Част от фондовете ще бъдат дигитализирани с 68 млн. лв.

Част от фондовете ще бъдат цифровизирани с 68 млн. лева по Плана за възобновяване Съвременната съкровищница на книгата е  софтуерна, споделя доцент Анета Дончева, ръководител на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), в особено изявление за в. " СТАНДАРТ "

 

- Доц. Дончева, Българската библиотечно-информационна асоциация провежда XVI Национална библиотечна седмица под надпис „ Инвестираме в библиотеките – влагаме в бъдещето ни “. Какви са акцентите тази година?

- Националната библиотечна седмица е главната застъпническа акция на нашата Асоциация. Основните акценти свързваме с нашата отговорност да бъдем жители на Европейски Съюз, където се залага извънредно доста на качеството на човешките запаси при построяването на стопанска система на знанието. Тук ролята на библиотеките е извънредно огромна и във всички директивни и програмни документи на Европейската комисия и Съвета на Европа тя се свързва с развиването на личността и общностите.

На библиотеките се отрежда мястото на динамични средища за информация, обучение, просвета, духовно развиване и обществено другарство, по тази причина библиотечният бранш в България отговорно подкрепя образованието, квалификацията и личностното развиване на българските жители за да повлияе върху качеството на живота им.

- Какви начинания предвиждате в Националната библиотечна седмица?

- Искаме да обърнем внимание, че библиотеките могат да играят основна роля за превъзмогването на спешни обстановки като следствията от Коронавирус пандемията, тъй като те поставиха доста старания за работа по намаляване на нездравословните последствия от огнището на Covid-19; войната в Украйна - български библиотеки към този момент работят с бежанците. Библиотеките са евентуални сътрудници на държавните управления в осъществяване на Целите за стабилно развиване 2030 на Организация на обединените нации посредством достъпа до информация, поддръжка на универсалната просветеност и опазването на културното завещание. Библиотеките оферират услуги, нужни през днешния ден за всеки жител и всяка социална група.

- Всичко това изисква доста средства. Достатъчни ли са вложенията в библиотеките?

- Естествено библиотеките се нуждаят от нови вложения, с цел да дават отговор на условията на актуалното осведомително общество. Така ние подчертаваме, че вложените в библиотеките вложения ще се възвърнат неведнъж, тъй като те са демократични институции, налични и отворени за всички. Призоваваме да се влага в библиотеките и молим към законодателната, изпълнителната и локалната власт да подхващат значими ограничения за възстановяване на положението на българските библиотеки като подкрепят една нова тактика за развиването им и промяна в библиотечната инфраструктура. В тази тактика и промяна би трябвало да обезпечат повече благоприятни условия на другите типове библиотеки, с цел да продължат да бъдат витални центрове за информация, обучение, научни проучвания и складове за паметта на нацията. Така мрежата на публичните библиотеки ще може да обезпечи еднакъв достъп до библиотечни услуги на всички жители, без значение от това къде живеят, учат и работят; учебните библиотеки ще изпълнят наредбите на Закона за предучилищното и учебно обучение във връзка с библиотечното обезпечаване и библиотечно-информационното обслужване на учениците във всички училища; научните и университетските библиотеки ще могат да бъдат ефикасен портал за достъп до научна информация в процеса на научноизследователската и академичната активност.

- На 9 май в 13:00 ч. в Американския център на Столична библиотека ББИА раздава годишните си награди. В какви категории ще бъдат?

- Годишните награди на ББИА към този момент се трансформират в едно оспорвано съревнование. Категориите са няколко-Категория „ МЛАД БИБЛИОТЕКАР НА ГОДИНАТА ”, Категория „ БИБЛИОТЕКАР НА ГОДИНАТА ”, Категория „ БИБЛИОТЕКА НА ГОДИНАТА ”, Категория „ ПОДКРЕПА ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ ”. Имаме и премия за новаторска библиотека на името на Снежана Янева, учредена в памет на сътрудника и сполучлив ръководител на ББИА Снежана Янева – извънреден труженик за просперитета на българските библиотеки и внедряването на нововъведения в тях.

Номинирани са библиотеки и библиотекари, работещи в другите типове библиотеки- районни, общински, читалищни, академични, учебни. Номинирани са компании и обособени лица, подкрепили през миналата година библиотеките със средства, различен тип дарения, непринуден труд. Кандидатурите постоянно са доста добре подкрепени и аргументирани, решенията са сложни. Освен чисто професионалните качества и действия, които оценяваме, постоянно имаме пред тип и всеотдайността, ентусиазма и предаността към специалността - все качества, извънредно нужни, с цел да работиш тази работа.

- Какви качества би трябвало да има актуалният библиотекар?

- Изискванията за квалификацията на актуалния библиотекар се простират от знанията и уменията да организираш и ръководещ осведомителните запаси и да притежаващ изключителна цифрова просветеност до това - да работиш с хора на разнообразни възрасти - от най-малките деца до най-възрастните; да работиш с хора с друг обществен статус -  от дейни жители до хора в неравностойно положение; да работиш с разнообразни малцинствени и маргинализирани в обществото групи; да работиш с хора - от небогати до богати, от осведомително небогати до осведомително богати. В същото време заплащането постоянно е било и продължава да е ниско, изискванията на труд не са най-благоприятни, липсва или е остаряло софтуерното съоръжение и други такива несгоди.

- Как наподобява библиотеката в цифровия свят на бъдещето и подготвени ли са родните съкровищници на книгата за това предизвикателство?

- Безспорно актуалната библиотека става все по-технологична библиотека. Чрез услугите, които оферират, библиотеките се стремят да обезпечават на жителите правото на свободен достъп до книги, периодика и други осведомителни източници; цифрови сбирки и други електронни ресурси; международни осведомителни платформи за научно знание; съвременни технологии за търсене на информация, информативен продан и комуникации; образования по осведомителна и медийна просветеност, финансова просветеност и други настоящи тематики ; разнообразни културни събития; приобщаваща среда за публични диспути и обществени контакти.

За да правят качествено и дейно тези услуги и с цел да могат нашите библиотеки да работят с дневният ред на европейските библиотеки, фактически се нуждаят от вложения, които ще им разрешат да трансфорат своите пространства в приобщаваща среда; да поддържат настоящи сбирки и покачат успеваемостта на библиотечното обслужване; да оферират просветителни и културни програми; да опазват посредством модерни способи писменото културно завещание, което съхраняват; да внедряват нововъведения и да развиват професионалните компетентности на своите чиновници.

- Включени ли са библиотеките в Националния проект за възобновяване и резистентност и с какъв план?

- Да, в Част 2.Г. Справедлива България, 2.Г.2. Социално включване. Инвестиция 7:Дигитализация на сбирки на музеи, библиотеки и архиви (Приложение № П43). В  Плана се планува да бъде цифровизирана част от фондовете, съхранявани в музейната и библиотечна мрежа в страната, както и в Български национален фронт (българска политическа, Българска национална телевизия, БНР, Българска телеграфна агенция и държавните архиви – структурни звена на Държавна организация „ Архиви ”. За да се обезпечи обединен достъп на национално и европейско равнище до цифровизираното наличие, се планува да се построи и единна електронна платформа. Общият плануван запас е 68 милиона лв. (59.5 милиона лв. за сметка на Механизма за възобновяване и резистентност и 8.5 милиона лв. национално съфинансиране) с интервал на осъществяване 2022-2026 година  

- Какъв резултат очаквате?

- Преди всичко огромен публичен интерес към библиотеките и към обектите на културното и книжовно завещание и повишение на осведомеността по отношение на културното и книжовно наследство; увеличение на  размера на цифровизирани обекти; обезпечаване на достъп на жителите до цифровите ресурси; ползваемост на предоставените в построените цифрови библиотеки запаси от всички консуматори в страната и чужбина; повишение на цифровата просветеност на  библиотекарите и жителите. Така чакаме библиотеките да станат структурни съставни елементи на политиката на доближаване и да имат дейна роля в реализирането на екологичния ицифровия преход и устойчивостта. 

- Библиотеките са един от основните детайли в умните градове, които занапред ще се построяват по Новия европейски Баухаус. Достатъчно осведомени ли са съкровищниците а знанието за това и по какъв начин виждате ролята им в тези планове?

- Все още малко се знае за Новия европейски Баухаус в България. Факт е, че това е предложение, обвързвано с реализацията на Зеления пакт и в тази самодейност всички европейски жители са призовани да изградят дружно стабилно и приобщаващо бъдеще. Идеята за Новия европейски Баухаус е доста близо до задачите за стабилно развиване, по които към този момент интензивно се приказва през последните години в българските библиотеки. Библиотеките са призовани да се включат в тези начинания като огромни средищни центрове на общността- да осведомят локални управляващи, учебни заведения и възпитаници, студенти и преподаватели, неправителствения бранш, основателите и пазителите на културни полезности за опциите на тази обща европейска инициатива; да се трансфорат в местата за полемики и разисквания за това какъв би трябвало да бъде новия образ на обитаемоте места на основата на традициите и новите условия. Библиотеките също по този начин могат да дават и съхраняваните в тях неповторими запаси, свързани с локалната история. Все още обаче интензивността в тази тенденция не е изключително огромна и би трябвало да признаем, че библиотеките не са припознали своята значима роля.

- Грижат ли се кметовете по места за читалищните библиотеки?

- И да, и не. Все още са малко местата, където кметовете оказват огромно подпомагане и  откровено симпатизират на библиотеките. Нека това не проехтява като укор, тъй като на доста места самите общини изпитват доста съществени финансови усложнения и съвсем нямат действителна опция да поддържат библиотеките. Но в случай че желаеме да работим с дневния ред на европейската социална библиотека, би трябвало да сме наясно, че на библиотеките се разпорежда извънредно огромна роля в осъществяване на Целите за стабилно развиване 2030 на Организация на обединените нации посредством достъпа до информация, поддръжка на универсалната просветеност и опазването на културното завещание и по тази причина е належащо общинските управления да имат това пред тип.

- Получават ли библиотеките помощ от страната и в каква посока?

- Държавата е основала механизъм на финансиране на публичните библиотеки. Понастоящем публичните библиотеки се финансират съгласно стандарта за делегираните от страната действия в областта на културата с натурални и стойностни индикатори. Същевременно от 2015 година има одобрен от министъра на културата Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, направен въз основата на интернационалните условия, който не се съблюдава. Финансирането на читалищата е също по Стандарта за делегираните от страната действия, само че няма изясненост и наредба каква част от бюджета на читалището се разходва за библиотечни действия, а това са най-многобройните публични библиотеки в мрежата, които би трябвало да обезпечават библиотечно обслужване на локално ниво.МК финансира библиотеките и от стратегии, да вземем за пример за набиране на нови библиотечни запаси, за методична активност.Нуждаят се от рационализиране и  механизмите за финансиране на библиотеките в просветителната мрежа - академични библиотеки и учебни библиотеки - каква част от дотацията е предопределена за библиотечно-информационното обслужване, например при учебните библиотеки липсва наредба въз основата на обслужвания брой възпитаници, индикатор, който е общопризнат в интернационалната процедура.

Естествено, че библиотеките не получават тази помощ, която ни се желае от страната. Ограничени са средствата за набиране на нови книги и други типове материали, материалната база не се поддържа добре и по този начин библиотеките на доста места са непривлекателни места. Техническото съоръжение е остаряло и не могат да се вършат търсения и да се извърша образование, изключително такива свързани с цифровата просветеност.

Но ние желаеме да покажем един образован и виновен метод при настояването ни за повишение на бюджетите на библиотеките. Искаме да покажем какво работим и какво сме постигнали и по този начин да решим къде и по какъв начин да влагаме.

- В интервал на поредност от рецесии и на война какво чете българинът?

- Всичко, доста сътрудници споделиха, че читателите им се връщат в библиотеките.