Сменя ли се курсът на фискалната политика?
Бюджет 2022 още не е признат, а може да се окаже показателен.
В продължение на над 6 часа разискване предишния петък, финансовият министър Асен Василев разбуни духовете в парламентарната бюджетна комисия дотам, че не остави съвсем никого безразличен. Тръгвайки от нормалните сметки, цифри и несъгласия, дебатът ненадейно прерасна в конфликт за курса на фискалната политика. Останал съвсем самичък против всички, Василев отбрани с непоклатима убеденост тезата, че няма нищо ужасно в бюджет с сдържан недостиг и повишени разноски за обществени потребности и инфраструктура.
Бюджетна идилия
Приемането на държавния бюджет години наред се бе трансформирало в периферна вест, досадна условност, придружена от скучна (дори за основните настоящи лица) пиеса в Народното събрание с дежурни, заучени реплики. Основната причина е ясна - финансовият проект на страната показваше праволинейно следваната към този момент над две десетилетия консервативна фискална политика, в която имаше относително малко пространство за основни нови политики, вложения или други хрумвания.
Но даже най-силните апетити към държавните милиарди на тройната коалиция, кабинета " Орешарски " и ГЕРБ не можаха да пречупят желязната преданост през годините към фискалната дисциплинираност.
От хиперинфлация до първенец по финанси
Така, за към 25 години от затънала в задължения и хиперинфлация страна, България се трансформира в една от страните в Европейски Съюз с най-хубави обществени финанси. Всички държавни управления - от кабинета на Иван Костов до момента, имат принос за този голям напредък, който през днешния ден наподобява като даденост.
Малко преди пандемията от Европейската комисия пристигна и положителната вест, че България към този момент е в зеления лист по макроикономика и се оправя по-добре даже от страни като Германия, Холандия и Швеция.
В последната година обаче крепената с десетилетия бюджетна " идилия ", която, въпреки и с леки премеждия, оцеля даже по време на международната финансова рецесия, бе пречупена внезапно с идването на пандемията от Covid-19, а по-късно с идването на изборите през 2021 година, които смъкнаха Бойко Борисов от властта.
Стремежът да се помогне на бизнеса и жителите в пандемията, която се вихреше и през изборната година, надви над всички останали съображения и стартира огромното разпределяне на милиарди – за пенсионни добавки, данъчни облекчения, помощи за бизнеса и т. н.
" Нямате историческа памет по какъв начин спасявахме страната "
И до момента в който през спешната 2020 година и през първата година на възобновяване новата политика бе елементарно да бъде аргументирана с пандемията, към днешна дата става все по-ясно, че фискалната агресия освен че мъчно може да бъде спряна и ще се задържи по-дълго от предстоящото, само че в някакъв смисъл е и мечтан резултат съгласно част от новите икономисти.
В този смисъл Бюджет 2022 се оказа първият същински тест за това в каква посока ще тръгне новата власт в България.
Разбираемо е, че финансистите, които помнят какво е противоположното на финансовата непоклатимост, и са взели участие в спасяването на страната от бездната на хиперинфлацията, настръхват и при най-малкия намек за промяна на курса. За тях строгият надзор върху размера на държавните разноски е закон №1 при започването на какъвто и да било диалог на тематика обществени финанси. Някои от тях дотолкоз са уверени в дълбокия смисъл от тази политика, че са подготвени даже да мислят за отгалане на участието в еврозоната единствено тъй като то неизбежно значи завършек на валутния ръб, и надлежно – завършек на автоматизирания механизъм за финансови юзди над българските политици.
Дълбокото чувство за значимостта на консервативната фискална политика за България бе систематизирано доста тъкмо от финансиста от ГЕРБ Красимир Вълчев пред бюджетната комисия в петък: " Днес е историческа дата - от събитията на 4 февруари 1997 година се навършиха 25 години. За тези 25 години всички финансови министри имаха доста недостатъци, можем да ги обвиним за доста неща, само че всички те бяха възприели задачата да пазят финансовата непоклатимост. Именно финансовата непоклатимост е най-важното изискване за растежа и това, което разреши плавното, само че устойчиво повишение на приходите на българите от 28% от междинните в Европейски Съюз до над 55% все още ", сподели Вълчев.
Колегата му Кирил Ананиев, който преди да стане здравен министър в кабинета на ГЕРБ, дълги години бе прочут като " бюджетаря " на финансовото министерство и е взел участие в писането на съвсем всички бюджети на страната през този интервал, непосредствено се обърна към Асен Василев с упрека, че му липсва историческа памет за това по какъв начин е спасявана страната.
Някои от " пазителите на фиска " са ултра праволинейни и - да вземем за пример неслучилият се претендент -премиер на Има Такъв Народ Николай Василев, самоопределил се като " бюджетен ястерб ". Миналото лято той изложи стратегия за такава бюджетна " шокова терапия ", че за малко да компрометира самата концепция за рационална фискална политика.
Николай Василев и други икономисти с сходни възгледи, очевидно не споделят визията, че след три огромни финансови и стопански рецесии – международната, гръцката и пандемичната, нито България, нито светът са същите.
Дори Международният валутен фонд – институцията, която преди 20-30 години проповядваше политиката на бюджетни ограничавания съвсем като идеология, през днешния ден поучава: " Харчете, харчете, харчете ".
Преобръщане на международния консенсус
Кризите доведоха не просто до естествените в такива случаи антициклични ограничения, само че и до коренно катурване на преобладаващия стопански консенсус (доколкото подобен въобще съществува, схваща се) за фискалната политика.
Не е невероятно зад метода на Асен Василев към Бюджет 2022 да стои слаба позиция като финансов министър или следващата победа на популизма в политиката. Но също толкоз правдоподобно е и обяснението, че министърът е просто изразител на значимата смяната в мейнстрийм икономическия мироглед, която има задоволително последователи измежду политическите и икономическите елити на Запад и рано или късно щеше да пристигна и у нас. Тя изхожда от тезата, че бюджетните тласъци сами по себе си основават напредък и облекчават най-уязвимите обществени групи. В същия дух някогашният вицепремиер в служебното държавно управление Атанас Пеканов, който е и докторант във Виенския стопански университет, съобщи, че стремежът към ниски дефицити сега не е съответен на настоящия потрес и е демонстрация на " мисленето, което беше съвременно преди 10-15 години ".
Олицетворение на метаморфозата е някогашният финансов министър Симеон Дянков. В разгара на международната финансова рецесия преди 12-13 години той персонално дръпна внезапно шалтера на парите за бизнеса и остана в съзнанието на българина с политиката на " постната пица ". Същият Дянков през днешния ден утвърждава " охолния бюджет " на Асен Василев и към този момент счита, че в случай че страната дава повече пари, ще е по-добре за стопанската система.
Факторът " беднотия "
Бюджетните " ястреби ", които сега явно не са на мода, евентуално доста добре схващат, че колкото и добра на доктрина да е дадена политика, тя въпреки всичко има потребност от социална поддръжка. А никое общество няма по какъв начин да е щастливо да " стиска зъби ", до момента в който гледа по какъв начин всички останали в Европейски Съюз харчат милиарди, нарушават бюджетните правила, печатат пари и си раздават помощи. Дори оттатък пандемичната рецесия е разумно, че след 25 години " стягане на коланите " в България няма по какъв начин да не се появи подтик към фискален активизъм.
За това има и фундаментална причина - страната има доста тежък проблем с бедността и неравенствата, а последователите на " стягането на коланите " по този начин и не откриха формулата за смекчаването на този проблем. Дежурният отговор за структурните промени и икономическия напредък, който " повдигал всички лодки ", е извънредно неоснователен, когато промените по този начин и не дават плод десетилетия наред, а близо 90% от популацията по публични данни на Национална агенция за приходите взима под 2000 лева на месец.
Политиката на " охолните " бюджети
С други думи, обръщането на курса в посока фискален активизъм в България е на практика неизбежно. Всъщност смяната към този момент е реалност и ще продължи известно време, за хубаво или неприятно.
Затова единственият значим въпрос оттук насетне е по какъв начин тъкмо да бъде направлявана политиката на " охолните бюджети ", тъй че хем да не се подхлъзне към необратими задължения и дефицити, хем да се насочи към смислени вложения в човешки капитал и инфраструктура, както дава обещание Асен Василев.
Ясно е, че фантазиите за пенсии, заплати и помощи по гръцка или италианска рецепта не трябва да минават даже през мозъка на ръководещите. Включително тъй като България не е в еврозоната и няма кой да изсипва милиарди в избавителни проекти.
Инвестициите в обществена промяна и инфраструктура обаче са добра концепция, която е изправена пред две основни трудности. Ефективните вложения в инфраструктура минават през борба на живот и гибел с корупцията, а ефикасните вложения в човешки запаси – през съвсем немислимо реорганизиране на обществената политика.
Що се отнася до първото – битката с корупцията, към този момент са налице най-вече положителни планове. През лятото Кирил Петков и Асен Василев не стопираха да повтарят, че в случай че се спрат течовете поради " корупция и всевъзможни други схеми ", в бюджета ще се появят спомагателни сред 6 и 8 милиарда лева Засега обаче тази сума е по-скоро благопожелание, в сравнение с действителност.
А във връзка с обществените ограничения би трябвало да се каже, че доста от тях се провалят, тъй като страната по този начин и не откри добър метод да разпознава най-уязвимите и бедните. Добрата обществена политика би трябвало да подкрепи точно тях и да остави всички останали да се развиват умерено с задоволително данъчно задължение и обичайно обучение и опазване на здравето. Институциите работят с публични данни, а съгласно тях уязвимо се оказва съвсем половината население на страната и е разумно, че няма по какъв начин другата половина, която едвам си е подала главата над водата, да го изнесе на гърба си.
Минимална пенсия да вземем за пример получават над половината пенсионери. Детски надбавки също се поставят на към половината деца в страната. Около 670 000 души са хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст у нас съгласно статистиката на общественото министерство. Тя излезе на дневен ред преди година и половина, когато се разбра, че бюджетът би гръмнал няколко пъти, единствено в случай че би трябвало да обезпечи персонален помощник на всички тези хора.
Още по-трудно пък е да се диференцират уязвимите групи, в случай че се гледат приходите, декларирани пред Национална агенция за приходите. Над 1/3 от работещите (тоест 873 000 души) взимат на месец минималната работна заплата от 650 лева или по-малко, а към 60% от българите на трудов контракт получават до 1000 лева на месец. Отново по публични данни на Национална агенция за приходите едвам 8.6% от хората с облагаем приход взимат над 2000 лева на месец.
На макроикономистите им е елементарно да приказват за " таргетирана помощ към най-уязвимите ", само че по какъв начин се " таргетира " помощ и по какъв начин се вършат политики, когато съвсем всички в страната се водят уязвими?
Помощи " на калпак " или отводът от обществена политика
Изправени пред напълно действителния проблем от делене на обществото на две половини – подпомагани и подпомагащи, което би направило съвсем всички еднообразно небогати, политиците у нас се ориентираха към единственото решение, което би съхранило обществения мир – помощи " на калпак ". С цялостното схващане, че това е израз на отхвърли да се води обществена политика.
Накратко, новата власт има извънредно сложната задача да потвърди на процедура хипотезата си, чута на Запад, че бюджетната дисциплинираност може да бъде леко разхлабена за положително. Ако се провали, България ще би трябвало още веднъж да учи тежкия урок, че финансовата непоклатимост може да не прави всички толкоз богати, колкото им се желае, само че по тази причина пък неустойчивостта има мъчителното свойство да прави хората доста бързо много небогати.
А и също така за всички в Народното събрание бе ясно, че признатият бюджет доста ще се размине с действително осъществявания, тъй като поредност от финансови министри с ненаситност се възползваха от законовите " малки врати " за пренаписване на финансовия проект през годината посредством постановления на Министерския съвет. Най-важните инфраструктурни решения се взимаха пъкъл хок дни преди Коледа и годишно се стигаше до неуместната процедура районното министерство да стартира годината с бюджет от 418 млн. лева, а да я приключи с изхарчени 2.1 милиарда лева.
В продължение на над 6 часа разискване предишния петък, финансовият министър Асен Василев разбуни духовете в парламентарната бюджетна комисия дотам, че не остави съвсем никого безразличен. Тръгвайки от нормалните сметки, цифри и несъгласия, дебатът ненадейно прерасна в конфликт за курса на фискалната политика. Останал съвсем самичък против всички, Василев отбрани с непоклатима убеденост тезата, че няма нищо ужасно в бюджет с сдържан недостиг и повишени разноски за обществени потребности и инфраструктура.
Бюджетна идилия
Приемането на държавния бюджет години наред се бе трансформирало в периферна вест, досадна условност, придружена от скучна (дори за основните настоящи лица) пиеса в Народното събрание с дежурни, заучени реплики. Основната причина е ясна - финансовият проект на страната показваше праволинейно следваната към този момент над две десетилетия консервативна фискална политика, в която имаше относително малко пространство за основни нови политики, вложения или други хрумвания.
Но даже най-силните апетити към държавните милиарди на тройната коалиция, кабинета " Орешарски " и ГЕРБ не можаха да пречупят желязната преданост през годините към фискалната дисциплинираност.
От хиперинфлация до първенец по финанси
Така, за към 25 години от затънала в задължения и хиперинфлация страна, България се трансформира в една от страните в Европейски Съюз с най-хубави обществени финанси. Всички държавни управления - от кабинета на Иван Костов до момента, имат принос за този голям напредък, който през днешния ден наподобява като даденост.
Малко преди пандемията от Европейската комисия пристигна и положителната вест, че България към този момент е в зеления лист по макроикономика и се оправя по-добре даже от страни като Германия, Холандия и Швеция.
В последната година обаче крепената с десетилетия бюджетна " идилия ", която, въпреки и с леки премеждия, оцеля даже по време на международната финансова рецесия, бе пречупена внезапно с идването на пандемията от Covid-19, а по-късно с идването на изборите през 2021 година, които смъкнаха Бойко Борисов от властта.
Стремежът да се помогне на бизнеса и жителите в пандемията, която се вихреше и през изборната година, надви над всички останали съображения и стартира огромното разпределяне на милиарди – за пенсионни добавки, данъчни облекчения, помощи за бизнеса и т. н.
" Нямате историческа памет по какъв начин спасявахме страната "
И до момента в който през спешната 2020 година и през първата година на възобновяване новата политика бе елементарно да бъде аргументирана с пандемията, към днешна дата става все по-ясно, че фискалната агресия освен че мъчно може да бъде спряна и ще се задържи по-дълго от предстоящото, само че в някакъв смисъл е и мечтан резултат съгласно част от новите икономисти.
В този смисъл Бюджет 2022 се оказа първият същински тест за това в каква посока ще тръгне новата власт в България.
Разбираемо е, че финансистите, които помнят какво е противоположното на финансовата непоклатимост, и са взели участие в спасяването на страната от бездната на хиперинфлацията, настръхват и при най-малкия намек за промяна на курса. За тях строгият надзор върху размера на държавните разноски е закон №1 при започването на какъвто и да било диалог на тематика обществени финанси. Някои от тях дотолкоз са уверени в дълбокия смисъл от тази политика, че са подготвени даже да мислят за отгалане на участието в еврозоната единствено тъй като то неизбежно значи завършек на валутния ръб, и надлежно – завършек на автоматизирания механизъм за финансови юзди над българските политици.
Дълбокото чувство за значимостта на консервативната фискална политика за България бе систематизирано доста тъкмо от финансиста от ГЕРБ Красимир Вълчев пред бюджетната комисия в петък: " Днес е историческа дата - от събитията на 4 февруари 1997 година се навършиха 25 години. За тези 25 години всички финансови министри имаха доста недостатъци, можем да ги обвиним за доста неща, само че всички те бяха възприели задачата да пазят финансовата непоклатимост. Именно финансовата непоклатимост е най-важното изискване за растежа и това, което разреши плавното, само че устойчиво повишение на приходите на българите от 28% от междинните в Европейски Съюз до над 55% все още ", сподели Вълчев.
Колегата му Кирил Ананиев, който преди да стане здравен министър в кабинета на ГЕРБ, дълги години бе прочут като " бюджетаря " на финансовото министерство и е взел участие в писането на съвсем всички бюджети на страната през този интервал, непосредствено се обърна към Асен Василев с упрека, че му липсва историческа памет за това по какъв начин е спасявана страната.
Някои от " пазителите на фиска " са ултра праволинейни и - да вземем за пример неслучилият се претендент -премиер на Има Такъв Народ Николай Василев, самоопределил се като " бюджетен ястерб ". Миналото лято той изложи стратегия за такава бюджетна " шокова терапия ", че за малко да компрометира самата концепция за рационална фискална политика.
Николай Василев и други икономисти с сходни възгледи, очевидно не споделят визията, че след три огромни финансови и стопански рецесии – международната, гръцката и пандемичната, нито България, нито светът са същите.
Дори Международният валутен фонд – институцията, която преди 20-30 години проповядваше политиката на бюджетни ограничавания съвсем като идеология, през днешния ден поучава: " Харчете, харчете, харчете ".
Преобръщане на международния консенсус
Кризите доведоха не просто до естествените в такива случаи антициклични ограничения, само че и до коренно катурване на преобладаващия стопански консенсус (доколкото подобен въобще съществува, схваща се) за фискалната политика.
Не е невероятно зад метода на Асен Василев към Бюджет 2022 да стои слаба позиция като финансов министър или следващата победа на популизма в политиката. Но също толкоз правдоподобно е и обяснението, че министърът е просто изразител на значимата смяната в мейнстрийм икономическия мироглед, която има задоволително последователи измежду политическите и икономическите елити на Запад и рано или късно щеше да пристигна и у нас. Тя изхожда от тезата, че бюджетните тласъци сами по себе си основават напредък и облекчават най-уязвимите обществени групи. В същия дух някогашният вицепремиер в служебното държавно управление Атанас Пеканов, който е и докторант във Виенския стопански университет, съобщи, че стремежът към ниски дефицити сега не е съответен на настоящия потрес и е демонстрация на " мисленето, което беше съвременно преди 10-15 години ".
Олицетворение на метаморфозата е някогашният финансов министър Симеон Дянков. В разгара на международната финансова рецесия преди 12-13 години той персонално дръпна внезапно шалтера на парите за бизнеса и остана в съзнанието на българина с политиката на " постната пица ". Същият Дянков през днешния ден утвърждава " охолния бюджет " на Асен Василев и към този момент счита, че в случай че страната дава повече пари, ще е по-добре за стопанската система.
Факторът " беднотия "
Бюджетните " ястреби ", които сега явно не са на мода, евентуално доста добре схващат, че колкото и добра на доктрина да е дадена политика, тя въпреки всичко има потребност от социална поддръжка. А никое общество няма по какъв начин да е щастливо да " стиска зъби ", до момента в който гледа по какъв начин всички останали в Европейски Съюз харчат милиарди, нарушават бюджетните правила, печатат пари и си раздават помощи. Дори оттатък пандемичната рецесия е разумно, че след 25 години " стягане на коланите " в България няма по какъв начин да не се появи подтик към фискален активизъм.
За това има и фундаментална причина - страната има доста тежък проблем с бедността и неравенствата, а последователите на " стягането на коланите " по този начин и не откриха формулата за смекчаването на този проблем. Дежурният отговор за структурните промени и икономическия напредък, който " повдигал всички лодки ", е извънредно неоснователен, когато промените по този начин и не дават плод десетилетия наред, а близо 90% от популацията по публични данни на Национална агенция за приходите взима под 2000 лева на месец.
Политиката на " охолните " бюджети
С други думи, обръщането на курса в посока фискален активизъм в България е на практика неизбежно. Всъщност смяната към този момент е реалност и ще продължи известно време, за хубаво или неприятно.
Затова единственият значим въпрос оттук насетне е по какъв начин тъкмо да бъде направлявана политиката на " охолните бюджети ", тъй че хем да не се подхлъзне към необратими задължения и дефицити, хем да се насочи към смислени вложения в човешки капитал и инфраструктура, както дава обещание Асен Василев.
Ясно е, че фантазиите за пенсии, заплати и помощи по гръцка или италианска рецепта не трябва да минават даже през мозъка на ръководещите. Включително тъй като България не е в еврозоната и няма кой да изсипва милиарди в избавителни проекти.
Инвестициите в обществена промяна и инфраструктура обаче са добра концепция, която е изправена пред две основни трудности. Ефективните вложения в инфраструктура минават през борба на живот и гибел с корупцията, а ефикасните вложения в човешки запаси – през съвсем немислимо реорганизиране на обществената политика.
Що се отнася до първото – битката с корупцията, към този момент са налице най-вече положителни планове. През лятото Кирил Петков и Асен Василев не стопираха да повтарят, че в случай че се спрат течовете поради " корупция и всевъзможни други схеми ", в бюджета ще се появят спомагателни сред 6 и 8 милиарда лева Засега обаче тази сума е по-скоро благопожелание, в сравнение с действителност.
А във връзка с обществените ограничения би трябвало да се каже, че доста от тях се провалят, тъй като страната по този начин и не откри добър метод да разпознава най-уязвимите и бедните. Добрата обществена политика би трябвало да подкрепи точно тях и да остави всички останали да се развиват умерено с задоволително данъчно задължение и обичайно обучение и опазване на здравето. Институциите работят с публични данни, а съгласно тях уязвимо се оказва съвсем половината население на страната и е разумно, че няма по какъв начин другата половина, която едвам си е подала главата над водата, да го изнесе на гърба си.
Минимална пенсия да вземем за пример получават над половината пенсионери. Детски надбавки също се поставят на към половината деца в страната. Около 670 000 души са хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст у нас съгласно статистиката на общественото министерство. Тя излезе на дневен ред преди година и половина, когато се разбра, че бюджетът би гръмнал няколко пъти, единствено в случай че би трябвало да обезпечи персонален помощник на всички тези хора.
Още по-трудно пък е да се диференцират уязвимите групи, в случай че се гледат приходите, декларирани пред Национална агенция за приходите. Над 1/3 от работещите (тоест 873 000 души) взимат на месец минималната работна заплата от 650 лева или по-малко, а към 60% от българите на трудов контракт получават до 1000 лева на месец. Отново по публични данни на Национална агенция за приходите едвам 8.6% от хората с облагаем приход взимат над 2000 лева на месец.
На макроикономистите им е елементарно да приказват за " таргетирана помощ към най-уязвимите ", само че по какъв начин се " таргетира " помощ и по какъв начин се вършат политики, когато съвсем всички в страната се водят уязвими?
Помощи " на калпак " или отводът от обществена политика
Изправени пред напълно действителния проблем от делене на обществото на две половини – подпомагани и подпомагащи, което би направило съвсем всички еднообразно небогати, политиците у нас се ориентираха към единственото решение, което би съхранило обществения мир – помощи " на калпак ". С цялостното схващане, че това е израз на отхвърли да се води обществена политика.
Накратко, новата власт има извънредно сложната задача да потвърди на процедура хипотезата си, чута на Запад, че бюджетната дисциплинираност може да бъде леко разхлабена за положително. Ако се провали, България ще би трябвало още веднъж да учи тежкия урок, че финансовата непоклатимост може да не прави всички толкоз богати, колкото им се желае, само че по тази причина пък неустойчивостта има мъчителното свойство да прави хората доста бързо много небогати.
А и също така за всички в Народното събрание бе ясно, че признатият бюджет доста ще се размине с действително осъществявания, тъй като поредност от финансови министри с ненаситност се възползваха от законовите " малки врати " за пренаписване на финансовия проект през годината посредством постановления на Министерския съвет. Най-важните инфраструктурни решения се взимаха пъкъл хок дни преди Коледа и годишно се стигаше до неуместната процедура районното министерство да стартира годината с бюджет от 418 млн. лева, а да я приключи с изхарчени 2.1 милиарда лева.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ