За празнословието
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Празнословието и самохвалството също погубват индивида и го отдалечават от Бога. За някои индивиди тези пороци са всекидневие, тъй като посредством тях слабите духовно желаят да прикрият своите комплекси. Самодоволният себелюбив човек подрежда нещата към себе си само и единствено в своя изгода. Чрез хвалби и проекти той се самоизтъква пред другите.
„ Не се хвали с утрешния ден, тъй като не знаеш какво ще роди тоя ден ” (Прит. Сол. 27:1).
Мнозина индивиди считат, че със лични старания, без Божията помощ са придобили доста неща. Учудваме се за какво доста самохвалци и словоблудци в действителност са в веществен напредък. Трябва да се знае обаче, че Бог е позволил това да стане, с цел да могат, те изгубвайки всичко в един миг, да се осъзнаят.
„ За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си – врата и брава ” (Сир. 28:29).
В нашето всекидневие ние произнасяме хиляди думи, множеството от които изцяло ненужно. Играта на думи лишава скъпо време от живота на индивида, през което бихме свършили доста потребна работа. Чрез непотребни думи от време на време оскърбяваме близък, без даже да видим това. От една дума, казана не на място, можем да създадем по този начин, че нашият близък да се почувства сякаш е с нож прободен.
„ Удар от камшик внезапни прави, а удар от език кости троши ” (Сир. 28:20).
Добрият християнин осмисля думите си и не отвръща на гнева с яд. Той смирено изслушва даже и тогава, когато го наскърбяват и хулят.
„ Глупавия незабавно ще изкаже гнева, а благоразумният скрива оскърблението ” (Прит. Сол. 12:16).
В гневни разногласия сред хората се употребяват хиляди непотребни думи. В гнева си човек произнася думи, които преди този момент в никакъв случай не би използвал и които не може да върне обратно. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Езикът е огромно зло и по тази причина Бог го е оградил с двойна стена – ред зъби и устните. ”
Разгневеният човек не е самичък – него дяволът го подтиква и му внушава какво да приказва. Когато човек е спокоен и балансиран, самичък Бог го поддържа. Той обича търпеливите и смирените. В миг, когато човек загуби хладнокръвие, на помощ му се притичва самият демон, който се радва от това да погуби индивида, да го накара да оскърби, убие или се самоубие. Ако ние отвръщаме на ядосан, зареждаме неговия яд и дяволът потрива предостатъчно ръце от това. Св. Василий Велики споделя: „ Ако те обиди ядосан, приключи злото с безмълвие. ”
Глупостта и пошлостта сякаш взимат превъзходство в този свят. Посредствените хора отхвърлят всичко, което е отвън техния мироглед. Между някои индивиди няма чуваемост, тъй като считат, че са повече от другия и доста повече знаят от него.
„ Не отговаряй на глупеца съгласно нелепостта му, с цел да не станеш и ти сходен нему. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата нелепост ” (Прит. Сол. 16:12).
Глупавият човек изобщо не се вслушва в думите на другия и с огромно неспокойствие чака да заприказва. Воден от мисълта, че е всезнаещ и способен по всички въпроси, той даже прекъсва диалога на другия, като си мисли че по този метод ще го убеди в правотата си.
„ Който дава отговор, преди да е изслушал, малоумен е и позор за него ” (Прит. Сол. 18:14).
Необходимо е човек да се интересува от доста неща в живота, само че несъмнено, не е належащо да схваща от всичко. Човек би трябвало да се изявява в региона, където е най-полезен, тъй като интелигентен е не оня, който знае всичко, а който знае нужното и който се учи от мозъка на другите.
Отношенията сред хората са изпълнени със клюки и клюки. В устрема си да направи бърза кариера да вземем за пример глупавият човек клюки близък си, с цел да се хареса на началника си.
„ Мнозина търсят благосклонното лице на управника, само че ориста на индивида е от Господа ” (Прит. Сол. 29:26).
Общественото пространство е изпълнено с неистини, клюки и догадки. Глупавият човек приказва против всеки и разнася клюки. Необходимо е да се знае обаче, че малоумен е освен този, който разнася клюки, само че и този, който се поддава на тях. Съществуват индивиди, които се хранят със клюки и изпитват голямо наслаждение, когато ги слушат.
„ Не обръщай внимание на празен слух ” (Изх. 23:1).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Празнословието и самохвалството също погубват индивида и го отдалечават от Бога. За някои индивиди тези пороци са всекидневие, тъй като посредством тях слабите духовно желаят да прикрият своите комплекси. Самодоволният себелюбив човек подрежда нещата към себе си само и единствено в своя изгода. Чрез хвалби и проекти той се самоизтъква пред другите.
„ Не се хвали с утрешния ден, тъй като не знаеш какво ще роди тоя ден ” (Прит. Сол. 27:1).
Мнозина индивиди считат, че със лични старания, без Божията помощ са придобили доста неща. Учудваме се за какво доста самохвалци и словоблудци в действителност са в веществен напредък. Трябва да се знае обаче, че Бог е позволил това да стане, с цел да могат, те изгубвайки всичко в един миг, да се осъзнаят.
„ За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си – врата и брава ” (Сир. 28:29).
В нашето всекидневие ние произнасяме хиляди думи, множеството от които изцяло ненужно. Играта на думи лишава скъпо време от живота на индивида, през което бихме свършили доста потребна работа. Чрез непотребни думи от време на време оскърбяваме близък, без даже да видим това. От една дума, казана не на място, можем да създадем по този начин, че нашият близък да се почувства сякаш е с нож прободен.
„ Удар от камшик внезапни прави, а удар от език кости троши ” (Сир. 28:20).
Добрият християнин осмисля думите си и не отвръща на гнева с яд. Той смирено изслушва даже и тогава, когато го наскърбяват и хулят.
„ Глупавия незабавно ще изкаже гнева, а благоразумният скрива оскърблението ” (Прит. Сол. 12:16).
В гневни разногласия сред хората се употребяват хиляди непотребни думи. В гнева си човек произнася думи, които преди този момент в никакъв случай не би използвал и които не може да върне обратно. Св. Йоан Златоуст споделя: „ Езикът е огромно зло и по тази причина Бог го е оградил с двойна стена – ред зъби и устните. ”
Разгневеният човек не е самичък – него дяволът го подтиква и му внушава какво да приказва. Когато човек е спокоен и балансиран, самичък Бог го поддържа. Той обича търпеливите и смирените. В миг, когато човек загуби хладнокръвие, на помощ му се притичва самият демон, който се радва от това да погуби индивида, да го накара да оскърби, убие или се самоубие. Ако ние отвръщаме на ядосан, зареждаме неговия яд и дяволът потрива предостатъчно ръце от това. Св. Василий Велики споделя: „ Ако те обиди ядосан, приключи злото с безмълвие. ”
Глупостта и пошлостта сякаш взимат превъзходство в този свят. Посредствените хора отхвърлят всичко, което е отвън техния мироглед. Между някои индивиди няма чуваемост, тъй като считат, че са повече от другия и доста повече знаят от него.
„ Не отговаряй на глупеца съгласно нелепостта му, с цел да не станеш и ти сходен нему. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата нелепост ” (Прит. Сол. 16:12).
Глупавият човек изобщо не се вслушва в думите на другия и с огромно неспокойствие чака да заприказва. Воден от мисълта, че е всезнаещ и способен по всички въпроси, той даже прекъсва диалога на другия, като си мисли че по този метод ще го убеди в правотата си.
„ Който дава отговор, преди да е изслушал, малоумен е и позор за него ” (Прит. Сол. 18:14).
Необходимо е човек да се интересува от доста неща в живота, само че несъмнено, не е належащо да схваща от всичко. Човек би трябвало да се изявява в региона, където е най-полезен, тъй като интелигентен е не оня, който знае всичко, а който знае нужното и който се учи от мозъка на другите.
Отношенията сред хората са изпълнени със клюки и клюки. В устрема си да направи бърза кариера да вземем за пример глупавият човек клюки близък си, с цел да се хареса на началника си.
„ Мнозина търсят благосклонното лице на управника, само че ориста на индивида е от Господа ” (Прит. Сол. 29:26).
Общественото пространство е изпълнено с неистини, клюки и догадки. Глупавият човек приказва против всеки и разнася клюки. Необходимо е да се знае обаче, че малоумен е освен този, който разнася клюки, само че и този, който се поддава на тях. Съществуват индивиди, които се хранят със клюки и изпитват голямо наслаждение, когато ги слушат.
„ Не обръщай внимание на празен слух ” (Изх. 23:1).
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ