Една дума - само нея трябва да промените, когато размишлявате
Често сме по-добри в това да дадем съвет на различен, в сравнение с самите себе си.
Да вземем като образец въпроса - Да сменя ли работата си с по-малко стресираща? И той, и доста други ни слагат в обстановка, в която сме прекомерно близо, с цел да бъдем справедливи.
Имаме потребност от отдалеченост, с цел да можем без съмнение да открием отговора.
Този феномен е налице освен при даването на препоръки, само че също по този начин участва непрекъснато и е източник на дискомфорт, написа CNBC.
Работил съм с топ спортисти и ръководители на високо равнище. Установил съм, че смяна на граматиката, когато приказваме със себе си, може да предизвика повече ментална резистентност и неотстъпчивост, споделя Стийв Магнес, експерт по ментални въпроси и създател на книги в тази сфера.
Лесно е, споделя той и добавя: Просто сменете “аз” с “ти”.
Създайте “психологическа дистанция”, с цел да станете по-устойчиви, предлага Магнес.
Психолози са разкрили, че когато използваме персонални местоимения ( “Аз мога да направя 20 лицеви опори” или “Можем да приключим плана в срок”) като част от вътрешния ни разговор, сътворяваме личен свят, което не всеки път е положително нещо.
Тази вероятност лимитира визиите ни и ни ангажира прочувствено, слага ни в отрицателна каскада, водеща до избирането на “лесен път”. Освен това започваме да виждаме обстановката като опасност и блокираме от всеки подробност, който може да се трансформира в затруднение.
От друга страна, споделят откриватели от университета в Мичиган, потреблението на местоимението във второ число - ти или вие, основава пространство и отдалеченост от самия себе си.
Когато разполагаме с психическа отдалеченост, имаме по-широка визия за нещата. Откъсваме се от емоционалността. Виждаме по-ясно и не изпадаме в порочни спирали.
Замествайки “аз” с друго местоимение, сътворяваме отдалеченост сред опита и нашия прочувствен отговор. Този лингвистичен трик ни оказва помощ да се отдалечим. Отиваме от прочувствена реакция към деяние.
Затова идващия път, когато сте в стресова обстановка и имате потребност от мотивация, вместо да си кажете “Аз мога да се справя”, кажете “(Името ви), можеш да се справиш”.
Можете също по този начин да се поставите в обувките на някой, който ви въодушевява: “Спайдърмен може да се оправи с това. Той постоянно се справя”.
Да вземем като образец въпроса - Да сменя ли работата си с по-малко стресираща? И той, и доста други ни слагат в обстановка, в която сме прекомерно близо, с цел да бъдем справедливи.
Имаме потребност от отдалеченост, с цел да можем без съмнение да открием отговора.
Този феномен е налице освен при даването на препоръки, само че също по този начин участва непрекъснато и е източник на дискомфорт, написа CNBC.
Работил съм с топ спортисти и ръководители на високо равнище. Установил съм, че смяна на граматиката, когато приказваме със себе си, може да предизвика повече ментална резистентност и неотстъпчивост, споделя Стийв Магнес, експерт по ментални въпроси и създател на книги в тази сфера.
Лесно е, споделя той и добавя: Просто сменете “аз” с “ти”.
Създайте “психологическа дистанция”, с цел да станете по-устойчиви, предлага Магнес.
Психолози са разкрили, че когато използваме персонални местоимения ( “Аз мога да направя 20 лицеви опори” или “Можем да приключим плана в срок”) като част от вътрешния ни разговор, сътворяваме личен свят, което не всеки път е положително нещо.
Тази вероятност лимитира визиите ни и ни ангажира прочувствено, слага ни в отрицателна каскада, водеща до избирането на “лесен път”. Освен това започваме да виждаме обстановката като опасност и блокираме от всеки подробност, който може да се трансформира в затруднение.
От друга страна, споделят откриватели от университета в Мичиган, потреблението на местоимението във второ число - ти или вие, основава пространство и отдалеченост от самия себе си.
Когато разполагаме с психическа отдалеченост, имаме по-широка визия за нещата. Откъсваме се от емоционалността. Виждаме по-ясно и не изпадаме в порочни спирали.
Замествайки “аз” с друго местоимение, сътворяваме отдалеченост сред опита и нашия прочувствен отговор. Този лингвистичен трик ни оказва помощ да се отдалечим. Отиваме от прочувствена реакция към деяние.
Затова идващия път, когато сте в стресова обстановка и имате потребност от мотивация, вместо да си кажете “Аз мога да се справя”, кажете “(Името ви), можеш да се справиш”.
Можете също по този начин да се поставите в обувките на някой, който ви въодушевява: “Спайдърмен може да се оправи с това. Той постоянно се справя”.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ