БВП на страната расте с малко по-бавен темп спрямо януари-март

...
БВП на страната расте с малко по-бавен темп спрямо януари-март
Коментари Харесай

Икономиката леко забавя темп

БВП на страната пораства с малко по-бавен ритъм по отношение на януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база. Прогнозите са, че тази година стопанската система ще забави растежа си до към 1.3-1.5%. Германия може би изплува от криза, като след две следващи тримесечия на спад, в този момент растежът остава на нула.
Бавното изстудяване на българската стопанска система, което стартира при започване на годината, продължава и през второто тримесечие. Брутният вътрешен продукт на страната пораства с малко по-бавен ритъм по отношение на януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база, демонстрират експресните оценки на Национален статистически институт. Основният мотор на стопанската система продължава да е потреблението, само че до момента в който неговият ритъм на приръст се забавя, този на чистия експорт и на вложенията е малко по-висок.
Брутният вътрешен продукт на страната пораства с малко по-бавен ритъм по отношение на януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база. Прогнозите са, че тази година стопанската система ще забави растежа си до към 1.3-1.5%. Германия може би изплува от криза, като след две следващи тримесечия на спад, в този момент растежът остава на нула.
Бавното изстудяване на българската стопанска система, което стартира при започване на годината, продължава и през второто тримесечие. Брутният вътрешен продукт на страната пораства с малко по-бавен ритъм по отношение на януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база, демонстрират експресните оценки на Национален статистически институт. Основният мотор на стопанската система продължава да е потреблението, само че до момента в който неговият ритъм на приръст се забавя, този на чистия експорт и на вложенията е малко по-висок.

Данните са значително предстоящи - прогнозите на институциите, които наблюдават България, са тази година стопанската система да забави растежа си до към 1.3-1.8%. А факторите, които въздействат, са главно външни и свързани със забавянето на европейската стопанска система, високата инфлация и почналото внезапно повишение на лихвите, бавното възобновяване на Китай.

Българската стопанска система обаче към този момент се показва по-добре от междинното за Европейски Съюз - през второто тримесечие европейската стопанска система е повишена с 1.3% на годишна база, а тази на еврозоната - с 1.5%, демонстрират
Реклама Какво дърпа растежа
Основен мотор на растежа на стопанската система продължава да е потреблението. Прирастът му обаче се забавя до 1.3% на годишна и 0.4% на тримесечна база. Данните кореспондират с тези за заплатите и приходите на семействата - те не престават да порастват като нарастването е с по-голям ритъм от този на инфлацията. Средната заплата да вземем за пример се усилва с над 13% на годишна база и доближава 1957 лева за интервала. Очаквано растежът леко се забавя след достигнатите по-рано върхове, само че дефицитът на работна ръка принуждава бизнесът да ревизира възнагражденията в посока нагоре. От юли пенсиите бяха вдигнати с 12%, има упования и за сериозен растеж (от към 20%) на минималната заплата от началото на идната година, което също въздейства на данните и на покупателната опция на семействата.

Приносът на чистия експорт също е позитивен, въпреки и износът на артикули към този момент да регистрира спадове. Експортът номинално регистрира годишен спад през май за първи път от коронавирус рецесията насам, като към юни минусът се задълбочи до 3.1%. Причината обаче е в стоките, които през предходната година донесоха рекордни резултати - горива и електрическа енергия, естествени масла и мазнини, както и обичайно мощната химическа индустрия, до момента в който продажбите на машини и на потребителски артикули не престават да порастват. Тези процеси се виждат и във влошените показатели на промишленото произвеждане. " За момента протичащото се може да се одобри по-скоро за " ампутиране на върха ", или привършване на конюнктурните фактори от предходната година, което връща индустриалната интензивност на равнищата от началото на 2022 година, само че с към 6% над междинното за цялата 2021 година и 8% над междинното за 2019 година ", основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
Прогнозите
Прогнозите за тази година на институциите са Брутният вътрешен продукт на България да пораства с по-бавен ритъм - сред 1.3 и 1.8% в синхрон с европейската и международна стопанска система. Засега еврозоната избягна дълбока криза, само че индикаторите за развиването на стопанските системи, които употребяват обща европейска валута, към момента са неуверени - до момента в който промишленото произвеждане спада, пазарът на труда прегрява.

През първото тримесечие главните мотори на растежа от страна на производството бяха строителството и услугите. Дали остават същите и през април - юни обаче ще стане ясно едвам когато Национален статистически институт разгласяват по-подробни данни за Брутният вътрешен продукт идващия месец.
Реклама Слаб напредък в еврозоната Икономиката на еврозоната е повишена със скромните 0.3% през второто тримесечие на 2023 година по отношение на предходното и с 0.6% по отношение на година по-рано, демонстрира експресна оценка на Евростат. След последната проверка на данните стана ясно, че Брутният вътрешен продукт на 20-те страни с единната валута е останал без смяна през първото тримесечие, с което на процедура блокът е избегнал техническа криза. Германия може би изплува от криза, като след две следващи тримесечия на спад в този момент растежът остава на нула. Това обаче са предварителни данни, които постоянно търпят смяна. Доста от европейските стопански системи обаче са се свили през последното тримесечие - Естония, Италия, Кипър, Латвия, Нидерландия и Швеция, в множеството случаи с под половин %. По-рязък е спадът на Полша - 3.7%. Растежът на Ирландия от 3.3% пък е най-големият в еврозоната и евентуално леко изкривява общата картина. Данните за страната постоянно демонстрират огромни съмнения, които се дължат на резултатите на огромни интернационалните компании като Meta, Гугъл и Apple, които имат централи в Дъблин. Свързани публикации Вярно или не: Русия ли е петата най-голяма стопанска система в света 15 август 2023, 16:20 Растежът на Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати се форсира до 2.4% 29 юли 2023, 10:37 Най-големите 100 компании: Рекорд в доходи и облаги за 2022 година 27 юли 2023, 06:00 Китайската стопанска система губи инерция през второто тримесечие 17 юли 2023, 11:57 България е топ експортьор на пачи дроб и каучукови тръбопроводи 22 юни 2023, 17:25
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР