Cancel културата не е нещо, което ние си измисляме. Един

" Cancel " културата не е нещо, което ние си измисляме. Един от най-ярките образци за това е някогашният публицист на " The Guardian " - Нейтън Робинсън. Един от най-яростните либерали на демократичното издание, човек, който бранеше новите демократични полезности, отричайки тъкмо тази cancel просвета в редица свои трудове и туитове.
За да бъде най-после, поради негова рецензия към Израел. Самият той, изяден от своите.

Ирини Зикидис с образци за вредите на неолибералния модел
" Преди няколко месеца Джон Клийз от великите Монти Пайтън беше облят с мръсотия от либералите, след серия от туитове, в които споделя " Лондо...
Като глутница огладнели и озверели вълци, най-сетне, по естествен закон, те ще се самоизядат, написа анализаторът
Но cancel-културата съществува и у нас от много време. Свидетел съм по какъв начин най-смелите и качествени публицисти биват отлъчени, " забравени " и отритнати от всички, поради съществуването на съвест у тях, която не им разрешава да бъдат следващите идолопоклонници и послушни прислужници на статуквото. Заради това те губят правото си да си изкарват по почтен път прехраната и пътят им се свежда до две разклонения: бедност или смирение.
Да ви кажа почтено, напряко се удивлявам на хората избрали първото и търсейки трети път, бодлив и рисков, който да ги изведе към същинската публицистика. Особено това се отнася за публицистите, които бяха в Сирия и писаха истините за войната там. Шапка ви смъквам. Бих ви написал имената, само че тъй като не съм ви питал, ще се надявам да излязат на повърхността.
А що се отнася до останалите, вас не ви мисля. Вие сами ще се хванете за гушите. "