12% от българите са на мнение, че няма смисъл да се четат книги
Четенето на книги съумява да резервира мястото си в „ топ 5 “ действия, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват обилни промени както в заниманията на хората отвън професионалната им активност, по този начин и във формите и методите на четене,показва проучване на Алфа Рисърч.
Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение.
Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта.
От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.
Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите. От позиция четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разграничено на три огромни групи: една трета - едва или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи.
Около три четвърти от българите не употребяват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), изключително в по-малките обитаеми места.
Днес60% от българите, по отношение на 56% през 2019 година, изрично застават зад изказванието, че си коства да четат. За 28% (30% през 2019 г.) смисъла на четенето отстъпва място на други, считани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.
Колкото по-висок е социално-икономическият статус на интервюираните (по-високо обучение, вид претовареност, доходи), толкоз по-силно изразена е настройката, че четенето е от голяма важност.
За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година.
В интернационалния ден на грамотността Асоциация „ Българска книга “ събра институциите на конференция, на която бяха показани стряскащи данни от национално представително изследване „ Българинът и четенето “, извършено от „ Алфа Рисърч “.
Проучването обгръща четири съществени тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и смяната в методите на четене; смисъла на четенето в персоналния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „ свалянето “ на книги от интернет.
Проучването е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Извадката е стратифицирана по район и вид обитаемо място, а подборът на респондентите е по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение.
Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче понижава с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 година, като при най-младите генерации спадът е с над 30 пункта.
От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 година Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.
Дългосрочната наклонност е към понижаване броя на интензивно четящите. От позиция четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разграничено на три огромни групи: една трета - едва или нечетящи; една трета – спорадично и ситуативно четящи и една трета – интензивно четящи.
Около три четвърти от българите не употребяват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), изключително в по-малките обитаеми места.
Днес60% от българите, по отношение на 56% през 2019 година, изрично застават зад изказванието, че си коства да четат. За 28% (30% през 2019 г.) смисъла на четенето отстъпва място на други, считани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.
Колкото по-висок е социално-икономическият статус на интервюираните (по-високо обучение, вид претовареност, доходи), толкоз по-силно изразена е настройката, че четенето е от голяма важност.
За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година.
В интернационалния ден на грамотността Асоциация „ Българска книга “ събра институциите на конференция, на която бяха показани стряскащи данни от национално представително изследване „ Българинът и четенето “, извършено от „ Алфа Рисърч “.
Проучването обгръща четири съществени тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и смяната в методите на четене; смисъла на четенето в персоналния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „ свалянето “ на книги от интернет.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ