Историк даде уникално тълкуване на дейността на Левски
Чрез тайната революционна мрежа, основана от Левски, се ражда невидимата тъкан на нацията, смята проф. Милко Палангурски. Проф. Палангурски е учител по история във Великотърновския университет и е един от най-детайлните откриватели на активността на първите народни представители в Учредителното заседание в Търново (10 февруари 1879 година – 16 април 1879 г.).
В своите писания той показва активността на сподвижниците на Левски в Учредителното заседание и значимата им роля за гласуването на Търновската конституция. Васил Левски съумява да събере в своята комитетска мрежа по-възрастните, своите съвременници и най-младите, които след Освобождението се трансформират в генераторите за основаването на новата българска страна, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Палангурски.
-->
Това са били хора с биография, свързани с предишното и бъдещето на нацията. Във възрожденското българско общество има разнообразни групи- към Ботев са обединени едни по-млади, по-радикално настроени хора, към Раковски са различен тип революционери, само че Левски е водачът, който сплотява остарели търговци, прогресивни учители и „ младежи-кибритлии “, в една организация, освен това загадка. Това е най-голямото доказателство, че той е бил лидер освен на революцията, само че и на нацията, сподели проф. Палангурски.
Създадената от Левски мрежа първо се възпроизвежда в Априлското въстание, а по-късно е част от образуването на Българската страна след Освобождението, тъй като „ неговите хора “ вземат участие в политиката, в изпълнителната власт, в бизнеса и в просветителната система - част от структурата на Третата българска страна, посочи той.
От 230 души, които одобряват Конституцията в Търново, 70 индивида са свързани директно или индиректно с организацията, основана от Левски. Това е една трета или 30 % от състава на Учредителното заседание. Може да се каже, че Левски е индивидът, който „ дирижира “ изработването на Търновската конституция посредством своите хора в събранието, а доказателството е, че като цяло духът на Търновската конституция е републикански, разяснява историкът.
„ Твърдя, че тези хора избавят Търновската конституция, тъй като в рецесията каква да бъде формата на ръководство в един миг Народното събрание се разпада. В началото на април 1879 година няма болшинство за започване на съвещанието. Тогава, дебатите да има или да няма сенат в бъдещия парламент, разцепва учредителите на две групи. Консерваторите напущат, колебаещите се също “, напомни историкът и цитира думите на британския наблюдаващ на процесите в тогавашния парламент, който споделя “разтичаха се учителите и старите революционери от механа на механа, от къща на къща да събират хора “, по този начин кворумът се основава.
Силата на мрежата, основана от Васил Левски е била огромна. Участниците в нея, определени за учредители са се познавали и си имат религия, тъй като са се клели пред камата и пищова. Това е бил един хайлайф, който оформя демократичното болшинство в Учредителното заседание. Със своите дейности те на процедура основават гръбнака на бъдещата конституция. Като разгледаш деликатно кой е влизал в залата, кой по какъв начин е дал своя вот и направиш съпоставката, разбираш, че тези хора са имали доста отговорно държание за това, за което са извикани, те са работили по същия прикрит механизъм, по който са работили революционните комитети. Именно тези законодатели са хората, приели концепциите на Апостола на свободата, които упорстват и за Конституция от републикански тип, по тази причина нито един от тях не напуща събранието, до момента в който не бъде признат главният закон, уточни историкът.
Младите съратници на Левски влизат в изпълнителната власт по времето на Стамболов. Около 60 % от тях са членове и някогашни участници в революционните комитети, бидейки на 17-18 – годишна възраст. Те може и да не са виждали Левски, само че са знаели, че са част от тази организация. Този политически млад хайлайф ръководи България до Балканските войни, тъй като концепциите на Левски се предават от година в година, от потомство на потомство, акцентира проф. Палангурски. Със своята мрежа Левски оставя един културен и политически хайлайф, който прави модерна България такава, каквато най-малко в част от визиите си е виждал Апостолът на свободата. Този хайлайф е саморасъл, български по някакъв метод тестван от него, акцентира историкът.
В своите писания той показва активността на сподвижниците на Левски в Учредителното заседание и значимата им роля за гласуването на Търновската конституция. Васил Левски съумява да събере в своята комитетска мрежа по-възрастните, своите съвременници и най-младите, които след Освобождението се трансформират в генераторите за основаването на новата българска страна, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Палангурски.
-->
Това са били хора с биография, свързани с предишното и бъдещето на нацията. Във възрожденското българско общество има разнообразни групи- към Ботев са обединени едни по-млади, по-радикално настроени хора, към Раковски са различен тип революционери, само че Левски е водачът, който сплотява остарели търговци, прогресивни учители и „ младежи-кибритлии “, в една организация, освен това загадка. Това е най-голямото доказателство, че той е бил лидер освен на революцията, само че и на нацията, сподели проф. Палангурски.
Създадената от Левски мрежа първо се възпроизвежда в Априлското въстание, а по-късно е част от образуването на Българската страна след Освобождението, тъй като „ неговите хора “ вземат участие в политиката, в изпълнителната власт, в бизнеса и в просветителната система - част от структурата на Третата българска страна, посочи той.
От 230 души, които одобряват Конституцията в Търново, 70 индивида са свързани директно или индиректно с организацията, основана от Левски. Това е една трета или 30 % от състава на Учредителното заседание. Може да се каже, че Левски е индивидът, който „ дирижира “ изработването на Търновската конституция посредством своите хора в събранието, а доказателството е, че като цяло духът на Търновската конституция е републикански, разяснява историкът.
„ Твърдя, че тези хора избавят Търновската конституция, тъй като в рецесията каква да бъде формата на ръководство в един миг Народното събрание се разпада. В началото на април 1879 година няма болшинство за започване на съвещанието. Тогава, дебатите да има или да няма сенат в бъдещия парламент, разцепва учредителите на две групи. Консерваторите напущат, колебаещите се също “, напомни историкът и цитира думите на британския наблюдаващ на процесите в тогавашния парламент, който споделя “разтичаха се учителите и старите революционери от механа на механа, от къща на къща да събират хора “, по този начин кворумът се основава.
Силата на мрежата, основана от Васил Левски е била огромна. Участниците в нея, определени за учредители са се познавали и си имат религия, тъй като са се клели пред камата и пищова. Това е бил един хайлайф, който оформя демократичното болшинство в Учредителното заседание. Със своите дейности те на процедура основават гръбнака на бъдещата конституция. Като разгледаш деликатно кой е влизал в залата, кой по какъв начин е дал своя вот и направиш съпоставката, разбираш, че тези хора са имали доста отговорно държание за това, за което са извикани, те са работили по същия прикрит механизъм, по който са работили революционните комитети. Именно тези законодатели са хората, приели концепциите на Апостола на свободата, които упорстват и за Конституция от републикански тип, по тази причина нито един от тях не напуща събранието, до момента в който не бъде признат главният закон, уточни историкът.
Младите съратници на Левски влизат в изпълнителната власт по времето на Стамболов. Около 60 % от тях са членове и някогашни участници в революционните комитети, бидейки на 17-18 – годишна възраст. Те може и да не са виждали Левски, само че са знаели, че са част от тази организация. Този политически млад хайлайф ръководи България до Балканските войни, тъй като концепциите на Левски се предават от година в година, от потомство на потомство, акцентира проф. Палангурски. Със своята мрежа Левски оставя един културен и политически хайлайф, който прави модерна България такава, каквато най-малко в част от визиите си е виждал Апостолът на свободата. Този хайлайф е саморасъл, български по някакъв метод тестван от него, акцентира историкът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ