Възрастта в американската политика вече не е табу
Четири години по-късно Доналд Тръмп и Джо Байдън още веднъж наподобяват като най-вероятните претенденти на партиите си. Твърдите почитатели на Тръмп може да го изстрелят до номинацията, само че да подпечатат загубата на републиканците. Някога тематиката за възрастта на претендентите беше табу, което политиците разбиваха рядко, а медиите - съвсем в никакъв случай. Сега то се разчупва.
" Да, знам, че съм на 198 години ", сподели при започване на годината Джо Байдън в следващ опит да трансформира възрастта си от политическа тематика в смешка. Резултатите са смесени - година преди президентските избори през ноември 2024 година, актуалният държавен глава на Съединени американски щати наподобява като сигурен претендент на партията си за втори мандат. Одобрението му наподобява твърдо застопорено към 40% с високи оценки измежду демократите и доста ниско доверие измежду републиканците.
Проблемът обаче идва измежду гласоподавателите, които не се дефинират като такива на съответна партия. За тях въпросът с възрастта става все по-централен в американската политика. Някога тематиката за възрастта на претендентите беше табу, което политиците разбиваха рядко, а медиите - съвсем в никакъв случай. Сега с изключение на Байдън, който в изборния ден през 2024 година ще бъде на дни от 82-ия си рожден ден, има и друго - неговият най-вероятен противник още веднъж е Доналд Тръмп, който по това време ще бъде на 78 години. Така общата възраст на двамата претенденти за президент ще бъде 160 години.
Реклама
Картината става още по-деликатна, в случай че се сметне на какъв брой години би бил в края на възможния си втори мандат всеки от тях. В допълнение, казусът надалеч не е единствено измежду президентските претенденти. Двете " замръзвания " на водача на републиканците в Сената Мич Макконъл (на 81 години), както и объркванията на сенатор Даян Файнстийн от демократите (90 години) демонстрират последователен проблем.
Разчупването на табуто е очевидно от лавината от социологически изследвания в Съединени американски щати тъкмо във връзка с възрастта на двамата претенденти - и по-конкретно тази на Байдън, на който несъмнено се обръща повече внимание. Според изследване на YouGov от май 2023 година да вземем за пример 70% от американците са обезпокоени за здравето и менталната заостреност на Байдън, в това число и 50% от цялата извадка, които са изключително обезпокоени. Процентът е висок даже измежду демократите - 48%, като той се гарнира и с невисок % на хора, които считат, че вицепрезидентът Камала Харис е подготвена да поеме работата на Байдън - 35%.
Нова борба сред Байдън и Тръмп може да се окаже реванш, който никой не желае да вижда - като се изключи партийните ядра, които ще ги предлагат още веднъж. Системата на американската политика работи по този начин, че партийните кандидатури се избират съответно от записаните членове на партиите. Това води до къси съединения в системата, най-видимите от които евентуално ще излязат нескрито през 2024 година, когато двама непопулярни измежду необятната аудитория, само че известни измежду личните си партии претенденти се срещнат още веднъж. Разбира се, една година е дълго време и доста неща могат да се трансформират, само че към този момент всички събития в Съединени американски щати демонстрират, че опциите за промени във вътрешнопартийните настроения са изчерпани.
Тръмп все пак
Година преди началото на първичните избори, които ще излъчат претендента на републиканците, партията е в парадоксална обстановка. Процесът в превръщането на партията във фенклуб на Доналд Тръмп наподобява приключен, тъй като даже обвиняванията в изнасяне на секретни документи и опити да промени резултатите от изборите през 2020 година не трансформираха отношението към него в интерес на някой от другите републикански претенденти, като Рон Десантис или Майк Пенс, тогавашният вицепрезидент на Тръмп.
Реклама
Според последните социологически изследвания измежду републиканските гласоподаватели,. Пенс и други претенденти, като Ники Хейли и Вивек Рамасуами, остават надалеч обратно.
Парадоксът е, че избирането на Тръмп като претендент по всяка възможност ще подпечата загубата на републиканците от другояче не изключително известен президент. Социологическите изследвания в Съединени американски щати стабилно демонстрират, че Десантис има доста по-висок късмет от Тръмп да победи Байдън в основните щати - т.е. губернаторът на Флорида би могъл да завоюва и хора отвън твърдите републиканци, само че в същото време е с доста по-ниска поддръжка измежду самите републиканци, когато се изправя против Тръмп.
Причините за какво Тръмп към този момент не е мощен претендент на национално равнище са голям брой. На първо място, след загубата си на изборите през 2020 година той се капсулира в балона на хората, които споделят (и интензивно затвърждават) мнението му, че те са били нагласени - дотолкоз, че си направи своя лична обществена мрежа. Това играе двойна роля - той освен приказва само на към този момент извоювания си електорат, само че и отблъсква тези, които считат, че бърка или най-малкото им е писнало от тематиката.
Второ, Тръмп от дълго време загуби огромна част от това, което го правеше мощен претендент. През 2016 година той към момента нямаше политическа визитка и другите прослойки измежду американското население можеха да проектират върху него личните си визии. Отделно от това, както показва Бен Шапиро, основен редактор на консервативното издание Daily Wire и авторитетен глас в републиканските среди, даже да се одобри изказванието на Тръмп, че предходните избори са били фалшифицирани, той не дава никакъв отговор на въпроса какво се е трансформирало от този момент, с цел да подсигурява честността на идващите.
" Да, знам, че съм на 198 години ", сподели при започване на годината Джо Байдън в следващ опит да трансформира възрастта си от политическа тематика в смешка. Резултатите са смесени - година преди президентските избори през ноември 2024 година, актуалният държавен глава на Съединени американски щати наподобява като сигурен претендент на партията си за втори мандат. Одобрението му наподобява твърдо застопорено към 40% с високи оценки измежду демократите и доста ниско доверие измежду републиканците.
Проблемът обаче идва измежду гласоподавателите, които не се дефинират като такива на съответна партия. За тях въпросът с възрастта става все по-централен в американската политика. Някога тематиката за възрастта на претендентите беше табу, което политиците разбиваха рядко, а медиите - съвсем в никакъв случай. Сега с изключение на Байдън, който в изборния ден през 2024 година ще бъде на дни от 82-ия си рожден ден, има и друго - неговият най-вероятен противник още веднъж е Доналд Тръмп, който по това време ще бъде на 78 години. Така общата възраст на двамата претенденти за президент ще бъде 160 години.
Реклама
Картината става още по-деликатна, в случай че се сметне на какъв брой години би бил в края на възможния си втори мандат всеки от тях. В допълнение, казусът надалеч не е единствено измежду президентските претенденти. Двете " замръзвания " на водача на републиканците в Сената Мич Макконъл (на 81 години), както и объркванията на сенатор Даян Файнстийн от демократите (90 години) демонстрират последователен проблем.
Разчупването на табуто е очевидно от лавината от социологически изследвания в Съединени американски щати тъкмо във връзка с възрастта на двамата претенденти - и по-конкретно тази на Байдън, на който несъмнено се обръща повече внимание. Според изследване на YouGov от май 2023 година да вземем за пример 70% от американците са обезпокоени за здравето и менталната заостреност на Байдън, в това число и 50% от цялата извадка, които са изключително обезпокоени. Процентът е висок даже измежду демократите - 48%, като той се гарнира и с невисок % на хора, които считат, че вицепрезидентът Камала Харис е подготвена да поеме работата на Байдън - 35%.
Нова борба сред Байдън и Тръмп може да се окаже реванш, който никой не желае да вижда - като се изключи партийните ядра, които ще ги предлагат още веднъж. Системата на американската политика работи по този начин, че партийните кандидатури се избират съответно от записаните членове на партиите. Това води до къси съединения в системата, най-видимите от които евентуално ще излязат нескрито през 2024 година, когато двама непопулярни измежду необятната аудитория, само че известни измежду личните си партии претенденти се срещнат още веднъж. Разбира се, една година е дълго време и доста неща могат да се трансформират, само че към този момент всички събития в Съединени американски щати демонстрират, че опциите за промени във вътрешнопартийните настроения са изчерпани.
Тръмп все пак
Година преди началото на първичните избори, които ще излъчат претендента на републиканците, партията е в парадоксална обстановка. Процесът в превръщането на партията във фенклуб на Доналд Тръмп наподобява приключен, тъй като даже обвиняванията в изнасяне на секретни документи и опити да промени резултатите от изборите през 2020 година не трансформираха отношението към него в интерес на някой от другите републикански претенденти, като Рон Десантис или Майк Пенс, тогавашният вицепрезидент на Тръмп.
Реклама
Според последните социологически изследвания измежду републиканските гласоподаватели,. Пенс и други претенденти, като Ники Хейли и Вивек Рамасуами, остават надалеч обратно.
Парадоксът е, че избирането на Тръмп като претендент по всяка възможност ще подпечата загубата на републиканците от другояче не изключително известен президент. Социологическите изследвания в Съединени американски щати стабилно демонстрират, че Десантис има доста по-висок късмет от Тръмп да победи Байдън в основните щати - т.е. губернаторът на Флорида би могъл да завоюва и хора отвън твърдите републиканци, само че в същото време е с доста по-ниска поддръжка измежду самите републиканци, когато се изправя против Тръмп.
Причините за какво Тръмп към този момент не е мощен претендент на национално равнище са голям брой. На първо място, след загубата си на изборите през 2020 година той се капсулира в балона на хората, които споделят (и интензивно затвърждават) мнението му, че те са били нагласени - дотолкоз, че си направи своя лична обществена мрежа. Това играе двойна роля - той освен приказва само на към този момент извоювания си електорат, само че и отблъсква тези, които считат, че бърка или най-малкото им е писнало от тематиката.
Второ, Тръмп от дълго време загуби огромна част от това, което го правеше мощен претендент. През 2016 година той към момента нямаше политическа визитка и другите прослойки измежду американското население можеха да проектират върху него личните си визии. Отделно от това, както показва Бен Шапиро, основен редактор на консервативното издание Daily Wire и авторитетен глас в републиканските среди, даже да се одобри изказванието на Тръмп, че предходните избори са били фалшифицирани, той не дава никакъв отговор на въпроса какво се е трансформирало от този момент, с цел да подсигурява честността на идващите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ