св. Богородица Бачковска - копие на настойничката на Константинопол
Особен център на манастирския нравствен живот в Бачковската св. обител е поклонението и почитта към чудотворната икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото учредяване и постоянно е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и гости. Самото разположение на иконата е по волята на Божия майка и е обвързвано със скриването и намирането й. А точно, по време на сложните години на турското владичество, иконата е била скрита в местността Клувията, където е открита още веднъж при започване на ХVІІ в. и донесена в манастира. За изненада на монасите, тя изчезнала и още веднъж била открита на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, до момента в който един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св. Богородица, обликът й да бъде изложен в съборната черква на манастира, вдясно от централната врата, в обособен иконостас, с три стъпала пред него, с цел да посреща всеки нуждаещ се и с цел да бъде постоянно в храма.
Съществува също по този начин поверие, че Чудотворната икона е копие на иконата на Св. Богордица, нарисувана от евенгелист Лука и сама пристигнала от Грузия до манастира.
Изображението на Божията Майка е от вида „ трогване ”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните изследвания върху живописта й сочат като най-вероятна датировка ХІ в. или края му. Отстрани на облика на Св. Богородица, може да се разчете надписът „ влахерниотиса ”, което приказва, че тя повтаря живописния вид или пък е копие на фамозната Влахернска Св. Богородица – настойничка на Константинопол. Бидейки настойник на града против другите врагове и военни нападения, не би било учудващо, в случай че създателят Григорий Бакуриани, самичък боец, е изискал и централната икона в учредения от него манастир да възпроизвежда упоменатия прототип. Макар и потъмнял, обликът на Светата Дева е задоволително отличим, с цел да забележим безрезервната посветеност и обич в склонението на майчиното лице към Младенеца.
Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния облик е учредено още в ХVІІ в. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията, което се прави и през днешния ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ