Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел

Често възхвалата или анатемосването на дадена лой има за цел просто да ни продаде рекламиран артикул. За да не ставаме жертви на тази маркетингова тактика, най-добре е да познаваме наличието на публикуваните масла, с цел да извлечем оптималната изгода от тях и да не си постановяваме непотребни (или даже опасни) ограничавания.

Видове мастни киселини
Хората, който се интересува от здравословно хранене знаят, че наситените мазнини са „ отговорни ” за доста здравословни проблеми, мононенаситените са надалеч „ по-добри ” от тях, а полиненаситените са есенциални, т.е. жизненоважни за организма. Всички натурални масла обаче са композиция от трите. В този смисъл даже и в най-здравословните мазнини има нещо нездравословно, както и в „ най-вредните ” – нещо потребно.

Наситените мазнини можем да познаем още по-външният тип – те са в твърдо положение на стайна температура. Свързваме ги с продуктите от скотски генезис - краве масло и свинска мехлем, само че доминират също по този начин в кокосовото, палмовото и какаовото масло.

Ненаситените мазнини, в противен случай, са в течно положение и се съдържат най-много в растителните артикули – семена, ядки и някои плодове. Мононенасините мастни киселини се назовават още Омега – 9 и доминират в зехтина, фъстъченото масло и авокадото. Полиненаситените биват Омега -3 и Омега-6 и организмът ни не може да ги синтезира самичък, по тази причина наложително би трябвало да ги одобряваме с храната. Най-богати на първите са рибеното, леленото и рапичното масло. Вторите се съдържат в слънчогледовото, царевичното, сусамовото олио и множеството ядки.

Растителните мазнини би трябвало да участват всекидневно в менюто ни. Те доставят на организма ненаситени мастни киселини, които са нужни за вярното протичане на процесите в организма. Също по този начин понижават равнището на холестерола в кръвта и са главен източник на витамин Е, който е мощен антиоксидант. Съществен минус обаче е високата им калоричност. Всяко растително олио на процедура е 100 % лой и съдържа към 900 ккал на 100 мл. Затова би трябвало да ги консумираме с мярка.

Зехтин: наситени мазнини - 16 гр., омега-9 - 70 гр., омега-6 – 10 гр., омега-3 – 1 гр.
Отдавна се знае, че постоянната приложимост на зехтин пази от сърдечно-съдови болести. В последно време обаче повече внимание притегля съставката олеокантал (съдържа се единствено във типа „ екстра върджин ”), която има мощно противовъзпалително деяние и даже може да спре развиването на старческа деменция. За страдание, даже минималната термична обработка унищожава скъпото вещество.

Ленено масло: наситени мазнини – 10 гр., омега-9 – 21 гр., омега-6 – 16 гр., омега-3 – 53 гр.
Само една супена лъжица на ден, взета непосредствено или добавена към салата, обезпечава скъпите омега-3 мастни киселини. За разлика от лененото семе, маслото не съдържа цианид и може да се употребява от деца, бременни и кърмачки.

Слънчогледово олио: наситени мазнини – 12 гр., омега-9 – 19 гр., омега-6 – 68 гр., омега-3 –1 гр.
То е извънредно богато на витамин Е, изключително в необработен тип – така наречен шарлан. Но не се предлага да се използва като съществена лой, защото огромният превес на омега-6 мастните киселини в храненето, може да докара до възпалителни болести като алергии, ревматизъм, нараснал риск от инфаркт, инсулт и даже рак.

При изборът на растително масло обаче не трябва да се ръководим единствено от какво, само че и по какъв начин е получен продуктът – с други думи методът на екстракцията. Най-ценно за организма ни е студенопресованото и нерафинирано масло, тъй като при обработката му не се унищожават потребните вещесва и няма останки от разтворители.
Продължава: Мазнините: положителни, потребни, нездравословни - II