„Студена война“ – музика, тъга и любов
Черно-бял филм, целият построен от красиви фрагменти, музика, горест и обич. Може би най-необичайния метод да се опише за „ студената война “ сред Източния и Западния блок през 50-те години и несъмнено най-въздействащия.
1949 година, зимата в Полша. Виктор (Томаш Кот) е музикант, който обикаля из полските села и записва достоверен фолклор, като в това време събира млади девойки и момчета за фолклорен отбор, предназначен да стане лицето на новата власт. Виктор е хубав и безмълвен мъж, от този вид, чиято преданост към властта не наподобява явна и по тази причина с него на всички места върви съответния асистент и компаньон – мазно ченге.
Зула (Йоана Кулиг) е красива, руса и с омайващ глас. В ансамбъла се шушука, че е умъртвила татко си. Двамата с Виктор са родени един за различен – връзката им е неразрешена и обезверена. При първото турне зад граница Виктор взема решение да премине в Западен Берлин и да остане там. Зула се колебае, само че след време и двамата се оказват в Париж, обречени един на различен. Животът на невъзвращенците е доста друг от фантазиите, а свободата и музиката нямат този усет, който може да подхранва любовта им, родена в тъмницата на бедната им и студена татковина. Двамата вземат решение да се върнат…
Носител на премията за постановка в Кан, режисьорът Павел Павликовски за повторно снима филм за следвоенните години в Полша, като предходният „ “ завоюва оскар за задграничен филм преди три години. „ Студена война “ е още по-въздействащ и хубав, цялостен с чудни полски национални песни и ретро джаз, с дълги омайни подиуми с Виктор и Зула и фрагменти от земна Полша, от които човек настръхва и без думи.
Павликовски е посветил кино лентата на родителите си, на следвоенното потомство на Полша, което войната е пощадила, с цел да бъде смачкано от личната си татковина. По един извънреден метод този филм, в който няма нито една шумна или жестока сцена и който целият се стеле като музика, е толкоз извънредно заплашителен, покъртително печален и навяващ безизходно обезсърчение, че би трябвало да се гледа във всички някогашни социалистически страни наложително. И да се споделя „ Никога към този момент “.
1949 година, зимата в Полша. Виктор (Томаш Кот) е музикант, който обикаля из полските села и записва достоверен фолклор, като в това време събира млади девойки и момчета за фолклорен отбор, предназначен да стане лицето на новата власт. Виктор е хубав и безмълвен мъж, от този вид, чиято преданост към властта не наподобява явна и по тази причина с него на всички места върви съответния асистент и компаньон – мазно ченге.
Зула (Йоана Кулиг) е красива, руса и с омайващ глас. В ансамбъла се шушука, че е умъртвила татко си. Двамата с Виктор са родени един за различен – връзката им е неразрешена и обезверена. При първото турне зад граница Виктор взема решение да премине в Западен Берлин и да остане там. Зула се колебае, само че след време и двамата се оказват в Париж, обречени един на различен. Животът на невъзвращенците е доста друг от фантазиите, а свободата и музиката нямат този усет, който може да подхранва любовта им, родена в тъмницата на бедната им и студена татковина. Двамата вземат решение да се върнат…
Носител на премията за постановка в Кан, режисьорът Павел Павликовски за повторно снима филм за следвоенните години в Полша, като предходният „ “ завоюва оскар за задграничен филм преди три години. „ Студена война “ е още по-въздействащ и хубав, цялостен с чудни полски национални песни и ретро джаз, с дълги омайни подиуми с Виктор и Зула и фрагменти от земна Полша, от които човек настръхва и без думи.
Павликовски е посветил кино лентата на родителите си, на следвоенното потомство на Полша, което войната е пощадила, с цел да бъде смачкано от личната си татковина. По един извънреден метод този филм, в който няма нито една шумна или жестока сцена и който целият се стеле като музика, е толкоз извънредно заплашителен, покъртително печален и навяващ безизходно обезсърчение, че би трябвало да се гледа във всички някогашни социалистически страни наложително. И да се споделя „ Никога към този момент “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ