Големите грешки на великите учени
Човешко е да се бърка – това е максима, известна още от древността. Много велики учени са бъркали, само че ловко са скрили от нас грешките си. А и никой не споделя за тях.
Да се върнем към далечната 1611 година. Тогава Галилео Галилей оповестил, че е видял спътниците на Юпитер. Година по-късно различен астроном – Франческо Сици обяснил на обществеността че Галилей е лъгал самия себе си.
Според Сици спътниците са невидими за невъоръженото око, не въздействат на Земята, по тази причина са безполезни, заради което не съществуват. Тогава Галилей съумява да убеди всички, че правият е той.
Двадесет години по-късно той самият обаче бърка. В устрема си да потвърди, че Земята се върти към Слънцето, той създава математически отчет за папа Урбан VIII.
За злощастие той базирал работата си върху приливите. Галилей обществено осмял всички, които настояват, че приливите се предизвикат от Луната. Грешка направил и Луиджи Галвани, първооткривателят на електричеството.
Той правел опити с жаби и открил, че при допиране на желязна тел с меден връх крачетата на жабите се свиват и отпускат, макар че земноводното е мъртво.
Галвани развил своя доктрина – че биологичната тъкан генерира електричество. По-късно Алесандро Волта показва грешката на Галвани – той потвърждава, че електрическият ток не се появява в жабите, а от взаимоотношението на медта с желязото.
През 1917 година, тъкмо преди публикуването на теорията на относителността Алберт Айнщайн попитал астрономите уголемява ли се Вселената или се свива.
Той имал потребност от тази информация за своите калкулации. Астрономите му споделили, че Вселената не трансформира размерите си. Айнщайн присъединил в уравненията си космологична константа.
Десет години по-късно Едуин Хабъл потвърдил, че Вселената се уголемява и се оказало, че константата е ненужна, което Айнщайн признал за най-голямата си неточност.
Той обаче още веднъж сбъркал – константата е нужна за сходство сред теорията и наблюденията. През 1999 година Орбитален уред на НАСА се оказал на 60 благи по-близо до планетата, в сравнение с учените предполагали.
Оказало се, че виновност имат хората – учените на НАСА правели изчисленията си с метри и сантиметри, а инженерите, които създали програмното поръчителство – с футове и дюймове. В резултат на което орбиталният уред на стойност милиони долари се блъснал в Марс.
