Човек обикновено се оказва в леглото с любовник (любовница) тогава,

„ Човек нормално се оказва в леглото с ухажор (любовница) тогава, когато в брака се постанова да потиска страстите си, да ги прогонва надълбоко във вътрешността, където те последователно се натрупват, застояват, стартират да търсят излаз и внезапно пробиват там, където намират жив отзив. ”

Известен психотерапевт, публицист, публицист, бизнес коуч, Ева-Мария Цурхорст съветва фамилни двойки на ръба на развода и споделя своя опит в няколко книги, придобили необятна известност на първо време в родната й Германия, а по-късно и по целия свят. Българските читатели към този момент могат да прочетат „ Обичай себе си, без значение с кого си “ (ИК Жанет 98), от която споделяме фрагмент.

(Jealousy, Edvard Munch, 1895)

Любовният триъгълник

С появяването на тайния ухажор (или любовница) човек престава да усеща унилата безизходност на живота. Най-накрая се е появила цел, вълнуваща, забавна, която по нищо не може да се съпоставя с много омръзналата му законна „ втора половина “. Влюбеният се стреми да се наслаждения до дъно на неочаквания подарък от ориста. Той се възбужда от новото, неопределеността на бъдещето и привкуса на неразрешения плод. Рискът на обстановката (налага се новата обич да се държи в строга тайна) покачва адреналина в кръвта, форсира пулса до краен лимит. „ Щастливецът “ се усеща в сигурност единствено в обществото на правилния си другар (или приятелка), а през останалото време държи възприятията си под ключ. Не дай боже, да се покажат на открито!

В суровата действителност го чакат сътрудник, деца, цялото семейство, а дружно с тях и възприятието за виновност. Той преди малко е витаел в облаците дружно с обичания човек, а в този момент го преследват скрупули на съвестта. След завръщането у дома, където всичко му е дотегнало, еликсирът на живота придобива усет на отрова. С дома го свързва единствено нуждата да потиска възприятията си, до момента в който „ встрани “ може да задоволи пристрастеностите си.

Животът стартира да наподобява на люлка. Колкото повече човек се отдава на новата неразрешена обич, влагайки в нея сила и чувствена мощ, толкоз повече го изтезава възприятието за виновност пред фамилията, където той играе ролята на редовен хазаин или стопанка и би трябвало да въплъщава успокоение и непоклатимост. Когато в делниците се втурне загадка обич, животът автоматизирано се разчупва на два полюса. Човек инстинктивно усеща, че тези полюси са взаимно свързани, само че не знае по какъв начин да ги балансира, с цел да резервира известно сходство на равновесие. Оказал се в ситуацията на „ любовен триъгълник “, той е уверен, че има единствено една опция: или сигурност и съгласие в фамилията, или обич и пристрастеност встрани. Чувството за виновност към колегата, от една страна, и към любовника (любовницата), от друга, непреклонно пораства. В резултат на това „ основателят “ на триъгълника губи себе си и става неплатежоспособен и към трите страни.

Любовната драма

Всички доброволни и неволни участници в любовния триъгълник претърпяват доста дълбока вътрешна рецесия, която наложително води до разрушителни последици и душевни контузии.

И тримата са преследвани от едно общо възприятие – боязън от близостта, въпреки и да наподобява, че любовните връзки го изключват. Самотните са привлечени от хората със нормализирани връзки, те завиждат на женените (или омъжените). На тях им се коства, че съпрузите „ със стаж “ имат качества, които им липсват. Периодично разочарованието се сменя с вяра и с течение на времето това става все по-често. Отношенията в триъгълника са с размити граници. При непрекъснатата промяна на вяра, боязън, всевъзможни интуиции и горест, никой от участниците не може да бъде наясно какво го чака в идващия миг.

Живеещият сред два огъня „ изменник “ се раздира на части. Той не може да вземе решение до каква степен брачният партньор (съпругата) или любовникът (любовницата) въплъщават в себе си тъкмо половината от качествата, които той мечтае да види в идеалния сътрудник. Скъсването с една от страните неотложно би провокирало трудно възприятие за невъзвратима загуба. Продължавайки играта на гоненица с двамата (или с двете), „ изменникът “ се усеща като в капан и най-после се трансформира в изстискан лимон.

Тайният любим постоянно се стреми към сигурност. Вътрешно той се бори с недоверието към стремежи, само че ангажиран сътрудник (как можеш да се довериш на човек, който мами околните си?) и с възприятието за личната виновност за разрушаването на непознатото семейство.

Измаменият брачен партньор заема най-трудната позиция в любовния триъгълник. Всичко, което се случва скрито и срещу волята му, го предизвика: той инстинктивно се приближава до концепцията да скъса с погрешната половинка. Като предписание при пораждане на странична връзка към този момент няма здрави брачен връзки и духовна непосредственост сред мъжа и дамата.

Между другото, първите признаци на отчуждението е допустимо да са се появили доста по-рано… Често ми се е налагало да разговарям с излъгани съпрузи и аз съм се старала да изясня някои условия от началния интервал на техните връзки. Често съм чувала сходни самопризнания: „ Когато се запознахме с бъдещата ми брачна половинка, връзката ми с една друга жена продължаваше… “; „ Не бях сигурен дали да се женя… “; „ Направо ме излъгаха “.

На пръв взор може да наподобява, че от изневярата най-вече страда излъганият сътрудник. В действителността нещата стоят  по напълно различен метод. Често съм забелязвала неразбиране в погледа на излъгания, когато съм задавала въпросите: „ Кога за първи път вътрешно усетихте отчуждение в връзките със брачна половинка (съпругата)? Кога започнахте да се съмнявате в жена си (мъжа си)? Кога изчезна доверието и влечението към него (нея)? “

Отчуждението на единия от съпрузите по предписание значи, че другият от дълго време е охладнял към него. Често ние не желаем да признаем тази сурова истина, като доста опростяваме казуса. Смята се, че „ изменникът “ постоянно е неприятен човек, а излъганият – добър. Рискувам да настоявам, че той самият постоянно самичък си е отговорен за изневярата на колегата. Този човек не се доверява на себе си, само че предявява прекомерно високи, съвсем неизпълними условия към „ втората си половина “, като по едно и също време я (го) счита за счита за ненадеждна и развалена. Измаменият отдавна се усеща подвластен от колегата, само че не се взема решение да обясни обстановката, с цел да не се травмира. Той се опасява да огледа истината в очите и да стане независим.

А какво става с този, който изневерява? Такива хора постоянно са описвали пред мен своето вътрешно положение по следния метод: „ Най-накрая се почувствах като свободен човек. Успях да се отпусна, в този момент към този момент никой не ме притиска… “ По време на сеансите погрешните дами се учудваха: „ Отначало си мислех, че ми би трябвало единствено прекрасен секс. След това разбрах, че ми би трябвало душевна непосредственост. В връзките с мъжа ми аз в никакъв случай не съм изпитвала същинска непосредственост и топлина, без значение от пристрастеността и влюбването “.

Човек нормално се оказва в леглото с ухажор (любовница) тогава, когато в брака се постанова да потиска страстите си, да ги прогонва надълбоко във вътрешността, където те последователно се натрупват, застояват, стартират да търсят излаз и внезапно пробиват там, където намират жив отзив. Страничните връзки пораждат нормално единствено в случаите, когато натискът от колегата стартира да ни натежава очевидно или прикрито, нашата нерешителност надделее, когато ни обземат нашите комплекси за малоценност и вътрешна пустота; когато усещаме своята беззащитност и некадърност да оживим брака си.

Възникването на странична връзка е външна демонстрация на нашия вътрешен боязън от същинска непосредственост.

Третото лице се появява в живота ни неслучайно, а единствено тогава, когато съпрузите към този момент нямат какво да си кажат един на различен, когато към този момент са изтощени от непрекъснатите фамилни разправии.

Почувствали прилив на сили, пристрастеност и ентусиазъм в неотдавна откритата любовна връзка, ние изпитваме по едно и също време обезсърчение и отчаяние: „ Ето какво не доближава на моята жена (или мъж)… Ето от какво съм бил лишен, живеейки със законната си брачна половинка! “ Последното изказване е изцяло заслужено. Но първото е напълно неправилно. За „ лишенията “ виновността носи не единият, а двамата съпрузи. Всичко е станало заради това, че двамата са се спрели на една „ сигурна “ точка, приспособили са се един към различен, затиснали са надълбоко в себе си най-хубавите усеща, непринудено са се заглушили. В края на краищата те са се отчаяли, изгубили са увереност, пропаднали са в рутината. И тук на сцената се е появил някой – а дружно с него и чувството на „ изменника “, че с помощта на този човек той изпитва нравствен напредък – усеща, каквито не се е решавал да прояви в брака. В реалност „ изменникът “ се впуска в цялостно с неопределеност корабоплаване, без да знае какво го чака отсега нататък.

Когато сред съпрузите се появи сянката на трети човек, е пристигнало времето да се замислят… не, не за взимане на съществено решение, а за нуждата да погледнат истината в очите – истината за своите взаимоотношения.

От: „ Обичай себе си, без значение с кого си “, Ева-Мария Цурхорст, ИК Жануа 98
Източник:
Картина: Jealousy, Edvard Munch, 1895, en.wikipedia.org