БСП – уверено към пропастта
Червените бяха на крилете на насладата. Тяхната номинация Радев разгроми безапелационно съперничката си Цачева по време на втория тур от президентския избор. С успеха на претендента им социалистите реализираха най-малко три резултата:
Отново си върнаха контрола върху значима институция – без законодателна самодейност, само че с висок рейтинг, чуваемост на позициите и основни назначения в сферите на сигурността, външната политика, финансите, медиите.
Разбиха мита за непобедимата войска на Борисов и Цветанов. След десетилетие загуби алените най-сетне ликуваха. И то единствено две години и половина от гръмотевичния неуспех на кабинета „ Орешарски “ и тежкото проваляне, което претърпя Българска социалистическа партия на предварителните парламентарни избори, извършени през есента на 2014-та година.
Успяха да провокират нови предварителни парламентарни избори. Припомням, че Борисов даде обещание – в случай че ГЕРБ изгубят президентския избор това значи, че в страната е настъпила нова политическа обстановка. Тоест – държавното управление към този момент не разполага с нужното доверие от обществото, с цел да ръководи. Което постанова мандатът още веднъж да бъде върнат в суверена на властта по Конституция. А това са българските жители, дано те да решат кой желаят да е идващият управленец.
И те взеха решение. ГЕРБ на Борисов взеха близо милион и 200 хиляди гласа (второ най-хубаво достижение в историята на партията след резултата от 2009г., когато бяха покрай завоюването на независимо парламентарно мнозинство). Причините за триумфа на Борисовата партия са доста, само че сякаш най-устойчиво се откроиха две:
Наличието на живи партийни структури на процедура във всички общини на страната.
Лошо извършената акция от Българска социалистическа партия.
Нали помните какви дивотии слушахме от алените в дните преди вота? Първо Корнелия Нинова се оплака, че демокрацията и е лишила доста. После нейните остриета призоваваха за рухване на глобите против Русия и признание на противозаконната от международноправна позиция анексия на Крим. В челните редици на столетницата забелязахме лица като Иво Христов, Тома Томов и Елена Йончева – буйни апологети на Кремъл и последователи на диктаторския Путинов режим.
Изглеждаше неуместно! Партията през чието ръководство влязохме в Европейския съюз през днешния ден заема толкоз ретроградни позиции. Нещо повече – от предизборната акция отсъстваше Сергей Станишев – президентът на ПЕС. Но в нея отчетливо се открояваха русофилите Христов, Томов и Йончева (Тя бе в забранителния лист за посещаване в Украйна, който управляващите в Киев изготвиха като реакция на поддръжката от избрани лица за паравеоенните съветски формирования в региона на Донецк и Луганск).
А черешката на тортата пък бе протежето на Нинова – Крум Зарков, който се подигра с паметта на десетките хиляди българи, избити от човеконенавистния комунистически режим след кървавия прелом на 9-и септември 1944г.
В резултат от което Българска социалистическа партия загуби с разлика от спечелилия ГЕРБ, макар че много от социологическите изследвания даже предвиждаха минимална победа за социалистите. Вече изяснихме аргументите за фиаското, само че дано погледнем държанието на левицата през днешния ден. Взеха ли си поука от случилото се?
Отговорът е явен. Твърдо не.
Днес Българска социалистическа партия е слаба съпротива. Нищо, че разполага с двойно повече депутати спрямо предходното Народно заседание. За разлика от обстановката преди година в този момент алените могат сами да предизвикват избор на съмнение. Имат нужното количество подписи, даже доста от горната страна (народните представители на столетницата са 80 при дължим брой за избор – 48).
Могат, само че не го вършат. Едва ли не желаят. По-скоро не могат.
Опозиционната активност на Българска социалистическа партия към днешна дата се корени в лични офанзиви към фигури от болшинството. Първо беше зам.-министърът с нацисткия поздрав(БСП изиска неговата оставка, само че не изиска оставката на президентски консултант, театралничил със същия нацистки поздрав), след това беше Делян Добрев, а по едно време на мушка се оказа и член на надпартийния медиен регулатор СЕМ(БСП изиска оставка на Жотева поради непремерения й език, само че не изиска оставка на депутата си Иво Христов, неотдавна показал още по-непремерен език).
С тези си дейности левицата по нищо не се отличава от станалата пословична с яловата си политика самозвана извънпарламентарна съпротива ( " Да, България " и ДСБ). Която написа през ден заявления против някакви назначения, само че не предлага политики. С което дава знак, че очевидно е по-заинтересувана от кадруването, а не от политиката. Няма визия за България, няма тактика във значимите сфери на държавното ръководство, няма значими за обществото дела.
Същото важи и за Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия желае оставки, само че не предлага опция. Още по-смешното е, че даже в полето на деяние – компроматната война за шуробаджанащина – представителите на социалистите също търпят рецензии. Защото каквото са правили ГЕРБ в Хасково, то същото са правили Българска социалистическа партия в Каварна, Батак и на ред други места.
През миналата седмица станахме очевидци на следващия знак на идейната отпадналост от столетницата. Социалистите даже не могат да избистрят тематика за избор на съмнение. С половин уста измънкаха нещо за корупцията, само че като че ли те самите не желаят да си вкарват сходен автогол. Казахме към този момент за какво – самите социалисти знаят, че са уязвими в сходна дисусия. Ще кажат за Добрев, на тях ще им напомнят за „ Батко и братко “. С една съществена разлика – в ГЕРБ подават оставки, там се носи политическа отговорност.
За разлика от „ Позитано 20 “, където до последно бранят сгафилите техни хора. Като обвинявания в пазаруване на гласове народен представител Манол Генов, като нареклия българите дебили Иво Христов, като хванатата 100 пъти в неистини Елена Йончева.
Нищо, че Стефан Данаилов, Андрей Райчев и сходни титани на лявото с блеснал взор ни изясняват, че най-сетне Българска социалистическа партия била съпротива. Не, приятели. Този път най-сетне социалистите се запътиха решително към дъното. От където връщане няма. Но каквото си надробиш, това ще сърбаш е споделил мъдрият български народ.
Със съкращения Демокрация днес
Отново си върнаха контрола върху значима институция – без законодателна самодейност, само че с висок рейтинг, чуваемост на позициите и основни назначения в сферите на сигурността, външната политика, финансите, медиите.
Разбиха мита за непобедимата войска на Борисов и Цветанов. След десетилетие загуби алените най-сетне ликуваха. И то единствено две години и половина от гръмотевичния неуспех на кабинета „ Орешарски “ и тежкото проваляне, което претърпя Българска социалистическа партия на предварителните парламентарни избори, извършени през есента на 2014-та година.
Успяха да провокират нови предварителни парламентарни избори. Припомням, че Борисов даде обещание – в случай че ГЕРБ изгубят президентския избор това значи, че в страната е настъпила нова политическа обстановка. Тоест – държавното управление към този момент не разполага с нужното доверие от обществото, с цел да ръководи. Което постанова мандатът още веднъж да бъде върнат в суверена на властта по Конституция. А това са българските жители, дано те да решат кой желаят да е идващият управленец.
И те взеха решение. ГЕРБ на Борисов взеха близо милион и 200 хиляди гласа (второ най-хубаво достижение в историята на партията след резултата от 2009г., когато бяха покрай завоюването на независимо парламентарно мнозинство). Причините за триумфа на Борисовата партия са доста, само че сякаш най-устойчиво се откроиха две:
Наличието на живи партийни структури на процедура във всички общини на страната.
Лошо извършената акция от Българска социалистическа партия.
Нали помните какви дивотии слушахме от алените в дните преди вота? Първо Корнелия Нинова се оплака, че демокрацията и е лишила доста. После нейните остриета призоваваха за рухване на глобите против Русия и признание на противозаконната от международноправна позиция анексия на Крим. В челните редици на столетницата забелязахме лица като Иво Христов, Тома Томов и Елена Йончева – буйни апологети на Кремъл и последователи на диктаторския Путинов режим.
Изглеждаше неуместно! Партията през чието ръководство влязохме в Европейския съюз през днешния ден заема толкоз ретроградни позиции. Нещо повече – от предизборната акция отсъстваше Сергей Станишев – президентът на ПЕС. Но в нея отчетливо се открояваха русофилите Христов, Томов и Йончева (Тя бе в забранителния лист за посещаване в Украйна, който управляващите в Киев изготвиха като реакция на поддръжката от избрани лица за паравеоенните съветски формирования в региона на Донецк и Луганск).
А черешката на тортата пък бе протежето на Нинова – Крум Зарков, който се подигра с паметта на десетките хиляди българи, избити от човеконенавистния комунистически режим след кървавия прелом на 9-и септември 1944г.
В резултат от което Българска социалистическа партия загуби с разлика от спечелилия ГЕРБ, макар че много от социологическите изследвания даже предвиждаха минимална победа за социалистите. Вече изяснихме аргументите за фиаското, само че дано погледнем държанието на левицата през днешния ден. Взеха ли си поука от случилото се?
Отговорът е явен. Твърдо не.
Днес Българска социалистическа партия е слаба съпротива. Нищо, че разполага с двойно повече депутати спрямо предходното Народно заседание. За разлика от обстановката преди година в този момент алените могат сами да предизвикват избор на съмнение. Имат нужното количество подписи, даже доста от горната страна (народните представители на столетницата са 80 при дължим брой за избор – 48).
Могат, само че не го вършат. Едва ли не желаят. По-скоро не могат.
Опозиционната активност на Българска социалистическа партия към днешна дата се корени в лични офанзиви към фигури от болшинството. Първо беше зам.-министърът с нацисткия поздрав(БСП изиска неговата оставка, само че не изиска оставката на президентски консултант, театралничил със същия нацистки поздрав), след това беше Делян Добрев, а по едно време на мушка се оказа и член на надпартийния медиен регулатор СЕМ(БСП изиска оставка на Жотева поради непремерения й език, само че не изиска оставка на депутата си Иво Христов, неотдавна показал още по-непремерен език).
С тези си дейности левицата по нищо не се отличава от станалата пословична с яловата си политика самозвана извънпарламентарна съпротива ( " Да, България " и ДСБ). Която написа през ден заявления против някакви назначения, само че не предлага политики. С което дава знак, че очевидно е по-заинтересувана от кадруването, а не от политиката. Няма визия за България, няма тактика във значимите сфери на държавното ръководство, няма значими за обществото дела.
Същото важи и за Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия желае оставки, само че не предлага опция. Още по-смешното е, че даже в полето на деяние – компроматната война за шуробаджанащина – представителите на социалистите също търпят рецензии. Защото каквото са правили ГЕРБ в Хасково, то същото са правили Българска социалистическа партия в Каварна, Батак и на ред други места.
През миналата седмица станахме очевидци на следващия знак на идейната отпадналост от столетницата. Социалистите даже не могат да избистрят тематика за избор на съмнение. С половин уста измънкаха нещо за корупцията, само че като че ли те самите не желаят да си вкарват сходен автогол. Казахме към този момент за какво – самите социалисти знаят, че са уязвими в сходна дисусия. Ще кажат за Добрев, на тях ще им напомнят за „ Батко и братко “. С една съществена разлика – в ГЕРБ подават оставки, там се носи политическа отговорност.
За разлика от „ Позитано 20 “, където до последно бранят сгафилите техни хора. Като обвинявания в пазаруване на гласове народен представител Манол Генов, като нареклия българите дебили Иво Христов, като хванатата 100 пъти в неистини Елена Йончева.
Нищо, че Стефан Данаилов, Андрей Райчев и сходни титани на лявото с блеснал взор ни изясняват, че най-сетне Българска социалистическа партия била съпротива. Не, приятели. Този път най-сетне социалистите се запътиха решително към дъното. От където връщане няма. Но каквото си надробиш, това ще сърбаш е споделил мъдрият български народ.
Със съкращения Демокрация днес
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ