Фискалният съвет остро разкритикува бюджета на Асен Василев
Бюджет 2022 Бюджет и финансиВасилев внесе в Народното събрание изменен бюджетБюджет и финансиБюджетът стартира годината с 940 млн. лева остатък
Липса на промени и надценени упования се виждат в трите бюджетни плана, които бяха направени от финансовия министър Асен Василев. Това показва Фискалният съвет към Народното събрание в обособени позиции по всеки от тях. Според институцията нарастването на пенсиите е незаслужено и е нужна цялостна смяна на пенсионно-осигурителния модел, защото сега е налице демотивация измежду хората да се обезпечават на високи приходи.
Несправедливо разпределени разноски за пенсии
При предстояща инфлация от държавното управление от 5.6% действителното нарастване на приходите ще възлезе на 7.3%. Повишаването на междинния размер на пенсията е вследствие на политиката за растеж на минималния ѝ размер с 23% и на оптималния ѝ размер с 4% от началото на януари, както и на индексирането на пенсиите с 6.1 % от средата на годината.
Фискалният съвет обръща особено внимание на обстоятелството, че по-големите разноски за пенсии са неравномерно разпределени и нарушават доверието в пенсионно-осигурителната система, като най-облагодетелствани са тези с най-ниски пенсии.
Институцията разяснява и обстоятелството, че дефицитът по Фонд „ Пенсии “ на Държавното публично обезпечаване “ се задълбочава. С бюджета за 2022 година разликата сред разноските и приходите по този фонд възлиза към този момент на 6.2 милиарда лева, което демонстрира, че 48% от разноските за пенсии не са покрити с осигурителни доходи.
В дълготраен проект това съставлява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на социално-осигурителната система “, се показва в позицията на Фискалния съвет.
Реформиране на здравната система липсва
Относно плана за бюджета на Националната здравноосигурителна каса Фискалният съвет показва, че плануваното нарастване в размера на приходите от здравни вноски е „ оптимистично и евентуално надценено “. Причината съгласно тях е, че липсват оферти за въвеждане на ограничения, с които да се промени методът към лицата, които не се обезпечават здравно. Според законопроекта плануваното повишаване на размера на постъпленията от здравни вноски ще пристигна от повишението на минималния и оптималния осигурителни прагове.
Като минус Фискалният съвет регистрира „ все по-разширяващият се кръг от лица “, за които се планува в допълнение заплащане поради работа „ на първа линия “. Освен лекарите, тук към този момент са включени магистър-фармацевтите и асистент фармацевтите, като спомагателното заплащане на лекарите е изравнено с това на магистър-фармацевтите – 600 лева
„ Фискалният съвет намира за по-сериозно аргументирани предложенията на НЗОК във връзка с лекарите, защото при осъществяването на техните отговорности по действия, свързани с диагностика и наблюдаване на пациенти с COVID-19, те са изложени на доста по-висок риск, в сравнение с магистър-фармацевтите и асистент фармацевтите в аптеките “, показва Съветът.
В позицията си той добавя, че препоръчаният предел за въпросните бонуси от 5000 лева е прекомерно висок и слага под въпрос замисъла за парично стимулиране на тези лекари и магистър-фармацевти.
След като през 2021 година за първи път беше премината невижданата граница от 5 милиарда лева по линия на разноските, за 2022 година плануваните планове към този момент надвишават 6 милиарда лева Реформиране на здравната система обаче няма “, обобщава Фискалният съвет.
Актуализацията лимитира „ живота “ на плана
Планираната актуализация на Закона за бюджета през лятото съгласно Фискалния съвет лимитира „ живота “ на сегашния план и опонира на съществени правила при ръководството на обществените финанси. Институцията добавя, че упованията за стопански напредък са прекомерно оптимистични, а неточното прогнозиране на брутния вътрешен артикул компрометира и други оценки, които се базират на него. Примери за това са държавните разноски, които не би трябвало да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт и равнището на държавния дълг, което се мери като % от размера на стопанската система.
В плана държавните разноски са тъкмо 40% (като се изключат Коронавирус мерките) – или „ на ръба на фискалното предписание “. Според анализаторите това крие сериозен риск за неговото съблюдаване.
Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като „ сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0.7 прочие п. при база от 4.1%) “, показва Фискалният съвет.
В позицията си за плана за държавния бюджет за 2022 година финансистите показват, че пред амбициозния проект за вложения в инфраструктура има два съществени риска за реализация – закъснение на утвърждението на Плана за възобновяване и готовността за стартирането на планове.
„ Ако въпреки всичко плануваните вложения бъдат осъществени, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите, а надлежно – и на инфлацията “, разясняват финансистите и обръщат внимание, че „ нападателната политика за повишение на приходите “ предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силно ускорение на инфлацията.
Значителното номинално повишаване на дълга води и до повишение на разноските за лихви – над 1 милиарда лева през 2024 година, съгласно плановете на Василев. Фискалният съвет обаче счита, че поради предстоящото повишаване на лихвите в близкото бъдеще това равнище е подценено.
Фискалният съвет акцентира, че темповете на повишаването на държавния дълг „ се форсират извънредно бързо “.
Липса на промени и надценени упования се виждат в трите бюджетни плана, които бяха направени от финансовия министър Асен Василев. Това показва Фискалният съвет към Народното събрание в обособени позиции по всеки от тях. Според институцията нарастването на пенсиите е незаслужено и е нужна цялостна смяна на пенсионно-осигурителния модел, защото сега е налице демотивация измежду хората да се обезпечават на високи приходи.
Несправедливо разпределени разноски за пенсии
При предстояща инфлация от държавното управление от 5.6% действителното нарастване на приходите ще възлезе на 7.3%. Повишаването на междинния размер на пенсията е вследствие на политиката за растеж на минималния ѝ размер с 23% и на оптималния ѝ размер с 4% от началото на януари, както и на индексирането на пенсиите с 6.1 % от средата на годината.
Фискалният съвет обръща особено внимание на обстоятелството, че по-големите разноски за пенсии са неравномерно разпределени и нарушават доверието в пенсионно-осигурителната система, като най-облагодетелствани са тези с най-ниски пенсии.
Институцията разяснява и обстоятелството, че дефицитът по Фонд „ Пенсии “ на Държавното публично обезпечаване “ се задълбочава. С бюджета за 2022 година разликата сред разноските и приходите по този фонд възлиза към този момент на 6.2 милиарда лева, което демонстрира, че 48% от разноските за пенсии не са покрити с осигурителни доходи.
В дълготраен проект това съставлява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на социално-осигурителната система “, се показва в позицията на Фискалния съвет.
Реформиране на здравната система липсва
Относно плана за бюджета на Националната здравноосигурителна каса Фискалният съвет показва, че плануваното нарастване в размера на приходите от здравни вноски е „ оптимистично и евентуално надценено “. Причината съгласно тях е, че липсват оферти за въвеждане на ограничения, с които да се промени методът към лицата, които не се обезпечават здравно. Според законопроекта плануваното повишаване на размера на постъпленията от здравни вноски ще пристигна от повишението на минималния и оптималния осигурителни прагове.
Като минус Фискалният съвет регистрира „ все по-разширяващият се кръг от лица “, за които се планува в допълнение заплащане поради работа „ на първа линия “. Освен лекарите, тук към този момент са включени магистър-фармацевтите и асистент фармацевтите, като спомагателното заплащане на лекарите е изравнено с това на магистър-фармацевтите – 600 лева
„ Фискалният съвет намира за по-сериозно аргументирани предложенията на НЗОК във връзка с лекарите, защото при осъществяването на техните отговорности по действия, свързани с диагностика и наблюдаване на пациенти с COVID-19, те са изложени на доста по-висок риск, в сравнение с магистър-фармацевтите и асистент фармацевтите в аптеките “, показва Съветът.
В позицията си той добавя, че препоръчаният предел за въпросните бонуси от 5000 лева е прекомерно висок и слага под въпрос замисъла за парично стимулиране на тези лекари и магистър-фармацевти.
След като през 2021 година за първи път беше премината невижданата граница от 5 милиарда лева по линия на разноските, за 2022 година плануваните планове към този момент надвишават 6 милиарда лева Реформиране на здравната система обаче няма “, обобщава Фискалният съвет.
Актуализацията лимитира „ живота “ на плана
Планираната актуализация на Закона за бюджета през лятото съгласно Фискалния съвет лимитира „ живота “ на сегашния план и опонира на съществени правила при ръководството на обществените финанси. Институцията добавя, че упованията за стопански напредък са прекомерно оптимистични, а неточното прогнозиране на брутния вътрешен артикул компрометира и други оценки, които се базират на него. Примери за това са държавните разноски, които не би трябвало да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт и равнището на държавния дълг, което се мери като % от размера на стопанската система.
В плана държавните разноски са тъкмо 40% (като се изключат Коронавирус мерките) – или „ на ръба на фискалното предписание “. Според анализаторите това крие сериозен риск за неговото съблюдаване.
Не е ясно за какво упованията на Европейската комисия и на Министерството на финансите за действителния напредък са оценени от последното като „ сходни " поради отклонението от 17% сред тях (0.7 прочие п. при база от 4.1%) “, показва Фискалният съвет.
В позицията си за плана за държавния бюджет за 2022 година финансистите показват, че пред амбициозния проект за вложения в инфраструктура има два съществени риска за реализация – закъснение на утвърждението на Плана за възобновяване и готовността за стартирането на планове.
„ Ако въпреки всичко плануваните вложения бъдат осъществени, те ще доведат до в допълнение повишение на възнагражденията на наетите, а надлежно – и на инфлацията “, разясняват финансистите и обръщат внимание, че „ нападателната политика за повишение на приходите “ предпоставят извънредно сериозен риск от още по-силно ускорение на инфлацията.
Значителното номинално повишаване на дълга води и до повишение на разноските за лихви – над 1 милиарда лева през 2024 година, съгласно плановете на Василев. Фискалният съвет обаче счита, че поради предстоящото повишаване на лихвите в близкото бъдеще това равнище е подценено.
Фискалният съвет акцентира, че темповете на повишаването на държавния дълг „ се форсират извънредно бързо “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ