Човешката душа
Човекът не е самичък, защото от първия проблясък на съзнанието му с него постоянно е невидимо създание – неговото второ „ аз ”, неговата душа. Не е ясно коя част от тялото ни поражда бурята от страсти, които изпитваме всеки ден.
Това несъмнено не е единствено мозъкът. Той е суперкомпютър, чиито благоприятни условия към момента не са разкрити до дъно. Но мозъкът ни е единствено машина, която се грижи за всичко.
Има нещо друго, което ни кара да разделяме света на положително и зло, и да се съмняваме в нещо, даже когато сме пред прага на гибелта. Някои хора имат вяра, че душата е просто невидимо създание, което живее в нас.
Това е създание, което е безобидно и почтено, което е изтъкано единствено от страсти, дадени ни в контраст на рационалния ни мозък. Душата ни кара да се вълнуваме и даже да спорим със самите себе си.
Когато се съмнявате в нещо, когато спорите мислено, вие разговаряте с душата си. Точно тя ви оказва помощ, като ви насочва да вземете вярното решение. Тя е най-хубавият ви другар.
За разлика от тялото ви, тя не остарява. Затова остарелият човек вътрешно се усеща към момента напълно млад, изпълнен с доста сили в дълбините на душата си.
Никой не знае от кое място се появяват душите и къде отлитат, когато изоставен човешкото тяло. Но се знае след извършени опити, че човешкият организъм понижава с няколко грама секунди след гибелта си.
Смята се, че това е душата. Не се знае кой насочва душите към планетата ни и към телата ни. Но без тях ние не бихме могли да се усещаме същински хора.
Но е ясно, че без душа ние щяхме да сме единствено безчувствени роботи и несъмнено щяхме да сме по-умни и по-практични, само че колкото и да е рационално такова битие, несъмнено би било извънредно скучно.
